е по чл.33 и следващите от ЗАП във връзка с чл.118 от КСО. Постъпила е жалба от Елена Костадинова Димова от гр.Крумовград против решение № 36/25.11.2004 г. на директора на РУ “СО” - Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 1472/19.08.2004 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУ „СО” - Кърджали. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно било прието, че в случая внасянето на осигурителни вноски за дейността свързана с отглеждането, прибирането и произвеждането на селскостопанска продукция при заплащане на акорд, при наличие на друго правоотношение, не се зачита за трудов стаж, а свързано с допълнително осигуряване само за трудова злополука. Твърди, че при анализа на разпоредбата на чл.96а от ППЗП, действувала в периода между 1983 г. И 1989 г., може да се направи заключение, че за трудов стаж се зачита не само времето прекарано по трудово правоотношение, но и труда положен при работа на акорд. След като върху дохода получен от тази дейност се внасяли осигурителни вноски, същият се вземал предвид при определянето на размера на пенсията. Още повече, че цитираният в решението на директора на РУСО – Кърджали нормативен акт – Наредба № 4 за правата по общественото осигуряване на производителите на селскостопанска продукция при заплащане на акорд, бил обнародван всъщност в ДВ, бр.70 от 08.09.1989 г. и е в сила до 17.07.1992 г., което означавало, че след този период тази наредба е уреждала отношенията свързани с работата на акорд, респективно с осигуряването на лицата полагащи такъв труд. С други думи счита, че за периода от 1983 г. до 1989 г. не е следвало да се извършва промяна на пенсията й, като не се изключва от размера, върху който следва да се определи пенсията, внасяните осигурителни вноски. Ето защо моли съда да отмени решение № 36/25.11.2004 г. на директора на РУ “СО” – Кърджали, вместо което да отмени разпореждане № 1472/19.08.2004 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУ „СО” – Кърджали, с което е намален размера на пенсията й, като е изключен дохода получаван от нея като тютюнопроизводител. Ответникът – Районно управление “Социално осигуряване” Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни съображения в представена по делото писмена защита. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното: Не се спори по делото, че на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че с разпореждане № 0100519/09.02.1999 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване пенсията й е била изменена на основание чл.26, ал.3 от ППЗП /отм./, считано от 01.12.1998 г. С разпореждане № 1472/19.08.2004 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване, на основание чл.98, ал.3 от КСО, е поправил разпореждане № 0100519/09.02.1999 г. и всички последващи го, като е приел, че при издаването му е допусната явна фактическа грешка, при която пенсията на Елена Димова е изменена на основание чл.26, ал.3 от ППЗП, като в осигурителния доход за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. е включен доход от акорд в размер на 12 389 лева, върху който не са се следвали осигурителни вноски, тъй като лицето е работило по основен трудов договор при друг работодател. С жалба вх. № 20763/26.10.2004 г. Елена Костадинова Димова е обжалвала разпореждане № 1472/19.08.2004 г. пред ръководителя на РУСО – Кърджали, като е изложила доводи, че неправилно бил изключен дохода от акорд в размер на 12 389 лева, тъй като за този период се е осигурявала за всички осигурителни случаи. Счита, че внасянето на осигурителните вноски е основание за включване на дохода й от тази дейност при определяне размера на пенсията. Във връзка с подадената жалба, на основание чл.117, ал.3 от КСО, директора на РУСО - Кърджали се е произнесъл с атакуваното пред съда решение № 36/25.11.2004 г., като е потвърдил разпореждане № 1472/19.08.2004 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Спорът по делото се свежда до това, следва ли дохода в размер на 12 389 лева, получен от жалбоподателката през периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. от акорд, да се вземе предвид при определянето на размера на нейната пенсия, при положение, че върху същия са били внасяни осигурителни вноски за всички осигурителни случаи. В тази връзка не е спорно, а и от пенсионната преписка се установява, че за процесния период – от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г., жалбоподателката Елена Димова е работила по трудов договор като счетоводителка при ГНС – Крумовград, по който е осигурявана за всички осигурителни случаи, както и че е получила като тютюнопроизводител от акорд 12 389 лева, върху която сума е бил внесен ДОО в размер на 30%. Съгласно чл.2 от Наредба № 4 за правата по общественото осигуряване на производителите на селскостопанска продукция при заплащане на акорд /отм./, лицата, които въз основа на трудово правоотношение с друга или същата организация са осигурени за всички осигурителни случаи и извършват допълнителна работа по трудов договор за отглеждане, прибиране или производство на селскостопанска продукция при заплащане на акорд, подлежат на задължително осигуряване само за трудова злополука, освен ако тази работа допълва работата по другото трудово правоотношение с оглед изискванията на общественото осигуряване. В случая безспорно е установено по делото, че за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. жалбоподателката е работила по трудов договор като счетоводителка, поради което за работата й като тютюнопроизводител, при заплащане на акорд за същия период, тя е подлежала на осигуряване само за трудова злополука. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая не е налице работа на акорд, която допълва работата по основното трудово правоотношение, тъй като последното е било на пълно работно време. Ето защо, независимо, че за процесния период жалбоподателката е получила трудово възнаграждение при заплащане на акорд, върху което са били внесени осигурителни вноски за всички осигурителни случаи /30% - съгласно цитираната Наредба № 4/, доколкото същата е работила по основно трудово правоотношение като счетоводител, за което е подлежала и се е осигурявала за всички осигурителни случаи, респективно доколкото в този случай тя е подлежала на осигуряване само за трудова злополука, дохода й от акорд не следва да се взема предвид при определяне размера на нейната пенсия. Неоснователно е в тази връзка твърдението на жалбоподателката, че противното следва от анализа на разпоредбата на чл.96а от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, доколкото последната касае лица, които не работят по основно трудово правоотношение при пълно работно време, както е в настоящия случай. Несъстоятелен е и довода за неприложимост на Наредба № 4, тъй като същата е обн. В ДВ, бр.86 от 04.11.1983 г. и е в сила от 01.01.1983 г. до 1989 г. Настоящият състав намира, че неправилно като основание за издаване на разпореждане № 1472/19.08.2004 г. е посочен чл.98, ал.3 от КСО, касаещ поправка на явна фактическа грешка. В случая не се касае до явна фактическа грешка, чиято поправка се извършва по реда на чл.98, ал.3 от КСО, а до правна такава, която подлежи на поправка по реда и на основание на чл.99, ал.1, т.6 от КСО. Това е така, тъй като в случая се касае до спор по същество, а именно - относно размер на пенсията за изслужено време и старост в зависимост от неправилно определен доход, от който се изчислява. Настоящият състав приема, че макар и издадено на непрецизно определено и затова грешно, посочено правно основание, това обстоятелство само по себе си не е от категорията нарушения, обуславящи незаконосъобразността на решението на ръководителя на РУСО – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Ето защо жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл.42, ал.1 от ЗАП във връзка с чл.118, ал.2 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Елена Костадинова Димова, с постоянен адрес в гр. Крумовград, ул.”Изгрев” № 1, с ЕГН ********** против Решение № 36/25.11.2004 г. на Директора на РУСО – Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 1472/ 19.08.2004 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |