М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 471/2014 г. на РРС
Русенската
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Д.Н.П.
в това, че
на 13.07.2013г. в град Сеново, Русенска област, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка «Пежо 405 SR»,
с рег. № ** **** **, нарушил правилата за движение
по чл.21, ал.1 от
ЗДвП - “При
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория В за населено място 50km/h.”, като се движил със скорост 76,90 км/ч,
по чл.42 ал.2 т.2
вр. чл. 41. ал.1 от
ЗДвП – „Водач ,който изпреварва е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея ” и
по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП –„На водача на пътно превозно
средство е забранено: т. 1 да
управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол….”,
като по непредпазливост причинил
смърт на повече от едно лице -
две лица - М. М. А., ЕГН ********** *** и
С. К.Д.,*** - както и
средна
телесна повреда на повече от едно лице - две лица - Б.Х.М., ЕГН ********** ***, изразяваща се в
счупване на лява бедрена кост, счупване на дясна голямопищялна кост, счупване
на дясна раменна кост, довели
до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник и двата долни
крайника за срок повече от тридесет
дни и на Н.А.Д., ЕГН **********
***, изразяваща се в счупване на втори шиен прешлен, фисура на трети шиен
прешлен, счупване на второ - шесто ребра в ляво, колекция от кръв в ляво плеврално
пространство, разкъсване на черния
дроб, колекция от кръв в коремната кухина,
ретроперитонеална колекция от кръв, довели до трайно затрудняване на движенията
на шията и снагата за срок повече от тридесет дни и разстройство на здравето, временно опасно за живота,
като деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта от 0,78 на хиляда и случаят
е особено тежък -
престъпление по чл. 343 ал.4, вр. ал.3,
пр.1 и 3 б.”б” пр.2, вр. ал. 1 б. ”в”, вр. чл. 342 ал. 1
от НК и чл. 58а ал. 1 и 5 от НК
вр. чл. 373 ал. 2 от НПК.
По делото са конституирани като частни обвинители:
пострадалите Б.Х.М. и Н.А.Д.;
наследници на починалия Мрослав М. А. – Л.Х.М. / майка/, М.М.А.
/дъщеря, лично и със съгласието на майка й Б.Х.М./, М.М.А. /син, чрез неговата
майка и законен представител Б.Х.М./, М.М.А. /дъщеря, чрез нейната майка и
законен представител Б.Х.М./ и Б.Х.М. /майка на децата му, живяла на съпружески
начала с пострадалия/, както и
наследниците на починалия С. К.Д. – А.Е.Х. /майка/, К. Д.Х.
/баща/, Н.А.Д. /преживяла съпруга/, С.С.К. /син/, С.С.К. /дъщеря/ и А.С.К.
/дъщеря/.
Подсъдимият е заявил по реда на
чл. 371 т. 2 от НПК, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти. След надлежна констатация на съда, че самопризнанието се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства и обявяване с определение по
чл. 372 ал. 4 от НПК,че при постановяването на присъдата ще ползува
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
съдебното следствие по делото е
протекло при условията по чл. 373 ал. 2
от НПК.
При устните състезания прокурорът
поддържа обвинението както е внесено и пледира за наказание в размер около
средния предвиден в закона, с редукцията по чл. 58а от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК.
Частните обвинители и
поверениците им поддържат обвинението и пледират за наказания над средния
законоустановен размер.
Подсъдимият и защитниците му
считат, че обвинението само от материалноправна гледна точка е неправилно
формулирано и следва да бъде коригирано така, че деянието се квалифицира по чл.
чл. 343 ал.4, вр. ал.3, пр.1 и
3 б.”б” пр.1, вр. ал. 1 б. ”в”, вр. чл. 342 ал. 1
от НК, като отпадне тежкоквалифициращия комплекс от обстоятелства „особено тежък
случай по см. на чл. 343 ал. 3 пр. 1 3 б.
„б“ пр. 2 от НК. При тези предпоставки навеждат доводи за определяне на наказанието
при условията по чл. 58а ал. 4 от НК, вкл. и с отлагане на изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.
След като прецени и обсъди
материалите по делото и доводите на страните съдът прие за установено и съобрази
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Д.Н.П. е роден на ***г***,
със средно образование, неженен, работи
като оператор на метолобработваща машина, неосъждан. В съдебно заседание
са представени доказателства, че е приет като студент, специалност
биотехнологии във филиал на Русенски университет, намиращ се в гр. Разград.
От 27.04.2011г. е правоспособен
водач на моторно превозно средство, категория „В” и до настоящия момент няма
налагани наказания за допуснати нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
На
13.07.2013г., в град Сеново, от обяд до около 17.00 часа подсъдимият бил на
юбилей в пенсионерския клуб, където консумирал алкохол - бира. Тъй като имал
среща при магазина в центъра на град Сеново със свидетелите И.М.Т. /негов
доведен брат/, М.Т.Д. и Г.Р.Д. /приятели/, около 18.20-18.30 часа
отишъл там, но свидетелите си били тръгнали. От последвалия разговор по
телефона със свидетеля М.Т.Д. подсъдимият разбрал, че вече пътуват с
автомобила, управляван от И.Т. - лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ Р **** ВВ, в посока от
центъра на града към ЖП гарата по ул.”Трети март”. Подсъдимият решил да ги настигне.
