№ 2
гр. Провадия, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100218 по описа за 2022 година
Производството е образувано пред РС София по гр.д. 70391/2021г. по
искова молба от Б. Я. М. с ЕГН **********, с адрес ******* и А. Я. М. с ЕГН
********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: *****. Производството по гр.д. 70391/2021г. на РС София е
прекратено по отношение на Б. М. и изпратено по подсъдност на РС
Провадия. Настоящото производство по гр.д.218/2022г. по описа на РС
Провадия се води по исковете предявени от Б. Я. М. с ЕГН ********** срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
В исковата молба ищецът твърди, че с Фактура № 001500430634 от
31.10.2020г. издадена от ответника, той претендирал суми, което обуславя
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че
претендираната сума била погасена с 3 годишна давност на основание чл.111,
б.“в“ от ЗЗД и че ищеца не е в облигационни отношения с ответника.
За Б. Я. М., недължимата част от исковата сума била ½ от
претендираната с фактурата или главница за периода 01.05.2011г. –
30.04.2013г. в размер на 2110,12 лева, а за периода 01.06.2015г. – 31.03.2018г.
в размер на 2 467,57 лева ведно със законна лихва върху тази сума в размер на
2267,05 лева за периода 01.07.2011г. – 29.03.2021г..
Твърди се, че горепосочените вземания имат периодичен характер, тъй
като са начислени за разходвана топлинна енергия и се погасяват с изтичане
на 3 - годишната давност.
По силата на чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД, вземанията за лихви също се
погасяват с тригодишна давност. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
1
вземания, независимо, че за тях давността не е изтекла.
Иска се постановяване на решение, с което да се признае за установено
в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника главница за
разходвана топлинна енергия за периода 01.05.2011г. – 30.04.2013г. в размер
на 2110,12 лева, за периода 01.06.2015г. – 31.03.2018г. в размер на 2 467,57
лева ведно със законна лихва върху тази сума в размер на 2267,05 лева за
периода 01.07.2011г. – 29.03.2021г..
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество,
в който се изразява становище, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен.
Исковата молба била недопустима поради наличието на заведено
предходно производство със същия предмет, влязло в сила, а именно ч.гр.д.
70391/2021 г., 128 с-в. на Софийски районен съд, по което съдът бил издал
изпълнителен лист, с който е образувано изпълнително производство №
1522/2017 г. при ЧСИ Уляна Димоларова.
Исковата молба била недопустима поради липса на доказан правен
интерес от воденето на настоящото производство. По делото не се
установявало, както от изложеното в исковата молба, така и от представеното
доказателство към нея Фактура №01500430634, че се претендират от страна
на “Топлофикация София” ЕАД задължения по отношение на А. Я. М. и Б. Я.
М.. Напротив, видно от представената фактура, описаното в исковата молба
задължение се претендира от Я.К. М..
Оспорва процесуалната легитимация на процесуалния представител на
ответника, доколкото не били налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно, че ответникът представлява материално
затруднено лице на базата на което му се предоставя безплатна адвокатска
помощ и се иска освобождаване от държавни такси за воденето на
настоящото производство.
Счита, че предявения иск е неоснователен. Потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката,
съгласно § 1 т. 2 а „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от
2
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди се, че правата и задълженията на страните били уговорени в общите
условия, действащи между страните.
Ищецът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106 а, ал.
3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени е Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Дневник” на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г.; и
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в
сила от 14.03.2014 г.. В раздел VII от ОУ „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1
(чл.33 от ОУ-02/03.02.2014 г.) бил определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ (в т.ч. и ищеца) са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от
ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот
била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Нелбо” ЕАД .
На основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор
с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай,
сградата-етажна собственост, в която се намирал имота на ответника била
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Нелбо“ ЕАД , в изпълнение на разпоредбата на
чл. 1386 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ
за процесния имот са начислявани от Топлофикация София АД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата - „Нелбо” ЕАД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба
№ 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси.
За имота на ответника били издадени изравнителни сметки.
Процесиите вземания за заплащане на цената на доставена топлинна
енергия представлявали „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, за които била приложима тригодишната погасителна давност.
Иска се на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде
привлечена ФДР - „Нелбо” ЕАД със седалище и адрес на управление: ******”
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения
имот, като същата бъде задължена, на основание чл. 190 от ГПК, да представи
3
всички относими документи на процесния имот за процесния период.
На основание чл. 146, ал. 1 от Закона за енергетиката „Топлофикация
София"АД има сключен договор при общи условия с фирма „Нелбо” ЕАД , за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост.
За “Топлофикация София” ЕАД съществувало правен интерес от
привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално
неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово
разпределение на топлинна енергия, дружеството можело да заведе регресен
иск срещу „Нелбо” ЕАД.
Иска се отхвърляне на предявените искове.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат
представител. Ответникът чрез процесуалния си представител в писмено
становище моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани и да им бъдат присъдени сторените разноски по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
От Фактура № 001500430634 за отчетен период от 01.10.2020г. до
31.10.2020г. се установява, че ответното дружество е издало на Я.К. М. по
абонатен № 182527 за обект, находящ се в, ***** фактура за отчетен период
01.10.2020г. – 31.10.2020г. за сума в размер на 32,28 лева. Във фактурата е
посочено, че към 12.11.2020г. има неплатени задължения за изминали
периоди в размер на 18253,28 лева.
От Писмо от Столична община, район Люлин от 2014г. се установява,
че жилището находящо се в ***** не е общинска собственост, но договор за
покупко-продажба не е открит.
От Списък на живущите в сграда от 17.11.1978г. за ул.710, бл.17-22,
вх.Д и удостоверение от Столична община райнон „Люлин“ се установява
идентичност между жилищна сграда, находяща се на ул.710, бл.17-22, вх.Д и
процесния обект на доставка на топлина енергия, находящ се в ******. В
списъка не е посочен нито ищеца, нито Я. М., на чието име е издадена
процесната фактура.
От Заявление от етажната собственост, заедно с приложен протокол от
общото събрание към него от 2002г.; Договор между етажна собственост и
„Нелбо Инженеринг“ ООД се установява, че Я.К. М. е собственик на жилище,
находящо се в ****** и се води титуляр на партида в „Топлофикация София“
АД с абонатен № 182527. „Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“ ЕАД са
сключили на 02.06.2017г. договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в от Закона за
енергетиката На 25.09.2002г. е сключен договор между „Нелбо инженеринг“
4
ООД и етажната собственост на жилищен блок, находящ се в ******.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че през процесните периоди са
извършени плащания в размер на 4 254.15 лв. от които 476.17 лв. за съдебни
разноски, 515.27 лв. за юристконсултско възнаграждение, 573.64 лв. лихва, 2
118.32 лв. законова лихва и 570.75 лв. за главница. Според историята на
съдебното вземане, абонат с № 182527 дължи главница в размер на 4 149.07
лв.
“
В информационната система на „Топлофикация София ЕАД са налице
изравнителни сметки на стойност 1 525.05 лв. Експертизата не може да
отговори на въпроса погасени ли са с тях задължения извън процесния
период.
Дължимите суми за ТЕ за процесния период 05.2011 г. до 04.2013 г. за
абонатен номер 182527— главница общо 4 353.98 лв. и по отделни пера - сума
за ТЕ за отопление 3 216.35 лв., сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация
517.64 лв., сума за ТЕ за БГВ 619.99 лв. и сума за мощност 0.00 лв.
Дължимите суми за ТЕ за процесния период 06.2015 г. до 03.2018 г. за
абонатен номер 182527— главница общо 4 238.27 лв. и по отделни пера - сума
за ТЕ за отопление 2 960.86 лв. сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация
0.00 лв.. сума за ТЕ за БГВ 1 277.41 лв.и сума за мощност 0.00 лв.
Начислената лихва върху главницата е в размер на 573.64 лв., а
законната лихва е в размер на 2 118.32 лв., като те са изплатени.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на следните
суми: в размер на 2110.12 лева за периода 01.05.2011г. – 30.04.2013г. и в
размер на 2467,57 лева за периода 01.06.2015г. – 31.03.2018г. представляващи
главница за начислена топлинна енергия по абонатен № 182527 за обект,
находящ се в, ***** ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума в размер на 2267,05 лева за периода 01.07.2011г. –
29.03.2021г., поради липса на облигационна връзка между страните и поради
погасяване на процесните вземания по давност на основание чл.111, б.в от
ЗЗД.
Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже, че ответникът
претендира от него заплащането на процесните суми посочени в исковата
молба, като води счетоводство за тях и иска заплащането им, в евентуалност
при наличие на облигационна връзка между страните, че претендираните
вземания са погасени по давност.
5
Ответникът трябва да докаже, че е налице облигационна връзка между
него и Я.К. М. по повод доставена топлинна енергия по партида с абонатен №
182527, открита за апартамент № 100, находящ се на адрес: ****** през
процесния период, че през този период ответника е бил собственик или
ползвател на този обект, че е доставил фактурираната от него топлинна
енергия за процесния период.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен
установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със
сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право,
като бъде установено действителното правно положение в отношенията
между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на
възникването на нов спор за материално право на същото основание. В
конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в
процесната фактура, както и че между него и ответника е налице спор
относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената
му сфера, с оглед възможността за претендирането им по съдебен ред и
принудителното им събиране обосновава правния интерес на ищеца от
предявените искове.
От събраните по делото писмени доказателства се доказа, че е била
налице облигационна връзка между Я. М. и ответното дружество за доставка
на топлинна енергия по абонатен № 182527 за обект, находящ се в ***** към
2002г. видно от Заявление от етажната собственост, заедно с приложен
протокол от общото събрание към него от 2002г.. Но по делото не се
представиха доказателства дали такава облигационна връзка е била налице по
време на отчетния период, за който се претендират процесните главници
01.05.2011г. – 30.04.2013г. и 01.06.2015г. – 31.03.2018г. От представеното по
делото Заявление от етажната собственост, заедно с приложен протокол от
общото събрание към него от 2002г. се установява, че към 2002г. М. е бил
собственик на жилището, находящо се в *****. Но по делото не се
представиха доказателства, че той е собственика на жилището през отчетните
периоди, за който се претендират процесните главници 01.05.2011г. –
30.04.2013г. и 01.06.2015г. – 31.03.2018г.
Поради това съдът намира, че ответникът не доказа наличие на
облигационна връзка между него и Я. М. по повод доставка на топлинна
енергия по партида с по абонатен № 182527 за обект, находящ се в *****.
Ответникът не доказа, Я. М. да е бил негов клиент на основание т.28б и т.41б
6
от § 1 от ДЗ на ЗЕ през периодите 01.05.2011г. – 30.04.2013г. и 01.06.2015г. –
31.03.2018г., да е закупил фактурираната топлинна енергия и да е длъжен да
я заплати. Поради липса на облигационна връзка между страните процесните
вземания се явяват неоснователно претендирани от ответника съответно
недължими от ищеца, като наследник на Я. М., а предявените искове
основателни. Поради неоснователността на претенцията на ответника за
процесните главници неоснователни се явяват и претенциите му за лихви,
които са акцесорни вземания и следват главното такова.
Предявените искове с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.111, б.“в“
от ЗЗД отново са основателни, тъй като процесните вземания за главници са
погасени по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, защото са периодични
вземания за топлинна енергия и се погасяват след изтичане на 3-годишна
давност. В случая исковата молба е подадена на 09.12.2021г. т.е. след
изтичане на 3-годишния давностен срок и за двата периода за процесните
главници. Поради погасяване по давност на вземанията за главниците като
акцесорно вземане неоснователно претендирани от ответника се явяват и
вземанията му за мораторна лихва.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноските по производството. Съдът намира за
неоснователно твърдението на ответника, че не следва да се присъждат
разноски в полза на ищеца, тъй като той не е бил причина за завеждане на
делото. От писмения отговор на ответника се установява, че той оспорва
предявените искове, с изключение на този за погасяване по давност на
процесните вземания. В писменото му становище моли за отхвърляне на
исковата претенция. Поведението на ответника по претендиране на
процесните вземания от ищеца само по себе си е твърдения за тяхното
съществуване и е повод за завеждане на настоящото производство. Поради
това съдът намира, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане
на исковата молба и следва да заплати сторените от ищеца разноски.
Ищецът не е сторил разноски по делото, поради което не му се дължи
присъждане на такива. Дължимата държавна такса по делото в размер на
273,79 лева предвид изхода на делото следва да се заплати на основание
чл.77 ГПК от ответника. Процесуалният представител на ищеца адв.Н. К.
претендира заплащане на предоставената му безплатна правна помощ и
такова й се дължи. Видно от договора за правна помощ от 30.11.2021г.
процесуалния представител на ищеца адв.К. е осъществявала безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На основание чл.38, ал.2 от
ЗА съдът определя адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид това и на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към
7
момента на сключване на договора за правна помощ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв.К. сума в размер на 672,24 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК в
отношенията между Б. Я. М. с ЕГН **********, с адрес ******* и
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: *****,
че Б. Я. М. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* следните суми: в размер на 2110.12 лева за периода
01.05.2011г. – 30.04.2013г. и в размер на 2467,57 лева за периода 01.06.2015г.
– 31.03.2018г. представляващи главница за начислена топлинна енергия по
абонатен № 182527 за обект, находящ се в, ***** ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тези суми в размер на общо 2267,05
лева за периода 01.07.2011г. – 29.03.2021г.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: ***** ДА ЗАПЛАТИ на РС Провадия сумата 273,79 лева,
държавна такса по делото, на основание чл.77 вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: ***** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. К. от АК София, с личен №
**********, адрес гр. София, ул. „Три уши“ № 1, адвокатско възнаграждение
по делото в размер на 672,24 лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок,
считано от връчване на страните на съобщението за обявяването му, ведно с
препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8