Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1218 16.06.2021 година
град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично
съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретар К.Р.
и с участието на прокурор Владимир
Вълев
като разгледа докладваното от съдия
Д.Матеева КАН дело № 868 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР-Пловдив,сектор
„Пътна полиция“ ,чрез юрисконсулт Гергана Белова против Решение №
260236/15.02.2021 год., постановено по АНД № 2191/2020 год., по описа на
Районен съд - Пловдив, II - ри н. с., с което е отменено Наказателно
постановление № 20-1030-000528 от 05.02.2020 год. издадено от Началник група
към ОДМВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на П.С.С., на
основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
чл.183, ал. 4, т. 8 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
По подробно изложени доводи в касационната жалба се
иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно.Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение,а в случай че жалбата бъде уважена и се присъди
адвокатско възнаграждение ,то се прави възражение за прекомерност на същото.
Ответникът по касационната жалба –П.С.С.,чрез процесуалния си
представител адвокат П.Ю., представя писмен отговор и иска първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Претендират се
разноски по представен списък
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за
основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна
страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд –
Пловдив се е развило по жалба на П.С.С. против Наказателно постановление № 20-1030-000528 от
05.02.2020 год. издадено от Началник група към ОДМВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на П.С.С., на основание чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.183, ал. 4, т. 8 от Закона
за движение по пътищата / ЗДвП / е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. /петдесет лева/ за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на
09.01.2020г. около 13:25 часа в гр.Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“ № 62
П.С. управлява лек таксиметров автомобил „Дачия „,с рег № ***– чужда собственост: 1. паркира МПС
на спирка на превозните средства за обществен превоз на пътници с което пречи
за потеглянето на автобусите с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. При съставянето на акта, жалбоподателят се е запознал с неговото
съдържание и е вписал саморъчно писмени обяснения и възражения а именно: „ Не
съм паркирал на спирка, а към тахi, което е стояло на стоянка, доста пред
спирката. Кола пред мен, и друга (рено) зад мен не бяха санкционирани. Никога
за три години нямам съмнения, че служителите действат избирателно и не са
адекватни.“ В законоустановения срок пред началника на КАТ са представени
писмени възражения от жалбоподателя, които са приети като неоснователни и е
издадено атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя С. за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Според разпоредбата на
чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността
на ответника С., паркирането е забранено на спирките на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници.
Според разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП,
посочена като основание за издаване на процесното НП, с глоба от 50 лева се
наказва водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна
пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.
Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове (АУАН) по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съответно, в тежест на наказаното лице е тежестта за оборване на
констатациите в АУАН.
От своя страна, разпоредбите на чл. 93, ал. ал. 1 и 2
от ЗДвП установяват, че 1) пътно превозно средство (ППС) е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача; 2) паркирано
е ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо,
както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение.
Според настоящия състав на съда, за да се приеме
наличието на престой по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, следва да бъдат
установени наличието на спряло ППС, присъствието на водача, както и период от
време на спирането, в който се качват и/или слизат пътници от спрялото ППС
и/или извършването на товарно-разтоварни дейности.
В случая, обстоятелствата, че управляваното от С. ППС
е спряно на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен
превоз на пътници, обозначена с пътен знак Д-24, както и че С. е в автомобила
се явяват установени по делото от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Я..
Независимо от посоченото обаче, по делото не е
установено някое от алтернативно посочените от нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП
обстоятелства- П.С.. да е спрял автомобила за качване и слизане на пътници
и/или за извършване на товарно-разтоварни работи. Съответно, настоящият състав
на съда приема за установено, че спирането на управлявания от ответника С.
автомобил, направено на спирка на превозните средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, обозначена с пътен знак Д-24, представлява
паркиране по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, което паркиране е направено в
нарушение на забраната, установена от нормата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Следователно,
налице е от обективна страна вмененото на С. административно нарушение. Освен
това, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за
целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При това положение, процесното НП се явява правилно и
законосъобразно, а като отменя същото, районният съд постановява решението си
при неправилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е
неправилно, поради което следва да бъде отменено, включително и в частта му, с
която са присъдени разноски на П.С., а вместо него да бъде постановено друго
такова, по същество.
Освен това настоящата касационна инстанция намира,че доказателствата по делото предпоставят извод,
че разглежданото нарушение е с типичната за този вид нарушения обществена
опасност и не е налице маловажен случай на административно нарушение.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на администрацията,
съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева..
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260236/15.02.2021 год., постановено по АНД №
2191/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, II - ри н. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-000528 от
05.02.2020 год. издадено от Началник група към ОДМВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на П.С.С., на основание чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.183, ал. 4, т. 8 от Закона
за движение по пътищата / ЗДвП / е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. /петдесет лева/ за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П.С.С.,ЕГН **********,*** да заплати на ОДМВР-Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2