О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №62
ВОС гражданско
отделение в закрито заседание на 30 юли
две хиляди
и двадесета година в състав :
Председател : В** В**
Членове: АН** П**
В** М**
при секретаря
……………………………………………...…и с участието
на …………………….прокурора……………………изслуша докладваното
от съдия П** в.ч.гр.д. № 177…..……по описа
за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
279 вр. с
чл. 274, ал.
1, т. 2, вр. с чл. 419, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от
„Б** ДСК“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С**, ул. „М**“ №
19, чрез процесуалния си представител юрк. В.Хаджиева, срещу разпореждане от 08.02.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 257/2019 г. по
описа на ВРС, с което
е отхвърлено заявлението на кредитора
„Б** ДСК“
ЕАД, ЕИК *** срещу
длъжника Ц** Н** Д**
и И** И** Д**, за сумата от 660,10 лева – обезщетение за забава за периода от
30.03.2017г. до 22.01.2020
г.
Жалбоподателят счита,
че искането за присъждане на
договорна лихва следва да бъде
уважено, тъй като съгласно
договора за потребителски заем, сключен между заявителя
и длъжника, изрично е уговорено, че при
обявена предсрочна изискуемост на вземането, то става
изискуемо в целия му размер, включително
и всички определени надбавки. Началната дата, от която
е започнало начисляването на обезщетението за забава
е датата на първата пропусната вноска- 30.03.2017
г., а посочената крайна дата е 22.01.2020
г., която е последната падежна дата. Позовава се
на разпоредбата на чл.430 ТЗ. Счита, че
длъжникът следва да върне не
само получената като кредитна сума
главница, но дължи изпълнение и по всички други
поети задължения по договора за
кредит и всички други договорни плащания до пълния
размер на сумата, подлежаща на връщане и посочена
в договора. Излага също
така, че вземането за обезщетение за забава е изискуемо
към настоящия момент, поради настъпила предсрочна изискуемост по Договора.
Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови
издаване на допълнителна заповед за изпълнение на
сумата в размер на 660,10 лева
– обезщетение
за забава за периода от 30.03.2017г. до 22.01.2020
г.
Претендира и направените по делото разноски.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба
е подадена в законоустановения
едноседмичен преклузивен срок , от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Съдът след съвкупен анализ
на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по частната жалбата, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Кредиторът „Е***“ АД
е подал пред ВРС заявление
за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК против длъжниците Ц* Н* Д*,ЕГН ********** и И* И* Д*, с ЕГН **********, да заплатят на кредитора „Б**
ДСК" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С**, ул. "М** "
№* и ЕИК **, сумите от 6403.70 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от 05.02.2020 г. до изплащане на вземането, 1053.98 лева –
договорна лихва за периода 30.03.2017г. до 22.01.2020 г.; 660,10 лева-обезщетение за забава за периода 30.03.2017г. до 22.01.2020
г. , 23.12 лева обезщетение за забава за периода 22.01.2020г.-04.02.2020г.,
както и 162.82 лева разноски за държавна такса.
ВРС е постановил
разпореждане, с което е отхвърлил заявлението в частта относно обезщетението за
забава, като е приел
в мотивите си, че за същия период е претендирана и възнаградителна лихва
и се претендират две обезщетения за забава за един и същ период, което е
недопустимо.
В производството по
издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 от ГПК съдът следва
да извърши формална проверка на представеното изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал.
2 ГПК се дължи
е досежно това дали представеният
документ по чл. 417, т.2 ГПК (извлечение от счетоводните
книги) е редовен от външна страна
и удостоверява ли той подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, което
се сочи като
длъжник.
От страна
на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните
книги, носещо подписа на длъжностно
лице на банката,
което съдържа минимално необходимото съдържание, а именно: данни за договора
за кредит (номер, дата на
разрешаване, договорен размер, падежна дата и срок на
договора), размера на просрочените задължения за главница,
в т.ч. падежирали вноски, договорни лихви и такси. Посочена е и дата на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита – 22.01.2020
г., предхождаща датата на подаване
на заявлението. Към извлечението от счетоводните книги е представен и документът, от който произтича
вземането на банката, заедно с всички негови приложения,
включително приложимите общи условия.
Следователно, налице е редовен
от външна страна документ по чл.
417, т.2 ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу посочения длъжник.
Съгласно чл. 418, ал. 3 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението
на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство,
изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени
с официален или с изходящ от длъжника
документ.
За да е настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на
дълга, следва да е налице упражнено
от страна на банката потестативно право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът
трябва да е уведомен (в този смисъл са и разясненията,
дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013г.).
В случая са налице всички законови
предпоставки за издаване на заповед
за изпълнение въз основана документ
по чл.
417, т. 2 от ГПК – извлечение
от счетоводни книги на банка,
който е представен ведно с документите, от които произтича
вземането така, както императивно е разписано в посочената законова разпоредба.
Дали след датата на получаване на
изявлението за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем се дължи
възнаградителна или законна лихва, е въпрос по същество,
който не се включва в обхвата
на формалната проверка, извършвана от заповедния съд.
След като вземането е удостоверено в редовен от външна страна
документ по чл. 417, т. 2 от
ГПК и изискуемостта е настъпила
преди подаване на заявлението по чл. 418,
ал. 1 от
ГПК, както и при липса на данни искането да се основава на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя, съдът
е длъжен да издаде заповед за изпълнение без
да изследва основателността на претенциите.
С оглед основателността
на частната жалба, на жалбоподателя
се дължат разноски за въззивното
производство, но такива не са претендирани. В заповедното
производство са определени разноски в общ размер 162,82 лева, които са присъдени.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.02.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 257/2019 г.
по описа на Районен съд
– В**, с което
е отхвърлено заявлението на кредитора
„Б** ДСК“
ЕАД, ЕИК ** срещу
длъжника Ц** Н* Д**
и И** И** Д**, за сумата от 660,10 лева - възнаградителна лихва за периода от
30.03.2017г. до 22.01.2020
г.
и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед
за изпълнение по чл.
417 ГПК, по заявление
вх. № 1609/05.02.2020 г. на "Б** ДСК" ЕАД с ЕИК **, със седалище гр. С**, район Оборище, ул. "М**"
№ 19, въз основа на извлечение от
счетоводна сметка, срещу длъжниците Ц** Н** Д**,ЕГН ********** и И**
И** Д*, с ЕГН **********,*** за сумата от 660,10 лева
- възнаградителна лихва за периода от
30.03.2017г. до 22.01.2020
г