МОТИВИ ПО нохд № 650/2015 г. по описа на
Окръжен съд- Хасково
Хасковска окръжна прокуратура е повдигнала на И.Р.Р. с ЕГН: **********, роден на ***г***,
обл.Хасково, *******, български гражданин, неженен, неосъждан, с *****
образование, безработен за това, че при условията на продължавано престъпление,
през периода м.август 2014г.-26.12.2014г., в с. Щ. и в с.Л., общ.Свиленград,
обл.Хасково, пет пъти се съвкупил с ненавършилата ***** години С.И.П. с ЕГН: **********,
като я принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152 ал.4
т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът от ОП - Хасково поддържа повдигнатото
обвинение , като сочи, че от събраните на досъдебното и съдебно производство
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил състава на
чл. 152 ал.4 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен и твърди,,
че посочените пет пъти в обвинителния акт, са били извършени доброволно
В последната си дума заявява ,че съжалява за
стореното.
Защитникът на подсъдимия също оспорва
твърденията в обвинителния акт, а именно обстоятелството ,че съвкуплението е
било придружено със сила и заплаха., което се установявало от показанията на
свидетелката С.И., заключението на вещото лице, показанията на другите
разпитани свидетели, които били откъслечни и непълни. Счита , че извършеното от
подсъдимия Р. съставлява деяние по чл. 151 ал.1 НК, поради което моли да бъде
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение и осъден по чл.151ал.1 НК, като
бъде приложена и разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, и като
съобрази становищата на страните, съдът констатира следното :
През лятото на 2014г. подс. И.Р. работел като пастир в с.Щ. , общ. Свиленград, обл.
Хасково. Обитавал жилище –къща в селото, намираща се на улица започваща от
сградата на кметството и предоставена му
от арендатори . През този период при него пристигнали майка му-свид.И.И. и
малолетната му сестра –пострадалата С.И.П. ЕГН ********** / видно от Удостоверение
за родствени връзки, приложени в с.з. на 07.04.2016год./ . Те се настанили в
обитаваното от него жилище и започнали сезонна работа по отглеждане на тютюн .
Една вечер през
м.август 2014г. около 22ч. подсъдимият и св. П. били / обяснения на подс. Р. и
показания на св. П. на рожден ден в заведение в селото, където употребили
алкохол. Св. П. го закачала в заведението, а след като се прибрали, осъществили
полов акт, който за И., бил първи. Следващото съвкупление отново било извършено
по същото време-около 22ч. в жилището им, където подс. Р. се прибрал, след като
отново бил употребил алкохол и отново се съвкупили със св. П., която сама
пожелала да правят секс/ показания на св. П. от 24.03.2016год. и обяснения на подс. Р. от
28.01.2016год./. Майка им била заминала за с. Р.и се прибирала от време на
време при тях. В рамките на 10 дни , по желание и на двамата, подс. Р. отново
извършил съвкупление с по- малката си сестра – св. П., която е категорична ,че
всички сексуални контакти между тях били доброволно.
След като приключила сезонната работа по тютюна, свид.
И.И. и децата й – подс.Р., пострадалата П. и племенницата на П.-***. Настанили
се в три стаи от сградата на бившето
МТС. Малолетната пострадала посещавала
Помощно училище в Свиленград и с връщала през почивните дни при семейството си.
На 24 12 2014г. около 23ч. подс. Р. се прибрал силно
повлиян от алкохол. Свидетелката И. му се скарала за поведението му, а той под
влияние на алкохола и ядосан, че телевизорът не бил развален, счупил
телевизора, и се развикал на майка си.
Тя заминала за с. Р. и оставила подсъдимия заедно със сестра му и племенницата
им. На 25 12 2014г. след 01 ч. подсъдимият, все още под въздействието на
алкохола, и със съгласието на малолетната П., я завел в стаята, където спял и където
отново се съвкупили, като ползвал презерватив. След като свършил, изхвърлил
презерватива извън сградата. На 26 12 2014г. Р. се върнал в сградата около 22
ч., като отново бил употребил алкохол Завел св. П. в неговата стая,. отново поставил
презерватив и се съвкупили. След като свършил, изхвърлил презерватива извън
сградата.
На 27 12 2014г. след 17ч.
пострадалата заедно с племенницата си М. отишла да пазарува от магазина храна/
показания на св. Т./. Била пресрещната от колега на брат й -свид. И.Т.. Той я
попитал къде отива с малката М., а тя отвърнала, че отива до магазина за храна.
Тъй като било студено и треперела, св. Т. й предложил да я закара / показания
на св. Т. 28.01.2016год. След като влезнала при него в колата, му казала ,че
брат й я бил насилил. Това накарало свидетеля да сигнализира на тел. 112, след
което откарал П. в дома си в с. Р., обл. Хасково, където изчакали идването на
полицаите. Св. Т. се обадил и на майка й- св. И. , която също дошла. На пристигналите
на место полицаи –свидетелите Д. и В.,
св. П. също казала, че брат й я насилил
на 26.12.2014год., без обаче да уточнява как и по какъв начин.
При извършените процесуални действия презервативите,
ползвани от подсъдимия, били намерени и са приобщени като веществени
доказателства по делото
Малолетната П. била
прегледана от съдебен лекар. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза
е, че при прегледа на С.П. се установила девствена ципа с пръстеновидна форма и
стара непълна дефлорационна щърбина в 6 часа по циферблата. Състоянието на
половия орган показвало, че пострадалата С.П. действително е имала полови сношения от преди повече от 15 дни и не било изключено
извършване на такава на 25-26 12. 2014г.
В съдебно заседание на 24.03.2016год. вещото лице Е. ,че
травмата на меките тъкани отшумява в рамките на 12-15дни. Дефлорацията датирала
от около 15 дни преди прегледа, но категорично не можел да установи следи от
насилие по меките тъкани по тялото и при нарушаването на ципата, която също е
мека тъкан.
По представените за изследване
презервативи се доказавала човешка сперма, която може да произхожда от подс. И.Р..
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от обясненията на подс. Р., показанията на св. П.,
свидетелите Т., Д. и В., от заключението на вещото лице Е. и изложеното от него
в съдебно заседание, всички събрани съобразно принципа на чл.18 НПК.
Съдът не кредитира прочетените по реда
на чл. 281ал.4 вр.ал.1т. 1 НПК показания , дадени на 29.12.2013год. по ДП №
702/2014 год . на РУП- Свиленград на пострадалата С.П.И.. Действително същите
са били дадени непосредствено след последното от изброените деяния, но са
откъслечни и непоследователни, лишени от детайли, които да установят
категорично приетото от прокурора използване на сила и заплаха. Най- важното е, че липсват подробни описания
както за самите деяния, така и за употребените от подсъдимия Р. заплашване и
сила, Буди недоумение защо след като тя е твърдяла, че е била насилвана още от
месец август същата година, не е споделила с близките си, с майка си, а е продължила
да съжителства с подс. Р., включително и през м. декември , след като св. И. е
напуснала дома им и е заминала за с. Р..
Житейски неоправдано и използване на
презервативи от подс. Р..
Все в подкрепа на липсата на доказателства за
използване на сила и заплаха е и последващото поведение на св. П. , която
непосредствено след м. декември 2014год. е заминала и се е „оженила” според нея
в гр. Бургас, където живее и към настоящия момент с 25- годишен мъж.
При проведения в с.з. на 24.03.2016год. разпит
на св. П. пред съда при условията на чл.18 НПК, прави впечатление нейната
категоричност, с която заявява, че не поддържа показанията , дадени на
досъдебното производство. Категорична е, че действително е имала 5 сексуални
контакта с брат си, но всички те са били доброволни и по нейно желание.
Единствената причина, поради която е посочила, че е той е използвал сила и
заплашване, е била заради страха от родителите им да признае, че не е девствена.
Логично и житейски оправдано е съдът да кредитира именно показанията, дадени
пред настоящия състав, защото съвпадат изцяло с обясненията на подсъдимия, а и
последващото поведение на св. П. сочи на занижени морални и нравствени устои, с
оглед липса на изявен родителски контрол, както и бързо сексуално съзряване с
оглед непосредственото съжителство с доста по- голям мъж от нея. след деянията,
Показанията й пред настоящия състав,
съпоставени с обясненията на подсъдимия, както и съвсем телеграфните показания
на другите трима свидетели – Т., Д. и В., пред които тя е била твърде лаконична
веднага след последното деяние на
27.12.201год., дават основание на съда да приеме изцяло за доказано деянието по
чл. 151 ал.1 НК, както и за недоказано използване на сила и заплашване, поради
което го оправда за деянието по чл. 152ал.4т.1вр.ал.1т.2 вр.чл.26 ал.1 НК.
Подсъдимият И.Р. е
осъждан по НОХД №98/2011год.на РС- Свиленград, като с влязло в сила на
09.02.2011год.. му е наложено наказание
„пробация”, което е изтърпяно на 23.08.2011год.
С оглед на горното
е видно, че И.Р. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл.151ал.1
вр. чл.26 ал.1 НК като при условията на продължавано престъпление,
през периода м.август 2014г.-26.12.2014г., в с. Щ. и в с.Л., общ.Свиленград,
обл.Хасково, пет пъти се съвкупил с ненавършилата *** години С.И.П. с ЕГН: **********,
като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 НК.
Касае се за продължавано престъпление по смисъла
на чл.26ал.1 НК – и петте деяния осъществяват поотделно един и същи състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време-
м.август – м. декември 2014год., при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните му последици и е искал това.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена
опасност на деянието, характерна за тази малцинствена група , както тази на дееца;
причините за извършване на деянието – установените традиции сред ромското
население и липса на родителски контрол от страна на родителите на подсъдимия и
пострадалата; подбудите за извършване на деянието - стремеж за удовлетворяване
на полово желание дори и по неправомерен начин, младата му възраст , изразеното
съжаление. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете предишното
осъждане. Поради това съдът определи наказанието при условията на чл. 54 НК при
превес на смекчаващи вината обстоятелства лишаване от свобода за срок от две
години, като на основание. Така определеното наказание е в състояние да
осъществи целите, предвидени в чл.36 НК.
На
основание чл.66 ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване
от свобода” за срок от 3 години. За да приложи института на условното осъждане
съдът взе предвид размера на наказанието, обстоятелството, че подсъдимият е
осъждан за умишлено престъпление, за което обаче му е наложено наказание „
пробация” и че целите на наказанието и преди всичко специалната му превенция, могат
да се постигнат и без неговото ефективно изтърпяване.
С оглед постановената присъда съдът се
произнесе по веществените доказателства като постанови отнемане в полза на
държавата на веществените доказателства 1 бр. станиолова опаковка с употребен
презерватив с полепнали 2 бр. косми по
него с надпис „durex”, 1бр. станиолова
опаковка „durex” с поставен в нея
употребен презерватив , 1бр. марля с част от течността в презерватива, слюнки
на филтърна хартия от И.Р.Р. и С.И.П.., които като вещи без стойност да се унищожат.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия
И.Р.Р. със снета по- горе
самоличност да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-
Хасково направените по делото разноски в размер на 27,97лв лв. и 316,70лв. в
полза на ОД на МВР- Хасково,.
По горните съображения бе постановена
настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: