Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260094
01.12.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На двадесети и седми септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия С. Германов в.гр.дело № 602 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 15 от 10.01.2020 г. по гр.д. 60/2003 г. ОД -
С.З. (СтЗОС) е отхвърлил, като неоснователни и недоказани исковете на ищеца П.т.к. ***, област С. (ПТК), с БУЛСТАТ
(ЕИК) - ********* за признаване за установено че е собственик на недвижими
имоти: ремонтна работилница с
площ от 751.00 квадратни метра, сграда с друго
предназначение с площ от ***.00 кв. метра, ремонтна работилница с площ от 163.00 кв. метра, като и трите сгради са
построени върху Д.П.И., находящ се в
село К., община С.З., ЕКАТТЕ *****, с
площ от 3.646 декара и с начин на трайно ползване
- С.Д., съставляващ имот № ****** по плана за земеразделянето, при
граници и съседи на имота: имот № ****** - С.Д.
на Д.П.Ф.; имот ****** - С.Д. на Д.П.Ф.;
имот № ****** - населено място - село К.;
имот № ****** - С.Д. на Д.П.Ф.; имот № ******
- населено място - село К.; имот № ****** - ведомствен
път на Д.П.Ф., както и сграда за
лаборатория с площ от 226.00 кв. метра, построена върху Д.П.И., находящ се село К., община С.З., област С.З., ЕКАТТЕ *****, с площ 0.849
декара и с начин на трайно ползване - С.Д.,
съставляващ имот № ****** по плана за
земеразделяне, при граници, съседи на имота: имот № ****** - С.Д. на Д.П.Ф.; имот
№ ****** - ведомствен път на Д.П.Ф.; имот № ****** – С.Д. на Д.П.Ф.,
по отношение на 44 ответници /физически лица/ - пълнолетни български
граждани:
1. Х.Г.Х. с ЕГН - ********** ***;
2. Н.В.Д. с ЕГН - ********** ***;
3. Д.Л.Д. с ЕГН - ********** ***;
4. А.Т.М. с ЕГН - ********** ***.
5. Т.К.П. с ЕГН - ********** ***;
6. Д.С.С. с ЕГН - ********** ***;
7. Д.Д.П. с ЕГН - ********** ***;
8. Е.М.Б. с ЕГН - ********** ***;
9. Х.М.Х. с ЕГН - ********** ***;
10. М.И.П. ***;
11. Я.Й.П. ***;
12. Д.Й. ***;
13. И.Д.К. ***;
14. С.И. ***;
15. М.Г.В. ***;
16. В.С.В. ***;
17. Д.С. ***;
18. М.С.Т. ***;
19. П.Й.П. ***;
20. И. ***, ****;
21. Е.Д.В. ***;
22. К.Д. ***, ****;
23. Т.С. ***, ****;
24. Г.М.К. ***;
25. Д.И. ****;
26. И. ***, ****;
27. И.Х.Г. ***;
28. Т.Й.К. ***;
29. Д.Г.Р. с ЕГН - ********** ***;
30. М.К. ***;
31. Р.Н.Д. ***;
32. И.Д.И. ***;
33. Т.Г. ***.
34. Р.Д.Д. с ЕГН - ********** ***;
35. А.Д.Т. с ЕГН - ********** ***;
36. Т.Д.Т.- ЕГН ********** ***-****;
37. Р.К.Ж. с ЕГН - ********** ***;
38. Г.П.П. с ЕГН - ********** ***;
39. В.П.П. с ЕГН - ********** ***;
40. Н.Н.Т. с ЕГН - ********** ***;
41. Р.Н.Е. с ЕГН - ********** ***;
42. Й.Т.Н. с ЕГН - ********** ***;
43. М.Т.М. с ЕГН - ********** *** и
44. С.Т.М. с ЕГН - ********** ***.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът ПТК „С.“, който чрез пълномощника си адвокат К.Л. го обжалва като неправилно, постановено при нарушения на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост. Излагат се оплаквания относно начина на призоваване на ответниците, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че още от исковата молба било ясно, че кооперацията не е собственик на процесните имоти; неправилен е бил изводът му за това, че ПТК не плащала данък сгради за тези имоти, като кооперацията декларирала сградите и плащала още от 1998 г., а гражданското дружество – от 2009 г.; че ищецът владял трайно и необезпокоявано имотите повече от 10 години; че имало отблъскване на членове на гражданското дружество (ДЗЗД) от присъствие на Общото събрание на членовете на ПТК – обстоятелства несъобразени в решението на СтЗОС; както и не били съобразени и отговори на три физически лица, които са изявили становище, че не са участници в ДЗЗД и фактът, че кооперацията била фактически правоприемник на ДЗЗД. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото или решаване по същество на спора, както и присъждане на разноските.
Постъпил е писмен отговор от адв. Е.К., в качеството й на пълномощник на седем ответника – въззиваеми, а именно: Д.С.С., Х.Г.Х., Н. В. Д., Д.Л.Д., А.Т.М., Т.К.П. и Т.Г.Н.. Считат решението на СтЗОС за правилно и законосъобразни, обосновано, а доводите във въззивната жалба – недоказани и в противоречие със събраните по делото доказателства. Изложени са съображения. На първо място относно призоваването на част от страните пред СтЗОС – в жалбата не са посочени конкретни нарушения, свързани с конкретни лица. Твърди се, че гражданското дружество не е давало С. неговите имоти да станат собственост на ищцовата кооперация. Недоказано е твърдяното десетгодишно давностно владение в полза на кооперацията. Липсвало правоприемство между ПТК и гражданското дружество. Излагат се и доводи припокриващи се с мотивите на обжалваното решение. Поддържат се и аргументи излагани пред СтЗОС относно понятията за владение и държане, историята на правния статут на процесните имоти, на гражданското дружество и на кооперацията, анализират се разпоредби от договора за създаване на ДЗЗД. Иска се оставяне в сила на решението на СтЗОСи присъждане на разноските.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищец, отнася се за изцяло неблагоприятното за него първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Ищецът П.т.к. „С.“*** с ЕИК – ********* е поискал в първоначалната искова молба да бъде установено спрямо Гражданско дружество по ЗЗД „З.С.“, регистрирано с БУЛСТАТ – *********, с посочени още седем физически лица, че кооперацията е придобила по давност собствеността на следните имоти: ремонтна работилница с площ от 751.00 квадратни метра, сграда с друго предназначение с площ от ***.00 кв. метра, ремонтна работилница с площ от 163.00 кв. метра, като и трите сгради са построени върху Д.П.И., находящ се в село К., община С.З., ЕКАТТЕ *****, с площ от 3.646 декара и с начин на трайно ползване - С.Д., съставляващ имот № ****** по плана за земеразделянето, при граници и съседи на имота: имот № ****** -С.Д. на Д.П.Ф.; имот ****** - С.Д. на Д.П.Ф.; имот № ****** - населено място - село К.; имот № ****** — С.Д. на Д.П.Ф.; имот № ****** - населено място - село К.; имот № ******- ведомствен път на Д.П.Ф., и втори - сграда за лаборатория с площ от 226.00 кв. метра, построена върху Д.П.И., находящ се село К., община С.З., област С.З., ЕКАТТЕ *****, с площ 0.849 декара и с начин на трайно ползване - С.Д., съставляващ имот № ****** по плана за земеразделяне, при граници, съседи на имота: имот № ****** - С.Д. на Д.П.Ф.; имот № ****** - ведомствен път на Д.П.Ф.; имот № ****** – С.Д. на Д.П.Ф., както и да бъде отменен издаденият в полза на ДЗЗД нотариален акт по обстоятелствена проверка № **, том **, с рег.№ ****, дело *** от **.**.**** г. на Нотариус № *** – П. И. *** действие в района на Районен съд – С.З. – положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и иск за оспорване на охранителен акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК. В хода на производството СтЗОС, поради липса на процесуална правосубектност е прекратил производството срещу ДЗЗД и е конституирал членовете му – физически лица, спрямо които е продължило разглеждането на делото. В исковата молба се твърди, че кооперацията повече от 10 години е ползвала, стопанисвала и извършвала дейност в гореописаните имоти, като се счита за техен собственик. Заявява се, че първоначално ПТК „С."- село К. е започнало да стопанисва тези имоти със знанието и без противопоставянето на Гражданско дружество по ЗЗД „З.С.", село К., което дружество е придобило с договор от 15.10.1995 г. сградите от правоимащи след ликвидацията на бившето ТКЗС и скоро след това членовете на ДЗЗД решили да се регистрира кооперация и станали членове на кооперация ПТК„С."- с. К.. Заявява се, че оттогава до сега кооперацията им ползвала гореописаните имоти като свои собствени, без някой да й се противопоставя, сградите били включени в баланса на кооперацията и начислявали амортизация, а за някои от другите сгради/извън процесните/ се били снабдили с нотариален акт по давностно владение. Твърди се, че в началото на месец март 2013 г. се разбрало, че лицето Д.С.С. с ЕГН - **********, в качеството си на Председател на ГД по ЗЗД „З.С." - БУЛСТАТ ********* е снабдил още през 2009 г. това сдружение с нотариален акт по обстоятелствена проверка № ** том ., рег.№ **** дело № *** от **.**.**** год. на Нотариус П. И. с рег.№ *** на Нотариалната камара, с район на действие РС –С.З., като се е твърдяло, че това ГД било собственик по давностно владение на гореописаните недвижими имоти. Счита се, че този нотариален акт за недействителен и непротивопоставим на него, тъй като в него липсвало вписване на сдружители, имена, адреси, ЕГН, дялове в съсобствеността и друг необходими реквизити по чл. 588, ал. 1, т. 2 от ГПК, а като собственик е посочено сдружение, което няма самостоятелна правосубектност. Това гражданско дружество било новообразувано, като регистрирано на 12.09.2008 г. под името „З.С."- с. К. и то по никакъв начин не било правоприемник или идентично с дружеството със същото име – ГД по ЗЗД „З.С."- с. К., което дружество е придобило с договор от 15.10.1995 г. гореописаните недвижими имоти. В първоначалното дружество участвали, като сдружители над 300 човека, които скоро след покупката на имотите учредили ПТК „С."- с. К. и именно тази кооперация стопанисвала и ползвала имотите, като свои от учредяването си през 1996 г. и се считала за правоприемник на първоначалното ГД по ЗЗД. Категорично се отрича някакво новорегистрирано ГД по ЗЗД „З.С." да е било собственик и не било такъв по отношение на гореописаните имоти и повече от 10 г. ПТК владеела и ползвала същите, като собственик и с убеждението, че е такъв. Заявява се, че преди около 1 месец били посетени от кандидат-купувачи, които твърдели, че се канели да закупят гореописаните сгради от ГД по ЗЗД „З.С."- БУЛСТАТ *********, което обосновавало правния му интерес да заведе иск за собственост и оспори издадения нотариален акт на името на ГД по ЗЗД „З.С." - БУЛСТАТ *********.
Част от ответниците - физически лица са заявявили в
отговорите си на исковата молба, че оспорват изцяло предявения иск и считат,
че исковата претенция е неоснователна и недоказана с представените по
делото писмени доказателства, че ищцовата кооперация ползва процесиите
недвижими имоти не като владелец, а като държател по смисъла на Закона за собствеността. Според тях в разпоредбата на чл. 68
от ЗС се съдържали определения за владението и за държането, като
владението било упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането било упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризирало с
два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /согрus/ и субективен - намерението да се държи вещта
като своя /animus/. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включвал,
както обективния елемент - упражняване на
фактическа власт, така и субективния елемент - вещта да се държи като своя.
Считат, че за да може
претенцията за придобивната давност да бъде уважена трябва да са налице
две кумулативно дадени предпоставки - претендиралият
несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота,
без противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение,
което сочи, че упражнява собственически
правомощия в пълен обем и това
поведение е известно на собственика. От представените от ищеца писмени доказателства било
видно, че нито една от горепосочените предпоставки не била налице. Още повече, че за да се признае правото на
собственост поради изтекла придобивна
давност, следва да е наличен първичен документ, който да удостоверявал по някакъв начин, че владелеца
владее като собственик. Считат, че не е налице владението поради това, че още със създаването на ищцовата кооперация, нейните създатели са
започнали да ползват процесните имоти със
знанието, че не тази кооперация е техен собственик. Поради това исковата
претенция била неоснователна и недоказана, като молят съда да постанови
решение, с което да се остави същата без уважение.
