РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300503119 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Н. П. И. - длъжник по изп. дело №
20138210401095 по описа на ЧСИ Петко Илиев, чрез адв. В.Д., АК Пловдив,
против разпореждане с изх. № 33312 от 30.09.2021 г., с което е оставена без
уважение молба вх. № 54172/24.09.2021 г. на длъжника И. за прекратяване на
изпълнителното производство спрямо него, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че оспорваното разпореждане е немотивирано и
незаконосъобразно. Твърди, че от образуване на изпълнителното дело на
11.09.2013 г. до 11.09.2015 г. са изтекли две години от първоначално
поисканото изпълнително действие опис на движими вещи, като спрямо него
е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като погасителната
давност за вземането не е била прекъсвана с надлежно извършено
изпълнително действие. Позовава се на Тълкувателно решение по т.д. 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че след посочения период, от 30.07.2018 г. ди
21.07.2021 г. отново е налице изтекъл двугодишен срок, през който не са били
извършвани изпълнителни действия.
1
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
разпореждане с изх. № 33312 от 30.09.2021 г. по изп. дело № 20138210401095
на ЧСИ Петко Илиев, с което е отказано да се прекрати изпълнително дело по
отношение на Н. П. И. и да се укаже на съдебния изпълнител същото да бъде
прекратено.
Ответникът по жалбата – „ЕОС Матрикс“ ООД - взискател в
изпълнителното производство, взема становище за допустимост и
неоснователност на жалбата, като твърди, че двугодишен срок по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни действия, не е
изтекъл. Мотивира се, че перемпцията е средство за защита на длъжника при
положение, че кредиторът се е дезинтересирал от изпълнителното
производство в продължение на установения в закона 2-годишен срок, което
счита, че в конкретния случай не е налице, тъй като са били извършвани
същински изпълнителни действия с цел събиране на вземането. Сочи
конкретни изпълнителни действия за релевираните в жалбата периоди – на
28.11.2013 г. насрочен опис на движими вещи на длъжника, на 27.02.2014 г. и
08.01.2015 г. наложен запор на трудово възнаграждение. Сочи и дати на
депозирани молби и извършени същински изпълнителни действия след тези
дати, като последното, с което е прекъсната давността, е налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД и запор на трудово възнаграждение
в ЗК Съгласие, на 21.07.2021 г. Излага съображения, че давността се прекъсва
с предприемане на действия по принудително изпълнение, позовава се на т.10
от ТР по тълкувателно дело 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Петко Илиев
излага доводи за неоснователност на жалбата. Сочи датите, на които счита, че
са уведомени длъжниците за образуваното изпълнително производство и
предприети изпълнителни действия спрямо тях, по молба на взискателя ОББ
АД, както и датите, на които са постъпили суми за погасяване на
задължението от длъжника Н.К.. Посочва също и датите, на които са
постъпили молби от първоначалния взискател ОББ АД, като първата е на
17.09.2015 г.. Сочи, че е наложен запор на банкова сметка на длъжника Н.И. в
„Юробанк България“ АД, на 31.10.2017 г. Излага съображения, че по молба от
31.07.2018 г., на осн. чл. 429 от ГПК, е конституиран като взискател „ЕОС
2
Матрикс“ ООД, по чието искане е наложен запор на банкови сметки на
длъжника К., а на 18.11.2019 г. и на длъжника И. в Банка ДСК ЕАД. Сочи
дати на подаване на последващи молби за предприемане на изпълнителни
действия от взискателя, както и наложен запор на банкови сметки на
длъжника И. в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ клон София, наложен запор на
трудово възнаграждение в ЗК Съгласие и на банкови сметки на длъжника И. в
ЦКБ АД, на 23.07.2021 г. Поради изложеното счита, че след образуването на
изпълнителното дело, на 11.09.2013 г., на 04.03.2014 г. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника в „Б ЕНД И ГРУП“ ООД, ЕИК
*********, като след налагане на запора са постъпвали молби, както от
първоначалния взискател „Обединена българска банка“ АД, така и от
взискателя „ЕОС Матрикс“ ООД, поради което от образуване на
изпълнителното дело до настоящия момент не е налице двугодишен срок на
бездействие от страна на взискателя и съдебния изпълнител.
Излага подробни мотиви за разликата между погасителна давност и
перемпционния срок, като счита, че за разлика от давността, перемпцията се
счита прекъсната и когато изпълнението се насочи спрямо единия от двамата
солидарни длъжници. Сочи погасяване на задължението чрез принудително
изпълнение по отношение на длъжника К., чрез наложен запор на трудово
възнаграждение, което счита годно да прекъсне двугодишния срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като същият тече общо, а не по отделно спрямо двамата
солидарни длъжници.
