РЕШЕНИЕ
№ 449/ 29.11.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 644
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1082/03.07.2019г., постановено по гр.д. №
5950/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е отхвърлен предявеният от Г.П.Г.
против "Банка ДСК“ ЕАД, гр. София иск
за признаване на установено спрямо ищеца, че не дължи на "Банка ДСК ЕАД,
следните суми: 8967,10 лв. – главница по договор за кредит от ***, сумата от 4709,95лв. – мораторна
лихва изтекла за периода 30.12.2008г. -08.02.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 09.02.2011г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 797,08лв. за които суми са издадени
ЗИПЗ от 21.02.2011г. и изпълнителен лист от 21.02.2011г. по ч.гр.д. 5236/2011г.
по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 732/2011г. по описа на ЧСИ –
Б. като неоснователен.
Г.П.Г. е обжалвал решението, като моли същото да бъде
отменено като незаконосъобразно и предявеният от него иск да бъде уважен.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
"Банка ДСК ЕАД, в който са изложени съображения за неоснователност на
жалбата.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от третото
лице помагач „ОТП Факторинг България” ЕАД, гр. София, в който се поддържа, че
жалбата е неоснователна.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.439 от ГПК.
Г.П.Г. е поискал да бъде признато за установено по
отношение на "Банка ДСК” ЕАД, гр. София, че не дължи следните суми: 8967,10
лв. – главница по договор за кредит от ***, сумата от 4709,95лв. – мораторна
лихва изтекла за периода 30.12.2008г. -08.02.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 09.02.2011г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 797,08лв.
за които суми са издадени ЗИПЗ от 21.02.2011г. и изпълнителен лист от
21.02.2011г. по ч.гр.д. 5236/2011г. по описа на СРС и е образувано изпълнително
дело № 732/2011г. по описа на ЧСИ – Б., поради новонастъпили факти – погасяване
по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на
изпълнителното производство.
„Банка ДСК“ЕАД изразява становище за
недопустимост на иска, защото вземането е прехвърлено с договор за цесия от
20.11.2015г. на „ОТП Факторинг България“ЕАД.
При условията на евентуалност заявява, че искът е недопустим и
неоснователен и защото изпълнителното дело е прекратено по перемпция както от
страна на ответника и от страна на „ОТП Факторинг България“ ЕАД не са
предприемани действия по принудителното събиране на вземането. Липсва висящ
изпълнителен процес срещу ищеца, поради което той няма правен интерес от
воденето на настоящия иск.
Третото лице помагач „ОТП Факторинг
България” ЕАД изразява становище за неоснователност на иска.
За да отхвърли иска районният съд е
приел, че ответникът не е страна по твърдяното материално правоотношение,
защото вземането е прехвърлено на „ОТП Факторинг България” ЕАД и ищецът е
уведомен за цесията. Към отговора на исковата молба е приложено уведомление, изходящо
от цедента и адресирано до ищеца, с което го уведомява за извършената цесия,
като препис от това уведомление, ведно с препис от отговора на исковата молба
са връчени на ищеца с определението на съда по чл. 140.
Обжалваното решение е валидно и допустимо,
а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.
Жалбоподателят твърди, че решението
на ПРС е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Установено по делото е следното :
На 21.02.2011г. по ч. гр.д. № 5236/2011г. по описа на
СРС против ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ЕАД за
сумите, за които е предявен настоящият иск.
Въз основа на изпълнителния лист на 08.08.2011г. е
образувано изп. д. №732/2011г. по описа на ЧСИ Б..
С молбата за образуване на изпълнителното
производство е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и неговите банкови сметки, като при липса на вземания, изпълнението да
се насочи върху движими вещи и недвижимото имущество на длъжника.
С постановление от 27.02.2017 изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради бездействие на взискателя.
Последното валидно изпълнително действие, предприето по делото е от
26.09.2011г., когато е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца.
С договор за цесия от 20.11.2015г. „Банка ДСК“ЕАД е
прехвърлила на третото лице – помагач „ОТП Факторинг България“ ЕАД, свои вземания,
сред които и процесното такова. „ОТП Факторинг България“ЕАД е упълномощено да
уведоми длъжниците по прехвърлените вземания, като до настоящия ищец е
изпратено уведомление за извършената цесия, което не му е връчено.
С отговора на исковата молба е
приложено уведомление за извършеното прехвърляне на вземане, което уведомление,
ведно с отговора на исковата молба и определението на съда по чл. 140 ГПК, е
връчено на ищеца.
При така установеното, въззивният съд
намира, че неправилно районният съд е отхвърлил иска, приемайки, че ответникът
няма качеството на кредитор.
