Р Е Ш Е Н И Е № …….
Гр.Варна, ………… 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско
отделение, в публично съдебно заседание на трети ноември,
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 65 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано по въззивни жалби, както следва: 1/ от П.Й.Д., чрез адв.Ш.,
срещу решение №884/15.11.2018г., постановено по т.д.№230/2018г. на Варненски
окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от П.Й.Д. срещу „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София иск за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 100 000лв.
до претендираните 150 000лв., претърпени вследствие смъртта на баща му Й Б,
починал при злополука, причинена на 26.06.2013г. от В Тпри управление на заден
ход на многокофов багер JCB с инвентарен №05194 в с.Червенци, общ.Вълчи дол,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2015г. до
окончателното й заплащане.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при определяне размера на дължимото от
застрахователя обезщетение съдът не е оценил в достатъчна степен дълбоката
емоционална връзка между ищеца и неговия баща. От събраните по делото
доказателства /свидетелските показания/ се установява изживения емоционален шок
от внезапната, непоправима и нелепа загуба. Обстоятелството, че е относително
самостоятелен и е живеел отделно от родителите си не прави скръбта му по-малка.
В конкретния случай преживените от ищеца страдания са били дори по-силни. По
същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на
предявения иск в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София, редовно
призована, не е депозирала писмен отговор по жалбата.
Постъпила е
и въззивна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София,
чрез ю.к.П., срещу решение №884/15.11.2018г., постановено по
т.д.№230/2018г. на Варненски окръжен съд,
В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на П.Й.Д. сумата от
100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на баща му Й Б, починал при злополука, причинена на
26.06.2013г. от В Тпри управление на заден ход на многокофов багер JCB с
инвентарен №05194 в с.Червенци, общ.Вълчи дол, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.02.2015г. до окончателното й заплащане.
В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че ответникът не е пасивно легитимиран да
отговаря по предявената претенция, тъй като отговорността за смъртта на бащата
на ищеца при ползването на комбинирания многокофов багер като машина за строителни
дейности е извън обхвата на сключената застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в полица №08112002378686/18.10.2012г. Дължимата
от застрахователя отговорност е само по отношение на вреди, причинени от
автомобилист по смисъла на пар.1, т.53 от ДР на КЗ от 2005г./отм./. В
конкретния случай багерът е използван като строителна машина /“самоходна
машина“ по смисъла на пар.6, т.16 от ДР на ЗДвП/, поради което не подлежи на
обезщетяване по този ред. Застрахователят по застраховка ГО на автомобилистите
покрива единствено вредите причинени от нея по време на придвижването й по
пътищата, позволено по изключение, според пар.6, т.16 от ДР на ЗДвП. Всички
останали вреди от използването й попадат в обхвата на друг вид застраховка –
„Обща гражданска отговорност“.
Твърди се още, че обезщетение не се дължи и предвид виновното поведение
на пострадалия, който е инициирал рисковата ситуация: не е бил в необходимото
специално светлоотразително облекло и каска; не е бил на позиция съобразена с
вида на строителния обект, на който се е осъществило произшествието – на
достатъчно разстояние от източниците на опасност за живота и здравето му; той е
създал и поддържал рисковата ситуация за живота си още преди действителното му
увреждане; попадането в обсега на действие на багера е било резултат от негово
лично решение.
Посочените обстоятелства обосновават извод за недължимост на
претендираното от ищеца обезщетение, поради което предявеният иск подлежи на
отхвърляне.
В условие на евентуалност се твърди, че определеното от съда
обезщетение е прекомерно завишено. Не е съобразено с икономическите условия в
страната, както и с поведението на пострадалото лице, което е допринесло и
съпричинило настъпването на вредоносното събитие.
По същество претендира отмяна на решението в обжалваната му част и
отхвърляне на предявения иск, а в условие на евентуалност намаляване на
присъденото застрахователно обезщетение. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски, с оглед изхода на спора.
