ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……….10.2018г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..………октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 1637 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 във вр.чл.130 от ГПК.
Възз.ч.т.дело № 1637/2018год. по
описа на ВОС е образувано по частна жалба на И.Р.Б. с ЕГН ********** ***,
против определение № 10185 от 13.09.2018г., постановено по гр.дело №
4707/2018г. по описа на ВРС, с което
съдът е прекратил производството по гр.
дело 4707/2018г. по описа на ВРС – ХХ състав, образувано въз основа на предявени
от И.Р.Б. с ЕГН ********** срещу
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* обективно съединени искове за прогласяване
нищожността, поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 от Закон за
защита на потребителите, на клаузите на чл. 3, ал.1, чл. 3, ал.4, чл. 3, ал.5,
чл.6, ал.З и чл.12, ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
42249 от 21.08.2008 г., с предмет предоставяне на кредитен лимит в швейцарски
франкове на равностойността на 37500,00 евро, сключен между И.Р.Б. и „Юробанк и
Еф Джи България" АД и клаузите на чл. 3, ал.1, чл. 3., ал.4, чл. 3, ал.5,
чл.6, ал.З и чл.12, ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
422576 от 21.08.2008 г. с предмет предоставяне на кредитен лимит в швейцарски
франкове на равностойността на 10500,00 евро, сключен между И.Р.Б. и „Юробанк и
Еф Джи България" АД.
В хода на извършената проверка за
допустимост на исковата молба първоинстанционният съд констатира, на първо
място, че по същество оспорените клаузите уреждат начина на формиране на
лихвените проценти по отпуснатите кредити. Същевременно при справка в портала
за достъп до съдебни дела съдът е установил, че действително с Решение №
155/02.03.2016 г. по т.д. № 1713/2015 г. на ВОС и Решение № 138/23.02.2016 г.
поправено с Решение № 221/07.04.2016 г. по т.д. № 1714/2015 г. на ВОС ищецът И.Р.Б.
е осъден да заплати в полза на „Юробанк България“ АД дължими суми по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL42249/21.08.2008г., респективно по Договор
за кредит за покупка на жилищен имот HL42576/ 21.08.2008г. Решенията са влезли
в законна сила на 09.05.2016г., съответно на 15.06.2016г., като със същите между
страните по настоящото производство е установен размерът на дължимите от ищеца
суми в полза на банката, произтичащи от процесните договори за кредит от
21.08.2008г. и анексите към тях. За да прекрати исковото производство
съдът е възражения относно недействителността на договорите
за кредит е следвало да бъдат изчерпани в рамките на съдебното производство, в
чиито предметен обхват е включено и произнасянето на съда по нейната действителност.
По тази причина вече преклудирани или обхванати от силата на пресъдено нещо
правоизключващи спорното право възражения, не могат да бъдат заявявани като
фактически основания на нови искови претенции. Преценено е, че предметът на
по-късно заведеното дело за прогласяване на изначална нищожност на договорни
клаузи поради неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е инкорпориран в
този на първите две дела, по които съдът вече се е произнесъл по въпроса за
действителността на процесните договори за кредит от 21.08.2018 г. След
преценка за наличието на пълно субективно и обективно тъждество между
приключилите дела и новопредявените искове, първоинстанционният съд е
констатирал отвод за пресъдено нещо на осн.чл.299, ал.1 от ГПК, с последица
прекратяване на повторно заведено дело на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Частният жалбоподател настоява за
отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Не спори относно наличието на влезли в сила
съдебни решение по приключили т.д. № 1713/ 2015г. и т.д. № 171482015г. по описа
на ВОС, но се настоява, че силата на присъдено нещо обвързва страните само по
искането, което е било техен предмет. Частният въззивник счита, че доколкото
липсва идентичност между предмета на двете търговски дела и настоящото, както и
при липсата на обсъждане нищожността на договорните клаузи в мотивите на
решенията в производствата пред ВОС, то по предмета на настоящите искове няма формирана
сила на присъдено нещо. Позовава се на разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК,
според която единствено при пълен идентитет на висящо съдебно производство с
такова, което е приключило с влязъл в сила акт, първото е недопустимо.
Ответникът „Юробанк България“ АД
депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и
настоява определението на съда като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
двете инстанции.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на
съда. Внесена е дължимата държавна такса. Производството по жалбата е допустимо
и същата подлежи на разглеждане по същество :
Производството
по гр.д.№ 4707/2018г. по описа на ВРС образувано по искова молба с вх. №
22090 /30.03.2018 г., подадена от И.Р.Б. срещу „Юробанк България“ АД, с която
са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността, поради
тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 от Закон за защита на
потребителите, на клаузите на чл. 3, ал.1, чл.3, ал.4, чл.3, ал.5, чл.6, ал.З и
чл.12, ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42249 от
21.08.2008 г., с предмет предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове
на равностойността на 37 500 евро, сключен между И.Р.Б. и „Юробанк и Еф Джи
България" АД и клаузите на чл. 3, ал.1, чл. 3, ал.4, чл. 3, ал.5, чл.6,
ал.З и чл.12, ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 422576
от 21.08.2008 г. с предмет предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове
на равностойността на 10 500 евро, сключен между И.Р.Б. и „Юробанк и Еф Джи
България" АД.
При справка с представените към
исковата молба в заверен препис Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42576 от 21.08.2008 г. и Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL42249 от 21.08.2008 г. се
установява, че клаузите, чиято действителност се поставя на разглеждане като
предмет на гр.д. № 4707/2018г. по описа на ВРС, регламентират начина на
формиране и промяна на дължимите лихви по кредита през периода на действие на
договора.
От книжата по гражданското дело и
извършената от въззивния съд проверка в деловодната система на ВОС се установява,
че между страните по гр.д. №4707/2018г.
по описа на ВРС, са проведени успешно искови производства по реда на чл.422 от ГПК, приключили с влезли в сила Решение № 155/02.03.2016 г. по т.д. № 1713/2015
г. по на Окръжен съд Варна, съотв. Решение от 23.02.2016 г. по т.д. № 1714/2015
г. на Окръжен съд – Варна, с които е установен размера на вземанията по двата
договора за кредит, част от клаузите по които се атакуват с установителните
искове, и който размер се отнася до дължими главница, възнаградителна и наказателна
лихви, такси и застраховки. Въз основа на издадените по двете дела изпълнителни
листи за присъдените суми взискателят „Юробанк България“ АД е образувал изп.д.
№ 2016711040021 при ЧСИ Даниела Петрова – Янкова.
При
предявен установителен иск /без значение дали е положителен или отрицателен/,
наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Наличието на
правен интерес се обуславя от правото, което се защитава от страна на ищеца с
предявяването на иска,
както и от обема
на защита, която се цели предвид правните последици от евентуално уважаване на
предявения иск. В
конкретния случай ищецът обосновава правния си интерес с необходимостта от
прилагане на действителни клаузи, касаещи лихвите по кредита, в отношенията
между страните по договорите в периода на тяхното действие. Така формулирания
от страната интерес от водене на иска е лишен от основание.
Както се установи по-горе дълга /по
пера – главница, лихви, такси, застраховки/ и по двата договора е обявен за
предсрочно изискуем, като с влезлите в сила решения по т.д. № 1713/2015 г. и т.д. № 1714/2015 г. на
Окръжен съд – Варна вземанията са установени по основание и размер. Налице е вече общ дълг, който подлежи на
изпълнение по реда на принудителното събиране. След влизане в сила на съдебното
решение се преклудира правото на страната да оспорва дълга на основания, които
са му били известни до приключване на съдебното дирене. По тази причина в хода
на исковия процес, предмет на който е ликвидността и изискуемостта на
вземанията, на разглеждане се поставят всички твърдения и възражения на
ответника, свързани с оспорването на дълга. Затова длъжникът, в качеството на
ответник в процеса, е длъжен да изчерпи всички правоизключващи и
правопогасяващи възражения по отношение на претендираното от ищеца право, вкл.
и относно действителността в конкретния случай на клаузи от двата договора,
които пряко формират начина на определяне и последваща промяна на лихвите по
кредита. Доколкото с установяването нищожността на клаузите, регламентиращи
начина на формиране на лихвите по кредита, на практика ищецът цели промяна в
изискумостта им по основание и размер, претенция, по отношение на която се
простира силата на пресъдено нещо предвид влезлите в сила Решение
№155/02.03.2016 г. по т.д. №1713/2015 г. по на Окръжен съд Варна, съотв.
Решение от 23.02.2016 г. по т.д. № 1714/2015 г. на Окръжен съд – Варна,
заявеният иск се явява недопустим, на осн.чл.299 от ГПК. Следователно заявените
за разглеждане искове са недопустими и подлежат на прекратяване.
Производството пред ВРС правилно е прекратено, поради
което и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
производството пред въззивната инстанция на ответника по частната жалба следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, по аналогия с чл.25а от НЗПП във вр.чл.78, ал.8 от ГПК. Сторените пред
исковия съд разноски следва да се присъдят от него.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10185 от 13.09.2018г., постановено по гр.дело №
4707/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА И.Р.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева, сторени във въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частта жалба пред
Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.