Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018
гр. Троян, 26.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД
№ 220 по описа на Троянски районен съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0359-000335
от 27.05.2020 г., издадено от Р.Л.П.- Началник РУП към ОДМВР гр.Ловеч,
РУ гр.Троян, на И.Х.И., ЕГН ***********, с адрес: ***, е наложена глоба в
размер на 400.00 лева за нарушение по
чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането / КЗ/.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от И.Х.И., като с жалбата се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като са изложени доводи,
че нарушението не е извършено виновно и че същото представлява маловажен случай.
Жалбоподателят И.Х.И. се явява лично в съдебно заседание и с
пълномощника си – адв.В.Г.от АК-Ловеч, който поддържа заявеното в жалбата и
прави искане съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В хода по същество адв.В. развива подробни доводи и правни аргументи в подкрепа
на жалбата.
За въззиваемото РУ гр.Троян, редовно
призовани, не се явява представител и не се представлява от процесуален
представител. Ангажирани са доказателства.
За РП-Троян не се явява представител в с.з.,
не е взето становище по жалбата.
От приложените към делото и приети писмени доказателства,
както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели
И.А.Б., Б.Б.И. и М.Д.Ч., преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.05.2020 г. около 14.40 часа в с.Дебнево,
обл.Ловешка, ******* полицейските служители от РУ гр.Троян – И.Б. и Б.И. спрели
за проверка лек автомобил „******, управляван от жалбоподателя И.Х.И.,
собственост на свид.М.Ч., с която последният съжителствал на семейни начала и
която се возела в превозното средство. Автомобилът се движел в посока към гр.Плевен. При проверката служителите
изискали полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
при което констатирали, че за автомобила нямало валидна такава. Полицаите
извършили проверка за наличие на полица за посочената застраховка чрез дежурния на РУ-Троян в сайта на
Гаранционния фонд, при която установили, че към момента на проверката автомобилът,
управляван от И., нямал валидна застраховка „ГО“.
За
констатираното нарушение свидетелят Б. съставил на И.Х.И. акт за установяване
на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на посочената дата и място управлявал лек
автомобил без да е сключил договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Актът бил предявен за запознаване на И., който
го подписал и получил препис от същия. В графата за обяснения и възражения И.
отбелязъл, че е пропуснал срока с 18 дни.
Непосредствено
след съставяне на АУАН жалб. И.Х.И. сключил в гр.Троян договор за задължителна
застраховка „ГО“ № BG/07/120001357437 с „ЕВРОИНС“
АД /в 15.53 часа на 19.05.2020г./, копие
от полицата на която представил пред свид.Б. *** и получил своето свидетелство
за управление на МПС, иззето преди това със Заповед за ПАМ №
20-0359-000138/19.05.2020г.
Актосъставителят И.Б. към датата на съставяне на АУАН заемал
длъжността „младши автоконтрольор” в РУ-Троян. В акта е отразен като свидетел Б.И..
В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН И.Х.И. не е
подал писмено възражение против съставения му акт.
На 27.05.2020г. Началник РУ гр.Троян Р.П.е издала атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при
спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
По
приложението на процесуалния закон: Обжалваното НП е издадено от упълномощен
за това орган, с оглед Заповед №
295з-340 от 22.02.2018г. на Директора на ОДМВР гр.Ловеч,
поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя
съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения.
АУАН
съдържа задължителните реквизити,
изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН. Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, като намира,
че в производството по издаването му не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до
незаконосъобразност на същото.
Съдът не
споделя възражението на адв.В., че непосочването в АУАН на свидетеля М.Ч., като
втори свидетел на съставения акт, съставлява процесуално нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от актосъставителя и
поне един свидетел. Обостоятелството, че свидетелката Чонова е присъствала при
проверката и не е посочена в акта като свидетел не опорочава процедурата по
съставяне и предявяване на АУАН.
По
приложението на материалния закон:
Спрямо
жалбоподателя И.Х.И. е
реализирана административнонакаателна отговорност за
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането, лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Съгласно чл. 487, ал.1 от КЗ, наличието на
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна
полица, издадена по реда на чл. 575, ал. 1,
и знак, който се издава от Гаранционния фонд. (2) При договорено разсрочено
плащане на застрахователната премия в един застрахователен период знакът по ал.
1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.
Настоящият
състав намира, че нарушението по чл.683, ал.3 от КЗ, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И.Х.И.,
е осъществено от него, както от обективна, така и от субективна страна.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят И.Х.И.
не е собственик на процесния лек автомобил,
който е собственост на М.Д.Ч.. Действително по време на извършената проверка на 19.05.2020г.
