№ 232
гр. Сливен, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500301 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №363/19.05.2022г. по гр.д.
№31/2022г. на С. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от С. В. С. против Прокуратура на Република България иск за заплащане на
обезщетение в размер на 2000лв. за неимуществени вреди – накърняване на доброто
име, честта и достойнството на С., в резултат на неправомерни актове, действия и
бездействия – неправомерно започнато досъдебно производство, ведно със законната
лихва за забава, считано от 11.05.2021г. С решението са присъдени разноски на
ответната страна в размер на 150лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство С.
В. С. и с нея се атакува решението изцяло.
В жалбата си въззивникът С. В. С. твърди, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че макар и да не бил привличан като
обвиняем, за периода, през който било образувано ДП, бил потърпевш. Близо три
месеца бил лишен от професията си. Забавянето на назначената химико-
токсикологична експертиза и дългия срок на същото, били елемент на противоправни
действия от страна на Прокуратурата. Без значение било дали му било повдигнато
1
обвинение или не. Посочва, че търпи вреди и при това положение. Счита, че липсата на
привличане по чл.219 от НПК не е пречка да търси вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Срокът за изготвяне на експертизата неправилно бил приет от районния съд за разумен.
Счита, че такава експертиза се изготвя за три дни. Счита, че от свидетелските
показания се установили причинените му болки и страдания, състоянието му. С оглед
икономическата обстановка, счита, че претендирания размер от 2000лв. е разумен. С
оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи в пълен размер
предявения от него иск, ведно със законната лихва. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Прокуратура на Република България.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В съдебно заседание, въззивникът С. В. С., редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. С. Б., който
поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Моли съда да
отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да
уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата страна Прокуратура на Република България,
редовно призована, се представлява от прокурор Х.Х. – прокурор в ОП – Сливен,
който посочва, че оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Посочва, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на прокуратурата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – допустимо при произнасянето по съществото на спора, но
недопустимо в частта, имаща характер на определение, относно присъдените на
Прокуратура на РБ разноски.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
2
първоинстанционното решение по съществото на спора /допустимата част/, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл.
272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от С. В. С. против Прокуратура
на Република България иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2000лв., в резултат на образувано досъдебно
производство, което било прекратено, с правно основание чл. 2 ал.1, т.3, предл. трето
от ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е
доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна
и равна възможност за защита в производството.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
В случая, ищецът твърди вреди от неправомерно образувано досъдебно
производство №532/2021г. на РУ МВР – Сливен, по което наказателното производство
е прекратено. Следователно, за да възникне отговорността на Държавата, в случая в
лицето на Прокуратурата, следва да са налице следните кумулативни предпоставки,
елементи, включени в юридическия състав: започнато наказателно преследване срещу
3
конкретно лице, като му е повдигнато обвинение - повдигнато обвинение в
извършване на престъпление; прекратяване на наказателното производство на някое от
изчерпателно изброените основания; вреда и причинна връзка между повдигнатото
неоснователно обвинение и причинената вреда. Отговорността на Държавата по този
специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени
виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По делото е установено, а и ищецът го е заявил в исковата молба и във
въззивната жалба, че по образуваното досъдебно производство на него не му е
повдигано обвинение. Досъдебното производство не е започнало като бързо
производство срещу конкретно лице – ищеца, а е започнало на основание чл.212, ал.2
от НПК с действие по разследването – разпит на свидетел. По това досъдебно
производство ищецът е разпитан само един единствен път в качеството на свидетел на
12.05.2021г. Други действия по разследването с негово участие не са извършвани.
Наказателното производство е водено срещу неизвестен извършител.
Следва да се отбележи, че сочената от въззивника съдебна практика е
неприложима, тъй като тя касае хипотези, при които наказателното производство е
образувано срещу определено лице, какъвто не е настоящия случай.
Следователно не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на
Прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Извън това, дори и да се приеме, че наказателното производство е за такова
престъпление, което може да бъде извършено от точно определено лице и това лице е
именно ищеца, то след анализ на събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, в резултат на
образуваното и водено досъдебно производство, т.е. липсва и друга кумулативна
предпоставка от фактическия състав.
На първо място, както бе посочено, ищецът – въззивник няма качеството
обвиняем, на него не му е повдигнато обвинение, спрямо него не е взета мярка за
процесуална принуда по НПК. Процесуални действия спрямо него не са извършвани,
освен един единствен разпит в качеството на свидетел. Действително ищецът е дал
проби от кръв и урина за химикотоксилогична експертиза, но това е станало
доброволно и преди да започне досъдебното производство /което е водено срещу
неизвестен извършител/. В хода на последното подобни действия спрямо него не са
извършвани.
От посочените в исковата молба редица неимуществени вреди, от ангажираните
в хода на първоинстанционното производство доказателства – гласни такива, са
4
установени вреди, изразяващи се в притеснение от задържането в полицията и най-вече
притеснение, безпокойство, тревоги, стрес, затваряне в себе си, единствено в резултат
на отнемането на свидетелството му за управление на МПС, тъй като в резултат
именно на това ищецът не е могъл да започне работа в немска фирма, осъществяваща
транспортни и куриерски услуги, като се наложило да разчита на пари, предоставени
от майка му.
Така установените вреди обаче са единствено резултат на действия на органите
на полицията, тъй като задържането на ищеца е по реда на ЗМВР от органите на
полицията /полицейско задържане/, а не като процесуално принуда от органите на
Прокуратурата по досъдебното производство. Мярка на процесуална принуда по НПК
не е налагана на ищеца. Временното отнемане на свидетелството за управление на
МПС е принудителна административна мярка /ПАМ/, отново наложена от органите на
полицията – със Заповед за прилагане на ПАМ, издадена на 11.05.2021г. от Началник
сектор Пътна полиция - Сливен към ОДМВР – Сливен.
Следователно, установените вреди са резултат от действията на
административни органи /органи на полицията/, а не в резултат на актове и действия на
Прокуратурата /такива не е установиха в хода на производството/. Не е установено
ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, авторитет,
достойнство, в резултат на действия на Прокуратурата. Нито един от двамата
свидетели не посочва, че ищецът се притеснявал от образувано наказателно
производство и действия по него. Единствено и само негативните изживявания,
тревоги и притеснения били свързани с временното отнемане на свидетелството за
управление на МПС, извършено от органите на МВР като ПАМ. Отговорност обаче за
тези вреди не може да се търси от Прокуратурата на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ. За ищеца съществува друг процесуален ред за защита.
С оглед липсата на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на
Прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, исковата претенция се явява неоснователна.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт по съществото на спора, който следва да се
потвърди.
По отношение на разноските:
С решението си районният съд е присъдил на ответната Прокуратура на
Република България разноски в размер на 150лв. Запознавайки се подробно с
първоинстанционното производство, въззивната инстанция констатира, че в хода на
същото ответникът не е претендирал присъждане на разноски – нито с отговора на
исковата молба, нито в проведените съдебни заседания, в т.ч. и при устните прения.
Друг е въпросът, че извършването на такива не е доказано. По този начин, като се е
произнесъл по искане, каквото не е било отправяно до него, съдът е нарушил
5
диспозитивното начало на процеса и е присъдил свръхпетитум. Решението в тази му
част, имаща характер на определение, е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба по съществото на спора,
въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил. Въззиваемата
страна не е претендирала и не е направила разноски пред настоящата инстанция и
такива не следва да й се присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно Решение №363/19.05.2022г., постановено по
гр.д.№31/2022г. по описа на С. районен съд в частта, имаща характер на определение, с
която С. В. С. осъден да заплати на Прокуратура на Република България разноски в
размер на 150лв., като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №363/19.05.2022г.,
постановено по гр.д.№31/2022г. по описа на С. районен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6