Въззиваемата страна П.Й.Д. с писмен отговор, чрез адв.Ш., оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и
постановено в съответствие с чл.257 от КЗ /отм./ и събраните по делото
доказателства. Излага, че от самата Комбинирана полица е видно, че със същата
застрахователят се е задължил да поема и носи гражданска отговорност на
територията на цялата страна и в нея не са отбелязани каквито и да са
изключения по отношение начина и мястото на използване на машината.
Твърди, че не е налице съпричиняване на произшествието от страна на
пострадалия, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, че с
поведението си същият е станал причина за фаталния инцидент, който се дължи
единствено и изцяло на поведението на машиниста. По делото липсват
доказателства към момента на настъпването му пострадалият да е пресичал
площадката или да се е движел.
Не са налице и твърдяното нарушение при определяне размера на
присъденото обезщетение, което в средните размери на обезщетенията, които ВКС е
присъждал по аналогични казуси.
По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
решението в обжалваната част потвърдено. Претендира и присъждане на направените
разноски, при условията на чл.38 от ЗА за двете съдебни инстанции.
Съдът по предмета на спора
съобрази следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от П.Й.Д. ***, чрез
пълномощник адв. Г.Ш. - ВАК, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 150000 лв. за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на баща му Й
Д Б, причинена в резултат на злополука на 26.06.2013г. от В Т при управление на
многокофов багер JCB с инвентарен №05194, за който в процесния период е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
В исковата
молба се твърди, че ищецът П.Й.Д. е сина на починалия Й Б, смъртта, на който е
настъпила на 26.06.2013г. около 10.30 - 11.00 часа, строителен обект:
„Реконструкция на селскостопанска сграда за съхранение на селскостопанска
продукция и очакъляване на маневрена площадка" с. Червенци, общ. Вълчи
дол, обл. Варна.
На обекта е
работил и комбиниран многокофов багер JCB с инвентарен № 05194,
управляван от В Т Т - машинист на многокофов багер в „Темпо транс" ЕООД.
При движение на заден ход, машинистът допуснал в зоната на действие на багера
да се намира пострадалият, в резултат на което той бил прегазен. По случая било
образувано ДП № 2102/2013г. по описа на РУП Девня, което към датата на предявяване
на настоящият иск не е приключило и се води срещу „неизвестен извършител".
Твърди се в исковата молба, че водачът на многокофов багер JCB с
инвентарен № 05194 при движение назад е нарушил нормата на чл. 40 ал. 2 ЗДвП,
предвиждаща общо правило за безопасност за движение на ППС на заден ход,
приложима в конкретния случай.
За вредите,
причинени при или по повод използването на многокофов багер JCB с
инвентарен № 05194, който е бил собствен на „Темпо Транс" ЕООД ЕИК
********* в процесния период се сочи, че е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност" с ответното дружество с полица №
08112002378686/18.10.2012г., въз основа на което ищецът е отправил на
21.06.2016г. застрахователната си претенция спрямо "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК *********.
В резултат на
смъртта на баща си ищецът е изпитал и продължава да изпитва психически болки и
страдания поради внезапната и непоправимата му загуба. Бил е съкрушен и
изпаднал в депресия, загубил съня си, ограничил контактите си и загубил
чувството за перспектива, не успял да завърши висшето си образование. Мъката на
ищеца се засилвала от факта, че между него и баща му е била налице силна
привързаност и взаимна обич. Изключително го измъчвал факта, че баща му не е
могъл да доживее до сватбата му и да види раждането на внука си. С
допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията си, възразява срещу
оспорването в отговора на идентичността между процесния багер и застрахованото
при ответното дружество превозно средство.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът "Дженерали
застраховане“ АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди, че не е пасивно легитимирания застраховател по
отношение иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
ГО по отношение на конкретното превозно средство, но твърди, че същата не
намира приложение при увреждане, настъпило вследствие работата на багериста.
