РЕШЕНИЕ
№48/17.4.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Д., 17.04.2018
г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист Налян Христова, като разгледа
докладваното НАХД № 439/2017 г. по описа на РС Д., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН и е образувано по жалба на „ЗСК Д. ” АД гр.В., представлявано
от изп.директор К.Г.Г., чрез адв.Х.Х. *** против Наказателно
постановление № 03-006981,
издадено на 14.12.2016г. от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” - гр.В., с което
на жалбоподателя за нарушение на чл.11
ал.1 т.6 и ал.6 от Наредба № РД 07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на ЗБУТ, на основание чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лева.
Жалбоподателят в подадената жалба твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Твърди, че при издаването административно – наказващият орган не е съобразил,
че пострадалото лице не е работник или служител в дружеството, както и че
същият самоволно е проникнал в базата на дружеството в гр.Д., където е станал
инцидентът. В с.з. жалбоподателят – редовно призован се представлява от адв.Х. ***, който заявява,
че поддържа подадената жалба.По същество моли НП да бъде отменено, като твърди,
че не става ясно дали дружеството е работодател на пострадалото лице или не и
съответно съществувала ли е необходимост от провеждане на инструктаж.
Административно наказващия орган, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като
неоснователна.В хода на съдебните прения по същество ,процесуалният представител
на въззивника твърди, че описаното в НП и АУАН нарушение е безспорно установено
и моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не изпращат представител, не
ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.11.2016г. лицето И.В.И. е посетил базата на „ЗСК –Д.” АД, находяща се
в промишлената зона на гр.Д..Посещението било с цел да разбере дали е одобрена
подадената по- рано молба от него за започване на работа като
електротехник.След като не получил отговор на запитването си, И. напуснал
района на предпрятието.Половин час след това работник в предприятието съобщил,
че някакъв човек се е качил на крана на площадката за производство за
напрегнати конструкции и паднал от там, в следствие на което починал.За
настъпилата злополука в ОСлО при ОП В. е било водено следствено дело, като
видно от назначената и изготвена СМЕ/
приложена от процесуалния представител на въззивника и приложена към
доказателствата по делото в с.з/ причината за смъртта на И. е съчетана травма
изразяваща се в гръдна травма и и коремна травма, довели до увреждания на
вътрешни органи несъвместимо с живота,които могат да бъдат получени при падане
от голяма височина и удряне на тялото в широка равна повърхност. При
извършената аутопсия е иззета и проба за алкохол от която се установява наличие
на 2.2 промила алкохол в урината и 2.5 промила алкохол в кръвта на починалия. При
извършената проверка от ИТ В. във връзка с разследване на трудова злополука
било прието, че „ЗСК–Д.” АД в качеството си на работодател не е осигурил
провеждане и документиране на инструктаж
при работа на лицето И.В.И., което на 11.11.2016г. посетило
производствената база на „ЗСК Д.” АД с цел кандидатстване на работа и оглед на
мостови кранове.След като се запознал с представената му от работодателя документация
св.С.И.П.-*** преценил, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.11 ал.1
т.6 и ал.6 от Наредба № РД 07-2 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на ЗБУТ и съставил АУАН. Актът бил връчен на К.Г.Г.-изпълнителен директор на
дружеството и подписан от него без възражения. Въз основа на издадения акт за
установяване на административно нарушение било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което административно – наказващият орган възприел изцяло
фактическите констатации, описани в акта, квалифицирал деянието като нарушение
и наложил на нарушителя предвидената в чл. 413 ал.2 КТ санкция в размер на 5000
лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и
писмените доказателства, приложени към административно–наказателната преписка. Същите са безпротиворечиви и
анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи. Приетата за
установена фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и
правилността му, съдът прави следните
правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния
си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 5 от КТ – ръководителя
на съответния контролен орган- ДИТ В..
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт:
Не се установява безспорно
по делото, че жалбоподателят е имал качеството на работодател
по отношение на пострадалото лице И.В.И.. Напротив – в
хода на АНП е установено само, че лицето е кандидатствало за работа в
дружеството но към момента на инцидента тази молба не е била одобрена.Не се
установи по безспорен и категоричен начин, че към момента на инцидента лицето И.
е изпълнявало някакви трудови функции в предприятието и че е било обучавано за
изпълнение на функции за длъжността за която е кандидатствало за работа.
Напротив, съдът счита, че е установено по безспорен начин, че половин час след
напускането на територията на дружеството И. самоволно се е върнал обратно, без
да е забелязан от никой и без разрешение се е качил на кран, от където е паднал
от височина 6.5 метра. Съдът счита, че АНО неправилно е приложил материалния
закон при издаването на АУАН, тъй като не става ясно дали към момента на инцидента лицето И. е имал качеството на
работник в предприятието или не. В противоречие с атакуваното НП е НП №
03-007187 от 08.02.2017г, с което на въззивника по настоящото производство е
наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева за това, че е
допуснал лицето И.В.И. да престира труд
в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции като електромонтьор,
извършвайки ремонт на електроповдигателно съоръжение - мостов кран, т.е не
става ясно към датата на инцидента И.
бил ли е работник в предприятието или не. Това е особено важно, тъй като, ако
действително И. е бил работник в дружеството, то нарушението, извършено от „ЗСК
Д.” АД, би следвало да бъде подведено под съвсем различна материално-правна
норма. С това е нарушено в значителна степен правото на защита на въззивника,
който не може да разбере за какво точно нарушение му е повдигнато обвинение.
Съдът също така счита, че независимо от така установеното нарушение на
материалния закон от страна на АНО, не може да се вмени във вина на
дружеството-въззивник със съответните последствия за него извършването на
самоволни действия от страна на пострадалия на територията на производствената
база в гр.Д., още повече че най-вероятно причината за падането на на
пострадалото лице от мостовия кран е употребеният от него алкохол, който е на
границата на тежка степен на алкохолно опиване, а не непровеждането на
инструктаж, за който дори не е установено дали е бил дължим от страна на
въззивника, доколкото не са установени трудови правоотношения с пострадалото
лице. Не е установено в конкретния случай и дали пострадалото лице е проникнало
самоволно на територията на предприятието или е било от категорията на
посетител там, за да попадне твърдяното нарушение под хипотезата на чл.11 ал.1
т.6 от Наредба РД 07-2.
Съдът счита,
че нарушението за което е повдигнато обвинение на въззивника в настоящото
производство не е било установено по безспорен и категоричен начин при извършената проверка от служители на
Д”ИТ” В.. Съдът също така счита, че не било безспорно установено, че въззивникът е допуснал нарушение на посочените в НП
разпоредби, поради което и неправилно е бил санкциониран с имуществената санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 413
ал. 2 от КТ.Поради това съдът намира, че неправилно с издаденото наказателно
постановление е ангажирана административно–наказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1
пр.3 от 3АНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 03-006981, издадено на 14.12.2016 г. от Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” - гр.В., с което на жалбоподателя
„ЗСК Д.” АД - гр.В., представлявано от изп.директор К.Г.Г.,
за нарушение на чл.11 ал.1 т.6 и ал.6 от Наредба № РД 07-2 за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на ЗБУТ, на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен В. в 14-дневен срок от съобщаването до
страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на Директора
на Дирекция ”ИТ” – гр.В.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: