МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 6/13.01.2020 г. по НОХД №
1546/2019г. на СлРС.
Гр. Сливен, 05.02.2020г.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт срещу С.И.А. с
обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3, предл. 1, вр. ал. 2,
предл.1, вр. ал. 1 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира за условно наказание Лишаване от свобода, което
да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. В рамките на изпитателния
срок иска да му бъде наложено и пробационни мерки за срок от по 6 месеца –
задължителна регистрация по настоящ адрес на подсъдимия с посещения два пъти
седмично и задължителни срещи с пробационен служител.
В с.з. подсъдимият, лично и чрез своя служебен
защитник, назначен на досъдебното производство не се признава за виновен, иска да
бъде оправдан.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Подс.
С.И.А. *** .
Свид.
К.Г.Д. ***. Той бил избран за кмет на Кметство-Б. на изборите,проведени на
25.10.2015 година, което е видно от издадено Удостоверение №2/27.10.2015 година
на Общинска избирателна комисия при Община Сливен. В качеството си на
длъжностно лице - кмет на посоченото населено място, свид. Д. отговарял за
изпълнение на програма за трудова заетост на младите хора в населеното място,
която била с насоченост социална адаптация и трудова ангажираност на младите
хора. По силата на тази програма се сключвали трудови договори с Кмета на
Община Сливен със съответни задължения от страна на работника.
С
трудов договор № 54/21.02.2018 г по проект ВGО5М90РО01-1.005-0001
„Обучение и заетост за младите хора”, считано от 01.03.2018 година подс. С.А.
бил назначен като „градинар” с месторабота - Кметство Б.. Времето на трудова
заетост било 8 часов работен ден, при пет дневна работна седмица за срок от 6
месеца, считано от 01.03.2018 г. до 31.08.2018 г. включително. По този трудов
договор подс. А. имал право през посочения период да отсъства от работа само в
отпуск или такъв по болест, за което трябвало да представя молба или съответно
болничен лист.
За
присъствието на подс. А., както и неявяването на работа за месеца, била водена
отчетна форма по проекта от свид. Н.С.В. - старши специалист в кметство с. Б.
общ. Сливен. Формите за отчетност били изпращани в Община - Сливен.
Подс.
С.А. не спазвал редовно работното си време, позволявал си отсъствия, без да
уведоми никого за причините. В отчетната форма за всеки месец било отразявано
отсъствието му. Въпреки отправените предупреждения към него от страна на кмета
- свид. Д., подсъдимият продължавал да нарушава работното си време, а в някои
дни и да не ходи на работа.
След
поредното отсъствие на подс. А., констатирано при извършена проверка на
работното му място, свид. К.Д. *** с оглед прекратяване на трудовите
правоотношения с лицето. За целта свид. Д. разпоредил на служителката в
кметството - свид. В. да уведоми подс. С.А. за това. Предстояло уволнението му,
тъй като през последния месец - юли, 2018
година, подс. А. няколко поредни дни отсъствал от работа. Относно допуснатите
нарушения на трудова дисциплина от подс. С.И.А. и отсъствието му от работа,
била изпратена Докладна записка № АО-167/27.07.2018 година от Кмета на с.Б. до Кмета
на Община Сливен.
На
26.07.2018 година подс. С.А. отишъл в кметството и свид. Н.В. го уведомила, че
кметът е взел решение да го предложи за уволнение поради отсъствието му от
работа без уважителни причини. Впоследствие въз основа на постъпилата докладна
записка от Кметство - Б. била издадена заповед № 9/31.07.2018 година на Кмета
на Община- Сливен за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на подс. А.
и прекратяване на трудовото правоотношение,считано от 01.08.2018 година.
На
26.07.2018 година около 14:00 - 15:00 часа в с.Б. общ. Сливен, след като
работниците назначени по посочената програма си свършили трудовите задължения,
тръгнали за обяд. Тогава кметът- свид. К.Д. повикал двама от работниците да
обядват и да починат на фургона в неговия имот, който бил наблизо. Двамата
работници свид. И.Т.В. и свид. П.Т.С. се съгласили и отишли в имота на кмета. Имота
бил ограден, имало поставен фургон. Тримата седнали на маса, където имало
поставен чадър за сянка.
Свид.
Д. забелязал, че подс. А. приближава пеш към имота му. Като стигнал, подс. А. влязъл
през вратата и поискал кметът да му обясни защо го уволнил. Свид. Д. поискал подс.
С.А. да напусне имота, като му казал на следващия ден сутринта да отиде в
кметството, за да му обясни причините за уволнението му. Подс. А. настоял да му
бъде обяснено от кмета защо е уволнен. В същия момент подс. А. се навел, взел
от земята един камък и го захвърлил към свид. Д.. Свид. Д. и останалите
инстинктивно се навели и камъкът не успял да удари никого. Двамата свидетели
Вълев и С. станали и тръгнали към подс. С.А.. Едва тогава той излязъл от имота
.Като излязъл навън подс. А. вдигнал ръце към слънцето и се заканил на кмета с думите:
„ще
те заколя, ще те убия, ако не беше кмет щях да те
заколя”. Свид. В. и свид. С. посъветвали подс. С.А.
да отиде на следващия ден в Кметството, както му бил казъл свид. Д.. Подс. А. продължил
да вика и се заканва срещу свид. Д.. В това време дошли майката и бащата на подсъдимия
- свид. Г.С.В. и свид. И.И.А. и го отвели към къщата им. Кметът - свид. Д. вече
бил уведомил за случилото се мл.полицейски инспектор в РУ-Сливен - свид. В.В.С..
Пострадалият отправил сигнал и на ЕЕН 112 за съдействие от органите на реда. Свид.
Д. се почуствал застрашен от вербалната агресия на подсъдимия А., тъй като
същата била придружена и с физическа атака.
На
местопроизшествието бил изпратен полицейски екип със служител -свид. Я.П.Г. и
колегата му - Илия Радев. Свид. Д. обяснил на служителите, че подс. А. му се е
заканил с убийство. Полицаите отишли до
дома на подсъдимия А., но последният не бил там. Изчакали го да се върне и го
отвели в РУ - Сливен за изясняване на случая. На подс. С.А. бил съставен
протокол за предупреждение по чл. 65 ал.2 от ЗМВР.
По
делото незнайно защо била назначена
комплексна съдебно-психолого- психиатрична експертиза на свид. К.Д., видно от
която отправените му на 26.07.2018 година закани с убийство от лицето С.А., са
възбудили основателен страх за осъществяване им и за живота на освидетелствания
— свид. Д.. Психичното състояние на пострадалия преди инцидента е било
адекватно и обичайно за възрастта, средата и социалния опит, който притежава.
По време на извършване на деянието е изподнал в състояние на уплаха,силен
стрес, загриженост и тревога за физическото си оцеляване.
Подсъдимият
С.И.А. е роден на *** ***, жител и живущ ***, ., бълг. гражданин, с основно
образование, не женен, не работи, неосъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели К.Г.Д., Н.С.В., И.Т.В., П.Т.С., Я.П.Г.,
Е.В.Ж., В.В.С., Н.В.Н., т.к. те са единни, логични, последователни и взаимно се
допълват, както помежду си така също и с останалия доказателствен материал.
Съдът
не кредитира показанията на И.И.А., Г.С.В. и обясненията на подсъдимия.
Посочените лица са баща майка и син и са заинтересовани от изхода на делото.
Чрез своите неистини те се стремят да оневинят подс. А.. Това е така
защото видно от показанията на присъствалите на деянието други незаинтересовани
свидетели- Ив. В. и П. С.,те са дошли по
късно, след като сина им е отправил заканите към пострадалия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По безспорен и категоричен начин се установи, че от
обективна и субективна страна подсъдимия С.И.А., е осъществил престъпния състав на чл.
144 ал. 3 предл. 1, вр. ал. 2, предл. 1,
вр. ал.1 от НК, като на
26.07.2018 г. в с. Б., общ. Сливен, се заканил с убийство спрямо длъжностно
лице по повод изпълнение на службата му – кмет на с. Б., общ. Сливен – К.Г.Д. ***,
като хвърлил камък към него с думите „ще те заколя, ще те убия, ако не беше
кмет щях да те заколя” и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
В случая подс. А. е отправил закана,
че ще заколи и убие и свид. Д.. Тези закани с убийство са отправени в
присъствието на пострадалия и на свид.В. и С.. Самия потърпевш е възприел
отправените закани като реални, т. к. от действията на подс. А., е било видно,
че е възможно да ги осъществи. Подс. А. излизайки от имота на Д. е взел камък и
го е хвърлил по него и единствено неговата навременна реакция го е спасила от
удар и незнайно какви последствия. От действията на подс. А. се налага извода,
че освен отправените срещу Д. закани за убийство, последния е предприел и
действия по обективирането им, а от тях е последвал страх, както у пострадалия,
така също и у спътниците му, че е било възможно те да бъдат осъществени. Самия
подсъдим е съзнавал отправените заплахи и е предприел действия по
осъществяването им. Той е видял и разбрал, че заплашения Д. е възприел заканите
и се е уплашил от осъществяването им. От посоченото става ясно, че
изпълнителното деяние на това престъпление е осъществено, както от обективна,
така също и от субективна страна.
Подсъдимият
е извършил деянието с пряк умисъл, т.к. е съзнавал обществено опасният му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства и наложи
на подсъдимия С.И.А. наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК. Съдът следва
да посочи какви са смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се цени чистото му съдебно минало. Отегчаващи
отговорността обстоятелства – безкритичността
му към извършеното от него противоправно деяние, както и намерението му да се
оневини чрез изопачаване на обективната истина .
Предвид
посоченото, съдът прие, че следва да наложи и наложи на подсъдимия А. наказание Лишаване от свобода
за срок от три месеца. Тъй като няма пречки приложи института на условното
осъждане и на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението на посоченото
наказание за срок от три години.
Това
наказание би изпълнило своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и би било справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия противоправно
деяние.
Съгласно
правилата на процеса подс. С.И.А. бе
осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в общ
размер на 604,40.лв., от които 554,40 лв. по сметка на ОД МВР – Сливен и 50
лв. по сметка на СлРС.
Ръководен
от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: