Р Е Ш Е Н И Е
№
I-131
22.06.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 308 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа
на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 11) против
Решение № 3438/06.12.2019г. постановено по гр.д. № 6394/2019г. по описа на РС
Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР да
заплати на И.П.К., ЕГН ********** от гр. ***, сумата от 806.92 лева /осемстотин
и шест лева и деветдесет и две стотинки/ главница, представляваща нетния размер
на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд –
общо 132.13 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния
от него за периода от 01.08.2016г. до март 2018г., 924 часа нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019г. до
окончателното плащане.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца, съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд, е приложима нормативната уредба по Закон за
МВР. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на
Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово
правоотношение (чл. 2, ал. 2),
какъвто ищецът не е бил през процесния
период. Поддържа се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй
като по отношение на тях в процесния период е действала друга специална
нормативна уредба. Счита за неоснователно приетото от съда,
че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на
Кодекса на труда, тъй като е налице изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Чл. 31, ал. 3 от наредба
8121з-776/2016г. регламентирал при отчитане на броя часове време на
разположение, труд между 22,00 и 06,00 часа и на официални празници, както и на
положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им
броят часове се посочва само в цяло число. Посочва още, че НСОРЗ е неприложима
за служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно предвидените
предпоставки за прилагането й: 1) подневно отчитане на работно време; 2) работа
на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. Твърди се, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на
установеното за него работно време. Поддържа се, че превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25
лв., а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Намира посочения коефициент за неприложим и поради това, че
за служители на МВР съотношението не е 8 ч. дневен труд към
7 ч. нощен труд, а е 8 ч. дневен
труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Счита, че
ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно
положения от ищеца нощен труд. Поддържа се, че извънреден труд би бил налице
само ако служителят действително работи извън установеното за него работно
време. Посочва се, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима, след преизчисляване на нощния труд се дължи възнаграждение в увеличен
размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като работната смяна не
превишавала законоустановената продължителност. Цитира съдебна практика. Счита,
че неоснователността на главния иск влече и неоснователност на иска за
присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД и законна такава от датата на
завеждане на исковата молба. Моли да се отмени обжалваното решение и исковете
да се отхвърлят. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.
Препис от въззивната
жалба е връчен на И.П.К. чрез адв. Кралев на 07.01.2020г. като в законния срок
е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се намира за неоснователна,
а решението за правилно и моли да се потвърди. Няма искания по доказателствата.
Претендира разноски.
Съдът като намери, че въззивната
жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в
открито съдебно заседание.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован не се представлява, депозира писмено становище, с което
поддържа въззивната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Въззиваемият, редовно призован, не се
явява, депозирано е писмено становище от адв. К. за даване ход на делото,
поддържа отговора на въззивна жалба и моли да се потвърди решението, представя
пълномощно и договор за правна защита и съдействие за платено възнаграждение в
размер на 360 лева с ДДС.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание
чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа
страна:
РС Бургас е сезиран с
искова молба от И.П.К. чрез адв. Кралев, против Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР, с която сочи, че за периода 01.08.2016г. до месец март 2018г. полагал
труд при 12-часови смени предварително определени с график за всеки месец като
„ст.полицай“ в МГПГ за БК при РДГП – Бургас на структурно подчинение към Главна
Дирекция Гранична полиция при МВР и съгласно ЗМВР ищецът бил със статут на
държавен служител. Положил общо 1200 часа нощен труд, който следвало да се
преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 1371 часа дневен труд, което водило
до извънреден труд от 171 часа, който работодателят не му бил заплатил. Претендира
заплащане на сумата в размер на 1026 лева – допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за 171 часа за процесния период, както и законната
лихва върху главницата считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор като предявените искове се намират за неоснователни.
Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР
и че организацията на работното време, неговото отчитане, компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908 от 2.08.2018 г. Намира, че заплащането на възнаграждение за положения
нощен труд е уредено в посочените наредби и НСОРЗ, която е издадена на
основание КТ се прилага само за работниците и служителите по трудово
правоотношение. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е
работил при ответника, както и че е полагал труд на смени по график, но се
твърди, че положения от него труд му е заплатен и не е налице извънреден труд. Моли
исковете да се отхвърлят като неоснователни.
В съдебно заседание на
основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение чрез оттегляне за сумата над 806,92
лева до предявените 1026 лева и производството е прекратено в тази му част.
Не е спорно, че ищецът
е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици. По делото е допусната,
изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно
която за процесния период ищецът е
положил 924 часа нощен труд, който преизчислен в дневен с коефициент 1,143
става 1056,13 часа за целия период. В резултат от преизчислението се получава
разлика в размер на 132,13 часа, която разлика не е отчитана, съответно не е
плащана от ответника. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден
труд за 132,13 часа възлиза на 806,92 лева.
РС Бургас е намерил, че
съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл.
178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива
за извънреден и за нощен труд. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от
министъра на вътрешните работи. В чл. 31, ал. 2 на първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен нощен труд за отчетния период се умножава по 0.143. Подзаконовият
нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба, в сила от
01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело №
5450/2016 г. на ВАС. В периода от отмяната до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата,
предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. В Наредба № 8121з-592 и
Наредба № 8121з-776 липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Това е възприето като празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, и субсидиарно се прилага общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) и 7 часа за първия. В резултат исковата претенция
е счетена за основателна.
С оглед така приетата
фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното: Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Предявеният иск е с
правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Спорните по
делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая
субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в
дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 176 от
Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че за служителите в МВР не следва да се прилага субсидиарно
НСОРЗ, а по отношение на тях приложение следва да намерят наредбите посочени
по-горе, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки.
Видно е, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и в Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) липсва изрично регламентирано правило за начина
и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения
труд през нощта, каквато е била уредбата в действалата преди тях Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (отм.) като съгласно чл.31, ал.2 от същата – при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това
положение, в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е
налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно
е приел и районния съд. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Изрично
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от
тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време.
На следващо място не се
спори, че е налице служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично
уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата
на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В цитираните по-горе наредби
на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване
на работното време. Но тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса
на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този
състав намира за правилен извода на РС, че приложение следва да намери Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Неоснователни са
доводите на въззивника, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се
получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не
посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд). Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата
на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност
за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за
всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите правила, както
и приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не изключва приложение
на правилата за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен
е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Ето защо съотношението между нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7
часа) е 1,143. Възприемането на обратното становище, както се посочи, би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ). Неоснователни са
доводите, че положените от ищеца часове нощен труд следва да бъдат заплатени
само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.,
като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). На ищеца съгласно заключението на
вещото лице е заплатено допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Съгласно общото правило на чл. 8
от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00
ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение
за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и
разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две
различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни
способа за овъзмездяване на нощния труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението
на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява размера на претенцията. За процесния период от време ищецът е
положил нощен труд в размер на 924 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1056,13 часа, като
разликата от 132,13 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен и
чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена. Дължимата сума за
положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 806,92 лева.
Ето защо решението на
първа инстанция е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. При този извод обжалваното
решение следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия
да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Представят се
доказателства за платено възнаграждение за адвокат в размер на 360 лева с ДДС.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от въззивника, поради което и
предвид чл. 235, ал. 3 ГПК съдът съобрази размерът на дължимото възнаграждение
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. с Решение
№ 5419
на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020
г.) като минималния размер на възнаграждението съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 вр. пар. 2а е в размер на 120 лева с ДДС. Ето защо възражението за
прекомерност на възнаграждението за адвокат е основателно до размера на сумата
в размер на 120 лева с ДДС, което следва да се присъди на въззиваемия.
На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така
мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3438/06.12.2019г. постановено по гр.д. № 6394/2019г. по описа на РС
Бургас.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан
Кичиков, седалище в гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, да заплати на И.П.К.,
ЕГН ********** от гр. ***, сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляваща
възнаграждение с ДДС за адвокат пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.