Обосновава наличие на валидно изпълнително действие чрез налагане
на запор върху несъществуваща банкова сметка на длъжник и неотносимост
на закриване на банковата сметка по отношение на перемпционния срок,
който е обвързан единствено с поведение на взискателя, неговото
бездействие, поради което действия на длъжника не биха могли да дадат
отражение на изтичането на перемпционния срок.
Моли да бъде оставена без уважение жалбата на длъжника, като
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в законоустановения срок (съобщението за обжалвания отказ
3
да бъде прекратено изпълнителното производство е връчено на
жалбоподателя на 04.10.2021 г., а жалбата е подадена в двуседмичния срок по
чл. 436, ал. 1 от ГПК на 15.10.2021г.) срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Изпълнително дело 20138210401095 по описа на ЧСИ Петко Илиев, е
образувано по молба от 11.09.2013 г. на „Обединена българска банка“ АД, въз
основа на изпълнителен лист от 02.08.2013 г., издаден по ч.гр. д. № 303/2013
г. по описа на РС Първомай срещу солидарните длъжници Н. М. К. и Н. П.
ИВ., за непогасеното от тях парично задължение по договор за потребителски
кредит от 07.03.2012 г.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
поискал проучване на имущественото състояние на длъжниците както и
насочване на принудителното изпълнение към движимото имущество на
длъжниците, на посочените адреси, чрез насрочване на дата за опис на
движими вещи. Други изпълнителни способи не са сочени. След извършване
на справки за имущественото състояние на длъжниците е наложен запор на
трудово възнаграждение на длъжника К., в следствие на което са постъпвали
суми за погасяване на задължението по делото.
По отношение на длъжника Н. П. ИВ. е изпратена ПДИ и запорно
съобщение до работодател „Б ЕНД И ГРУП“ ООД, ЕИК *********, на
08.01.2014 г. Съобщенията са върнати невръчени, като повторно са изпратени
на адреса на управление на дружеството и са получени на 04.03.2014 г. От
приложените справки по делото от НОИ за актуалното състояние на
трудовите договори на длъжника Н. П. ИВ. (л. 141, л. 166, л. 171, л. 212 и др.)
е видно, че трудовото правоотношение между длъжника и „Б ЕНД И ГРУП“
ООД, гр. Б., е било прекратено на 08.11.2013 г.
До получаване на молба от взискателя ОББ от 17.09.2015 г. с която се
иска налагане на запор на трудовите възнаграждения на длъжника,
ежемесечна проверка за доходи от трудови възнаграждения и друг
осигурителен доход и назабавно запориране на установените такива, както и
опис на издирени и възбранени/запорирани секвестириуеми активи,
собственост на длъжника, а при липса на такива да бъде насрочен и извършен
опис на движими вещи в дома на задълженото лице/а, други изпълнителни
4
действия по отношение на длъжника Н.И. не са искани и не са предприемани.
В последствие е бил наложен запор на банкова сметка на длъжника И.
на 03.11.2017 г. Сметката е била закрита на 30.07.2018 г., видно от
приложената справка от БНБ от 04.06.2019 г. (л. 219)
На осн. чл. 429 от ГПК е конституиран като взискател „ЕОС Матрикс“
ЕООД, на 31.07.2018 г., като новоконституираният взискател е поискал
извършване на изпълнителни действия – запор на трудови възнаграждения,
опис на движими вещи, запор на банкови сметки и уведомяване за
извършените действия. Молби за предприемане на изпълнителни действия от
така конституирания взискател са постъпвали на 16.07.2019 г. и 07.07.2021 г.
На 23.07.2021 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника Н. П.
ИВ. в ЦКБ АД, гр. С., както и запор на трудово възнаграждение на длъжника
в ЗК „Съгласие“ с. Д., общ. Димитровград, със запорно съобщение от
21.07.2021 г.
Последвала е молба от длъжника Н. П. ИВ. за прекратяване на
образуваното изпълнително дело спрямо него, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 или т.
8 от ГПК, която е оставена без уважение, за което е уведомен със съобщение с
изх. № 33312 от 30.09.2021 г.
При тези данни по делото, съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
От образуване на изпълнителното производство по молба на взискателя
ОББ от 11.09.2013 г. до изтичане на две години от образуване на
производството до 11.09.2015 г., не са били поискани извършване на
изпълнителни действия спрямо длъжника Н.И.. В молбата за образуване на
изпълнително производство спрямо солидарните длъжници е поискано
насрочване на опис на движими вещи на посочени адреси на длъжниците.
Такъв формално е насрочен на 10.02.2014 г., но длъжникът И. не е бил
уведомен, като не му е била връчена нито покана за доброволно изпълнение,
нито уведомление за насрочен опис на движими вещи.
Покана за доброволно изпълнение на длъжника И. е изпратена, ведно
5
със запорно съобщение, чрез работодател, на 27.02.2014 г., като е получена от
„Б ЕНД И ГРУП“ ООД, гр. Б., на 04.03.2014 г. Към този момент длъжникът Н.
П. ИВ. не е имал трудово правоотношение с това дружество, тъй като
сключеният от него трудов договор е бил прекратен на 08.11.2013 г., преди
изпращане на ПДИ и запорно съобщение, поради което и с това действие
длъжникът не е бил уведомен за образуваното изпълнително дело, нито
спрямо него са извършени валидни изпълнителни действия.
Така до изтичане на две години от първоначалната молба на взискателя
от 11.09.2013 г. до 11.09.2015 г., не са били извършени спрямо длъжника Н. П.
ИВ. изпълнителни действия, нито длъжникът е посочил и поискал да бъдат
извършени такива, след подаване на молба за образуване на изпълнително
производство. Възраженията на жалбоподателя, че след образуване на
изпълнителното производство по делото не са извършвани изпълнителни
действия и двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл, са
основателни. Молба с искане за извършване на конкретни изпълнителни
действия спрямо длъжника е подадена от взискателя на 17.09.2015 г., след
изтичане на двугодишния срок по чл. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който е изтекъл
на 11.09.2015 г.
Действително, както е обосновано в мотивите на ЧСИ, перемпцията и
давността са два различни правни института, като общото между тях е, че
едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.по делото. В т. 10 ТР №
2/2013, ВКС, ОСГТК, на което се позовават страните, не е разгледан
въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията, а „откога започва
да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес
е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК“.
Действително, перемцията няма да настъпи, ако след поискването на един
изпълнителен способ той се е осъществявал, като до приключването му не
може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ. В
конкретния случай е осъществен изпълнителен способ – наложен е запор на
6
трудово възнаграждение на длъжника К., като в следствие на това действие са
постъпвали суми за удовлетворяване на кредитора. Така се поставя въпроса
предприемането на изпълнително действие по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело води ли до прекъсване на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и по отношение на останалите длъжници. С
определение № 1129/05.12.2017 г. е допуснато касационното обжалване на
основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по този въпрос по гр. дело № 1667 по
описа за 2017 г. на ВКС. Отговорът е даден с Решение № 83 от 11.04.2018 г.
по гр. д. № 1667 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение,
съгласно което, предприемането на изпълнително действие по отношение на
един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до
прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите
длъжници и това разрешение е в съответствие със закона и с имащите
задължителен характер разяснения, дадени в мотивите към т. 10 от ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на
цитираното решение „В решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015
г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС е прието (макар и по повод разрешаването на
друг правен въпрос) следното: Инициираното изпълнително производство от
посочения в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в
случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Непоискването на действия от взискателя по
отношение на един от солидарните длъжници в рамките на посочения в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК процесуален преклузивен срок, съответно –
прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този
длъжник по силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение, нито води
до погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на
изпълнителното производство по перемция започва да тече (респ. – и изтича)
от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от
длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения, и след
неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново
изпълнително дело.“ Поради изложеното и с установената съдебна практика,
не може да бъде споделено мотивираното становище на ЧСИ, включително с
посочените съдебни решения, че изпълнението, предприето спрямо един от
солидарните длъжници, е пречка за изтичане на перемпционния срок по
делото.
7
Ако взискателят не поиска извършване на конкретно изпълнително
действие в продължение на повече от две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК по право и
съдебният изпълнител следва да констатира това чрез издаване на
постановление за прекратяване, което има декларативен характер - само да
прогласи настъпилото прекратяване по силата на закона, по отношение на
длъжника, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти, което е разяснено в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
Изложените съображения налагат извода, че срока по чл. 433, ал. 1, т.8
от ГПК, който е започнал да тече на 11.09.2013 г. е изтекъл на 11.09.2015 г.
Следващото изпълнително действие е поискано едва на 17.09.2015 г., след
изтичането му, когато от взискателя е подадена молба с посочване на
конкретни изпълнителни способи спрямо длъжниците.
Предвид гореизложеното разпореждането на съдебният изпълнител, с
което е оставил без уважение искането на жалбоподателя Н. П. ИВ., за
прекратяване на изпълнителното производство, по отношение на него, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на ЧСИ Петко
Илиев за съответно процедиране, съобразно дадените указания.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Н. П. ИВ., ЕГН: **********, длъжник по изп.
дело № 20138210401095 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, с район на
действие района на ОС Пловдив, чрез адв. В.Й. Д., АК Пловдив,
разпореждане с изх. № 33312 от 30.09.2021 г., с което е оставена без уважение
молба вх. № 54172/24.09.2021 г. за прекратяване на изпълнителното
производство спрямо него, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821, с
район на действие Пловдивски окръжен съд за съответно процедиране при
съобразяване с дадените указания.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9