Обжалваното решение първоинстанционният съд е аргументирал,
като е съобразил от фактическа страна приетите по делото многобройни писмени
доказателства. Констатирал е, че с протокол от 17.09.1994 г. е било учредено З.С. в село К., община С.З., съгласно
чл. 364 от ЗЗД. Сдружението било създадено с цел обединяване на дейността на
членовете си в областта на селското стопанство, закупуване на сгради и машини и
тяхната експлоатация при отглеждане на селската
продукция от растителен и животински произход, преработка на същите и продажба
на крайния продукт. Учредители били 267 жители на село К.,
които са подписали договора за дружество, в
чл. 5 от който договор съдружниците са предоставили
за съвместна дейност дялови вноски в размер на 300 лв. за всеки член и дялове в купюри, получени от ликвидационния
съвет/ЛС/ на ТКЗС - село К. за закупуване на сгради, машини и съоръжения
- следователно по този начин сдружението е участвало в разпределението на имуществото на бившото ТКЗС. С договор от 25.10.1995 г. между
Съвета на правоимащите - село К., като «Продавачи» и З.С. - село К.,
като „Купувач" след проведен търг са били продадени
дълготрайни материални активи - сгради, съгласно приложен опис, възлизащи на сумата от 4 576 519 лева. Видно от т. 2 от същия договор сумата се изплаща от купувача в купюри -
това били именно купюрите на всички съдружници в учреденото по смисъла
на ЗЗД гражданско дружество, като с протокол № **/25.10.1995 г. са предоставени дълготрайните материални активи на
упълномощените от З.С. лица. Срещу дяловете на всеки един от съсобствениците в сдружението са били получени от
ликвидационния съвет дълготрайни материални активи/ДМА/, съгласно приложен опис
за сгради по с/ка 203 на стойност 4 576 519 лева. Видно от приложено
извлечение по с/ка 203 за З.С. в пункт № 3 от сметката е разпределена лаборатория, а в пункт № 20 -
Ремонтна работилница. От тогава и до сега както тези, така и други
недвижими имоти са били заведени в ДМА на
сдружението и за тях били плащани данъци и такси, който безспорен факт е от значение, че сдружението е демонстрирало правото си на
собственост и владение. От датата на
създаването на дружеството и до сега то съществувало и то не е било никога
официално прекратено, тъй като
съдружниците не са подавали молби за напускане на дружеството и искане за връщане на техните дялове от общото имущество. В тази връзка съгласно протокол от 12.09.2008
г. е било проведено
общо събрание на членовете на З.С. по реда на
чл. 357 от ЗЗД, с наименование „З.С. село К.", учредено на 17.09.1994 г.,
на което събрание е бил приет актуализиран списък на членовете на сдружението,
тъй като голяма част от съдружниците по
първоначалния списък са починали и на тяхно място са конституирани тези техни наследници, които са пожелали това,
като в резултатат иа тази актуализация членовете на сдружението са били
60 души. Общото събрание е потвърдило и действието на договора за дружество от 17.09.1994 г. и новоконституираните съдружници
са приели същия. Избран
е бил нов управителен съвет/УС/ и е било взето решение да се актуализира имуществото на дружеството и да се извадят нотариални
актове на имотите, собственост на дружеството, като в изпълнение на това решение през 2009 г. е издаден нотариален акт за собственост на недвижими имоти №
**, том **, рег.№ ****, дело № ***/****
г. на П. И. ***, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, за процесиите
недвижими имоти. Следователно създадената през 1996 г. ПТК "С."- с. К.
/ищец/ се явявала новообразувана кооперация, която не се явява юридически правоприемник на З.С., макар че част от съдружниците в З.С. са станали член-кооператори в новообразуваната
кооперация, но от това не следвало, че
автоматично имуществото им се прехвърляло към нея. Предвид разпоредбата на чл. 9 от договора за дружество от 17.09.1994 г.,
всеки съдружник можел да иска
връщането на неговия дял от общото имущество на дружеството само при прекратяване дейността на
същото. Поради което дейността на дружеството не е била никога
прекратявана и нямало данни учредителите на новообразуваната кооперация
да са искали връщане на техните дялове, тъй като никога и по никакъв начин не е
била прекратявана неговата дейността. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от Договора при напускане на дружеството от съдружник по негово желание, същия имал право да
получи паричната равностойност на дела
си от основните средства, придобити от дружеството,
като в този случай делът на напусналия
съдружник се разпределял по равно между останалите съдружници в дружеството.
Следователно от сдружението не могло да бъде прехвърлено имущество на кооперацията/ищец/ по никакъв начин. С учредяването на ПТК „С." – село К. от лица, които са били преди това и съдружници на ГД „З. с." – село К., не се
прехвърляли правата им върху недвижимите имоти, придобити от сдружението, те
оставали съсобствени на съдружниците
на това сдружение и тази съсобственост можело да бъде ликвидирана единствено при прекратяване на дейността
на сдружението или с изплащане на нейната равностойност
при напускане на съдружник по негово желание.
Безспорно ПТК „С." - село К. е била създадена от лица, които са
били същевременно и съдружници на „З.С.»-
село К., тъй като тези лица са ползвали имуществото на сдружението преди да се образува кооперацията.
Тези лица са създали тази кооперация, като новоучредена и са останали да
ползват това имущество, но със знанието и възприятието, че то е придобито и е собственост на „З.С."- село К..
Следователно и до сега член-кооператори
на кооперацията са съдружници в сдружението и не са го напускали.
Затова ПТК "С."- село К. не е било правоприемник на
„З.С.", учредено през 1994 г., понеже
нямало необходимото решение на Общото
събрание на това дружество съгласно чл.
12 от сключения между съдружниците
договор за дружество и съгласно чл. 20 от договора за дружество съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в
дружеството без С. на другите съдружници. Поради което по никакъв
начин кооперацията или нейните членове не били демонстрирали, че владеят процесиите имоти като свои и не са предприемали действия за снабдяване с
документ за собственост, не са декларирали процесните имоти в данъчната
служба и не са плащали данъци, тъй като в
противен случай „З.С." не би могло да се снабди с нотариален акт през 2009 г. за собственост на
тези имоти. Очевидно с течение на годините представители на сдружението многократно са напомняли на кооперацията и на нейните членове,
че имуществото, което ползват е било собственост на сдружението,
отправяни са и нотариални покани, но същите умишлено
не били получавани от кооперацията. Съгласно приетите по делото писмени доказателства,
„З.С." – село К. е било единственото, което е било учредено през 1994 г.- видно от Удостеверение от
28.03.2013 г. от Регистър БУЛСТАТ, че същото е било създадено с договор
от 17.09.1994 г. и са декларирани промени с протокол от 12.03.2008 г. Не
се е установило и доказало по несъмнен и безспорен начин, че посочените в сметка 203 сгради са
били идентични с процесните.
Коментирани са от СтЗОС и показанията на разпитаните по делото пет свидетели, като същите са кредитирани в значителна степен. Показанията на тези свидетели, които дори и да са били частично заинтересовани от изхода на настоящия съдебен спор, давали като цяло едностранни, еднопосочни и непротиворечиви показания относно фактическите и правните въпроси, свързани с придобиването владението и държането на процесните недвижими имоти и разпорежданията с тях. От тях било видно, че всеки един от тези пет свидетели - очевидци, има много неясна правна представа за собствеността и разпореждането с процесните недвижими имоти и смесва субективно ПТК и ГД /и двете в село К., община С.З./. Поради което тези гласни доказателства не представлявали надеждни доказателства за собствеността върху процесните недвижими имоти.
Анализирани
са от окръжният съд събраните експертни доказателста - съдебно-счетоводните
експертизи, от които се е установило, че процесиите недвижими имоти са били вписани в счетоводството на З.С. – село К. съгласно Договор № **/25.10.1995 г., Протокол № **/25.10.1995 г., приложен Опис за сгради по сметка 203 на стойност 4 576
519 лева чрез проведен явен търг и Фактура № **/25.10.1995 г. за внесени купюри за сгради по протокол № ** на стойност 4 576 526 лева. При
извършената проверка при ответника, при същия е налична инвентарна книга, в която са записани
процесиите имоти като ДМА на ГД "З.С."- село К.. В Данъчна служба – град С.З., до
2010 г. ответникът е плащал данъци за процесните имоти - сгради, които се водят
на негово име. И въпреки, че земята е била държавна собственост, е трябвало да плати и данък за
земята /отстъпено право на
строеж/, като ответникът
разполагал с оригинални документи за платен данък на процесиите имоти до 2013г.
включително. В Общинска
служба „З.Г." – С.З. и в техническата служба на съответната община С.З. процесиите сгради не били заведени нито на ищеца, нито на ответника. При ищеца процесиите сгради са били заведени
като актив /с-ка 203 - сгради/ и заплатени данъци са съгласно отчет по с-ка № 261/18.09.2012 г., а при ответника - процесните сгради са заведени като
актив /с-ка 203 - сгради/ и заплатени данъци до 2013 г., съгласно документи за
платен данък. Също така, че процесните недвижими имоти са били
придобити от З.С. - село К., било видно от Договор № **/25.10.1995
г., Протокол № **/25.10.1995 г. съгласно приложен
Опис на предадени сгради с Протокол № **/25.10.1995
г. на стойност 4 576 519 лева чрез проведен явен търг, и Фактура № **/25.10.1995 г.- внесени купюри за сгради по Протокол № **/25.10.1995 г. на стойност 4576526 лева. Ответникът разполагал с инвентарна книга, в която процесните
имоти са били записани, като ДМА на ГД "З.С." - село К.. Към писмо изх.№ **-**-****/07.03.2014 г. на Община - С.З. са били приложени справки за
извършени плащания за данък сгради от страна на ПТК „С."- село К., като са били извършвани плащания на данъци за периода от 1998
г. до 2013 г.
включително. Същевременно към писмо изх.№ **-**-****/07.03.2014
г. на Община - С.З. били приложени
справки за извършени плащания за данък сгради от страна на „З.С." - село К., през периода 2009-2013 г., като за периода
от 2004 г. до 2009 г. плащанията са били извършени през 2009 г. - видно от
приложената Справка „Издължение от предходни години за 2009", съгласно която справка платежните документи са посочени в графа 4 „Платежен документ, тип, №, оп.,
дата"- с посочена една и съща дата на плащане - 10.06.2009 г. В предпоследната графа
„Документ" бил посочен номерът на декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, а в последната графа
следвало да е посочена
годината, за която е начислен данъка за минали години.
За периода от 1996г. до
2004 г. нямало данни за извършвани плащания от страна
на „З.С."- село К.,
видно от приложената към горепосоченото
писмо документация, както и представената такава по делото. Процесиите сгради са
били заведени като актив през 1996 г. и до момента /с-ка 203 - сгради/ със заплатени данъци от 1998 г. до 2013 г.,
а при ответника процесиите
сгради са били заведени като актив /с-ка 203- сгради/, за периода от 2004 г. до 2009 г.
плащанията са извършени
през 2009 г.- видно от приложената Справка „Издължение от предходни години за 2009 г." Съгласно писмо изх.№ **-**-****/07.03.2014
г. на Община - С.З. първите подадени декларации от ДЗЗД „З.С." - село К.,
с БУЛСТАТ - ********* за
описаните в удостоверението имоти са по чл. 17 от ЗМД
с вх.№№ ***,***,***, ***/05.06.2009 г., като за всяка сграда има отделна
декларация. За имот с пл.сн.№ ****** по данъчна партида № *********-*** е била подадена декларация по чл.14 с вх.№ ****/03.09.2012
г. с 3 броя сгради,
съответващи на декларация по чл. 17 с вх.№ ***, ***, ***/05.06.2009 г. За имот с пл.сн.№ ****** по данъчна
партида № *********-*** е подадена декларация по чл. 14 с вх.№ ****/03.09.2012
г., съответваща на декларация по чл.17 с вх.№ ***/05.06.2009 г. Декларираните имоти отговаряли по
квадратура съгласно скица № ******/02.09.2008 г. и скица № ******/21.03.2013 г.
на ОСЗ- град С.З. и Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № **,
т. **, р.№ ****, д.№ ***/26.06.2009
г. от Нотариус П. И. - № *** в регистъра на
Нотариалната камара. Същите отговаряли по стойност на
Декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх.№ ***/02.02.1998 г.
подадена от ПТК“С."- с. К.. Съгласно писмо изх.№ **-**-****/07.03.2014
г. на Община- С.З. първата подадена декларация по чл. 17
от ЗМД от ПТК „С.", Булстат: ********* за недвижими имоти, находящи се в с.К. е с вх.№ ***/20.02.1998 г. В нея са описани 18 броя отделни сгради, но не са
били посочени номерата на съответните имоти по плана за земеразделяне, не е посочена квадратурата на сградите, но по стойност процесните имоти отговарят на посочените в декларацията. За имот с пл.сн.№ ****** по данъчна партида № *********-*** са били подадени декларация по чл. 14 с вх.№ ****/29.06.2010г. и коригираща декларация по чл. 17 с вх.№ ****/29.06.2010 г. За имот с пл.сн.№ ****** по данъчна партида № *********-*** е била подадена декларация по чл. 14 с вх.№ ****/29.06.2010 г. и коригираща
декларация по чл. 17 с вх.№ ****/29.06.2010 г. Към писмо изх.№ **-**-****/07.03.2014 г. на Община - С.З. са били приложени справки за извършени плащания
за данък сгради от страна на ПТК „С." за периода от 1998 г. до 2013 г. Към писмо
изх. № **-**-****/07.03.2014 г. на Община - С.З. са били приложени справки за извършени плащания за данък сгради от страна на „З.С."
с. К.. Съгласно приложените справки са извършвани плащания на
данъци през периода 2009-2013 г. За периода от 2004 г. до 2009 г. плащанията са били извършени наведнъж през
2009 г. - видно от приложената Справка „Издължение от предходни години за
2009", съгласно която справка платежните
документи са били посочени в графа 4 „Платежен
документ, тип ,№ , оп., дата" - с посочена една и
съща дата на плащане - 10.06.2009 г. В
предпоследната графа „Документ" бил номерът на
декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, а в последната графа следвало да е посочена годината, за която е бил начислен данъка за
минали години. За периода от 1996 г. до 2004 г. нямало данни за извършвани плащания от страна на „З.С." - с. К., видно от приложената към горепосоченото писмо документация, както и представената такава по делото.
