МОТИВИ към Присъда № 172/30.04.2018г. постановена по НОХД № 901/2017г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимия С.Г.К. от гр.Русе е за това, че: На 03.07.2017г.,
в гр.Разград, се заканил с убийство на Д.Т.И. от с.гр., с думите: „Ти няма да продължиш
твоя живот“ и „Ще те осакатя“, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх у Д.Т.И. от осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.З във вр.с ал. 1 от НК.
Подсъдимият С.Г.К. от гр.Русе не се признава за виновен, като в дадените
обяснения заявява, че такъв разговор не е провеждал, тези думи не ги е изричал
той, като други обяснения отказва да дава. Защитникът му адв.С.
*** счита обвинението за недоказано по един безспорен и несъмнен начин. Счита,
че няма закана за убийство в цитирания от обвинението запис, тъй като
изреченията са извадени от контекста на разговора. Освен това пострадалата И.
говори с ледено спокойствие, самоувереност, което навежда на мисълта за режисираност на разговора и липса на основателен страх по
смисъла на закона. Последната не само не се е изплашила, а и не е възприела
думите на подс.К. като заплаха, а от своя стана
подсъдимият не е целял да предизвика какъвто и да е страх, камо ли закана за
убийство. Ето защо счита, подзащитният му следва да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Пострадалата Д.Т.И. *** е конституирана като частен
обвинител в процеса, като повереникът й адв.Р.М. заявява, че поддържа обвинението и го счита за
доказано с оглед на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
които са непротиворечиви. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание в
максимален размер при ефективен режим на изпълнение.
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с
оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Намира, че всички
други доказателства установяват по несъмне начин извършеното престъпление,
участието на подсъдимия и виновността му. Същият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Предлага на
съда да го признае за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се
наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да бъде
изтърпяно ефективно, с цел да бъде преустановено това негово поведение и да не
се стигне до осъществяване на тази закана.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Свидетелката Д.И. и подс.С.К. живели
на семейни начала от 2005г. до 2015г. От съвместното си съжителство двамата имат
дете - Т. на 6 години. До 2014г. двамата живели в гр.Варна, като през м.декември
2014г. се преместили в жилището на бабата на свид.Д. И.
***. Постепенно отношенията между двамата се влошили и през м.август 2015г., двамата
се разделили.
След като се разделили между подс.Св.
К. и свид. Д. И., както и майка й - свид.Д.И.
възниквали скандали, при които подсъдимият обиждал последните две, обикновено в
присъствието на детето - Т.. Това принудило свид.
Д.И. да депозира в Районен съд-Разград молба по 33ДН и на
16.10.2015г. РС- Разград наложил мярка за защита на свидетелката срещу осъщественото
спрямо нея домашно насилие от С.К..
С протоколно определение от 05.02.2016г. по гр.д.1998/2015г.
на Районен съд гр.Разград било одобрено споразумение между свид.
Д.И. и подс. С.К., в което бил определен режима на лични отношения между
детето и бащата.
На 25.09.2016г. подс. С.К. не изпълнил посочената заповед за защита от домашно насилие,
с което осъществил състава на чл.296, ал. 1 от НК и с Решение № 112/09.03.2017г.
по АНД № 124/2017г. по описа на РС- Разград бил признат за виновен, като на основание
чл.78а от НК, му било наложено административно наказание „Глоба“, в размер на
1000 лева.
Отношенията между свид. Д.И. и подс. С.К. се влошили
още повече, като последният многократно й се обаждал по телефона, заплашвал я и
я обиждал.
На 26.06.2017г. свид. Д.И. била паркирала автомобила си до централния вход на градския
парк в гр.Разград, като до 19,45ч. двете с дъщеря й били в района на парка. При
връщането и влизането в автомобила, същата видяла до нейния автомобил да спира черен
автомобил, от който слязъл подс. С.К.. Той опитал да отвори предната дясна врата на автомобила
на свидетелката, но тъй като тя успяла да заключи автомобила, се ядосал и започнал
да вика, че града ще й се види тесен, ще я съсипе, ще я докара до лудост. След това
подсъдимият минал от страната на свид. Д.И., като в яда си ударил с юмрук предния капак на автомобила
й. Свидетел на инцидента станал работодателя на свидетелката – св.Б.Х., който бил
спрял автомобила си в близост. Свидетел на инцидента била и дъщерята на свидетелката
и подсъдимия- Т., която се намирала в автомобила.
На следващия ден - 27.06.2017г. свидетелката отново посетила
градския парк, заедно със свид.М.М.
и децата им. Около 19,10ч.-19,15ч., когато си тръгвали, към тях се приближил подс.К., заедно с негов приятел. Предвид постоянните заплахи
от страна на подсъдимия, св.Д.И. се уплашила, като хванала за ръката детето си и
го скрила зад гърба си. Подс.К. се приближил до нея, като
казал, че иска да види дъщеря си. Свидетелката му възразила, че не може да я вижда
когато си иска, тъй като имал определен режим на лични контакти. Свид.М. била в непосредствена близост и възприела проведения
разговор между двамата. Впоследствие подс.К. бил извикан
от своя приятел и двамата си тръгнали.
На 03.07.2017г. св.Д.И. взела дъщеря си от детската градина
и след като напазарувала се прибрала, като паркирала зад дома в който живее на бул.“България“
№ 11. В този момент видяла подс.К., който слязъл от автомобила
си, приближил се до нейния, при което тя отново се заключила вътре с дъщеря си.
Подсъдимият започнал да вика и да я заплашва, като нанесъл удар по дясното странично
огледало на автомобила, при което го счупил. След това си тръгнал, тъй като бил
препречил с автомобила си пътя на неин съсед. След тръгването му свидетелката И.
и дъщеря й се прибрали в дома си. След около половин час подс.К.
се обадил на телефона на дъщеря им, тъй като свидетелката била блокирала на своя
телефон входящите му повиквания. След като разговарял с дъщеря си, подсъдимият поискал
да разговаря със свид.Д.И.. Предвид постоянните заплахи
от негова страна, тя записала проведения разговор на своя телефон. В хода на
разговора подс.К. й заявил „Д. аз моя живот ще го
продължа ама ти няма да продължиш твоя живот“, тя попитала „Що ша ма убийш ли?“, при което той
отговорил „Аз ли? Тебе? Не тебе ше те осакатя, а пък
другия също ше го осакатя. Да ама аз моя живот ше го продължа, ти няма да продължиш твоя с мойто дете. Ей там е разликата. Разбра ли?“. След това св.Д.И.
затворила телефона.
Свидетелката възприела цялостното поведение и последния
проведен разговор като заплаха и параноя
от неговото присъствие, поради което депозирала жалба на 05.07.2017г. в РП- Разград.
Същевременно на 05.07.2017г. депозирала молба и в РС- Разград по ЗЗДН и на същата
дата й била издадена заповед за незабавна защита по гр.дело № 1502/2017г. на РС-Разград.
С решението по последното била наложена отново мярка за защита в полза на Д.И.
срещу осъществено спрямо нея домашно насилие в периода 27.06.2017г.-
03.07.2017г. и съответни мерки по ЗЗДН.
Свидетел на отношенията между св.Д.И. и подс.К. била тяхната дъщеря- Т., която започнала прояви на
агресивност, тревожност и безпокойство в детската градина, в резултат на което
св.Д.И. потърсила помощта на психолог- св.Т.К.. Последната започнала да работи
с детето от 2017г. като констатирала, че детето се страхува баща й да не
направи нещо на майка й. По думите на детето „да я убие, да я няма“. Детето е
виждало прояви на агресивност от негова страна- удряне на колата, заплашителни
жестове и детето е реагирало с плач.
Назначена е съдебно-техническа експертиза /л.40-41/ в раздел
4, на която е видно съдържанието на проведения разговор, записан на оптичен диск,
марка „Verbatum“, DVD+R, 4,7 GB, с изписан върху диска
ръкописен текст „С.“. След отваряне на диска е установено, че на него е записан
един файл във формат „т4а“.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-психологическа
експертиза /л.46-56/:
По време на конфликтните ситуации отправените обиди, заплахи
и заканването с убийство от страна на бившия съжител С.К. са предизвикали у освидетелстваната
Д.Т.И. страх за осъществяването им, като същата е изпитвала и негативни чувства
като безпомощност и гняв, че ситуациите на насилие се повтарят отново. Реакциите
й са свързани с чувството на объркване и смущение, водещи до т.нар.ситуативен стрес - след отстраняване на стресогена
отпадат нервното и емоционалното напрежение, индивида функционира нормално, няма
трайни последици върху психиката.
Предвид поредицата конфликтни ситуации продължаващи две години
поред са налице индикатори за възникване на т.нар.хроничен стрес - наличие на нервно
и емоционално напрежение /психически дискомфорт/ за продължително
време, дори и след прекратяване действието на стресогена,
като стресът нараства лавинообразно, поради невъзможността да се промени стресогенната среда. Почти всяка среща със С.К. поражда конфликтна
ситуация, в която отправените заплахи водят до страхови
преживявания, психически дискомфорт и безпокойство. Фрустриращата ситуация предизвиква емоционален отговор - ответна
защитна реакция по механизма на съдебното дирене, средство, с което личността търси
начин да прекрати конфликта и възвърне емоционалния дисбаланс от преди инцидента.
Хроничният стрес и съпътстващите го чувства на безпокойство
и несигурност водят до затрудняване на обичайното функциониране на личността, поставят
я в ситуация на заплаха, откъдето произтичат предимно чувствата на страх и безпокойство.
Към момента не се отчитат симптоми застрашаващи адаптацията
и социалното функциониране на личността с трайно отражение върху психиката, вземането
на решения и режима й на живот.
Психологическото изследване не установява наличие на склонност
у личността да прикрива и преиначава истината, да манипулира, или преувеличава въздействието
на заплахите. Напротив налице е стремеж към доверително-откровено взаимодействие
с околните, съчетан с високо ниво на самокритичност, рационален ум, съобразяване
с обществената йерархия. Негативните чувства и преживявания свързани със заплахите
и конфликтните взаимоотношения формират своеобразен стресогенен
симптомокомплекс.
Личностна и характерова ориентация
към екстровертен тип. Уравновесена и уверена в себе си.
Любознателна, обича новостите. С изявен стремеж към самостоятелност. С оптимистична
нагласа към света и другите. Избягва конфликтите. Във взаимоотношенията е точна,
с възможност за емпатия. С лек, естетичен и динамичен характер. Идентифицират се
тревожни преживявания свързани с дома и семейството. Личността е хармонична, креативна
и романтична, с много добро социално функциониране.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно
психиатрична и психологическа експертиза /л.60-68/:
Освидетелстваният С.Г.К. не страда от психично заболяване
или интелектуален дефицит.
С.К. притежава добър интелектуален потенциал, развитието отговаря
на съответната възраст и придобития до момента житейски опит. Към момента на изследването
не се регистрират отклонения в психичния статус. Предвид това, няма нарушена възможност
да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките
си.
Освидетелстваният е със запазени базисни психични годности. В мирогледа и възгледите за света и хората не се идентифицират
отклонения и девиации. Всичко това е предпоставка правилно
да възприема имащите значение за делото факти и обстоятелства и да дава достоверни
обяснения пред органите на досъдебното производство и съда.
Личностна и характерова ориентация
предимно от екстровертен тип. Общителен, активен и незадълбочен.
Честолюбив и самоуверен. Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания.
С потребност да контролира събитията, обича да напътства и направлява контактите
си. С добра себеоценка. Стреми се към сигурност в своята
среда. Със стремеж към контрол на разума над чувствата, оригиналничене.
Идентифицира се силно чувство на несигурност, безсилие или
чувство за вина заради отказ да действа правилно.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства-
показанията на свидетелите Д.И., Д.И., М.М. , Т. И., Б.Х., Т.К., съдебно- техническа
експертиза, съдебно- психиатрична експертиза, комплексна съдебно- психиатрична
и психологическа експертиза, справка за съдимост, анд
№ 124/2017г. на РС-Разград, гр.д.№ 1502/20017г. на РС-Разград, компактдиск със
запис на телефонен разговор и др. писмени доказателства. Всички те са единни и
непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и
възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по
несъмнен начин, че на инкриминираната дата- 03.07.2017г. в гр.Разград подс.Ц. се е заканил с престъпление против личността-
причиняването на телесни увреждания на Д.Т.И.- употребявайки думите „ти няма да
продължиш твоя живот така“ и „ще те осакатя“, като това заканване е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му. По този начин същият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144,
ал.1 от НК. Разпитаните свидетели установяват по несъмнен начин, че поведението
на подсъдимия известно време преди 03.07. е било силно агресивно, насочено
срещу бившата му фактическа съжителница- св.Д.И..
Агресията е била предимно вербална, свързана с отправяне на заплахи, дебнене,
удари по автомобила, пресрещане в градския парк, обаждане по телефона, като
основно всичко това е ставало в присъствието на малолетната им дъщеря. Агресивното
поведение е ексалирало на 03.07.2017г. когато в
проведен телефонен разговор между него и пострадалата Д.И. двамата си разменили
следните реплики, записани на приложения компактдиск и установени и при
техническата експертиза: -
Подсъдимият: „Д., аз моя живот ще го продължа, ама ти
няма да продължиш твоя“
Св.Д.И.: „Що ше ма убийш ли?“
Подсъдимият: „Аз ли? Тебе? Не тебе ше
те осакатя, а пък другия също ше го осакатя. Да ама
аз моя живот ше го продължа ти няма да продължиш твоя
с мойто дете. Ей там е разликата. Разбра ли?“.
Цялостното поведение на подсъдимия, което продължило от
26.06. до 03.07.2017г. притеснило св.Д.И., която се притеснила за собствения си
живот и изпитала страх. Показанията на свидетелите се подкрепят и от записите и
техническата експертиза, приложените дела.
В противоречие с тези доказателства е единствено
твърдението на подс.К., че не е провеждал този
разговор и не е отправял заплахи, като не дава никакви подробни обяснения.
Същото обаче не може да бъда възприето по друг начин, освен като негова защитна
теза, с цел оневиняване и оправдаване на извършеното. Неговите обяснения са в
противоречие с другите събрани по делото писмени и гласни доказателства относно
подлежащите на доказване факти. В проведения разговор ясно личи от употребените
думи и изрази, че именно подс.К. е мъжът, който е
говорил със св.Д.И. и именно той е изрекъл инкриминираните изрази. Действията
му, а и създалата се ситуация с предходното му поведение, са били насочени да
предизвикат и са предизвикали основателен страх както у пострадалата Д.И., така
и у тяхната дъщеря- малолетната Т., че подсъдимият може да изпълни заканата си.
Заканата с престъпление по чл.144 от НК, от обективна
страна се характеризира с няколко момента- преди всичко изпълнителното деяние
се осъществява само чрез действие, което се изразява в обективиране на
намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него. В
случая съдът намира, че подс.К. е осъществил деянието
по основния състав по ал.1, тъй като отправените изрази, целят причиняването на
телесни увреждания и нарушаване телесната цялост на св.Д.И.. Именно в
продължението на разговора същият е обяснил какво точно е имал предвид, а
именно „да осакати“ пострадалата, като категорично е заявил, че намеренията му
не са да я убива, а да я осакати и да не продължи живота си с неговото дете. В
случая подс.К. с действията си- отправените заплахи,
че св.Д.И. няма да продължи живота си и че ще я осакати /вербалните действия/, обективират в себе намерението на същия към пострадалата,
че ще извърши престъпление спрямо нея.
Поведението на подс.К. от
обективна страна е създало възможност за възбуждане у жертвата на основателен
страх за собствения й живот и телесна цялост. Действията му и предходните
такива показват реална възможност, че може да осъществи намерението си.
От субективна страна подс.К. е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал, че отправя към пострадалия заплаха с
престъпление срещу личността му, както и че тя се възприема от пострадалия и че
у последния може да възникне основателен страх за осъществяване на
престъплението.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия за това престъпление /закана по основния състав0- чл.144, ал.1 от НК/,
съдът отчете наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото
съдебно минало, младата възраст, мотивите за извършване на деянието- желанието
да бъде с дъщеря си, ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и на
деянието /отправянето само на вербални заплахи/, поради което му наложи наказание
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, а именно пробация,
включваща следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 2
години; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 години и 3. 200 часа годишно безвъзмезден труд в полза на
обществото за срок от 2 години. По този начин съдът намира, че целите на
наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен и по-специално подсъдимият
ще бъде превъзпитан и ще му се окаже нужното въздействие за спазване законите
на страната и зачитане правата и интересите на другите членове на обществото.
Предвид обстоятелството, че съдът намери подс.К. за виновен в извършването на престъпление по
чл.144, ал.1 от НК, на основание чл.304 от НПК съдът го призна за невинен и го
оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.144,ал.3 от НК.
Действията на подс.К. не са били насочени и не обективират в себе си закана за убийство по смисъла на
закона. Отправените от него изрази, за които прокуратурата му е повдигнала
обвинение са извадени от контекста на проведения между него и св.Д.И. разговор.
Същият категорично е заявил, че няма намерение да я убива, а „да я осакати“,
като отправените заплахи са по-скоро за нарушаване на нейното физическо и
психическо здраве. Действията му са насочени към сплашване, депресиране и
стресиране на св.Д.И., но не и към отнемане на живота й.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: