Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………..….../……………..2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело № 1145 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №20223525/13.10.2020г.,
постановено по гр.д. №63056/2019г. по описа на СРС, 29 състав, е осъдено „ЗД Е.“
АД да заплати на „А.“ ООД на основание чл.405 от КЗ сумата от 898,44 лева
застрахователно обезщетение по договор за застраховка по застрахователна полица
„Каско на МПС“ №00500100160771/24.04.2018г. за
имуществени вреди на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №*****,
вследствие на настъпило на 02.07.2017г. в гр. София, застрахователно събитие,
като е отхвърлен искът за разликата над 898,44
лева по предявения размер от 1362,42 лева като неоснователен. С решението
е осъдено „ЗД Е.“ АД да заплати на „А.“ ООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 458,25 лева разноски по делото. осъдено е „А.“ ООД да заплати на „ЗД Е.“
АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 34,06 лева разноски по делото.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника в производството „ЗД Е.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт С.М.,
срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен за разликата над
сумата от 576,02 лева до присъдения размер от 898,44 лева, ведно с лихвите и
разноските върху тази сума като неправилно, незоконосъобразно,
необосновано и постановен в нарушение на процесуалните правила. В жалбата се
излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд
е приел, че размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи
съобразно средните пазарни цени за отстраняване на уврежданията с начислен ДДС.
В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният
съд не обсъдил възраженията на ответника за недължимост
на ДДС, както и приетото и неоспорено рамково споразумение от 14.01.2009г.,
ведно със споразумение за заместване от 03.10.2013г., съгласно които „ЗД Е.“ АД
е встъпило чрез заместване на „И.“ АД като страна в договора с „А.“ ООД. Всички
договори между страните били сключвани въз основа на рамковото споразумение, по
което ответникът е встъпил като страна. В чл.1.2.9 от Рамковото споразумение
изрично било уговорено как ще бъдат изчислявани обезщетенията между страните,
като изплащане на обезщетение с начислен ДДС било предвидено единствено ако
застрахованият е искал директно плащане на сервиз за отстраняване на
уврежданията или ако е представил фактура за извършен ремонт с начислен ДДС,
като били уговорени и начините на обезщетяване – съгласно експертна оценка, по
фактурна стойност или ремонт в доверен сервиз. По делото не било спорно, че
ищецът е пожелал да бъде обезщетен по експертна оценка и на нито един етап не
бил искал изплащане обезщетение директно на сервиз или на база стойност по
издадена фактура. Поради това въззивникът поддържа,
че в размера на застрахователното обезщетение не следва да се включва ДДС. С
оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което претенцията в тази част да бъде отхвърлена.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна „А.“ ООД, чрез пълномощника адв.
К.М.. Въззиваемата страна излага доводи, че
обжалваното решение е в съответствие с действащото законодателство и съдебната
практика в подобни казуси и прави искане същото да бъде потвърдено. Поддържа,
че първоинстанционният съд подробно е изложил анализ
на актуалната съдебна практика, приложима по подобни спорове и аргументирано е
посочил какъв следва да бъде размерът на застрахователното обезщетение, както и
към кой момент следва да бъде определено същото.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
чл.405, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата от 1362,42 лева с ДДС,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по сключен между
страните договор за застраховка „Каско“ относно лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №***** за причинени щети на автомобила
вследствие на настъпило застрахователно събитие – градушка, на 02.07.2017г.
около 21.30 часа.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че между ищеца като застрахован и ответника
като застраховател е сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ по смисъла на чл. 399 от КЗ, застрахователна полица
№00500100160771, валидна за периода от 15.07.2016г. до 14.07.2017г., по силата
на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в
договора застрахователна сума – 30128 лева, имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. №***** за периода на действие на договора. Така сключеният
договор за застраховка е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената от КЗ писмена форма за
валидност (чл.344, ал.1 от КЗ). Не е спорно между страните, че покрит риск по
застрахователния договор е настъпването
на вреди вследствие на градушка – чл.3, ал.1, т.3 от общите условия по
застраховката. Установява се по делото и не е спорно също така, че по време на
действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – градушка,
както и, че в срока по чл.
403, ал. 1 КЗ застрахованият /ищецът/ е уведомил застрахователя за
настъпването на застрахователно събитие.
Спорен между
страните е размерът на причинените вследствие процесното
ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената съдебна
практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа
на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І
ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./,
респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. Съгласно приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза по средни пазарни
цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното
МПС, възлизат на сумата в размер на 1936,32 лева с включен ДДС. Изложените във въззивната жалба съображения, че в конкретния случай
обезщетението следва да бъде присъдено без включен ДДС въззивният
съд намира за основателни. По делото са представени и приети като писмени
доказателства рамково споразумение от 14.01.2009г., сключено между „И. Бълагрия“ ЗЕАД като застраховател, „Пиреос
застрахователен брокер“ ЕООД като брокер, и „А.“ ООД като клиент, както и
споразумение за заместване на страна в правоотношението по рамково споразумение
от 14.01.2009г., сключено между „И. България ЗЕАД“ ЕАД, „Пиреос
застрахователен брокер“ ЕООД, „А.“ ООД, „Застрахователно дружество Е.“ АД, въз
основа на които е сключен и процесният договор за
застраховка „Каско“. Съобразно уговорките между
страните по рамковото споразумение – раздел І, т.2, в случай на противоречие
между разпоредбите на общите и специални условия на застрахователя и рамковото
споразумение, приоритет имат разпоредбите на рамковото споразумение, а според раздел
ІІ, б. „Б“, т.1.2.6 от рамковото споразумение застрахователното обезщетение по
„Комбинирана автомобилна застраховка“ ще бъде изплащано с включено ДДС само в
случаите, в които дължимото застрахователно обезщетение се плаща директно на
сервиз (който начислява ДДС) или на база представена фактура с изключение на
тотални щети, при които застрахователното обезщетение се изплаща без ДДС.
Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице основания за начисляване
на ДДС върху дължимото застрахователно обезщетение, тъй като ДДС би се дължало
само в случай, че ищецът е заплатил ремонтно-възстановителни дейности,
за стойността на които е начислено
и ДДС, ако за доставчика на услугата
тази сделка е облагаема, за което
не са ангажирани доказателства от ищеца.
Поради частично
несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е осъден ответникът „ЗД Е.“
АД да заплати на „А.“ АД застрахователно обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие за разликата над сумата от 576,02 лева до пълния
присъден размер от 898,44 лева, както и в частта, с която в полза на ищеца са
присъдени разноски по делото за разликата над сумата от 333,56 лева до пълния
присъден размер от 458,25 лева, и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск в тази част да бъде отхвърлен.
При този изход на
спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените във въззивното производство разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 125 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, както и
разноски за първоинстанционното производство в размер
на още 81,94 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, VІ-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№20223525/13.10.2020г., постановено по гр.д. №63056/2019г. по описа на СРС, 29
състав, В ЧАСТТА, с която „ЗД Е.“ АД
е осъдено да заплати на „А.“ ООД на основание чл.405 от КЗ застрахователно
обезщетение за разликата над сумата от 576,02 лева до присъдения размер от
898,44 лева, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото за
разликата над сумата от 333,56 лева до пълния присъден размер от 458,25 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.“ ООД срещу „ЗД Е.“ АД иск с правна квалификация чл.405, ал.1
от ГПК за присъждане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица №00500100160771/24.04.2018г.
за имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №*****, вследствие
на застрахователно събитие – градушка, настъпило на 02.07.2017г. в гр. София,
за разликата над сумата от 576,02 лева до 898,44 лева.
ОСЪЖДА „А.“ ООД да заплати на „ЗД Е.“ АД
разноски за въззивното производство в размер на 125 лева, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на още 81,94 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.