Решение по дело №1365/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 352
Дата: 21 април 2023 г. (в сила от 10 май 2023 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20232120201365
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Б., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. К.
в присъствието на прокурора Х. Ив. Х.
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120201365 по описа за 2023 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия С. К. Г. – роден на ..., за ВИНОВЕН в
това, че на 22.03.2023г., в гр.Б., ж.к.„М. Р.“, до бл. ..., без надлежно
разрешително, съгласно чл.73, ал.1, чл.30 и чл.7 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1 от
ЗКНВП държал в себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2от ЗКНВГТ, вр. чл. 3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение №
1, Спикът I от същата, а именно: метамфетамин, с нетно тегло 1,991 грама,
със съдържание на активно наркотично вещество „метамфетамин“ - 61,80%,
на стойност 49,78лв., съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998г., като
случаят е маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемия С.
К. Г., ЕГН **********, от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия С. К. Г.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Б.
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски общо в
1
размер на 63,80 /шестдесет и три лева и 80 ст./ за изготвена химическа
експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия С. К. Г.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Б. направените по делото в хода на съдебното производство
разноски в размер на 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОТНЕМА на основание чл. 53 ал. 1, б. „а“ от НК в полза на държавата
вещественото доказателство 1 брой запечатан хартиен плик с надпис
„Веществени доказателства по ДП № 3292 ЗМ-165/23г. на 04 РУ Б. –
ОПАКОВКИ!, БНТЛ, ОД МВР Б.“, с поставени на гърба 3 боря сини
мастилени печата, намиращ се на л.30 от ДП и съдържащ опаковки, което да
остане приложено по делото за срока на съхранението му в архив, след което
да бъдат унищожени като вещи без стойност съгласно ПАС.
ОТНЕМА основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на държавата
иззетото наркотично вещество – метамфетамин с нето тегло - 1,991 гр. и
съдържание на основното вещество 61,80%, остатъкът от което е изпратен на
съхранение в Агенция „Митници”, ЦМУ гр. София, с писмо с рег. № 329200-
2986/24.03.2023г., което да бъде унищожено, поради това, че притежаването
му е забранено.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред
Окръжен съд - Б. в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 352 от 21.04.2023 г. по НAХД № 1365/2023 г. по
описа на РС - Б., V състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Б. постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия С. К. Г. с ЕГН
********** за това, че на 22.03.2023г., в гр.Б., ж.к.„М.Р.“, до бл. ..., без надлежно
разрешително, съгласно чл.73, ал.1, чл.30 и чл.7 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1 от ЗКНВП държал в себе си
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВГТ, вр.
чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
Приложение № 1, Списък I от същата, а именно: метамфетамин, с нетно тегло 1,991 грама,
със съдържание на активно наркотично вещество „метамфетамин“ - 61,80%, на стойност
49,78лв., съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998г., като случаят е маловажен-
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Б. поддържа внесеното постановление и
счита, че от събраните доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, така
както е изложена в постановлението. Счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и да му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Пледира да бъдат възложени
разноските по делото в тежест на обвиняемия.
Защитникът адв. К. пледира уважаване на предложението на БРП като моли съда да
освободи обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
в размер на 1000 лева.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият С. К. Г. е роден на ... в гр.Б.. Същият е неосъждан и употребявал
наркотични вещества. На неустановена дата, в периода от началото на месец март до
22.03.2023г., обвиняемият се снабдил с „метамфетамин“ - познат с жаргонното
наименование „пико“.
На 22.03.2023г. полицейските служители от 04 РУ на МВР-Б., свидетелите Ж., И. и
П., участвали в специализирана полицейска операция и извършвали обход в района на гр.Б.,
ж.к.“М. Р.“, в района до бл. .... Забелязали обвиняемия С. Г. като им направило впечатление,
че същият се държал неестествено. Приближили се към него с цел извършване на проверка,
тъй като обвиняемият бил служебно известен на служителите на 04 РУ Б., във връзка с
използвана от него на 23.02.2023г., чужда лична карта и оставяне в залог в Заложна къща, от
името и за сметка на друго лице, на движима вещ - мобилен телефон. По случая имало
образувана преписка ЗМ 98/2023г. на 04 РУ Б., приключила в РП-Б. с отказ да се образува
досъдебно производство. Полицейските служителите го спрели и му се легитимирали, след
което му поискали документи за самоличност. Обвиняемият не представил лична карта, като
на полицаите им направило впечатление, че в ръката си Г. стискал неестествено
пластмасовата кутийка, с намиращо се в нея кристапообразно вещество. Поради тази
причина, свидетелят И. пристъпил към личен обиск на обвиняемия, по реда на чл.80 от
ЗМВР, в присъствието на свидетел – свидетелят Ж.. При обиска били иззети лични вещи на
обвиняемия, сред които и пластмасовата кутийка, съдържаща бяло кристалообразно
вещество. В протокола, обвиняемият вписал, че нямал възражения и посочил, че
съдържанието на кутийката е „метамфетамин“ за лична употреба.
1
В последствие, на същата дата, свидетелят И. предал на водещия разследването
пластмасовата кутийка, съдържаща кристалообразното вещество. На съдържанието на
кутийката е била извършена химическа експертиза, чието заключение е, че държаното от
обвиняемия вещество представлявало МЕТАМФЕТАМИН, с нетно тегло 1,991 грама, със
съдържание на активно наркотично вещество „метамфетамин“ - 61,80%. Съгласно
Постановление на МС № 23/29.01.1998г., стойността на държаното от обвиняемия
наркотично вещество възлизала на 49,78 лева.
Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от протоколите за
разпит свидетелите в ДП, заключението по извършената химическа експертиза; Протокол за
личен обиск на лице, Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум
към него; справка за съдимост.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж. и И., тъй като същите са
последователни, логични и взаимно допълващи се, както вътрешно, така и едни спрямо
други, а и се подкрепят от писмените и веществените доказателства.
Съдът кредитира експертното заключение на химическата експертиза, като
обосновано, компетентно и неоспорено от страните по делото.
Съдът кредитира писмените доказателства, тъй като не беше оборена тяхната
доказателствена стойност.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Обвиняемият С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 22.03.2023г., в гр.Б., ж.к.
„М.Р.“, до бл. ..., без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1, чл.30 и чл.7 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1 от ЗКНВП държал в
себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
ЗКНВГТ, вр. чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични и Приложение № 1, Спикът I от същата, а именно: метамфетамин, с нетно тегло
1,991 грама, със съдържание на активно наркотично вещество „метамфетамин“ - 61,80%, на
стойност 49,78лв., съгасно Постановление на МС № 23/29.01.1998г., като случаят е
маловажен.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в ‘‘държане‘‘ на
наркотичното вещество. Това изпълнително деяние се осъществява чрез упражняване на
фактическа власт върху предмета на престъплението. С действията си обвиняемият е
осъществил изпълнителното деяние като е държал в ръката си високорисково наркотично
вещество - метамфетамин. Държането представлява фактическо действие и за
съставомерността на същото от обективна и субективна страна е достатъчно деецът просто
да упражнява фактическа власт върху наркотичното вещество, като е достатъчно единствено
деецът да съзнава, че държи именно наркотично вещество, а в настоящия случай безспорно
се установи, че обвиняемият е съзнавал последното обстоятелство. От показанията на
разпитаните свидетели безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на
проверка на обвиняемия в ръка му е установено наркотично вещества. Това води до
закономерния извод, че наркотичното вещество се е намирало във владение на обвиняемия и
той е упражнявал фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове
2
извод, че с поведението си е "държал" наркотичното вещество, поради което и е осъществил
горепосочената форма на изпълнителното деяние. Също така следва да се отбележи, че
безпротиворечиво е възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.), както е в случая.
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщените по
делото ФХЕ - веществото, което е било държано от обвиняемия метамфетамин с нетно тегло
1,991 грама, със съдържание на активно наркотично вещество „метамфетамин“ - 61,80%, -
представлява психоактивно вещество. Същото е поставено под контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ - чл.3,т.1 в Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с
постановление №6 от 11.01.2018г. за изменение и допълнение на Министерски съвет,
обнародвано в ДВ, бр.6 от 16.01.2018г.
Веществото няма легално производство и употреба и подлежат на контрол съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено
в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотично, поради което и се явява високорисково наркотично вещества
по смисъла на ЗКНВП.
Обвиняемият Г. не е имал разрешително за държането на въпросните вещества,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 т.1 НК.
На последно място, съдът счита, че деянието осъществено от Г. носи всички
признаци на „маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема,
че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в
която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността
на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда
преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на
фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о.,
Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.). В настоящия случай
общото количеството наркотично вещество е малко и на сравнително ниска стойност, много
под минималната работна заплата в страната. Количеството и стойността на предмета на
деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не
следва да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови
3
наркотични вещества за лична употреба, което по принцип сочи на неголяма степен на
засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на
здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на
дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този
вид. Обвиняемият е млад човек, не е осъждан за друго престъпление от общ характер.
Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността
на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Поради изложените
съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а,
ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от обвиняемия не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества,
държани от обвиняемия сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на
деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена
опасност да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК. Изрично в този смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение №
34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., НК . От значение за преценка на
степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорисково наркотично вещество за лична употреба, но не за задоволяване на
зависимост, доколкото няма никакви данни Г. да страда от такава – т.е. не са били налице
улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от психическа или физическа
зависимост.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк
умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият Г. е съзнавал
общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от обвиняемият, че държейки ги в себе си, той упражнява фактическа власт върху
високорисковите наркотични вещества, без да има разрешително за това, като от волева
страна обвиняемият е искал именно това упражняване на фактическа власт.
При определяне на наказанието, съдът съобрази следното:
Престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК се наказва с „Глоба” до 1 000
лева. В случая кумулативно са налице предвидените законови предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.
78а от НК, а имено: 1. За престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.З, предложение второ, т.1
предложение „първо” от НК се предвижда наказание глоба до хиляда лева; 2. С извършеното
престъпление да не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3. Към процесната дата
обвиняемият С. К. Г. с ЕГН ********** не е осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
Съдът отчете ниската степен на обществена опасност на дееца, изразеното от негова
страна критично отношение към случилото се, което съдът приема, че не е формално. Съдът
отчете и обществената опасност на самото деяние, която прецени като характерна за този
вид престъпления. Воден от горното съдът намери, че на обвиняемия следва да се наложи
4
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, която ще изпълни целите на
генералната и специалната превенция.

По веществените доказателства:
Остатъкът от наркотичното вещество, който се съхранява в ЦМУ, отдел „МРР-НОП”
и който е предмет на престъплението, бе отнет в полза на държавата, на основание чл. 354а,
ал. 6 от НК, и следва да бъде унищожен, тъй като притежаването му е забранено. Беше отнет
в полза на държавата и приложените по делото веществените доказателства – 1 брой
запечатан хартиен плик с надпис „Веществени доказателства по ДП № 3292 ЗМ-165/23г. на
04 РУ Б. – ОПАКОВКИ БНТЛ, ОД МВР Б.“, с поставени на гърба 3 боря сини мастилени
печата, намиращ се на л.30 от ДП и съдържащ опаковки, което да остане приложено по
делото за срока на съхранението му в архив, след което да бъдат унищожени като вещи без
стойност съгласно ПАС.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обвиняемият С. Г. с ЕГН ********** бе осъден
да заплати в полза на ОД на МВР, гр. Б. по сметка на ОД на МВР – Б., сумата от 63,80
/шестдесет и три лева и 80 ст./ за изготвена химическа експертиза, както и сума в размер на
5,00 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Б., ако се стигне до
издаване на такъв





РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5
Съобщи за изтекли лични данни