Дължимата отговорност е само за вредите, причинени от автомобилист по смисъла
на параграф 1, т.35 от ДР на КЗ от 2005 /отм./, каквато хипотеза тук не е
налице, тъй като багера ползван като строителна машина и увреждането е
настъпило вследствие на извършваните строителни работи на строителен обект, а
не вследствие на придвижване на комбинирания багер по пътищата на МПС.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността
само за времето на придвижването на машината по пътищата, позволено по
изключение, защото в този случай машината е приравнена превозно средство. В
останалите случаи отговорността, свързана с използването на машината като
строителна техника е извън обхвата на покритие на застраховката. Твърди, че не
е налице идентичност на пътното превозно средство по застрахователната полица
поради липса на идентичност на рама и рег.номер. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, оспорва твърдяния в исковата молба
механизъм на ПТП и извършването на противоправно деяние от страна на машиниста.
Оспорва претенцията по размер, като твърди, че е завишена с оглед икономическото
положение в страната.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
С определението по чл.140 ГПК е приет за
безспорно установен и ненуждаещ се от доказване факта на настъпване на 26.06.2013г. в с.Червенци,
Община Вълчи дол, на инцидент с многокофов багер JCB с инвентарен номер №05194,
управляван от машинист Туничев, при който е настъпила смъртта на Й Б, което се
установява и от представените писмени доказателства.
Липсва спор, а
и се установява от представеното удостоверение за наследници, че ищецът е сина
на починалия Й Б.
Приети са по делото заверени преписи на
отправената от ищеца застрахователна претенция до "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД на 21.06.2016г., с приложените към нея аутопсия №116/2013г., изготвена в
МБАЛ“ Света Анна“ АД, протокол от оглед на местопроизшествие, съставен на
26.06.2013г., уточнение към застрахователна претенция от 27.06.2016г., както и
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от 21.09.2016г.
От копие на застрахователна полица 08112002378686/18.10.2012г., е
видно, че за застрахован „Темпо транс“ ЕООД
е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с ДКН В05194 и
рама JCB 3CX4TC02005139 през периода 18.10.2012г. до 17.10.2013г.
Съгласно влязла в сила присъда
42/27.07.2020 година по НОХД 670/2020 година подсъдимия В Т Т е признат за
виновен за това, че на 26.06.2013 година в с.Червенци, община Вълчи дол,
обл.Варна, в качеството си на „Машинист многокофов багер“ причинил смъртта на Й
Д Б при управление на багер.
От заключението на вещото лице по
назначената и приета по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза се установява, че вследствие злополуката на 26.06.2013г. Й Б е
получил множество травматични увреждания, като смъртта е настъпила бързо вследствие на
травматичните увреждания и е била неизбежна. Процесният комбиниран багер е бил
оборудван с гребло в предната част и стрела с кофа в задната част, работел е на
площадката с неработеща звукова сигнализация на заден ход, пострадалият не е
носел светлоотразителна жилетка и каска, които биха помогнали за неговото
позициониране, на площадката в момента работели още две строителни машини –
грейдер марка „Каматсу“ и валяк, при три работещи строителни машини шумът е
силен и е трудно да се определи посоката на движение на МПС, водачът на багера,
преди да предприеме маневра на заден ход, е необходимо да се увери, че в
посоката на движение няма хора и техника, които могат да бъдат увредени, при
движение на заден ход пострадалият е трябвало постоянно да осъществява зрителен
контакт с водача на багера и да контролира движението му с команди.
При съвкупната преценка на гласните
доказателства – показанията на свидетелите И Т С/без дела и
родство със страните/ и М К Т /без дела и родство със страните/, от чиито
показания се установява, че са били близки на семейството на починалия Й Б и
поради това са имали преки впечатления от отражението на внезапната му смърт
върху ищеца. От показанията им се установява, че ищецът имал много силна
емоционална връзка с баща си, като имало един период, в който ищецът много се
затворил, още ходел на гроба на баща си,
когато имал нужда да сподели с него нещо. Тежко му било, че баща му не
доживял да види раждането на внука си, не се е възстановил от загубата, преди
това имали общи интереси, споделяли общи занимания, ремонтирали заедно.
От показанията на свидетеля Д Я П.,
46г., който е управлявал валяка на строителната площадка в момента на
злополуката се установява, че на работната площадка са били три строителни
машини – багер, валяк и грейдер, поради което било много шумно, което
ограничавало възможността за комуникация, като Бобев бил без жилетка и каска.
Не е знаел дали е инструктиран в деня на злополуката.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Произшествието е настъпило по време на
действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ /отм./, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от
застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП,
наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както
и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на
застраховка „Гражданска отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при
застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения
договор, при настъпило застрахователно събитие.
Наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към
процесната дата между собственика на МПС
с рег.№ В05194 и „Дженерали
Застраховане" АД се установява от представените по делото препис от застрахователна
полица и добавък към нея.
Не е налице влязла в сила присъда,
относно вината на лицето, управлявало застрахованият багер, която има за
гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата – относно
дееца, деянието, противоправността и вината, тъй като с решение на въззивният
съд поради настъпила давност наказателното производство е прекратено, поради
което съдът дължи изследване на въпроса за вината.
С оглед направеното възражение от
страна на застрахователя за обхвата на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съдът намира следното.
Обект на застраховане по смисъла на чл. 257 от КЗ /отм./ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването или използването на МПС.
По извода за използване на МПС следва
да се споделят мотивите към решение на СЕО от 28.11.2017г. по дело № С-414/16
по преюдициално запитване, където е
посочено, че моторните превозни средства, независимо от характеристиките им,
обикновено служат като средство за транспорт. Поради което и понятието
„използване на превозни средства“ обхваща всяко използване на превозното
средство като средство за транспорт. Посочено е също така че превозни средства,
които могат освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им
предназначение, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни
машини е важно да се прецени дали при настъпване на произшествието, в което е
участвало такова превозно средство, последното е било използвано преди всичко
като средство за транспорт, в който случай използването му може да бъде
обхванато от понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл.3, §
1 от Първа директива или като работна машина, в който случай използването му не
би могло да бъде обхванато от това понятие. В решението е даден отговор на
въпроса че понятието „използване на превозни средства“ не обхваща случаи, в
които селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция
към момента на настъпването на това произшествие не е била да служи като
средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателна сила,
необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.
В настоящия случай, от съвкупната преценка
на доказателствата по делото е установено по делото, че смъртта на Бобев е
настъпила при извършване от багера на маневра на заден ход, без същият да е
извършвал дейност по работа. Същият се е придвижвал назад към портала, след
което е щял да се придвижи към работното си място т.е. към момента на
настъпване на злополуката, същият е осъществявал движение по пътен участък,
който не е елемент от пътната мрежа, но
разпоредбите на КЗ не поставят изискване за наличие на застрахователно
покритие и заплащане на обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ събитието да е настъпило на място,
представляващо участък от пътната мрежа. /в този смисъл решение № 5 от
24.03.2017г. по търг.дело № 2787/15г. на ВКС, второ търг.отделение/.
Предвид на това съдът намира, че
вредите, които са настъпили, са в резултат от движението му като пътно превозно
средство и влизат в застрахователното покритие на сключената задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Факта на
настъпване на процесното произшествие не е спорен между страните като съобразно
заключението на вещите лица по
комплексната експертиза и поясненията в съдебно заседание произшествието е
настъпило на работната площадка в с.Червенци, при движение на заден ход на
багер JCB, управляван от В Т, като пострадалият Б е бил ударен
от стрелата на багера, съборен на земята, след което прегазен. Причинната
връзка между произшествието и травматичните увреждания, довели до смъртта на
пострадалия, се установява по безспорен начин от заключението на вещите лица,
както и от показанията на разпитания свидетел – свидетел на злополуката.
Съгласно заключението по автотехническата част водачът на багера е следвало,
преди да предприеме маневра на заден ход, да се увери, че в посоката на
движение няма лица или техника, които е възможно да бъдат увредени. Отделно се
установява, че превозното средство е било без действуваща сигнализация, което
обуславя вината на водача, позволил използването на превозното средство без
действуващата сигнализация. Водача на процесния багер не е спазил разпоредбата
на чл. 40, ал.1 и 2 от ЗДвП, съгласно
която преди да започне движение назад, е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
Установява се и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването на
произшествието, което е източник на вредите.
При установяване на факта на извършване
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване
подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на
което била причинена смъртта на Бобев, в резултат на което ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в тежка и продължителна психотравма.
Преценката за размер на обезщетението
по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение за всеки отделен
случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане
като от съществено значение са възрастта на ищеца и на пострадалият,
отношенията между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента
на емоционална, икономическа, психическа и др. зависимост на ищеца от пострадалият.
Следва да се преценят последиците от загубата с оглед на личния живот на ищеца,
наличието на други източници на морална опора и подкрепа като собствено
семейство, съпруга, деца, близки роднини. Починалият е била в трудоспособна
възраст, като са налице много близки отношения между него и сина му, основани
на обич, привързаност, подкрепа и взаимопомощ. Ищецът е понесъл тежко загубата,
с баща си са имали отношения, основани на взаимна помощ и доверие, ищецът е
разчитал на моралната подкрепа на баща си и изживял тежко неговата загуба, като
от съвкупната преценка на свидетелските
показания се установяват негативните промени в психиката и поведението на
ищеца, дори и в момент на щастливо събитие като раждането на собствено дете,
поради което съдът намира, че сумата от 125 000 ????лева би
репарирала причинените вреди.
По въпроса, свързан с предпоставките за
редуциране на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалата на
вредоносния резултат, е налице задължителна за съдилищата в Република България
практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 17/1963 г.
и ТР № 1/2014 г. на
ОСТК, чиито принципни постановки са следвани в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове. В мотивите към т. 7 на ТР № 1/2014 г.,
след направено разграничение между допринасяне на пострадалия за възникване на
ПТП и приноса му за настъпване на вредата, е разяснено, че принос за настъпване
на вредата е налице, когато пострадалият не е допринесъл на настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. Прието
е, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на
увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена
степен. За редуциране на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, не е
достатъчно да е налице надлежно релевирано възражение за съпричиняване,
основано на твърдение, че пострадалият, с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, а това възражение следва да бъде установено при
условие на пълно главно доказване. Доколко поведението на пострадалия е рисково
и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на доказване във всеки отделен
случай, при тежест на доказване върху позоваващата се на съпричиняването страна
в процеса.
Възражението за съпричиняване следва да
се приеме за установено, тъй като пострадалият се е намирал на работната
площадка и няма данни да е бил зает с конкретна работа, нито данни, че е
следвало да съдействува на водача на багера при движението му назад.
Общото правило на чл.33 от ЗЗБУТ
задължава всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
Лицето, което се намира на работна площадка, на която се намират машини следва
да положи необходимата грижа и да съобразява поведението си. При проявена
грижа, същият е могъл да възприеме движението на багера и дори и да е било
шумно на площадката и машината е била без включен звуков сигнал да възприеме
извършваната маневра и да положи усилия за избягване на сблъсъка с нея т.е.
неговото поведение е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като
съдът го определя на 20%. С оглед така възприетият процент съпричиняване обезщетението
следва да се определи в размер на 100 000 лева., а за разликата до
претендираната сума от 150 000 лева съдът намира, че искът следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.
45 ЗЗД и тъй като събитието е настъпило при действието на КЗ /отм./ виновният
застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от
датата на увреждането, но вземането за лихва е погасено с изтичане на
тригодишна давност - чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което обезщетение за
забава следва да бъде присъдено от 15.02.2015г. /три години преди завеждане на
исковата молба/.
Поради съвпадане
на крайните правни изводи на двете инстанции, въпреки различните мотиви,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№884/15.11.2018г., постановено по т.д.№230/2018г. на Варненски окръжен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от
получаване на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: