№ 201
гр. Разград, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102633 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.109 ЗС
Депозирана е молба от Р. К. К. против М. М. Г., за осъждането и да премахне за своя
сметка изградена от нея преграда на стълбищна площадка, на която са разположени жилище
с идентификатор 61710.502.6188.1.14 жилище с идентификатор 61710.502.6188.1.15 и
жилище с идентификатор 61710.502.6188.1.13. Сочи, че е собственик на самостоятелен
обект в етажна собственост на адрес в гр.Р.******* съставляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61710.502.6188.1.14 по КККР на гр.Разград. Ответницата е
собственик на апартамент №15 на същия жилищен етаж, на който е разположен
апартаментът, съставляващ обект с идентификатор 61710.502.6188.1.15. На същия етаж се
намира жилище с идентификатор 61710.502.6188.1.13. През месец април 2021г. ответницата
самоволно преградила стълбищната площадка, като поставила метална преграда с врата,
която се заключва, усвоила частта от стълбищната площадка и поставила теракотни плочи
на заградената от нея част, без да получи съгласие, на живущите в блока за това, като по
този начин възпрепятствала свободното ползване на същата от всички етажни собственици,
включително ограничавал правото му на ползване, с което нарушила чл.6 ал.1 т.1 от ЗУЕС.
С покана за доброволно изпълнение вх.№09930/14.05.2021г. на ЧСИ изпратена и връчена
лично на ответницата, я поканил да премахне изградената преграда. Веднага след това
ответницата провела разговор с него и обещала, че до края на м. септември 2021г. ще
премахне за своя сметка преградата. Последвало бездействие от нейна страна, поради което
предявява настоящата претенция.
Ответникът депозира отговор. Сочи, че признава всички факти и обстоятелства.
Както, че действията не са били самоволни, а съгласувани с всички живущи в блока. С оглед
нежеланието за процес сама е отстранила всичко изградено, което би могло да предизвика
1
смущение в пълноценното упражняване на собственическите права. Към датата на подаване
на отговора, фактическото положение е възстановено каквото е било преди изградената
преграда. Оспорва искането за присъждане на разноски, евентуално по отношение размера
на адвокатското възнаграждение,поради прекомерност. В с.з. уточнява, че признава иска,
както, че премахването на процесната преграда от негова страна е станало около момента на
подаване на отговора.
Предвид направеното в с.з. искане от ищеца за постановяване на решение при
условията на чл.237 от ГПК, съдът намира, че предпоставките за същото са налице. По
делото е направено изявление от ответната страна за признаване на иска, като и с оглед
събраните доказателства, съдът намира претенциите за основателни. Спазени са
изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
Ето защо съдът постановява решението при признание на иска, като на основание чл.237
ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Тъй като в случая е безспорно, че изградената от ответната страна преграда на
стълбищна площадка на която са разположени жилище с идентификатор
61710.502.6188.1.14 жилище с идентификатор 61710.502.6188.1.15 и жилище с
идентификатор 61710.502.6188.1.13 е премахната към момента, което се признава от ищеца
и което обстоятелство следва да се вземе предвид на основание чл.235 ал.3 ГПК, то
претенцията е неоснователна.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски, тъй като в случая е
установено, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, видно и от направеното
изявления в с.з, че преградата е премахната към момента на подаване на отговора на
исковата молба. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. С оглед вида на иска – неоценяем, минималния размер на адвокатското
възнаграждение по приложимата разпоредба на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 600лв., а заплатеното такова е под
този размер. Поради което ответникът следва да заплати за разноски сума в размер на 350лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р. К. К., ЕГН**********, адрес гр.Р.******** против М. М.
Г., адрес гр.Р.****** за осъждането и да премахне за своя сметка изградена от нея преграда
на стълбищна площадка, на която са разположени жилище с идентификатор
61710.502.6188.1.14 жилище с идентификатор 61710.502.6188.1.15 и жилище с
идентификатор 61710.502.6188.1.13, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН********** адрес гр.Р.****** ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. К.,
ЕГН**********, адрес гр.Р.******** сумата 350лв. /триста и петдесет лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
2
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3