чрез справка от служител на РУ на МВР Троян / мл.ОД Т.М./ е установено, че за
този автомобил не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска
отговорност”. Приложена е
Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” от сайта на
Гаранционния фонд /л.33/ , в която е отразено, че към 19.05.2020г.
за лекия автомобил, управляван
от жалбоподателя И.Х.И., няма активна
застраховка „ГО“. При
подаване на жалбата срещу НП жалб.И. е представил
полица за сключена застраховка „ГО“ № BG/03/119002746288 със срок на валидност от 01.10.2019г. до 30.09.2020г. Същата е уговорена за
плащане на две вноски, първата платена на 26.09.2019г., а втората с падеж
01.04.2020г.
Жалбоподателят И. не оспорва обстоятелството, че не
е платил втората дължима вноска в размер на 107.71 лева с падеж 01.04.2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 368, ал.1 от КЗ, в
случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в
срока, уговорен в застрахователния договор.
Ал.2, т.3 от същата разпоредба предвижда,
че при неплащането на разсрочена вноска от
застрахователната премия застрахователят може да да прекрати договора. Съгласно ал.3, застрахователят може да упражни това свое право не
по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено
уведомление от страна на застрахователя. Писменото
уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, когато
застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в
полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен
срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде
по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение второ допълнително изрично писмено
изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо.
В представената полица за сключена застраховка „ГО“ № BG/03/119002746288 изрично е уговорено,
че ако застрахованият закъснее с плащането на вноска по полицата с повече от 15
дни от падежа, покритието по полицата се счита за прекратено.
В случая падежът на застраховката по разсрочената
на две вноски полица е бил на 01.04.2020г., като петнадесетдневния срок е
изтекъл на 16.04.2020г. – повече от месец преди да бъде спрян за проверка жалб.
И. на 19.05.2020г.
Не се споделят доводите на адв.В., че се
касае за пропуск при неплащане на вторта вноска поради обявената епидемия от Ковид-19.
Видно е от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., че спиране или удължаване на срокове не е предвидено
по отношение на застрахователните договори.
Жалбоподателят е представил
уведомление от Гаранционен фонд, с което свид.Ч***, в качеството й на
собственик на лек автомобил „*****, е
уведомена, че към 17.05.2020г. няма данни в информационния регистър на ГФ за
валидна застраховка „ГО“ и е поканена в 14-дневен срок да сключи такава.
Настоящият
състав, като съобрази разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ, съгласно която информационният
център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не
е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да
представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен
договор за тази застраховка, намира, че посоченото уведомление е
неотносимо в настоящия случай.
Установено
е, че от 16.04.2020г. автоматично е била прекратена полицата по застраховка
„ГО“ № BG/03/119002746288 поради неплащане на
вноска по договора. За жалбоподателя или за свид.Чонова-собственик на
автомобила, не е съществувала пречка от обективен характер, свързана с
обявеното извънредно положение, да платят втората вноска по договора, тъй като
застрахователните дружества и офиси към тях не са спирали работа по време на
пандемията и обявеното извънредно положение.
Законодателят изрично е предвидил
отговорност за лице, което управлява чуждо МПС без сключена застраховка,
какъвто е настоящият случай. Жалбоподателят И.Х.И., като
водач на МПС, е бил длъжен да се убеди, преди да управлява автомобила, че
същият е с валидна застраховка „ГО“ / че е технически изправен и др.
задължения, свързани с управлението на МПС/. Бездействието му води именно до
ангажиране на отговорността му по чл.638, ал.3 КЗ.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че се касае за маловажен случай на
извършено нарушение, предвид на което АНО
при издаване на НП не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
като не е приложил чл.28 от ЗАНН. Това административно нарушение е формално, за
осъществяването му не се изисква настъпване на вредоносен резултат. По делото
не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с други подобни случаи. По отношение на сключената застраховка ГО“ № BG/03/119002746288 е бил изминал период по-дълъг от един месец, през който
договорът, поради неплащане на вноска, е бил автоматично прекратен. Предвид
което правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е наложил
предвидената в санкционната разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ глоба в размер
на 400.00лв.
Предвид изложеното издаденото наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Поради което и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0359-000335 от
27.05.2020 г., издадено от Р.Л.П.- Началник РУП към ОДМВР гр.Ловеч,
РУ гр.Троян, с което на И.Х.И., ЕГН ***********, с адрес: ***, е наложена глоба
в размер на 400.00 лева за нарушение по
чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, като правилно
и законосъбразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: