Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на четиринадесети декември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 3476 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 70084/2018 г. на СРС, I ГО, 125
състав по предявен по реда на чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2 от ГПК от М.Р.И.
и Е.Е.С. иск с правно основание чл. 383 от КЗ, „ДЗИ - Ж.“ ЕАД е осъдено да
заплати на „О.Б.Б.“ АД сумата 14 686. 24 лева, представляваща
застрахователна сума по договор за групова застраховка „живот“ № 2033 по
застрахователна програма „защита на кредита“, сключена между Е.С.И.и „ОББ - А.М.ЖЗД“
АД /праводател на ответника/ при ползващо се лице „ОББ“ АД, който договор за
застраховка „живот“ е сключен за обезпечение на задълженията на Е.С.И.по
договор за потребителски кредит, сключен с „ОББ“ АД.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „ДЗИ - Ж.“ ЕАД, с оплаквания
за неговата неправилност, поради съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че застрахователят е постановил отказа си за
изплащане на застрахователно обезщетение поради възникването на предвиден в Fбщите условия към договора изключен
риск – смърт, предизвикана от заболяване, за което застрахованият е знаел или
му е била поставена диагноза или за което е бил лекуван или получавал
лекарства, преди датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка.
Поддържа се, че по делото било доказано налични при починалия заболявания,
предхождащи сключването на застрахователния договор – исхемична болест на
сърцето и захарен диабет, които съгласно заключението на назначената по делото
комлексна съдебно-медицинска експертиза са фактори, водещи до миокарден инфаркт
и стенокардия, сочени като причина за смъртта на Е.С.И.. Посочва се, че Общите
условия по договора са били връчени на застрахования и той се е съгласил с тях.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно разпоредбата на
чл. 362 от КЗ, с която на застрахователя се давало правна възможност, но не и задължение
за поставяне на въпроси. Посочено
e,
че застрахователят не е обосновавал отказа си с наличието на съзнателно
премълчано обстоятелство от страна на застрахователното лице, а с наличието на
предвиден в условията към договора изключен риск. Излагат се съображения, че
няма причина да не бъде кредитирано заключението на лекуващия лекар за
причината за смъртта на Е.И.– сърдечна недостатъчност. Моли съда да отмени
решението и да отхвърли предявените искове с присъждане на разноски. В хода на
устните състезания е навел доводи за недопустимост на предявения иск, като с
разпоредбата на чл. 383, ал. 3 от КЗ на наследниците на починалия е била дадена
възможност да предявяват своята претенция към застрахователя, а не по реда на
чл. 134 от ЗЗД като субституент на кредитодателя по договора за кредит.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите - ищци М.Р.И., Е.Е.С. и „О.Б.Б.“ АД не
са подали отговор на жалбата.
Въззиваемите
М.Р.И. и Е.Е.С. в хода на устните прения молят съда да потвърди обжалваното
решение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС/ и наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител /чл. 7, ал. 3 от ГПК/.
Първоинстанционното решение е валидно. Възражението
за недопустимост на иска, направено в хода на устните прения, е неоснователно. Съгласно,
чл. 383, ал. 3, изр. второ от КЗ, по повод изплащането на обезщетението
наследниците на длъжника имат права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението. Именно тази материалноправна
легитимация обуславя и процесуалната им легитимация по исковете по реда на чл.
26, ал. 2 от ГПК в качеството на процесуални субституенти на
бенефициента-кредитор. В случая, настоящият състав намира, че правилото на чл.
383, ал. 3, изр. второ от КЗ е частен случай на общата норма на чл. 134, ал. 1
от ЗЗД. Във всеки случай това е въпрос на правна квалификация и доколко
първоинстанционният съд е разгледал всички релевантни факти по предявения иск,
то неговото решение е допустимо. В същото време, с оглед изложеното в
депозираните по делото писмени бележки, следва да се отбележи, че наследниците
на кредитополучател са легитимирани да предявят правата на кредитора срещу
застрахователното дружество ако твърдят предпоставките на разпоредбата на чл.
134 от ЗЗД – така Решение № 138 от 05.01.2015 г. по т. д. № 1727/2014 г., Т.
К., ІІ Т. О. на ВКС и др.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен от М.Р.И. и Е.Е.С. иск с правно основание чл. 383, ал. 1
от КЗ вр. чл. 134 ЗЗД за осъждане на "ОББ-Ж."
ЕАД да заплати на „О.Б.Б.“ АД сумата 14 686. 24 лева, представляваща
застрахователна сума по договор за групова застраховка „живот“ № 2033 по
застрахователна програма „защита на кредита“, сключена между Е.С.И.и „ОББ - А.М.ЖЗД“
АД при ползващо се лице „ОББ“ АД, който договор за застраховка „живот“ е
сключен за обезпечение на задълженията на Е.С.И.по договор за потребителски
кредит, сключен с „ОББ“ АД. На 23.11.2018г. „ОББ-Ж.“ ЕАД се е вляло в „ДЗИ - Ж.“
ЕАД, като последното е конституирано като ответник по делото.
В отговора на исковата молба са наведени
доводи, че е налице причинна връзка между заболявания, диагностицирани преди
подписване на застрахователния договор и причината за настъпване на смъртта,
поради което събитието попадало в предвидените в Общите условия към договора
изключения от застрахователното покритие.
От приетия договор за предоставяне на
потребителски кредит от 12.03.2018г., сключен между „О.б.б.“ АД в качеството му
на кредитодател, от една страна и Е.С.И.- кредитополучател и М.И.Р. – съдлъжник
от друга, се установява, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
сумата от 15 600 лв., срещу насрещното му задължение и това на съдлъжника да
върнат последната при уговорените договора условия и срокове. Съгласно чл. 22
от договора, кредитодателят предлага на кредитополучателя да сключи застраховка
„живот“ за своя сметка и в полза на банката в „ОББ-М.ЖЗД“ АД, като при съгласие
той подписва застрахователна полица, сертификат или друг документ, издаден от
застрахователя. Предвидено е застрахователните премии да бъдат заплащани по
сметката, обслужваща кредита, като кредитополучателят дава своето съгласие
същите да бъдат превеждани от банката на застрахователя. Съгласно чл. 22, ал.
5, при сключване на застрахователен договор, кредитополучателят се съгласява
всички застрахователни обезщетения да се превеждат директно на банката и да се
ползват за погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора.
Видно от застрахователно удостоверение №
841283 по групова полица № 2033 при застраховател „ОББ - А.М.ЖЗД“ АД
/праводател на ответника/, Е.С.И.е сключил застраховка за срок, равен на срока
на кредита, но не повече от 120 месеца, с включено застрахователно покритие при
смърт вследствие на заболяване от 100 % от остатъчната стойност по кредита към
датата на смъртта, но не повече от 35 000 лева. За бенефициент е посочено
„О.б.б.“ АД.
По делото е отделено като безспорно
обстоятелството, че всички премии по застрахователния договор са заплатени.
Представени са „условия на
застрахователното покритие по полица 2033“, в които е посочено, че заболяване
означава всяко патологично състояние или състояние на анормално функциониране
на органите на тялото на застрахованото лице, което не е причинено от злополука
и подлежи на обективна диагноза. В раздел „изключения“ на условията е посочено,
че всеки случай на смърт, причинена от или произтичаща пряко или косвено,
изцяло или отчасти от някой от следните фактори, не се покрива от полицата,
като сред изброените е всяко заболяване, за което застрахованият клиент е знаел
или му е била поставена диагноза или от които застрахованият клиент е бил
лекуван или за които е получавал лекарства преди датата на влизане в сила на
индивидуалната застраховка.
По делото не се спори, че Е.С.И.е
починал на 05.07.2018г., като е оставил наследници М.Р.И. - съпруга и Е.Е.С. –
син. В съобщение за смърт № 12 от 06.07.2018г. като причина за смъртта е
посочена остра сърдечна недостатъчност.
С писмо от 23.08.2018г.,„ОББ-Ж.“ ЕАД е
уведомило „О.б.б.“ АД, че смъртта на Е.И.съставлява изключен риск поради
наличието на заболяване, предхождащи сключването на застрахователния договор. С
писмо от 21.09.2018г. „О.б.б.“ АД е уведомило ищците М.Р.И. и Е.Е.С. за
постановения от застрахователя отказ, както и че банката има намерение да
предявява правата си по застраховката по съдебен ред.
От заключението на назначените от
първоинстанционния съд комплексна медицинска експертиза се установява, че към
датата на сключване на индивидуалната застраховка Е.С.И.е страдал от артериална
хипертония и захарен диабет от 2006г. и е получавал лечение за тях. От 2010 г.
е страдал от исхемична болест на сърцето, усложнена с остър миокарден инфаркт.
Вещите лица посочват, че артериалната хипертония и захарният диабет са основни
рискови фактори за развитието на исхемична болест на сърцето. Дадено е
заключение, че преживеният миокарден инфаркт увеличава риска от развитието на
повторен такъв. Внезапната смърт при застрахования най-вероятно е настъпила от
повторен остър коронален инцидент, усложнен с остра сърдечна недостатъчност, в
резултат на предшестващата артериална хипертония и захарна болест. В проведено
пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание от 03.10.2019г. вещото
лице – кардиолог дава разяснения, че към аутопсия се пристъпва единствено при
липса на данни за заболявания при починалия. В случая, при снетата от близките
на починалия анамнеза, с даани за инфаркт, исхемична болест на сърцето и
захарен диабет, лекуващият лекар е направил извод за внезапна сърдечна смърт.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че за да се приеме едно обстоятелство за
съществено за риска и в този смисъл основание за отказ за изплащане на
обезщетение, застрахователят следва писмено да постанови на застрахованото лице
въпроси дали то е налице към сключването на договора. Такива въпроси не са били
поставени на застрахования, поради което не може да се приеме, че е налице
случай на несъзнателно или съзнателно неточно обявяване или премълчаване по смисъла
на чл. 362 КЗ, поради което не съществувало основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
Решението на първоинстанционният съд е
правилно.
Отказът на застрахователя за изплащане
обезщетение за смъртта на Е.И.не е основан на несъзнателно или съзнателно
неточно обявяване, респ. премълчаване на съществено за застрахователния риск
обстоятелство, а поради наличието на предвиден в Общите условия към
застрахователния договор изключен риск. Независимо от това обаче, като
предпоставка за изключване на събитието от застрахователното покритие е
посочено наличието на предхождащи договора заболявания при застрахования. Това
обстоятелство поначало е свързано и увеличава вероятността от настъпване на риска
„смърт вследствие на заболяване“ и в този смисъл е значимо за преценката на
застрахователя дали да сключи на договора. По тази причина, клаузата, уреждаща
изключения риск, следва да се разглежда във връзка с уредбата за обявяване на обстоятелства,
свързани със застрахователния риск – чл. 362 - чл. 366 от КЗ.
С решение от 30.06.2021г. по т. д. №
351/2020г., ТК, І ТО на ВКС е разгледана клауза, идентична на тази, въз основа
на която смъртта на Е.И.е приета за изключен риск и е отказано заплащането на
застрахователно обезщетение. Съгласно изложените в него мотиви, застрахованият
е длъжен да съобщи на застрахователя всички известни му обстоятелства, които
имат съществено значение за естеството и размера на риска. Това е от значение
за преценката относно степента на риска. Когато се касае за лична застраховка,
касаеща живота, здравето и трудоспособността на застрахования, обстоятелства
имащи съществено значение са тези, позволяващи на застрахователя да извърши
преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на договора.
Поради това, законодателят с чл. 362, ал. 1 КЗ е въвел възможността за
застрахователя да поставя въпроси на застрахования за съществените
обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато такива
въпроси са поставени; изключил е от класификацията "съществени за
риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси
- чл. 362, ал. 2 предл.1 КЗ. Прилагането на чл. 362 КЗ е от съществено значение
за преценката на застрахователя дали да сключи договор при наличие на
посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е
посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор
въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на
застрахования.
