О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Ловешкият
окръжен съд, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като изслуша докладваното
от съдия Пенов ч.гр.д. № 75 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл. 274, вр. 419, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на К.Д.И. *** против разпореждане за
незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1254 от 29.10.2018 г., по
ч.гр.д. № 2154/2018 г. на РС Ловеч. В жалбата се правят оплаквания за
неправилност на разпореждането, основани на доводи за липса на материално
правна легитимация на заявителя пот приложените към заявлението документи.
Жалбоподателят поддържа, че е в търговски отношения с „Агротрейд къмпани“ ЕООД,
че в полза на същото дружеството е издавал на записи на заповед, с оглед
обезпечаване на плащането на извършваните от него доставки и не е уведомяван за
прехвърлянето на вземанията на дружеството. С частната жалба е направено искане
за отмяна на атакуваното разпореждане и за обезсилване на издадените заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
От
ответника по жалбата „Ню Ай Консулт“ ЕООД (заявител по ч.гр.д. № 2154/2018 г. на РС Ловеч) не е подаден
писмен отговор.
Частната
жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок,
заедно с възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение, против подлежащ
на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване (чл. 419, ал. 1 и 2 ГПК). Двуседмичният срок за обжалване по чл. 419,
ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен от деня връчване на заповедта за незабавно
изпълнение – 11.12.2018 г., ведно с поканата за доброволно изпълнение, същият
изтича на 27.12.2018 г. (явяващ се първи присъствен по смисъла на чл. 60, ал. 6 ГПК), а частната жалба е подадена на 12.12.2018 г., видно от положения върху
нея щемпел. Доколкото частният жалбоподател е длъжник по заповедта за незабавно
изпълнение и последната му е връчена, за него е налице интерес да обжалва
разпореждането за незабавното изпълнение (чл. 419, ал. 1 ГПК). В приложеното
ч.гр.д. № 2154/2018 г. на РС Ловеч се съдържа
възражение от частния жалбоподател срещу заповедта за изпълнение по делото,
подадено в деня на обжалването – 12.12.2018 г.
Разгледана
по същество, частната жалбата е основателна.
От
фактическа страна се установява, че производството по ч.гр.д. № 2154/2018 г. на
РС Ловеч е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ню
Ай Консулт“ ЕООД против К.Д.И., с което е поискано издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 25 000 лв. В
заявлението е означено, че вземането произтича от запис на заповед и договор за
цесия, като такива документи са приложени към сезиращия акт.
С
обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е разпоредил издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в
полза на „Ню Ай Консулт“ ЕООД против К.Д.И. за сумата от 25 000 лв. и
разноските по делото. Първоинстанционният съд е счел, че приложените към
заявлението документи са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на
изпълнение вземане на заявителя срещу лицето, против което се иска издаване на
изпълнителен лист за сумите посочени в заявлението. Въз основа на допуснатото
незабавно изпълнение съдът е издал и изпълнителен лист от 29.10.2018 г.
В
деня след получаване на поканата за доброволно изпълнение, К.Д.И. подал
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение и е поискал спиране на
изпълнението. С оглед постъпилото възражение съдът с разпореждане от 21.12.2018
г. са дадени указания към заявителя за предявяване на иск за установяване на
вземанията по заповедта и за представяне на
доказателства за подаване на исковата молба. Разпореждането е получено на
10.01.2019 г.
По
направеното от длъжника искане за спиране с определение от 11.01.2019 г.
районният съд е спрял на основание чл. 420, ал. 2 ГПК принудителното изпълнение
на заповедта. Определението за спиране е връчено на съдебния, както и на
заявителя (на 24.01.2019 г.) и длъжника по заповедта (на 17.01.2019 г.), които
не са го обжалвали в указания двуседмичен срок.
При
така установените факти, от правна страна съдът приема следното:
Когато
със заявлението е представен документ по чл. 417 ГПК, на който се основава
вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение
и да издаде изпълнителен лист. В този случай изпълнителният лист се издава,
след като съдът провери дали документ е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (чл. 418, ал. 1 и 2 ГПК).
Приложените
към конкретното заявление документи, макар да са редовни от външна страна, не удостоверяват
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Единият от тях е запис на
заповед - документ, въз основа на които може да се издаде заповед за незабавно
изпълнение (чл. 417, т. 10 ГПК). По същия запис на заповед издател е К.Д.И., а
поемател – „Агротрейд къмпани“ ЕООД, като неговото
съдържание не се установява сделка джиро, чрез която правата по ефекта са
прехвърлени в полза на заявителя „Ню Ай Консулт“ ЕООД. Приложеният към
заявлението втори документ (договор за цесия между „Агротрейд
къмпани“ ЕООД и „Ню Ай Консулт“ ЕООД)
също не удостоверява прехвърляне на вземането по записа на заповед, доколкото
от неговото съдържание в видно, че предмет на цесията е вземане на „Агротрейд къмпани“ ЕООД към К.Д.И. за сумата от
55 970 лв., произтичащо от протокол за установяване на задължения от
01.10.2018 г. Правопораждащият го юридически факт е основанието на всяко
вземане. Наред с размера и страните (кредитор и длъжник), основанието на
вземането се явява негов съществен индивидуализиращ белег. За да е налице
идентичност между вземането по записа на заповед и на това, по договора за
цесия, следва да има съвпадение не само по размер и страни, но и по основание,
каквото в случая липсва. При това положение съдът приема, че от съдържанието на
приложените по делото документи не може да се изгради извод, че вземането по
записа на заповед е прехвърлено с договора за цесия между „Агротрейд къмпани“ ЕООД и „Ню
Ай Консулт“ ЕООД и че заявителят „Ню Ай Консулт“
ЕООД притежава вземане срещу К.Д.И., произтичащо от записа на заповед,
т.е. от документ по чл. 417 ГПК. След като това е така, заявителят няма право
да изисква от съда допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед (чл.
418, ал. 1 ГПК). И тъй като такова е допуснато с обжалваното разпореждане,
последното се явява неправилно и следва да се отмени.
С
оглед отмяна на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта, съдът следва да
обезсили и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В случая съдът не би
могъл да обезсили и издадената заповед, каквото е искането в частната жалба.
Това би могъл да стори съдът, който я издал, и то само когато в посочения от
съда срок заявителят не представи доказателства за предявяване на иска за
установяване на вземанията по заповедта (чл. 415, ал. 5 ГПК).
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение № 1254 от 29.10.2018 г., по ч.гр.д.
№ 2154/2018 г. на РС Ловеч, издадена въз основа на запис на заповед от
01.10.2018 г. и договор за цесия от 10.01.2018 г., с което е разпредено К.Д.И. да заплати на „Ню Ай Консулт“ ЕООД сумата от 25 000 лв. (главница), ведно със законната
лихва от 26.10.2018 г., както и разноските по делото в размер на 1405 лв.
ОБЕЗСИЛВА
изпълнителен лист от 29.10.2018 г., издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение № 1254 от 29.10.2018 г., по ч.гр.д. №
2154/2018 г. на РС Ловеч.
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.