Прехвърлянето на вземането е противопоставимо
на длъжника от момента на връчване на уведомлението за извършената цесия, което
е станало след образуване на делото. Т.е. липсват каквито и да било
доказателства, че към датата на предявяване на иска ищецът е бил уведомен, че
вземането е прехвърлено и за него е съществувал правени интерес да насочи иска
си срещу кредитора, в чиято полза е издаден изпълнителен лист За настъпилото
частно правоприемство ищецът е научил в хода на производството и в тази
хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 226, ал.1 ГПК, като делото следва да
продължи между първоначалните страни. Правоприемникът може да встъпи или да бъде
привлечен в делото като трето лице – помагач, което и е сторено в настоящия
случай. Възможността по чл. 226, ал.2 предл.2 ГПК приобретателят да замести
своя праводател при условията на чл. 222 ГПК не изключва правото на ищеца да
поиска производството да продължи между първоначалните страни и не го задължава
непременно да направи искане за заместване на другата страна. Ето защо и
изводът на ПРС, че ответникът е изгубил качеството на кредитор на ищеца, не
намира опора в закона.
В исковата молба се поддържа, че
погасителната давност е започнала да тече от датата на последното изпълнително
действие – 26.09.2011г.
С образуване на изпълнителното дело давността е
прекъсната съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД.
Към датата на образуване и съответно на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал.1, т.8 ГПК- 26.09.2013г. е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно
което при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се
спира. Следователно с прекратяване на изпълнителното производство е
преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова
погасителна давност. Разрешенията, дадени с ТР 1/2015г. на ОСГТК се прилагат
занапред спрямо неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни
производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение №
170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС.
Към датата на предявяване на иска вземането за
главница и разноски, по отношение на които се прилага общата петгодишна
давност, не е било погасено по давност, защото от прекратяването на
изпълнителното дело, са изтекли по- малко от пет години.
Относно вземанията за законна лихва, съдът намира, че
е приложима тригодишната давност. Същите по правилото на чл.111 б. „в” ЗЗД, се
погасяват с тригодишна давност и от прекъсването й на основание чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност, равняваща се на първоначалната такава. В
случая е неприложим чл. 117, ал.2 ЗЗД, тъй като тази разпоредба касае случаите,
когато вземането е установено със
съдебно решение,каквато не е настоящата хипотеза. Влязлата в сила заповед не е
постановена в спорно исково производство и не се ползва със сила на пресъдено
нещо, като няма разпоредба, приравняваща стабилизираната заповед за изпълнение
на влязло в сила решение.
Във връзка с изложеното, въззивният съд намира за основателна
претенцията за сумата от 4709,95лв. –
лихва за периода 30.12.2008г. -08.02.2011г., както и за законна лихва
върху главницата за периода от 09.02.2011г. до 23.08.2015г. поради което о
обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция в
посочената й част следва да се отмени и да се постанови друго такова за уважаване
на иска.
В останалата му част решението следва
да се потвърди.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 737,13 за първоинстанционното
и въззивното производство.
Следва да се отмени решението на ПРС
в частта му, с която в полза на ответника са присъдени 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство, като ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1082/03.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 5950/2018г. по описа на Пернишкия районен съд в частта
му, с която е отхвърлен предявеният от Г.П.Г. против "Банка ДСК“ ЕАД, гр. София иск за признаване на установено спрямо ищеца,
че не дължи на "Банка ДСК ЕАД сумата от 4709,95лв. – лихва за периода 30.12.2008г. -08.02.2011г.,
както и законната лихва върху главницата от 8967,10 лв. за периода от
09.02.2011г. до 23.08.2015г., КАКТО и в частта му, с която от Г.П.Г. е осъден
да заплати на "Банка ДСК“ ЕАД, гр.
София сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска,
предявен от Г.П. ***, ЕГН ********** срещу „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, че Г.П.Г.
не дължи на Банка ДСК“ ЕАД, гр. София сумата от 4709,95лв. – лихва за периода 30.12.2008г. -08.02.2011г.,
както и законната лихва върху главницата от 8967,10 лв. за периода от
09.02.2011г. до 23.08.2015г. поради погасяване по давност след издаване на
изпълнителния лист по ч.гр.д. № 5236/2011г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Г.П.Г. да заплати на
"Банка ДСК“ ЕАД, гр. София сумата
от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА "Банка ДСК“ ЕАД, гр.
София да заплати на Г.П.Г. разноски в размер на 737,13 за първоинстанционното и
въззивното производство.
Решението е постановено при участието
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр. София като трето лице помагач на страната
на ответника по иска - Банка ДСК“ ЕАД, гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението.
Председател :
Членове :