Р Е
Ш Е Н
И Е №.........
Град Свиленград, 05.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Добринка Кирева
при участието на секретаря Татяна Терзиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 960 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д.Г.Г.
с ЕГН ********** *** срещу Областна Дирекция на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 за заплащане на следните суми: 1815,65лв.
(след допуснато в о.с.з. на 14.11.2019 г. изменение на иска от сумата 800 лв.
на сумата 1815,65 лв.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 26.08.2016г. до 26.08.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.08.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 198,97 лв. (след допуснато в о.с.з. на
14.11.2019 г. изменение на иска от сумата 50 лв. на сумата 198,97 лв.)–
обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, до 25.08.2019г. вкл.
Ищецът твърди, че през периода 26.08.2016г. до
26.08.2019г. работил като полицай в
РУ - гр.Свиленград към ОД на МВР гр.Хасково. През този период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност
от 12 часа, съгласно изготвен график за смените от неговите началници
,при сумирано отчитане на работното време на тримесечие по правилата на
чл.187,ал.3 от ЗМвР. Твърди, че през същия период бил положил общо 960 часа
нощен труд, който следвало да се
преизчисли с коефициент 1,143 . Твърди, че не му били заплатени 137
часа положен извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,47 лв., така че дължимото му
се възнаграждение било в размер на 800 лв . Сочи се, че задължение на ответника е да
начислява часовете извънреден труд на всеки три месеца и неизпълнението му
представлява забава на длъжника (ОДМВР – Хасково), поради което на ищеца се
дължало и обезщетение за забава върху всяко вземане за всеки тримесечен отчетен
период, считано от момента, в който вземането е станало изискуемо до датата,
предхождаща предявяване на иска. Размерът на това обезщетение възлизал на
сумата от 50 лв. Направен е и разбор на нормативната уредба, действаща във
времето, с който ищецът подкрепя тезата си за основателност на исковете. В
съответствие с чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена и банковата сметка, по която
ищецът желае да му бъдат приведени присъдените суми.
След
изслушване на заключението на вещото лице,ищецът е заявил, че увеличава главния
иск до сумата 1815,65лв., а акцесорния иск –до сумата 198,97 лв.,
съобразно заключението по ССчЕ.По тези съображения моли съда да бъдат уважени
предявените искове.
Претендира разноски по делото за което
представя списък на разноските .
В едномесечния
срок по чл. 131
от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответника ОДМВР
- Хасково чрез
Главен юрисконсулт Стефан Симеонов. Намира предявените
искове
за допустими; но неоснователни и недоказани,
тъй като положеният извънреден труд бил отчетен и заплатен реално на ищеца след
изготвяне на необходимите Протоколи и съобразно законовите и подзаконовите
нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и
заплащане на положения извънреден труд от държавните служители, т.е. ищецът не
бил ощетен финансово. Ответникът твърди, че на ищеца било заплатено
полагащото му се възнаграждение за положен нощен труд съгласно чл. 179 от ЗМВР,
подзаконовите нормативни актове (Наредби) и Заповед на Министъра на МВР,
регламентиращи заплащането на положен труд за времето от 22.00 часа до 06.00
часа.
Застъпва се становището, че отношенията между страните
във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от
специалния закон – ЗМВР, като общите разпоредби на Кодекса на труда (КТ) са
неприложими. Поради
това намира, че ответникът е заплатил всички отработени от ищеца
часове нощен труд. В този ред на мисли счита, че е неоснователна и
недоказана, и претенцията за заплащане на мораторна лихва, като допълнително се
сочи, че тази претенция не била посочена коректно във времево отношение. Поради
изложеното, ответникът моли Съда да отхвърли предявените искове.
Претендират
се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е
представен Списък на разноските. Направено е възражение за редуциране размера
на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния такъв,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия
период от 26.08.2016г. до 26.08.2019г. ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение при ответника,като е заемал длъжността- полицай в РУ - гр.Свиленград към ОД на МВР гр.Хасково .
Не спори и че ищецът е работил на 12-часови
работни смени при сумирано отчитане на работното време.
Във връзка с установяване на положения труд от
страна на ищеца през процесния период по
делото е назначена и изслушана съдебно –счетоводна експертиза.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че вещото
лице Б. е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни
по Протоколи за отчитане на изработените часове, Фишове и др. документи, които
е намерил при посещението си в ответната Дирекция, както и въз основа на
нормативните актове. Вещото лице е изготвило Заключението си в три варианта,
означени като буква „А” (наричан по-долу в настоящото изложение първи вариант)
-при приложим коефициент единица; буква „Б” (наричан по-долу в настоящото
изложение втори вариант)- при приложим коефициент 1,143 и при което
изработените в повече часове над нормата в резултат на превръщане на нощните
часове в дневни не представляват извънреден труд, и буква „В” (наричан по-долу
в настоящото изложение трети вариант)при
прилагане на коефициент 1.143 и при констатация, че през процесния период от
26.08.2016 година до 26.08.2019 година, включително, не се е извършвало
преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито един час,
както и че на ищеца не е заплащано
допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в
дневни.
При
първият вариант вещото лице сочи, че ако
съдът приеме приложим коефициент единица,то изчисления не се извършват и
крайният резултат е нула за доплащане.
При
вторият вариант вещото лице сочи, че ако
изработените в повече часове над нормата в резултат на превръщане на нощните
часове в дневни не представляват извънреден труд, а обикновен такъв, размерът
на тези часове възлиза на 1 210.43 лв., а лихвата – 132.65 лв.
При
третият вариант вещото лице прави изчисленията си като приема, че изработените
в повече часове над нормата в резултат на превръщане на нощните часове в дневни
представляват извънреден труд. Въз основа на тези данни вещото лице Б. сочи, че
за процесния периода, ищецът бил отработил
228.50 нощни смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при
посочения коефициент допълнителните часове положен труд са в размер на 261.40 часа. След
извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение
възлиза на 1 815.65 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число
на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 26.08.2019 година– на общо 198.97 лв. В съдебно заседание
вещото лице поддържа представеното Заключение, като уточнява, че главницата е изчислена
като брутна сума (от нея не е удържан данъкът, касаещ доходите на физическите
лица в размер на 10 % , тъй като удържането следва да се извърши от страна на
работодателя); а лихвата е изчислена на
база нетната сума на дължимата главница, т.е. от дължимата главница е
приспаднат данъкът, касаещ доходите на физическите лица в размер на 10% и върху
тази сума (чистата, която трябва да получи от ищеца) е изчислена лихвата.
Същото бе прието без възражения от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Както се посочи по – горе не се спори по делото,
че ищецът е полагал труд при ответника за исковия период, като е заемал длъжността- полицай в РУ - гр.Свиленград към ОД на МВР гр.Хасково
и е работил на 12-часови работни смени при сумирано отчитане на
работното време.
В разглеждания случай отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява
специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.
От това следва, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване
на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира
приложение нормата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР
редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г.
до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.,
обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3
и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40
от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., приложима към процесния период от 26.08.2016г. до 26.08.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен.
Фактът,
че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби се явяват специални,
не означава, че те регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те
са специални само в рамките на обхвата им, но за всички оставащи извън този
обхват въпроси е допустимо да се приложат правилата на друг закон, които се
отнасят до подобни случаи. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
В
тази връзка нормата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове
предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Именно такъв е и разглежданият случай, поради което при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,или коефициент 1,143.
В противен случай би се поставил държавният служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от КТ.
