Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
14.03.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Енчев
ЧЛЕНОВЕ: Мария Райнкинска
Елена Радева
като
разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч.
гр. дело № 92 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 463,
ал.1 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 847/03.01.2018 г. по описа на СГС, подадена от длъжника В.И.П.
срещу акт на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р.М.- изготвено на 09.11.2017 г. разпределение
на събраните по изпълнителното производство суми.
Жалбоподателят твърди, че разпределението е незаконосъобразно поради
нарушения на императивни норми на ГПК. Сочи, че взискателят „Б.****“ ЕООД няма
качество на взискател, тъй като няма вземане към него, което било установено с
влязло в сила Определение от 04.07.2017 г., постановено по търговско дело №
408/2012 г. по описа на СГС, TO,
VI-12 състав. Счита, че имотът е продаден на цена, която е
по-ниска от данъчната оценка на имота. Излага, че изготвеното разпределение е
непълно и неясно - в диспозитива му са
посочени вземанията, за които е призната привилегия в тяхната поредност
съгласно чл. 136, ал. 1, т.1 ЗЗД, както следва: На първо място в Раздел 1 от
разпределението били приети като привилегировани по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
платени от взискателя авансови такси в
размер на 19 217 лева, които не са конкретизирани, като цялата сума е посочена за погасяване в полза на взискателя „Б.П.Б.“ АД. На
следващо място, че в разпределението било посочено вземане в полза на ЧСИ в
размер на 648 лева, но не били посочени конкретно от кои суми се формират
направените разноски от взискателя и на какви точно основания са начислени.
Твърди, че в т. 2 от разпределението цялата сума /над 607 000 лева/ била разпределена
за погасяване на разноски и лихви, което счита, че е в грубо противоречие с чл.
76, ал.1 от ЗЗД.
Твърди,
че е сгрешена сметката по т. 2 от
разпределението, тъй като сборът от четирите суми не бил равен на сумата, която
се разпределя.
Моли
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло извършеното разпределение
като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
В
срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от „Б.П.Б.“ АД, с което
поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
В
срока по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ Р.М.В.с рег. № 790 е представила мотиви.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Процесното изпълнително дело №
20177900400710 по описа на ЧСИ Р.М.В.с рег. № 790 е образувано по постъпила
молба от „Б.П.Б.“ АД - взискател срещу длъжника В.И.П., въз основа на издаден
изпълнителен лист от 28.06.2012 г. по гр. д. № 28933/2012 описа на СРС 51 с-в, по Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист, издаден на 03.12.2013г.
по т.д. № 212/2013 г. по описа на СГС, TO, VI-18 с-в
срещу В.И.П. за заплащане на следните суми, в полза на взискателя: Главница в
размер на 1 095 418,80 лева, ведно със законната лихва за периода от 13.06.2012
г. до 09.11.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, 21 908,37 лева
държавни такси по гр. дело, 11 404,19 лева адвокатско възнаграждение по гр.
дело, 100 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 22 408,37 лева
разноски по делото.
От данните по делото е видно, че в полза на
взискателя е била учредена първа по ред договорна
ипотека, вписана в СВ - гр. София, акт № 162, том 18, дв. вх. рег. №
22542/13.04.2007 г. за сумата от 5 000 000 евро, подновена с акт № 217, том 7,
дв. вх. рег. № 5899/10.02.2017 г., както и Договорна ипотека в полза на „Б.П.Б.“
АД, ***, том 51, дв. вх. рег. № 53720/21.07.2008 г. за сумата от 1 800 000 евро
увеличение на съществуващия кредит върху следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ-МЕЗОНЕТ № 9, с идентификатор
68134.1973.1138.1.9 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София,който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1973.1138, с предназначение: жилище, апартамент, находящ на
3 жилищен етаж и подпокривното пространство, с обща площ на двете нива от
482.94 кв.м, заедно с 265.34/2100 идеални части от мястото върху което е
построена сградата, представляващо УПИ, находящ се в гр. София, район Витоша,
съставляващ УПИ VII-901, 1138 в квартал 91а по плана на гр. София,
местност „Кв. Драгалевци - Разширение Север“, целият с площ от 2100 кв. м, заедно
с прилежащите ПАРКОМЯСТО № 7, находящо се в сутеренен етаж, с площ от 18.18 кв.
м, в която са включени идеалните части от общите части на сградата, равняващи
се на 0.408 %, при съседи: рампа за маневриране, паркомясто № 6, улица и
паркомясто № 8, заедно с 8.57/2100 идеални части от гореописаното УПИ, и
ПАРКОМЯСТО № 8, находящо се на сутеренен етаж, с площ от 18.18 кв. м, в която
са включени идеалните части от общите части на сградата, равняващи се на 0.408
%>, при съседи: рампа за маневриране, паркомясто № 7, улица и паркомясто № 9,
заедно с 8.57/2100 идеални части от гореописаното УПИ, които паркоместа са част
от Самостоятелен обект с идентификатор 68134.1973.1138.1.18.
По делото са били присъединени и взискателите П.Й.Б., на основание чл. 456 от ГПК, въз
основа на приложен Изпълнителен лист издаден на 01.04.2013 г. от СРС на
основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.д. № 1435/2013 г. на
СРС 8 с-в/II ГО,
за сумата от 153 517,36 лв. - главница, ведно със законната лихва в размер на
63 317,17 лева за периода от
18.10.2013 г. до 09.11.2017 г. и „Б.****“ ЕООД, на основание чл. 459 от ГПК, въз основа
на възбрана върху процесния имот, вписана по изпълнително дело № 20108490400224
по описа на ЧСИ А.П., прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия и
образувано под изпълнително дело № 20115440400041 по описа на ДСИ В.М., вписана
в СВ - гр. София, акт №32, том 16, дв. вх. рег. № 42258/24.09.2010г. за сумата
от 34 297,46 лева
По
молба на взискателя „Б.П.Б.“ АД съдебният изпълнител е
насочил принудително изпълнение върху ипотекирания в полза на банката недвижим
имот, като същият е продаден на втора по ред публична продан с времетраене от
06.10.2017 г. до 06.11.2017 г. на цена в размер 608 400 лева.
От доказателствата по делото се
установява, че с Протокол от 07.11.2017 г. за
купувач на ипотекирания имот е обявен взискателят „Б.П.Б.“ АД.
След като е взел предвид, че лицето, обявено за купувач
на имота, е взискател, както и че има други взискатели, а постигнатата цена е
недостатъчна да удовлетвори всички тях, на основание чл. 495 от ГПК ЧСИ е
изготвил на 09.11.2017 г. разпределение на постъпилата сума от публичната продан. Установява се, че разпределението е
предявено с Протокол от 24.11.2017 г.
С
посочения протокол за разпределение е извършено следното разпределение:
1. По чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД - вземания за разноски в изпълнителното производство.
1.1 19 217
лева - платени от взискателя „Б.П.Б.“ АД авансови такси и допълнителни
разноски ( 18 252 лева - пропорционална такса за опис по т.20 ТТРЗЧСИ, 300 лева
- вещо лице, 200 лева - юрисконсултско възнаграждение по изп. производство, 465
лева - платени авансови такси)
1.2 648 лева
- дължими обикновени авансови такси: 576
лева с ДДС - т. 5 от ТТРЗЧСИ - връчване на съобщения по публичните продани и
разпределение – 24 бр. 36 лева с ДДС - т. 13 от ТТРЗЧСИ - изготвяне на
разпределение; 36 лева - т.31 от ТТРЗЧСИ - тежести, данъчна оценка и др.
В точка 1.3 е посочено, че пропоционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се дължи, предвид че същата е по-малко от платената
такса по т.20 от ТТРЗЧСИ.
2. По чл.136, ал. 1 т. 3 от ЗЗД - 607 753 лева привилегировани вземания на взискателя
„Б.П.Б.“ АД, които не следва да се внасят и се прихващат от стойността на
имота, както следва: направените разноски по делото - 19 217 лева държавна
такса - 21 908,37 лева разноски по
гражданското дело - 11 409,19 лева, лихва - 555 223,44 лева
ЧСИ
М.е приела, че с оглед направеното разпределение няма сума за удовлетворяване
вземанията на останалите взискатели.
Предвид
горното е допуснала прихващане от дължимата стойност на имота на вземането на
взискателя в размер на 607 753 лева, като остатъкът от цялата стойност на
имота в размер на 648 лева следва да се внесе от взискателя-купувач „Б.П.Б.“ АД
в 7-дневен срок по посочена сметка на ЧСИ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прима от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител - разпределението
по чл. 460 от ГПК, е измежду изрично предвидените изпълнителни действия и
актове, които могат да бъдат обжалвани от страните - арг. чл. 462, ал.1 и ал.2 ГПК и е депозирана от легитимирано лице – длъжникът по изпълнението. Жалбата е
подадена в преклузивния срок по чл. 462, ал.2 ГПК, като е заплатена и дължимата
държавна такса.
По
основателността на жалбата съдът намира следното:
С
акта си на разпределение по чл. 460 от ГПК, съдебният изпълнител определя реда
за удовлетворяване на вземанията на взискателите, както и какви суми се
определят за пълното или частично погасяване на всяко едно от тях. Извършва се,
когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване
на всички взискатели. Съдебният изпълнител следва да определи на първо място
суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, като степента на
удовлетворяването им се определя от правилото за съразмерно удовлетворяване на
вземанията с еднакъв ред. Останалата след това удовлетворяване сума се
разпределя между другите вземания по съразмерност.
В
случая е налице особеност на извършеното разпределение – същото се извършва
преди плащане на цената на продадения имот и целта му е да се определи каква
сума купувачът-взискател може да прихване с вземането си и каква сума ще е
необходимо да внесе за изплащане съответни части от вземанията на другите
взискатели до достигане общия размер на предложената от него цена, при която е
обявен за купувач, съобразно чл. 461 ГПК.
В
настоящият случай се установи, че взискателите са повече от един, като сумата,
събрана от съдебния изпълнител в хода на принудителното изпълнение от
продажбата на ипотекиран в полза на взискателя „Б.П.Б.“ АД не е достатъчна за
удовлетворяване на всички вземания.
Едно
от оплакванията на жалбоподателя е, че в разпределението неправилно е включено
дружеството „Б.****“ ЕООД, тъй като същото не е кредитор на длъжника. Това
оплакване е неоснователно, тъй като посоченото дружество е включено в
разпределението на основание чл. 459 ГПК – в негова полза има вписана възбрана
върху продавания имот. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че вероятно
исковото производство, обезпечено с възбраната, е прекратено, (доколкото се
установява от представената справка от деловодната система на СГС), щом
възбраната, наложена като обезпечение не е вдигната. ЧСИ не може да преценява
дали да конституира кредитора, в полза на когото е вписана възбраната, след
като същата не е заличена. Независимо от посоченото, в полза на „Б.****“ ООД не
е разпределена никаква сума, поради което това възражение в случая е
ирелевантно.
Ирелевантно
в това производство е и възражението относно цената, на която е продаден
недвижимия имот.
Неоснователно е възражението, че
изготвеното разпределение е непълно и неясно. Съгласно чл. 136, т. 1 от ЗЗД в
ред първи на ползващите се с привилегии вземания се включват вземанията за
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по
чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползват от тези разноски ЧСИ Р.М.е включила в ред първи
разноските по изпълнението, направени от „Б.П.Б.“ АД, като е посочила както общата сума за такси по ТТРЗЧСИ, така и от
какви точно такси се състои, а именно: 19 217 лева платени от взискателя „Б.П.Б.
АД“ АД авансови такси и допълнителни разноски, от които 18 252 лева -
пропорционални такса за опис по т.20 ТТРЗЧСИ, 300,00 - вещо лице, 200,00лева -
юрисконсултско възнаграждение по изп. производство, 465 лева - платени авансови
такси; 648,00лева - дължими обикновени авансови такси, от които: 576 лева с ДДС - т.5 от
ТТРЗЧСИ - връчване на съобщения по публичните продани и разпределение – 24 бр.;
30 лева с ДДС- т.13 от ТТРЗЧСИ - изготвяне на разпределение; 36 лева - т.31 от
ТТРЗЧСИ - тежести, данъчна оценка и др. С приемането на Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС се внесе
яснота относно това кои точно разноски влизат в хипотезата на чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване. Посочените обикновени такси представляват разноски по
образуване на изпълнителното дело и по осъществяването на изпълнителните
способи и са правилно погасени в първи ред на разпределението. Видно от
посоченото, неоснователно е и възражението, че не е ясно какви суми са включени
в дължимите разноски в размер на 648 лева.
Основателно се явява възражението, че
в т.2 от разпределението неправилно цялата сума /над 607 000 лева/
е разпределена за погасяване на разноски и лихви. съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно.
Чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Преобладаващото становище, застъпвано в съдебната практика е, че когато наред с
главния дълг има задължение за обезщетителна (мораторна) лихва, то погасяването
на задълженията е в реда по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, а когато лихвата е
възнаградителна – в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД (така Решение №111 от
27.10.2009г. по т.д.№296/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение №233 от
11.12.2012г. по
т.д.№914/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение №186 от 19.06.2013г. по
т.д.№927/2012г. на ВКС, ТК, ІV гр.о. и Решение № 21/28.04.2017 г. по т.д. №
3102/2015 г. на ВКС, І т.о.) Разрешението е относимо и към погасяването на
вземанията на взискател, когато събраните в изпълнителното производство суми не
са достатъчни за погасяване на всички негови вземания по изпълнителния титул.
Видно от изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изп.д. №
20177900480710, по тях няма присъдена възнаградителна лихва, а само законна
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която е обезщетителна по своя характер. Присъдени
са освен това главница и съдебно-деловодни разноски. Следователно, щом сумата,
разпределена в полза на взискателя „Б.П.Б.“ АД не е достатъчна да покрие всички
негови вземания, то разпределението в реда по чл. 136, ал. 1 т. 3 ЗЗД следва да
се извърши по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, а не по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
както е сторила ЧСИ. Най-обременителното задължение в случая е главницата, тъй
като същата е лихвоносна до момента на пълното й погасяване, поради което
най-напред следва да бъде погасена главницата. Тя е в размер на 1 095 418,80 лева, а в този ред на разпределение
подлежат 588 536 лева. ЧСИ неправилно е разпределила в посочения ред
607 753 лева, като е включила в тях повторно 19 217 лева разноски,
разпределени вече в реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, макар крайният резултат от
разпределението да не предвижда двойното изплащане на тази сума. Тъй като посочената сума е по-малка
от размера на дължимата главница, то с нея следва изцяло да бъде погасена
главница, а не лихва и разноски, както е сторила ЧСИ. Следователно,
разпределението следва да бъде отменено в тази му част, като бъде постановено в
реда по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД да бъде погасена част от вземането на „Б.П.Б.“
АД за главница по изпълнителен лист от 28.06.2012 г. по ч.гр.д. № 28 933/2012
г. па СРС, 51 състав в размер на
588 536 лева, произтичаща от Договор за инвестиционен кредит от 05.04.2007
г., в обезпечение на което вземане е учредена първа по ред договорна ипотека
върху продадения на публична продан имот – апартамент-мезонет № 9, вписана в СВ -
гр. София, акт № 162, том 18, дв. вх. рег. № 22542/13.04.2007 г. за сумата от 5
000 000 евро, подновена с акт № 217, том 7, дв. вх. рег. № 5899/10.02.2017 г.,
както и Договорна ипотека в полза на „Б.П.Б.“ АД, ***, том 51, дв. вх. рег. №
53720/21.07.2008 г. за сумата от 1 800 000 евро увеличение на съществуващия
кредит.
За пълнота следва да бъде посочено, че е неоснователно
възражението на жалбоподателя по отношение на сборът на сумите в т. 2 от
разпределението. Видно от данните по делото сумата която банката не следва да
внася и може да прихване съобразно чл. 461 ГПК е определена на общо 607 753 лева. Грешка действително е
налице в изписването в т. 2 от
разпределението на сума от 11 409.19 лева
вместо правилната сума 11 404.19 лева Видно от първата страница на
разпределението разноските в размер на 11 404.19 лева са правилно посочени.
Тази грешка в изписването на сумата, която е в размер на 5 лева, не се отразява
на крайният сбор, който без нея е именно 607 753 лева, поради което и тази
техническа грешка не прави разпределението като краен резултат
незаконосъобразно.
Правилно ЧСИ е определила, че
купувачът-взискател следва да внесе 648 лева в полза на ЧСИ – дължими авансови
такси, тъй като същите са в реда по чл. 136, т. 2 ЗЗД, преди вземанията на
банката по чл. 136, т. 3 ЗЗД и не са платени, а сборът от тях и разпределените
в полза на банката суми е равен на продажната цена от 608 401 лева.
След като продажната цена не е
стигнала да покрие цялото вземане на привилегирования кредитор „Б.П.Б.“ АД по
чл. 136, т. 3 ЗЗД, то правилно не са разпределяни суми в полза на други
взискатели в следващи редове.
Предвид гореизложеното жалбата е
основателна само в частта относно разпределението по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД,
в която част следва да бъде отменено разпределението според посоченото по-горе.
Предвид изложеното Софийският градски
съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 847/03.01.2018 г. по описа на СГС, подадена от длъжника В.И.П.,
разпределението от 09.11.2017 г. по изп. дело № 20177900400710 по описа на ЧСИ Р.М.само в частта му по т. 2 относно сума,
разпределена в реда по чл. 136, ал. 1,
т. 3 ЗЗД, като вместо това постановява:
В
т. 2 от разпределението, в реда по чл.
136, ал. 1, т. 3 ЗЗД се разпределят 588 536 лева за погасяване част от
вземането за главница на „Б.П.Б.“ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх. № 847/03.01.2018 г. по описа на СГС в останалата й част.
Решението може да се обжалва пред
САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.