№ 25489
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110129730 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по подадени молби с вх. № 127570/10.04.2025г. и с вх. №
127580/10.04.2025г. от ответниците В. Р. Б. и И. П. Б. за допълване на постановеното по
делото определение от 26.032.2025г., в частта за разноските, с което съдът е прекратил
производството, като присъди на всеки от ответниците разноски за адвокатска защита в
размер на 1500,00 лева.
В законоустановения срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът е взел становище
по молбата, която по същество счита за неоснователна. Излага, че на практика ответниците
са станали причина за завеждане на делото в каквато връзка индикация е постановеното по
гр.д. № 20221100106822 по описа на СГС, ГО, I-16 състав решение, по което исковете на
ищцата са уважени, като е изложено и че по това дело е издадена обзпечителна заповед, с
която е осуетен опита на ответниците за въвод в имота, предмет на договора за наем,
унищожаването на който се целеше в настоящото производство, и което именно е
продиктувало действието на ищцата по оттегляне на исковите претенции, предмет на
настоящото производство и въз основа на което искане съдът е прекратил производството. В
случай, че съдът не уважи горепосочените доводи, прави възражение за прекомерност.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение в частта на
разноските. Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или
допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне
на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на
реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората
хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за
разноски. Изправени сме пред хипотезата на допълване на определението в частта за
разноските. Съдът се е произнесъл с определение по горепосоченото дело, което подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщението, като молбите по чл. 248 от ГПК са
подадени в срок, поради което съдът намира, че те са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По същество, съдът намира молбите за неоснователни. Несъмнено е, че съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото /освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение,
в който случай се прилага ал. 9/. Това право обаче не е безусловно. Принципно правилно е в
1
конкретиката на случая да бъде преценявано и дали ответниците с поведението си са дали
или не повод за завеждане на делото с оглед нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ако с
поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото разноските не трябва да
се възлагат върху ищеца, макар поради настъпили впоследствие обстоятелства искът да е
бил отхвърлен като неоснователен или делото да е прекратено поради недопустимост на
иска, или по други причини, а те следва да бъдат поети от ответника. Тези други причини в
настоящия случай са продиктувани от издадената по гр.д. № 20221100106822 по описа на
СГС, ГО, I-16 обезпечителна заповед и последващо постановеното решение, с което е
обявена за недействителна посочената в обстоятелствената част и на настоящата искова
молба сделка, тоест настоящото производство е последващ опит при наличие на друг висящ
процес за защита собствеността на ищцата. Отговорността за разноски по делото се урежда
във връзка с отношение между страните, което е облигационно по своя характер, между
равнопоставени субекти, макар и уредено от процесуалния закон, като тази
материалноправна отговорност е деликтна обаче по своето естество и затова е от значение и
следва да се преценява поведението на всяка от страните, включително дали основанието за
прекратяване на делото е по причина извън или във връзка с поведението на ответника,
включително дали той е дал повод за завеждане на делото. В случая независимо от нормата
на чл. 78, ал.4 от ГПК съдът намира, че случая е един от малкото при който следва да бъде
преценено поведението на страните и от там дерогиран обективния характер на
отговорността за разноски. При индикации от горепосочените, съдът намира, че не
съответства на принципа на справедливостта да бъдат възлагани разноски на ищцата,
независимо от изявлението за оттегляне на исковете при условие, че от представените
доказателства и след като служебно установи достоверността на изложените от ищцата
твърдения се установява, че ответниците са дали повод за завеждане на делото.
По изложеното молбите следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. № 127570/10.04.2025г. и с вх. №
127580/10.04.2025г., подадени от ответниците В. Р. Б. и И. П. Б. за допълване на
постановеното по делото определение от 26.03.2025г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2