Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 1763
23.04.2020 г., гр. Бургас
Окръжен съд –
Бургас, II гражданско отделение, въззивен граждански състав, в закрито
заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА МИХОВА
като разгледа частно гражданско дело № 613 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413,
ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адвокат В.Г. –
с пълномощно от първата инстанция (л. 12), против Разпореждане № 2569 от
31.01.2020 г. по ч. гр. д. № 612/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕНО
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника М.Р.Х., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, в частта относно сумата от 241, 04 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за
мобилни услуги от 16.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на заявлението на 30.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата над 4, 22 лева до пълния размер от 25 лева, представляваща заплатена държавна
такса, и за сумата над 30, 39 лева до пълния размер от 180 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
При извършване на служебната
проверка за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съдът
констатира следното:
Пред Районен съд – Бургас е
постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Теленор България” ЕАД срещу длъжника М.Р.Х. за сумата от 48, 96 лева,
представляваща сбор от дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № ********** от
05.06.2018 г. и № ********** от 05.07.2018 г. за периода от 05.05.2018 г. до
04.07.2018 г., и за сумата от 241, 04 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която е издадена
крайна фактура № ********** от 05.09.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението на 30.01.2020 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на
25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.
В заявлението са изложени твърдения,
че длъжникът М.Р.Х. е абонат на дружеството-заявител със сключен индивидуален
договор за мобилни услуги от 16.05.2018 г., въз основа на който са издадени
фактури за месечни абонаментни такси № ********** от 05.06.2018 г. за отчетния
период на потребление от 05.05.2018 г. до 04.06.2018 г. на стойност 27, 07 лева
и № ********** от 05.07.2018 г. за отчетния период на потребление от 05.06.2018
г. до 04.07.2018 г. на стойност 21, 89 лева. Посочено е, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си да заплати дължимите месечни такси в общ размер от 48,
96 лева, което е основание за ангажиране на договорната му отговорност да
заплати неустойка за предсрочно прекратяване поради виновно неизпълнение,
изразяващо се в неплащане на дължимите месечни суми. На основание т. 11 от
договора за мобилни услуги се претендира заплащане на неустойка за прекратяване
на договорен абонамент за услуги, изчислена съобразно новите правила, приети от
„Теленор България“ ЕАД съобразно постигната с КЗП извънсъдебна спогодба от
12.01.2018 г., с която е уговорено, че максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в
случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на услуги
абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента
на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в брой
или съответно обща лизингова цена. Твърди се, че в конкретния случай
неустойката за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.05.2018 г.
възлиза на 241, 04 лева, за което е издадена крайна фактура № ********** от
05.09.2018 г.
На основание чл. 410, ал. 3 ГПК към
заявлението са представени договор за мобилни услуги от 16.05.2018 г., ведно с
приложенията към него, както и приложимите общи условия.
Съгласно изричната разпоредба на чл.
410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1,
т. 4 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които
се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по
основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за
издаване на заповедта за изпълнение. В процесния случай заявителят се е позовал
на предвидената в договора за мобилни услуги неустоечна клауза, но не е изложил
конкретни обстоятелства относно размера на вземането за неустойка. От изложените
в заявлението обстоятелства не става ясно как е формирана претендираната неустойка
за предсрочно прекратяване. Не е изяснено дали е налице посоченият в
заявлението случай на предоставяне към абонаментния план на устройство за
ползване на услуги, съответно каква е разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) и заплатената от длъжника цена. Не е
посочено и какъв е стандартният месечен абонамент съгласно сключения между
страните договор за мобилни услуги, чийто трикратен размер е предвиден като
горна граница на неустойката за предсрочно прекратяване на договора. От
съдържанието на неустоечната клауза (до трикратния размер на стандартния
месечен абонамент), посочена в заявлението, и стойността на стандартния месечен
абонамент (20, 99 лева), предвидена в представения договор за мобилни услуги, може
да се направи извод, че максималният размер на дължимата неустойка възлиза на
62, 97 лева (3 х 20, 99 лева). От представения договор за мобилни услуги е
видно също, че на длъжника е бил предоставен мобилен апарат, чиято цена с
абонаментен план е 1, 99 лева, а стандартната му цена без абонамент е 251, 90
лева. Тези обстоятелства, макар и да са видни от съдържанието на приложения
договор, не са годни да обосноват извод за редовност на постъпилото заявление
по чл. 410 ГПК. Съгласно т. 2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС не отговаря на изискванията по чл. 410, ал.
2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата,
от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените
към заявлението документи. Прилагането на договора, сключен с потребител,
съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, служи за надлежно извършване на преценката за
неравноправност по чл. 411, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е допустимо въз основа на такъв
документ съдът да извлича обстоятелства, относими към основанието и размера на
претендираното вземане. Ето защо съдът намира, че процесното заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не отговаря на изискванията на
чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което следва да бъде оставено без движение.
Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът
не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на
чл. 410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението. На заявителя следва да се укаже в тридневен срок от получаване
на съобщението да отстрани допуснатата нередовност, като изложи надлежни
обстоятелства относно формирането на размера на претендираното вземане за
неустойка, включително и каква е стойността на стандартния месечен абонамент по
сключения с длъжника договор за мобилни услуги.
Така мотивиран и на основание чл.
411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 5058 от 30.01.2020
г. на ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адвокат В.Г.,
срещу длъжника М.Р.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, в частта
относно сумата от 241, 04 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент по договор за мобилни услуги от 16.05.2018
г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението на
30.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и за присъждане на държавна
такса над присъдения размер от 4, 22 лева до претендирания размер от 25 лева и
на адвокатско възнаграждение над присъдения размер от 30, 39 лева до
претендирания размер от 180 лева.
УКАЗВА на заявителя в тридневен
срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатата нередовност, като
изложи надлежни обстоятелства относно формирането на размера на претендираното
вземане за неустойка, включително и каква е стойността на стандартния месечен
абонамент по сключения с длъжника договор за мобилни услуги.
Разпореждането е окончателно.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: