Решение по дело №879/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 747
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Валерия Иванова Братоева Дамгова
Дело: 20201100500879
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр.София, 28.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 879 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу постановление №1291/29.11.2019 г. на частен съдебен изпълнител Д.В.№ 861 по изп. дело № 20198610401917, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Ю.Н.Д..

Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева били прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в изпълнителното производство не били предприети никакви изпълнителни действия.

С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят Ю.Н.Д., чрез упълномощения адвокат В.Т.оспорва жалбата като неоснователна, с твърдения, че претендираното възнаграждение е в рамките на законоустановения минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), тъй като извършените действия били не само за образуване, но и за процесуално представителство в изпълнителното производство, включително и за издаването на изпълнителен лист. Въз основа на изложеното, счита претендираното възнаграждение за дължимо и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, като било невъзможно същият да бъде намален.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя Ю.Н.Д., поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.

Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на съдебен изпълнител Д.В.№ 861, с което искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя е оставено без уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в постановление №1291/29.11.2019 г..

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20198610401917, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, по молба на Ю.Н.Д., депозирана чрез процесуален представител - адв. Тодоров, въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2019 г., издаден по гр. дело № 23485/2018 г. на СРС, ГО, 51 състав, за принудително събиране на сумата от 350 лева - присъдени разноски. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят не е посочил конкретни изпълнителни способи, като към същата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Ю.Н.Д. и адвокатско дружество „Н.и П.“, видно от който взискателят се задължил да заплати  адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева чрез банков превод. Такъв е осъществен от самия упълномощен адвокат Тодоров.

До длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е включена сумата 230 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 22.11.2019 г., съответно на 25.11.2019 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200 лева и на 27.11.2019 г. превел по сметка на ЧСИ Д.В.№ 861 цялото задължение, предмет на принудителното изпълнение. С постановление №1291/29.11.2019 г. ЧСИ Д.В.№ 861, оставил искането без уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е съдебният изпълнител.

В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите, съдържащи се в изп. дело № 20198610401917 не се установява да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия, съответно не се установява да е начислена такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, поради което и искането за намаляване на размера й е преждевременно. В жалбата не е правено и искане във връзка със сумата от 6,40 лева – държавна такса за издаване на изпълнителния лист.

Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 НМРАВ.

В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело.

Настоящият състав намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.

В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която липсва посочен изпълнителен способ не се установява от страна на процесуалния представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било действия с цел удовлетворяване на паричното вземане - връчването на покана за доброволно изпълнение не е такова действие, като в срока за доброволно изпълнение задължението е погасено чрез плащане. В този смисъл в производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ.

По изложените съображения, постановление №1291/29.11.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване на определеното в размер на 230 лева в полза на взискателя Ю.Н.Д. адвокатско възнаграждение, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима, но в размер на 55 лева, до който следва да се намали - събраната сума включва присъденото вземане, съгласно изпълнителния лист - 350 лева (без сумата 6,40 лева, която не е присъдена със съдебен акт) и дължимото адвокатско възнагражение - 200 лева. Недължимостта й би била обосновима само в хипотезата на извършено плащане преди образуване на изпълнителното производство, а такова не е налице.

При този изход на спора в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 173 лева, формирана от заплатени държавни такси в общ размер от 73 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, постановление №1291/29.11.2019 г. на частен съдебен изпълнител Д.В.№ 861 по изп. дело № 20198610401917, с което възражението му за намаляване поради прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Ю.Н.Д. до сумата 200 лева, е оставено без уважение и ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 31900/19.11.2019 г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Ю.Н.Д. по изп. дело № 20198610401917 до сумата 200 (двеста) лева, както и таксата по т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ до размера от 55 (петдесет и пет) лева.

ОСЪЖДА Ю.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 173 (сто седемдесет и три) лева – разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                            2.