№ 1
гр. Благоевград, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500691 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е въззивна жалба от „****“ ЕАД, срещу решение №
7508/14.04.2021г., постановено по гр. дело № 470/2019г., по описа на Районен съд -
Г.Д., в частта с която предявените искове за неустойка са отхвърлени. Сочи се, че
решението в атакуваната му част е постановено при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, като съдът не е указал на страната за кои
обстоятелства не се сочат доказателства, както и са разгледани незаявени своевременно
възражения на ответника. Освен това съдът е могъл и служебно да назначи експертиза.
В отговора на исковата молба ответникът не е оспорвал преноса на номера, както и
едностранното прекратяване на договора, а възраженията са били единствено в насока
неравноправни и нищожни клаузи. По делото се установявало наличие на забава от
страна на ответния търговец, поради което мобилният оператор е имал правото
едностранно и автоматично да прекрати договорите. Споделят се изводите на съда
единствено по отношение на това, че липсват неравноправни и нищожни неустоечни
клаузи. Прави се искане за отмяна на атакувания акт в обжалваната му част и вместо
това предявените искове за неустойки да се уважат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия едноличен търговец. Сочи се, че жалбата е неоснователна, а атакуваният
акт валиден, правилен и законосъобразен, поради което се прави искане за неговото
потвърждаване. Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК,
при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно
1
и допустимо, а по същество правилно.
Пред районния съд са ангажирани единствено писмени доказателства, като от
съвкупната им преценка се установява следната фактическа обстановка:
Видно от приложено ч.гр.д № 321/2019г. по описа на Районен съд - Г.Д. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът ЕТ „****в“ да заплати на заявителя „****“ ЕАД сумата в
размер на 1537,83 лв. – дължими неустойки по четири договора, сключени между
„****“ ЕАД и ЕТ „****в“, както следва: М 3602417/12.07.2016г.; М
5590084/15.03.2017г.; М 5707688/16.06.2017г.; М 5719048/28.06.2017г. Със заповедта е
разпоредно длъжникът да заплати и други суми в полза на заявителя, но тези вземания
не са предмет на настоящата въззивна проверка.
Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника
в предвидените за това процесуални срокове, след което в едномесечен срок и по
указания на заявителя е предявен установителен иск за установяване дължимостта на
вземанията по четирите договора за неустойка.
Районният съд е отхвърлил исковете за неустойка и решението в тази му част е
предмет на настоящата въззивна проверка. В мотивите си съдът е посочил, че липсват
доказателства за пренос на мобилините номера от един оператор към друг, липсвали
доказателства и за едностранното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
както и за преустановяване предоставянето на услуги по тях.
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт е правилен и
законосъобразен, поради което ще следва да бъде потвърден. Мотивите послужили
като основание за отхвърляне на предявените искове за неустойка се споделят напълно
и от настоящата съдебна инстанция.
В исковата си молба ищецът претендира неустойки по четири договора - М
3602417/12.07.2016г.; М 5590084/15.03.2017г.; М 5707688/16.06.2017г.; М
5719048/28.06.2017г., за които твърди, че са сключени с ответния едноличен търговец.
В кориците на делото обаче липсват приложени описаните договори. Представени са
договори от посочените дати, но същите са със съвсем различни номера.
Първоинстанционният съд на няколко пъти е указал на ищеца да представи процесните
писмени договори, но въпреки указанията на съда същите не са представени. Ето защо
и настоящата съдебна инстанция намира, че по делото липсват категорични писмени
данни, от които да се установява, че страните са обвързани по силата именно на
посочените в исковата молба писмени договори, а от там и че се дължат процесните
неустойки.
На следващо място претендираните неустойки са недължими и на още едно
основание. С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка,
която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди,
без да е нужно същите да се доказват.
В случая мобилният оператор претендира две неустойки /в размер на 400 и 600
лв./, позовавайки се на чл. 5.3.1 „Отговорност” от Приложение № 1 към сключения
договор от 12.07.2016г. и Приложение № 1 към сключен договор от дата 19.05.2017г. и
две неустойки /в размер на 266 лв. и 271,83 лв./ позовавайки се на т. 54.12 от Общите
условия към договорите от дати 15.03.2017г. и 28.06.2017г. В чл. 5.3.1 /с идентично
съдържание за всички договори/ е посочено следното: „в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или
договорът по отношение на която и да е услуга бъде прекратен в рамките на
2
определения в нея срок за ползване, операторът има право да прекрати договора по
отношение на тези или на всички услуги и /или да получи неустойка в размер на
стандартните месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
В исковата молба се сочи, че по два от договорите се претендират неустойки
поради това, че е извършен пренос на номера от един мобилен оператор към друг и в
този смисъл се дължи неустойка по чл. 5.3.1 от Приложенията към договорите. На
първо място настоящата съдебна инстанция намира, че посочената клауза не
регламентира случая на пренос на номера от един мобилен оператор към друг. На
второ място по делото липсват доказателства дали този пренос действително е
реализиран и ако да кога точно, за да се направи преценка дали и какви неустойки биха
се дължали.
Останалите две суми - за дължимост на неустойки в размер на 266 лв. и в размер
на 271,83 лв. по прекратени договори поради това, че абонатът не е заплащал
дължимите от него суми в предвидените за това срокове също са недължими. В случая
се твърди, че са сключени писмени договори между мобилния оператор и абоната –
едноличен търговец. След като се касае за писмени договори същите подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича
както от изричната регламентация в чл. 87, ал. 2 ГПК, така и по арг. от чл. 164, ал. 1, т.
5 ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения
с гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на неустойката
установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от
значение не само за доказването на основанието, но и на размера на иска. В
разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за
изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не
е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.
Отхвърляйки предявените искове за неустойка районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва в полза на въззиваемия едноличен търговец
да се присъдят сторените за настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 400
лв., които следва да се заплатят от жалбоподателя.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7508/14.04.2021г., постановено по гр. дело №
470/2019г., по описа на Районен съд - Г.Д., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, район ., ул. ... № 1, представлявано от А.В.Д. – Главен изпълнителен директор и
М.М. – Изпълнителен директор да заплати на ЕТ „****“ ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление с. М., общ. Г.Д., обл. Благоевград, сумата в размер на 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща разноски за адвокат пред въззивната инстанция.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4