От правна
страна СтЗОС е приел, че не е било установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин твърдяното от ищеца владение върху процесните недвижими имоти поради това, че още със създаването на ищцовата кооперация,
нейните създатели/учредители/ са започнали да ползват процесиите имоти със знанието, че не тази кооперация е техен собственик - още повече, че при
тях се намирали всички документи, свързани с придобиване на
имотите от ответното З.С. чрез договор и което е
било заплатено с купюрите, предоставени на сдружението от бившите собственици. По този начин сдружението е участвало в разпределението на
имуществото на бившото ТКЗС - село К.. С
договор от 25.10.1995 г. между Съвета на правоимащите в село К. /като «Продавачи»/ и З.С. - село К. /като
„Купувач"/ след проведен търг са продадени дълготрайни материални
активи - сгради, съгласно приложен опис,
възлизащи общо на сумата 4 576 519 лева, като видно от текста на т. 2 от същия този договор
сумата се изплащала от купувача в купюри, като това безспорно са били купюрите на всички съдружници в учреденото по
смисъла на ЗЗД Гражданско дружество. С протокол № 25/25.10.1995 г. били предоставени дълготрайните
материални активи на упълномощените от З.С. лица, като срещу дяловете на всеки
един от съсобствениците в сдружението са получени от ликвидационния съвет ДМА
съгласно приложен опис за сгради по с/ка 203 на стойност 4 576 519
лева, като в т. 3 от по с/ка 203 за З.С. е била
разпределена «Лаборатория», а в т. 20
«Ремонтна работилница», което се доказвало по несъмнен и безспорен начин от
приетата, като писмено доказателство по делото фактура № **/25.10.1995 г., издадена от Съвет на правоимащите при ТКЗС/в ликвидация/ -
село К. на З.С. - село К. за внесени
кушори за сгради по протокол № ** на стойност 4 576 526 лв., както и разписка от Т. С., че същия внасял в З.С. получени от ТКЗС
купюри всичко на стойност 38350 лева, като тази Разписка е с печат на сдружението. Поради което всички
тези документи доказвали, че правоимащите са създали
З.С., предали са на сдружението своите кушори и с тях сдружението е участвало в търговете за
разпределение на имуществото на бившото ТКЗС - село К.. Безспорно се установило от писмените доказателства и от
заключенията на ССчЕ по делото, че от
датата на придобиването им и до сега както тези, така и други недвижими имоти са били заведени в ДМА на
сдружението. Доказало се е в хода на делото и че ответникът е плащал данъци до 2013 г. и процесните
сграда са заведени като актив, с което сдружението е демонстрирало правото си на собственост и владение върху
тях. Предвид което, свързани и с първоначалния документ за собственост/Договор № **/25.10.1995г./ тези доказателства категорично установили, че
ответниците са собственици на
процесните сгради и са демонстрирали това, като са завели същите като ДМА на
ДЗЗД, плащали са данъци за тях и са
съставили нотариален акт по обстоятелствена проверка за своята собственост чрез
ДЗЗД върху тях.
Доказало се по несъмнен и безспорен начин, че от датата на създаването на
дружеството и до сега то съществувало и никога и по никакъв фактически и/или
правен начин не е било официално прекратявано,
тъй като съдружниците му нито са подавали молби за напускане на дружеството,
нито са искали връщане на техните
дялове от общото имущество. Нещо повече - видно от Протокол от проведеното на 12.09.2008 г. Общо събрание на членовете на З.С. – село К.", по чл. 357 от ЗЗД, учредено
на 17.09.1994 г., на това събрание поради настъпилата смърт на много от
учредителите, е бил приет актуализиран списък на членовете на
сдружението, с вписване на новоконституираните
техни наследници, които са пожелали
това. В резултатат на това Общото събрание на сдружението е
потвърдило действието на учредителния договор
за дружество от 17.09.1994 г. и новокоиституираните съдружници са приели същия. В
изпълнение на решението на ОС за снабдяване с нотариални актове, през 2009 г. е
бил съставен Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти № **, том **, рег.№ ****, дело № *** от 2009 г. на нотариус П. И.-***, вписан под № *** в регистъра на
Нотариалната камара, за процесиите недвижими имоти. Самото
дружество не е било юридически прекратено въпреки настъпилата смърт на част от
членовете му, тъй като предвид разпоредбата на чл. 363, б. "в" от ЗЗД, ГД се
прекратявало със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако в договора за
дружество не е било уговорено друго - а именно, че в чл. 11 е било
уговорено, че при смърт на някой от съдружниците, неговите наследници наследяват правата им, като се задължават в
1-месечен срок от откриване на наследството
да уведомят дружеството дали ще продължат членството си в същото или желаят дела им да бъде изплатен парично.
Не се доказала
ищцовата претенция, че ищцовата кооперация ПТК "С."- с. К., създадена през 1996 г. е правоприемник на З.С.. Предвид разпоредбата на чл. 9 от договора за дружество от 17.09.1994 г.,
всеки съдружник можел да иска
връщането на неговия дял от общото имущество на дружеството само при прекратяване дейността на същото. Дейността на дружеството не е била прекратявана, нямало данни учредителите на
новообразуваната кооперация да са искали връщане на техните дялове и при
напускане на съдружник неговият дял се
разпределял поравно между останалите съдружници. От което следвало, че от сдружението не можело да
бъде прехвърлено имущество на
съдружник на кооперацията - ищец в настоящето производство по никакъв начин. Не се доказало в хода на съдебното дирене ищцовото
твърдение, че кооперацията или нейните членове са били демонстрирали, че владеят процесните имоти като
свои, поради което и „З.С." по ЗЗД безпрепятствено се е снабдило с нотариален акт за собственост на тези
имоти през 2009 г. Също така не се доказало, че именно и точно за процесиите сгради ищецът е декларирал и е плащал данъци за повече от 10
години - видно от писмо изх. № **-**-****/07.03.2014
г. на Община - С.З. ищецът е подал декларация през 1998 г., но не ставало ясно
описаните в нея сгради в кой имот се намират.
Изрично в писмото е било уточнено, че за поземлен имот № ****** са били подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ - вх.№ ****/29.06.2010
г. и коригираща декларация по чл. 17
от ЗМДТ - вх.№ ****/29.06.2010 г., като със същите входящи номера е бил деклариран и имот с планоснимачен номер № ******.
От представените от Община- С.З. документи не ставало ясно точно процесните сгради
дали са били декларирани. Но дори и
да са били декларирани, то това е станало едва през 2010 г. - след като З.С. вече се е било снабдило с нотариален акт за
процесиите сгради. Нещо повече - „З.С.", с. К. е било едно единствено, а
именно това, което е било учредено през 1994 г.- видно от Удостоверение от
28.03.2013 г. от Регистър - БУЛСТАТ, където е записано, че същото е създадено с
договор от 17.09.1994 г. и са декларирани промени с протокол от 12.03.2008 г.,
от създаването и до сега с наименование Дружество по ЗЗД "З.С. - с. К.".
По отношение ищцовите претенции за придобиване на процесиите недвижими имоти по силата на давностно владение СтЗОС е приел, че същата е
неоснователна и недоказана, тъй като още с исковата
молба ищецът е декларирал, че е владял, знаейки, че не е собственик на тези сгради. Още повече, че всички
оригинални документи за претендираната собственост на сдружението се намирали
физически в кооперацията, което е още едно
безспорно доказателство, че кооперацията не е владеела имотите със знанието, че е собственик, а точно обратното, че
владеела със знанието, че друг е техен
собственик. Поради което тази ищцова кооперация не е могла да
придобие по давност процесиите недвижими
имоти и съдът е направил извод за
недоказаност на твърдението, че ги е владяла непрекъснато и необезпокоявано
повече от 10 години.
При осъществяване на служебната проверка по чл. 269 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
От фактическа страна настоящият съд приема, че не е спорно, че на 17.09.1994 г. в село К., област С.З. е учредено дружество с наименование „З.С.“ по Закона за задълженията и договорите от 267 дееспособни физически лица и е сключен договор между тях. Съгласно чл. 1 от договора, общата стопанска цел, която се преследва е организиране и реализация на съвместна дейност в областта на селското стопанство – закупуване на сгради, машини и съоръжения и тяхната експлоатация при отглеждане на селскостопанска продукция от растителен и животински произход, преработка на същата и продажба на крайния продукт. Дружеството е учредено за неопределен срок – чл. 4. За постигане на общата цел съдружниците са уговорили за всеки един от тях: парични вноски от по 300 лева, както и дялове в купюри получени от Ликвидационния съвет на ТКЗС – село К. за закупуване на сгради, машини и съоръжения и други – чл. 5 от договора. Съгласно чл. 11 при смърт на някои от съдружниците, неговите наследници наследяват правата му в ДЗЗД, като се задължават в едномесечен срок от откриване на наследството да уведомят дружеството дали ще продължат членството си в същото или желаят дела им да бъде изплатен – уговорка с оглед чл. 363, б. „в“ in fine от ЗЗД. В чл. 12 от договора се приема възможността да бъде учредена от дружеството кооперация, но само след решение на общото събрание. Едва при подобно учредяване имуществото на дружеството може да премине като имущество и на кооперацията, като всеки от съдружниците запазва дяловете си. Приложен е към договора списък на учредителите с техни подписи, като в графата купюри в лева на всички не е попълнена. Посочени са данни само за внесена земя в декари.
На 25.10.1995 г. е изготвен протокол за разпределение на дълготрайните материални активи на ТКЗС – село К., видно от който съвета на правоимащите е предоставил на пълномощниците на З.С. по приложен опис сгради по сметка 203 на обща стойност 4 576 519 лева. Приложен е опис, в който под точка 2 е обозначена производствена битова сграда на стойност 479001 лева, в точка 7 – ремонтна работилница на стойност 680400 лева, в точка 8 – коларо-железарска работилница на стойност 53760 лева и в точка 9 – склад метален 30 х 8 х 4 на стойност 120960 лева.
По делото не е установено и доказано провеждане на общо събрание на гражданското дружество, с което да се учреди кооперация.
На 12.09.2008 г. е проведено общо събрание на З.С. – село К..
На него е приет актуализиран списък на членовете на дружеството, както е взето
решение за действия по статута на имуществото, включително и снабдяване с
нотариални актове. На 26.06.2009 г. е издаден констативен нотариален акт,
вписан в Служба по вписванията – С.З. с вх.рег.№ **** от 26.06.2009 г., акт № ***,
том **, дело *****/**, партидна книга том *****, стр. *****, издаден под № **,
том **, рег.№ ****, дело № ***/**** г. на нотариус П. И. с № ***, с който дружеството
е признато за собственик на ремонтна работилница с площ от 751.00
квадратни метра, сграда с друго предназначение с площ от ***.00 кв. метра, ремонтна работилница с площ
от 163.00 кв. метра, като и трите сгради са построени върху Д.П.И., находящ се в село К., община С.З., ЕКАТТЕ *****, с площ от 3.646 декара и с начин
на трайно ползване - С.Д., съставляващ
имот № ****** по плана за земеразделянето,
при граници и съседи на имота: имот № ****** - С.Д. на Д.П.Ф.; имот ****** - С.Д. на Д.П.Ф.; имот № ****** -
населено място - село К.; имот № ****** — С.Д.
на Д.П.Ф.; имот № ****** - населено
място - село К.; имот № ****** - ведомствен път на Д.П.Ф., и
втори - сграда за лаборатория с площ
от 226.00 кв. метра, построена върху Д.П.И.,
находящ се в село К., община С.З.,
област С.З., ЕКАТТЕ *****, с площ 0.849 декара и с начин на трайно ползване - С.Д., съставляващ имот №
****** по плана за земеразделяне, при
граници, съседи на имота: имот № ****** - С.Д. на Д.П.Ф.;
имот № ****** - ведомствен път на Д.П.Ф.;
имот № ****** – С.Д. на Д.П.Ф..
С решение от 02.05.1996 г. по фирм.дело № 795/1996 г. на СтЗОС е вписана регистрацията на «П.-Т.К.
«С.» - село К.. Приложен е устав, от който е видно, че първоначалното имущество
на кооперацията се формира от встъпителна вноска от 300 лева и от дялова вноска
от 500 лева. В устава, а и в учредителния протокол на кооперацията няма данни
за твърдяно правоприемство или за вноски от страна на
гражданското дружество. Не е приложен и протокол от
общо събрание на З.С. по смисъла на чл. 12 от дружествения договор.
Разпитаните по делото свидетели не
установяват начало на давностно владение върху процесните сгради от
кооперацията. Свидетелят Д. С. е заявил, че кооперацията се чувствала
собственик, но не е обяснил от кой момент е започнало
владението. Смятал, че е станала регистрация от сдружение в
кооперация. Свидетелката Т. К., която живее трайно в селото е заявила, че
кооперацията от 2000 г. има стопанска дейност и знае, че оттогава кооперацията
била в тези сгради. Свидетелката Т. Ж. смята, че сдружението преминало в
кооперация вследствие на ликвидация и сградите в
стопанския двор били приети при тази ликвидация с документи. Свидетелката твърдяла,
че не е участвала през 1995 г. като член на дружеството при закупуване на
четирите сгради, но след представяне на договор № ** от 25.10.1995 г.
потвърждава, че е подписала този договор от името на
ДЗЗД. Свидетелката Т. Н. заявявила, че е от учредителите на сдружението,
обяснявайки механизма на придобиване на сградите от сдружението. Свидетелят П. П.
знаел, че сдружението е собственик на сградите. Кооперацията продавала нейните
си сгради, а тези на сдружението нямало кой да ги продаде.
От Община С.З. са били предоставени и приети по делото
данъчните декларации по ЗМДТ на кооперацията. В първоначално подаваните
декларации до 2010 г. не може да се разграничи за кой имот се отнасят. През 2010 г. се е извършило предеклариране на притежаваните имоти
от кооперацията с декларации по чл. 14 от ЗМДТ, като към тези от същата година
е приложен в заверено копие от общината, представен от кооперацията договор № **
от 25.10.1995 г., като за купувач след думата «Земеделско» е налице частично
изтриване на текста, задраскване и вписване на думата «кооперация» за разлика
от представения от самата кооперация-ищец с първоначалната искова молба
идентичен договор, в който като страна по продажбата на
същото място е записана «сдружение».
Изготвената първоначална ССЕ, която е
установила, че при придобиване на процесните сгради е издадена и фактура
26/25.10.1995 г. за внесени купюри от членовете на сдружението съгласно
протокол ** от същата дата. Констатирано е и плащане
на данъци за процесните имоти от ответниците до 2010 г. и включително и за 2013
г. При сдружението сградите били заприходени като ДМА в инвентарна книга, а и
двете страни били завели сградите в сметка 203.
Второто заключение на ССЕ прави опит да идентифицира
стойностно процесните сгради съгласно внесена от кооперацията декларация по чл.
17 от ЗМДТ през 1998 г., като заявява, че четирите имота, макар и без посочена
квадратура отговаряли на тези посочени в декларацията, без да става ясно на коя
декларация. При преглед на декларацията на кооперацията от
1998 г. не се установява стойностно сходство или идентичност на посочените там
сгради със стойностите на сградите в описа, приложен към договор №
25/25.10.1995 г. сключен с гражданското дружество.
В хода на производството първоинстанционният
съд е прекратил производството спрямо ответника З.С. – село К. (дружество по
ЗЗД) и е конституирал като ответници всички негови членове съгласно
актуализирания списък.
При разглеждане на делото пред
въззивния съд на основание чл. 227 от ГПК поради смърт
на ответницата Д.Й.И., починала на 29.11.2020 г. са конституирани като
ответници нейните наследници, а именно: П.М.И. с ЕГН - ********** и постоянен и настоящ адрес: ***,
***, **** и Р.М.Г. с ЕГН - ********** и постоянен и настоящ адрес: ***, ****,
както и на мястото на ответницата Д.Г.Р.,
починала на 29.10.2020 г. са конституирани като ответници наследниците й: В.Д.Р.
с ЕГН – **********
/внучка/ с постоянен адрес: ***-М., **** и настоящ
адрес:***-*., **** и Д.З.А. с ЕГН - ********** /внучка/ с постоянен и настоящ
адрес:***, ****.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Правният анализ на възприетите факти
показва следното: при тежест в условията на пълно и главно доказване ищцовата
кооперация не е установила по убедителен начин началото на претендираното
давностно владение, както и първоначалното си намерение за
своене на процесните четири сгради. Свидетелите, (част от които са членове на
дружеството по ЗЗД, образувано през 1994 г. и същевременно са станали и членове
на кооперацията, създадена през 1996 г.) твърдят, че е налице преобразуване на
дружеството в кооперация. Не е представено решение на
общото събрание съгласно чл. 12 от дружествения договор за основаване от
съдружниците на кооперация и преминаване на имуществото на дружеството като
имущество на кооперацията. Изминалият период от време,
заинтересуваността на свидетелите, неразграничаването от тях на
организационните формирования на дружеството и кооперацията, не позволяват
кредитиране на показанията им за редица съществени за
изхода на спора обстоятелства. Свидетелите на ищеца: Д. С. смята, че е станала
регистрация от сдружение в кооперация, св Т. К. има
спомени от 2000 г., св. Т. Ж. също смята, че сдружението преминало в кооперация
Обратно - свидетелите доведени от ответниците: св Т. Н. обяснява механизма на
придобиване на сградите от сдружението, св. П. П. знае, че сдружението е
собственик на сградите, като кооперацията продавала нейните си сгради, а тези
на сдружението не се продавали. Обстоятелството, че
съдружниците, които впоследствие са станали и членове на кооперацията, изтъкват
правоприемството, като причина да се владеят процесните имоти не установява
субективния елемент на придобивната давност, за която от значение е
намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът
счита имота за свой – *-***/12.06.2006 г. по гр.д. 1526/2005 г. на IV г.о. на ВКС. Т.е. показанията на свидетелите опровергават
твърдяното от ищцовата кооперация субективно намерение за собствено своене (animus) на процесните имоти.
Наличието на регистриран в служба по вписванията нотариален акт от 2009 г.
за собственост на сградите, макар и непрецизно формулиран, означава, че лицата
инициирали това производството се считат за собственици на имота и демонстрират
това свое отношение спрямо всички – Р-200 от 13.07.2012 г. по гр.д. 199/2012
г., ГК, II
г.о. на ВКС.
Не се
установи намерението на въззивника за придобиване на процесните сграда и с
оглед подаваните данъчни декларации и заплатените въз основа на тях местни
данъци и такси. Кооперацията е декларирала 18 броя сгради, но същите са
неиндивидуализирани, по начин, необходим за целите на настоящето производство,
включително и от събраните експертни доказателства. Опитът за стойностно
конкретизиране на декларираните сгради от кооперацията не отговаря на
посочените стойности при придобиването им от дружеството. Едва през 2010 г. е
налице конкретна декларираност на сградите от кооперацията, при налична такава
от 2009 г. от ответниците. Съгласно утвърдената легална практика, общините не
вземат отношение при двойно деклариране на дадени имоти по ЗМДТ, включително и
при получаване на двойни плащания.
По
конкретните доводи на въззивната жалба:
Не се констатираха твърдяните пороци относно редовното уведомяване на страните пред окръжния съд. За единственото посочено в жалбата име „Д.“, за което се твърди, че призовките и съобщенията му са били подписвани от управител за дом за стари хора и единственото лице като ответник с това лично име - Д.Д.П., се установи, че е редовно уведомявано и призовавано и лично и чрез дъщеря си – ответницата Е.М.Б. на домашния си адрес и няма данни същото да е в дом за стари хора. Доводът за постановено решение от СтЗОС при съществени процесуални нарушения е неоснователен. Недоказано е твърдението за осъществено безспорно давностно владение повече от 16 години, така както се твърди в исковата молба по съображения изложени по-горе. Не се доказаха и твърденията за плащане на данъци от ищцовата кооперация до 2010 г., като съображенията за това са изложени също по-горе. Без значение за изхода от делото е неполучаването от ищцовата кооперация на поканата от членовете на дружеството през 2009 г. Ирелевантно е недопускането присъствие на членове на дружеството на общо събрание на кооперацията. Присъствието или не на събрание не е относимо към отблъскване на владение. Няма значение за изхода на делото и уведомяването в хода на производството от три лица, че не са членове на дружеството, след като същите обективно са негови членове съгласно актуализирания списък. За напускането им от дружеството има предвиден специален ред в дружествения договор и то не може да стане чрез съда. Не е доказано и прекратяването на дружеството по реда на чл. 12 от дружествения договор и преставането му да съществува от момента на учредяване на кооперацията, поради липса на спазване на предвидения за това ред – вземане на решение на общото събрание на съдружниците за това.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че кооперацията-въззивник, в чиято тежест е, не е установила по несъмнен и категоричен начин претендираното давностно владение върху процесните недвижими имоти. Не се доказа субективния елемент на претендираното давностно владение, а именно намерението за своене. С оглед изхода на спора и като последица от спора в настоящето производство не следва произнасяне по отмяна на нотариалния акт от 2009 г. Ето защо предявеният положителен установителен иск правилно е отхвърлен, като следва обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
С оглед този изход по спора и във връзка с изричната претенция на адвокат К., в качеството й на пълномощник на Д.С.С., Т.Г.Н., Х.Г.Х., Н. В. Д., Д.Л.Д., А.Т.М. и Т.к.П., за присъждане на разноски адвокатско възнаграждение за въззивното производство, уточнено съгласно приложен на л. 193 от делото списък по чл. 80 от ГПК, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на посочените въззиваеми сумата от 3000 лева.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15 от 10.01.2020 г. по гр.д. 60/2003
г. ОД - С.З., с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани исковете
на П.т.к. ***, област С.
(ПТК), с БУЛСТАТ (ЕИК) - ********* за признаване за установено че
е собственик на недвижими имоти: ремонтна
работилница с площ от 751.00 квадратни метра, сграда с друго предназначение с площ от ***.00 кв. метра, ремонтна работилница с
площ от 163.00 кв. метра, като и
трите сгради са построени върху Д.П.И.,
находящ се в село К., община С.З., ЕКАТТЕ *****, с площ от 3.646 декара и с начин на трайно ползване - С.Д., съставляващ имот № ****** по плана
за земеразделянето, при граници и съседи на имота: имот № ****** - С.Д. на Д.П.Ф.; имот ****** - С.Д. на Д.П.Ф.; имот № ****** - населено място - село К.; имот № ****** - С.Д. на Д.П.Ф.; имот № ****** -
населено място - село К.; имот № ****** - ведомствен
път на Д.П.Ф., както и сграда за
лаборатория с площ от 226.00 кв. метра, построена върху Д.П.И., находящ се село К., община С.З., област С.З., ЕКАТТЕ *****, с площ 0.849 декара
и с начин на трайно ползване - С.Д.,
съставляващ имот № ****** по плана за
земеразделяне, при граници, съседи на имота: имот № ****** - С.Д. на Д.П.Ф.; имот
№ ****** - ведомствен път на Д.П.Ф.; имот № ****** – С.Д. на Д.П.Ф.,
по отношение на 44 ответници /физически лица/ - пълнолетни български
граждани:
1. Х.Г.Х. с ЕГН - ********** ***;
2. Н.В.Д. с ЕГН - ********** ***;
3. Д.Л.Д. с ЕГН - ********** ***;
4. А.Т.М. с ЕГН - ********** ***.
5. Т.К.П. с ЕГН - ********** ***;
6. Д.С.С. с ЕГН - ********** ***;
7. Д.Д.П. с ЕГН - ********** ***;
8. Е.М.Б. с ЕГН - ********** ***;
9. Х.М.Х. с ЕГН - ********** ***;
10. М.И.П. ***;
11. Я.Й.П. ***;
12. П.М.И. с ЕГН - ********** и
постоянен и настоящ адрес: ***, ***, **** (новоконституирана на мястото на
починалата Д.Й. ***);
13. Р.М.Г. с ЕГН - ********** и
постоянен и настоящ адрес: ***, **** (новоконституиран на мястото на починалата
Д.Й. ***);
14. И.Д.К. ***;
15. С.И. ***;
16. М.Г.В. ***;
17. В.С.В. ***;
18. Д.С. ***;
19. М.С.Т. ***;
20. П.Й.П. ***;
21. И. ***, ****;
22. Е.Д.В. ***;
23. К.Д. ***, ****;
24. Т.С. ***, ****;
25. Г.М.К. ***;
26. Д.И. ***5;
27. И. ***, ****;
28. И.Х.Г. ***;
29. Т.Й.К. ***;
30. В.Д.Р. с ЕГН – **********
***-М., **** и настоящ адрес:***-В., ****,
(новоконституирана на мястото на починалата Д.Г.Р. с ЕГН - ********** ***);
31. Д.З.А. с ЕГН - ********** с
постоянен и настоящ адрес: ***, ****, (новоконституирана на мястото на
починалата Д.Г.Р. с ЕГН - ********** ***);
32. М.К. ***;
33. Р.Н.Д. ***;
34. И.Д.И. ***;
35. Т.Г. ***.
36. Р.Д.Д. с ЕГН - ********** ***;
37. А.Д.Т. с ЕГН - ********** ***;
38. Т.Д.Т.- ЕГН ********** ***-****;
39. Р.К.Ж. с ЕГН - ********** ***;
40. Г.П.П. с ЕГН - ********** ***;
41. В.П.П. с ЕГН - ********** ***;
42. Н.Н.Т. с ЕГН - ********** ***;
43. Р.Н.Е. с ЕГН - ********** ***;
44. Й.Т.Н. с ЕГН - ********** ***;
45. М.Т.М. с ЕГН - ********** *** и
46. С.Т.М. с ЕГН - ********** ***.
ОСЪЖДА П.т.к. ***, област С., с ЕИК – ********* да заплати на Д.С.С. с ЕГН - ********** ***; Т.Г. ***; Х.Г.Х. с ЕГН - ********** ***; Н.В.Д. с ЕГН - ********** ***; Д.Л.Д. с ЕГН - ********** ***; А.Т.М. с ЕГН - ********** *** и Т.К.П. с ЕГН - ********** *** сумата от 3000 лева представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.