С
оглед възприетото от настоящия съдебен състав становище, че отработените нощни
часове подлежат на преизчисляване, е необходимо да се обсъдят възраженията на
ответника във връзка с приложимия коефициент. Според чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при
дневен труд е 40 часа или 8 часа на ден, а чл. 140, ал. 1 от КТ предвижда, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно
приложимият коефициент по чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните
продължителности на дневния и на нощния труд (8:7). В разглежданата хипотеза
следва да се отчете обстоятелството, че поради спецификата на работата е
предвидено определянето на 12-ви смени, които неизменно включват по 8 нощни
часа (от 22.00 часа до 6.00 часа). Всичко това води до извода, че работните
смени в Графиците следва да се разпределят така, че да не се превишава
установената нормална продължителност на работното време за тримесечния период
съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР или казано по-друг начин при
съпоставяне на общия брой работни часове (дневни и нощни) с общия
брой работни дни за тримесечния период не трябва да има работен ден с повече от
8 часа нощен труд. С оглед горното и за не да бъдат поставени
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от работниците и служителите,
които полагат труд по трудово правоотношение, Съдът намира, че положените
часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент 1.143.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно Заключението по приетата Съдебно-счетоводна експертиза –
вариант трети, което Заключение Съдът възприема като изготвено обективно и
добросъвестно от компетентно вещо лице и съобразно поставените задачи.Както се
посочи по горе, в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители.
При наличие на такава непълнота в специалната
уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса
освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в
този смисъл и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лицо със служебно правоотношение в
МВР ,тъй като Конституцията на Р.България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация.Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,в
рамките на което реализират правото си на труд,поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители ,полагащи труд .Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време ,на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период,като приложимият коефициент
следва да бъде ,така както е посочило вещото лице във третият му
вариант,доколкото за неговото изчисляване е послужило за база Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата,поради което съдът
възприема
изводите на вещото лице в третият му
вариант , които не бяха опровергани от страна на ответната Дирекция, която не установи и не доказа по несъмнен начин
заплащането на дължимите допълнителни възнаграждения за положен от ищеца
извънреден труд, чието доказване бе в нейна тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, постановяващ всяка страна да доказва обстоятелствата, от които извлича
изгодни за себе си правни последици. Т.е. исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
Що се отнася до неговият размер от събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 26.08.2016г. до 26.08.2019г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза общо на 261,40
ч., като дължимото
възнаграждение съобразно ССчЕе в размер на 1815,65 лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на
исковата молба в съда– 26.08.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл.84,
ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната
претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане до 25.08.2019г. Съгласно заключението на ССчЕ за същия
период обезщетението за забава възлиза на 198,97 лв., предвид на което
искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 500,00
лв. за адвокатско възнаграждение , и като взе впредвид отправеното възражение
от страна на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение,съдът намира следното:
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на ответника, направено на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. Посочената разпоредба
от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според
така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер,
определен в чл. 7, ал. 1, т. 1, вр.ал.
2, т. 2 е 371.02 лв. (изчислен върху
претендираната след изменението сума в общ размер на 2014,62 лв.). Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се
състои в написване на Исковата молба, явяване в едно съдебно заседание и
представяне на Молба за изменение на исковете и Писмена защита и Списък
на разноските, и доколкото заплатеното
възнаграждение е в размер на 500лева ,съдът намира,че е налице прекомерно несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права , с оглед на което настоящият състав счита направеното
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за основателно,поради което следва да бъде
уважено и съответно на ищеца да бъде присъдено адв.възнаграждение в размер
близък към минималният ,а именно 400лева.
В
полза на ответника не се дължат разноски с оглед цялостното уважаване на
исковете.
По
отношение на Решението в частта за разноските ответната Дирекция не може да се
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в размер на 80,59лв.,
както и разноските за вещо лице в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 , ДА ЗАПЛАТИ по исковете с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, на Д.Г.Г.
с ЕГН ********** ***,
сумата 1815,65 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 26.08.2016г.
до 26.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба – 26.08.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането,
сумата 198,97 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 25.08.2019г.вкл.,
както и сумата 400,00 лв. – разноски по делото, като искането за
присъждане на разноски в останалата му част за разликата от 400 лв. до 500 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –гр.Хасково със седалище и
адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 , ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Свиленград сумата 80,59лв., представляваща дължима държавна такса, и
сумата 100,00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Присъдените
в полза на Д.Г.Г. с ЕГН ********** ***, суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................