Р Е Ш Е Н И Е
№ 260339
05.10.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в
публично съдебно заседание, на осми септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Ванева
при секретаря Елена Христова, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №2970 по описа за 2020г. на Бургаски районен съд,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, срещу Д.. П.К., с
която се претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 64,46 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата, дължимо в периода 26.02.2017г. до 12.02.2020г., което вземане е
предмет на Заповед за изпълнение 485/18.02.2020г. по ч.гр.д. №1144/2019г. на
БРС. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за исковото и за
заповедното производство. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът е клиент на „ВиК“ ЕАД, за водоснабден обект, представляващ ПИ №,
площ по документ 2105 кв.м., с абонатен № … и има качеството потребител. Сочи
се, че за отчетния период 29.11.2016г. – 24.10.2019г. по партидата на абоната
са налице задължения за ползвани ВиК услуги /доставена, отведена, пречистена
вода/, на стойност 214,46 лв., като тази сума е осчетоводена посредством
издадени фактури в периода 25.01.2017г. до 25.11.2019г. Направено е признание,
че ответникът е извършил частично плащане в размер на 214,46 лв., на
27.02.2020г. – 200лв. и на 28.02.2020г. – 14,46 лв., явяващо се главница, след
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и след издаване на заповедта за
изпълнение. Поради това, в настоящото производство се претендира сумата от
64,46 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение, както и
разноските в заповедното производство. Сочи се, че въпреки липсата на
задължение от страна на дружеството да изпраща покана за доброволно изпълнение,
то същото е изпратило такава, но към момента е заплатена единствено главницата.
Сочи се, че неизпълнението по всяка фактура поставя автоматично ответника в
забава след изтичане на 30 календарни дни, считано от датата на издаване на
фактурата.
Така предявеният иск е с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, като същият е допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание представител на
ищеца не се явява.
В съдебно заседание ответникът не
изпраща представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК
предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези
предпоставки. Съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Вероятната основателност на иска се
установява от представените по делото писмени доказателства – заверени копия от
електронно отчитане на показанията; счетоводна справка; нотариален акт; покана
за доброволно плащане и фактури. Предвид изложеното съдът счита, че са налице
условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените
искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 от ГПК.
При това положение на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на
направените по делото разноски и следва да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 125 лева, от които 25 лева заплатена в производството държавна такса
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съгласно указанията, дадени в т. 12
от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, които възлизат на 75 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422 от ГПК, че Д.П.К., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” №3, представлявано от инж. Г..
Й.. Т.. – изпълнителен директор, сумата 64,46
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главница в размер на
214,46 лв., дължимо за периода 26.02.2017г. – 12.02.2020г., което вземане е предмет
на Заповед за изпълнение №485/18.02.2020г. по ч.гр.д. №1144/2019г. на БРС.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН: **********, адрес: ***,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” №
3, представлявано от инж. Г.. Й.. Т.. –
изпълнителен директор, сумата от 125 лева /сто двадесет и пет лева/ за
направените по гр. д. №2970/2020г. разноски и сумата от 75 лева /седемдесет и
пет лева/ разноски по частно гражданско дело №1144/2020г. по описа на Бургаския
районен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