В горепосоченото решение на ВКС е
изследвана възможността при сключена застраховка „Живот“, застрахователят да
оповести своите изисквания към застрахования под формата на клауза за изключен
застрахователен риск при наличие спрямо застрахования на обстоятелства, имащи
характеристиката на съществени по смисъла на чл. 362, ал. 1 КЗ. Съгласно цитираната практика, застрахователят
не може да включи в клауза, имаща значение за покритието на риска, изискванията
си спрямо здравословното състояние на застрахования.Прието е в цитираното
касационно решение, че преценката относно здравния статус (обстоятелство от
съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на
информация, събрана/установена по реда на чл. 362 КЗ, но не и чрез отрицателна формулировка
в смисъл "застрахователят не би изплатил обезщетение ако..". В този
смисъл е посочено, че формулировката "Всеки случай на смърт, причинена или
произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от някой от следните фактори
не се покрива от настоящата полица: всякакви заболявания и неработоспособност
(нетрудоспособност), за които застрахованият клиент е знаел или му е била
поставена диагноза или от които застрахованият клиент е бил лекуван или за
които е получавал лекарства" може да бъде приложена към всяка причина за
настъпване на смърт, доколкото "косвено" и "отчасти", са
неясни критерии. Предвид изложеното, в мотивите на цитираното решение на ВКС се
сочи, че клауза в посочения смисъл е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 6 ГПК, като позволяваща на търговеца да се освободи от задълженията си по
договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на
потребителя. Тя позволява на застрахователя да се позове на изключен
застрахователен риск по своя преценка при смърт, настъпила по всяка причина. С тези
съображения ВКС е дал отговор на правния въпрос в смисъл, че клауза в
застрахователен договор, в която обстоятелствата, които са от значение за
покритите рискове "Смърт", "Пълна трайна неработоспособност
(неработоспособност) и "Временна нетрудоспособност (неработоспособност) са
формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362 КЗ, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
така възприетото разрешение. Ето защо процесната клауза, част от условията на
застрахователно покритие по Полица 2033, въз основа на която смъртта на Е.С.И.е
била определена за изключен риск и е било отказано заплащането на
застрахователно обезщетение, поради наличието на заболяване, възникнало преди
сключването на застрахователни договор е нищожна, като неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП.
По този начин, дори да бъде прието, че
причината за смъртта е остра сърдечна недостатъчност и че наблюдаваните при
починалия към датата на сключване на договора артериална хипертония и захарен
диабет, както и преживеният миокарден инфаркт са допринесли за настъпването
ѝ, при липса на поставени писмени въпроси по чл. 362, ал. 2 от КЗ
застрахователят не би могъл да откаже изплащане на обезщетение на основание чл.
363 от КЗ. Още повече дори при наличието на съзнателно неточно обявяване или
премълчаване на съществено за риска обстоятелство, законодателят не е изключил
еднозначно възможността за заплащане на обезщетение. Доколкото
първоначалният застраховател „ОББ-Ж.“ АД не е спазил процедура по поставяне на
въпроси, а клаузата на която се основава отказът за плащане на неговия
правоприемник „Д.“ ЕАД е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, то и отказът
на ответника да извърши плащане към банката за покриване на кредитните
задължения на Е.И., е незаконосъобразен.
С оглед на изложеното, за застрахователя
е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на
кредитора „О.б.б.“ АД, в размера, възприет от първоинстанционния съд, доколкото
във въззивната жалба не са наведени доводи относно начина на определянето му.
Предвид съвпадението на изводите на
двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на въззиваемите М.Р.И. и Е.Е.С. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 971 лв., съизмерим с минималния
от 970.59 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г.
На основание чл. 113, изр. второ вр. чл.
280, ал. 3 от ГПК, решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 70084/2018 г. на СРС, I ГО, 125
състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Ж.“
ЕАД, ЕИК *******да заплати на адв. Е. С. Й., ЕГН **********, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, сумата от 971 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК
в 1- месечен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.