Решение по дело №5251/2014 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                               №

 

 

Гр. Варна. ...........  2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд - първи наказателен състав, в публично заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

 

 

при секретаря П.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД №5251 по описа за 2014г.

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

                     ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №23-0001153 от 10.09.2014г., на Директор на РД „АА” гр.Варна, с което на И.Т.И. с ЕГН **********, адрес гр.Добрич, е наложена ГЛОБА в размер на 1000.00/хиляда/лв. на осн. чл. 177 ал.3 предл.3 от ЗДП.

 

 

 

      Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................

 

 

 

М О Т И В И

 

Производството е образувано на осн. Чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от И.Т.И. с ЕГН **********, адрес гр.Добрич, против Наказателно постановление №23-0001153 от 10.09.2014г., на Директор на РД „АА” гр.Варна, с което на И.Т.И. с ЕГН **********, адрес гр.Добрич, е наложена ГЛОБА в размер на 1000.00/хиляда/лв. на осн. чл. 177 ал.3 предл.3 от ЗДП.

           В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление  като не оспорва фактическата обстановка, оспорва наложеното му наказание по ЗДП в размер на 1000.00лева. Твърди, че не е могъл да избегне претоварването и моли да се отмени НП и алтернативно да се намали размера на глобата.

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата си и по същество иска отмяна на НП или намаляване на глобата.

           Въззиваемата страна изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на атакуваното НП като мотивирано, законосъобразно и правилно.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 29.07.2014г. около 10.40часа в гр.Варна на северен пътен възел „Аспарухов мост” срещу сградата на „Алианц”, в посока входа на пристанище Варна – Изток, въззивника при извършване на обществен превоз на товари с товарен автомобил м.”Рено” с Рег.№ЕН 4018ВК от кат.№3 и прикачено полуремарке от кат.04 с Рег.№ ОВ5272ЕА, превозвал 24 420.00кг. рапица, по маршрут с.Козловец до гр.Варна. На така описаното място при извършена проверка от органите на РД”АА” Варна е установено, че водачът извършва превоз на товари с ППС с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, осевото натоварване на ІІ-ра задвижваща ос на което е 12.65кг., което надвишава нормите установени от Министъра на МРРБ от 11 500.00кг. с 1150кг. Измерването било извършено с мобилна електронна везна модел „Елиауто” – „ЕХ 100 с фабр.№ЕХ101000029 на път отворен за обществено ползване, на която е поставен стикер за годност със срок на валидност м.12.2014г.

           За установеното бил изготвен АУАН №194926/29.07.2014г. В обстоятелствената част на същия е отразена така описаната фактическа обстановка.

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло, а и не се оспорва от въззивника. АУАН е надлежно връчен, като въззивника не е направил възражения и изрично е посочил, че няма такива.

            Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДП, вр. с чл.7 ал.1 т.4 б.А от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

           Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на водача е проведено законосъобразно.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

           Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административно наказващия орган е приел, че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната квалификация на нарушението.

         Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на дееца и тази на извършеното от него нарушение. Безспорно е допуснато административно нарушение от страна на въззивника И., което е било  констатирано по надлежният ред. В тази връзка съдът счита, че налагане на минималната по размер ГЛОБА- петстотин 1000.00лв.  предвидена в чл.177 ал.3 предл.3 от ЗДП е правилно определена по размер предвиден от закона.

         Относно направените възражения от страна на въззивника в хода на съдебното следствие, съдът намира същите за неоснователни. АНО се е съобразил с имотното състояние на въззивника и другите допускани от водача нарушения, за които е санкциониран.

         Въпреки, че в НП липсва изрично произнасяне относно приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че волята на АНО в тази насока може да бъде изведена от контекста на НП. Съдът също намира, че нарушение не може да се счете за маловажно и обществената му опасност в никакъв случай не може  да се определи като незначителна, поради което и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. 

         Съдът не споделя направените възражения от страна на въззивника и процесуалния му представител, че товара който е превозван сам се е изместил и по този начин е извършено претоварване на втората ос на ППС. За съдът е пределно ясно, че рапицата не е течност и като всеки друг насипен товар представляващ семе на растение е невъзможно при движение на ППС да се измести само по време на движение и да доведе до претоварване на една ос за сметка на друга. Съдът не споделя и твърдението, че водача не е имал възможност да предотврати това преместване на товара. Съдът е служебно запознат с редица методи за укрепване на всякакви товари, предвид множеството дела, които е разгледал с подобен и идентичен предмет и намира, че ако е следвало да се извършва укрепване е можело да се извърши такова. Отделно от изложеното обаче, съдът намира, че въззивника не е упражнявал необходимия контрол при товаренето на управляваното от него ППС, поради което е допуснато и претоварването на една от задвижващите оси на ППС. 

 

          Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................