Въпреки,
че съзнавал, че е употребил алкохол, той веднага привел в движение собствения
си лек автомобил „Пежо 405”
с рег. № РР**** АС и с висока скорост
потеглил в същата посока. Подсъдимият съзнавал също, че се намира в населено
място, при действащо ограничение за скоростта от 50 км/ч, но решил да не се
съобразява с тези изисквания на закона.
Пътното
платно, по което се движел било
двупосочно, с две ленти за движение, покрито с дребнозърнест асфалт, без пътна
маркировка. Ширината на платното в района на произшествието била 7,30 метра. Асфалтовото покритие било с
множество кръпки. Пътят бил сух, времето ясно, с нормална видимост за
конкретните пътни условия. Движейки се с висока скорост, подсъдимият бързо застигнал
и наближил управлявания от св. М. Т. Д. леки автомобил „Ауди А4”. Последният се движел се
движел със скорост около 65-70 км/ч/ в района на хоризонтална крива /лек десен
завой /.
Подсъдимият
решил да изпревари така движещия се пред него автомобил. В края на хоризонталната крива той предприел целената маневра „изпреварване”.
При това се престроил в лентата за насрещно движение, без да се убеди, че не
създава пречки и опасност за превозните
средства, движещи се в нея.
По
същото време, в обратна посока, по тази
лента са насрещно движение, със скорост около 20-30 км/ч се движел лек автомобил
ВАЗ 2101 с рег. № Р**** РХ, управляван от М. М. А..
В автомобила пътували и С. К.Д. /возещ се на предната седалка до водача/, свидетелките
Б.Х.М. и Н.А.Д. /возещи се отзад/. Към този момент видимостта на подсъдимия към насрещнодвижещи се превозни средства не е
била ограничена от лекия автомобил „Ауди А4”, който продължил движението си в собствената си дясна
лента. От това място подсъдимият имал видимост към приближаващия срещу него лек
автомобил ВАЗ 2101, като разстоянието помежду им било около 50,84 метра. След като
възприел насрещно движещия се лек автомобил ВАЗ 2101, подсъдимият започнал да
намалява скоростта си, но ударът между автомобилите бил неизбежен.
Непосредствено след като управляваният от свидетеля И.Т. лек
автомобил „Ауди А4” с рег. № Р **** ВВ се разминал
безпрепятствено с лекия автомобил ВАЗ 2101, срещу дом № ** на ул.”Трети март” в град Сеново
последвал
удар между лекия автомобил „Пежо 205”,
управляван от подсъдимия и лекия автомобил ВАЗ 2101, управляван от М. М. А..
Скоростта на управлявания от подсъдимия
автомобил към момента на удара била 76,9 км/ч. Ударът бил
челен, нецентрален с предните части на двата автомобила. Към началото на удара лекият
автомобил ВАЗ 2101 бил разположен
успоредно на оста на пътя, а лекият автомобил „Пежо 405” бил насочен наляво под ъгъл около 22 градуса. След
удара двата автомобила се преместили по
посока на движението на лекия автомобил „Пежо” постъпателно - въртеливо.
Водачът на лекия автомобил „Ауди А”
спрял на около 60 метра
след произшествието и отбил встрани, за да окаже помощ на пострадалите.
В
резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие починали водачът на лекия автомобил ВАЗ 2101 с рег. № * **** ** М.А.
и возещият се на предната седалка до шофьора С. К.Д.. Пътуващите на задната седалка свидетели Н.А.Д.
и Б.Х.М. получили тежки
увреждания .
Маневрата
изпреварване и настъпилото пътно-транспортно произшествие били наблюдавани
от свидетелите С.Й.Й. и С.К.С., както и от пътуващите в преднодвижещия
се лек автомобил „Ауди А4” - свидетелите И.Т. , М.Т.Д. и Г.Д.. Сигналът за
настъпилото ПТП бил подаден на тел.112 в 18,38 часа на 13.07.2013г. На място
веднага пристигнали екипи на „Бърза помощ” и разследващ полицай и започнало
настоящото наказателно производство .
Макар
и според според изискана схема на пътния
участък - ул.”Трети март“, град Сеново, за разстоянието от №16 до №38 фигурират
пътни знаци В24 и А1, имащи отношение към движението на лек автомобил „Пежо 405
с рег. №** **** **, от събраните писмени доказателства към момента на
възникване на пътно-транспортното произшествие посочените пътни знаци не са били налични на платното.
Според
извършената в хода на производството химическа експертиза №416, в
кръвта на подсъдимия бил установен етилов алкохол в
концентрация 0,56
промила. Видно от заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза,
към
момента на възникване на пътно-транспортното произшествие, концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия
е била 0,78
на хиляда - в границите под средните стойности на лека степен на алкохолно опиване, при която/особено при лица, непривикнали
към алкохол/ са налице емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване
на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено
изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и др.
По отношение на телесните
увреждания и причините за смъртта на всеки от горепосочените пострадали от
процесното ПТП от надлежно изготвените и приети съдебномедицински експертизи по
делото се установява следното:
В резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие починалият С.
К.Д. е получил следните
увреждания: съчетана травма: тежка черепно мозъчна травма - счупване на
основата на черепа, субарахноидален кръвоизлив вдясно, кръвонасядания на меката черепна обвивка
и десния слепоочен мускул, счупване на долната челюст и на предни долни зъби, разкъсно
–контузни рани, повърхностни порезни наранявания и охлузвания по лицето;
счупвания на ребра двустранно, разкъсване на хилуса на десния бял дроб, колекция
от кръв в дясно плеврално пространство, охлузване на гръдния кош; пукнатина на
слезката, разкъсване на черния дроб,разкъсване на долна празна вена, колекция
от кръв в коремната кухина; охлузвания на дясна предмишница, повърхностни
порезни наранявания на дясна предкитка, охлузвания на дясно коляно,охлузване на
дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана на лява подбедрица, кръвонасядания по
ляво бедро, дясна подбедрица и ляво ходило; оток на белите дробове,оток на
мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; хронична
пулмопатия, хроничен белодробен емфизем, хронична язва на стомаха. Според експертното мнение, причината за настъпването на смъртта следва да се отдаде на
установената съчетана травма , довела до остра кръвозагуба и
тежки увреждания на черепа и гръдния кош. Тези травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, предмети с остри
върхове и режещи ръбове/стъкла / и инерционни сили и могат да бъдат получени при
настъпилото пътно-транспортно произшествие
на 13.07.2013г. В химическа експертиза №413/06.08.2013г. по описа на
Химична лаборатория при ОД на МВР –Русе е видно , че в кръвта ,иззета от трупа
на С. К.Д. не се съдържа етилов алкохол .
Починалият М. М. А. е получил следните увреждания: повърхностно нараняване на
главата, охлузване и повърхностни порезни наранявания на челото, кръвонасядания
на меката черепна обвивка; счупване на гръдната кост, счупвания на 2-8 ребра
вляво,разкъсвания на десния бял дроб,колекция от кръв в дясно плеврално
пространство, охлузвания и одрасквания на гръдния кош; разкъсване на слезката, разкъсване
на черния дроб, разкъсвания на опоръка на червата, колекция от кръв в коремната
кухина, охлузвания, повърхностни порезни наранявания и порезна рана на предна
коремна стена, разкъсване на симфизата, счупване с изкълчване на дясна
сакроилиячна става; счупване на костите на лява предмишница, повърхностни
порезни наранявания на лявата ръка, кръвонасядания на двете бедра, открито
счупване на лява бедрена кост, открити многофрагментни счупвания на костите на
дясна подбедрица; остра кръвозагуба,оток на белите дробове, оток на мозъка и
вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Според експертното мнение, причината за настъпването на смъртта следва да се отдаде на
установената съчетана травма, довела до тежки увреждания на гръдни и коремни органи и
остра кръвозагуба. Тези травматични увреждания са
резултат от действието на твърди тъпи
и тъпоръбести предмети, предмети с остри върхове и режещи ръбове/стъкла / и инерционни сили и могат да бъдат получени при
настъпилото пътно-транспортно произшествие
на 13.07.2013г. В химическа експертиза №412/06.08.2013г. по описа на
Химична лаборатория при ОД на МВР –Русе е видно ,че в кръвта ,иззета от трупа
на М. М. А. не се съдържа етилов алкохол
.
Пострадалата Б.Х.М. е получила следните увреждания: счупване на лява бедрена кост
,наложило метална остеосинтеза, счупване на дясна голямопищялна кост, счупване
на дясна раменна кост, наложило метално остеосинтеза. Видно от експертното мнение, описаните увреждания са резултат на действието на
твърди тъпи предмети
и могат да бъдат получени при пътно-транспортното произшествие на 13.07.2013г. Установените увреждания следва да се преценяват
по следните медикобиологични признаци - трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник и двата долни крайника, за срок повече от тридесет дни /средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 от НК/ .
Пострадалата Н.А.Д. получила следните увреждания: счупване на втори шиен прешлен,
фисура на трети шиен прешлен, счупване на 2-6 ребра вляво, колекция от кръв в
ляво плеврално пространство, разкъсване на черния дроб, колекция от кръв в
коремната кухина, ретроперитонеална колекция от кръв. Видно от експертното мнение, описаните увреждания са резултат на действието на
твърди тъпи предмети
и инерционни сили и могат да бъдат получени при пътно-транспортното
произшествие на 13.07.2013г. Установените
увреждания следва да се преценяват по следните медикобиологични признаци - трайно затрудняване на
движенията на шията и снагата
за срок повече от тридесет дни и разстройство на здравето ,
временно опасно за живота /средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/ .
Подсъдимият
Д. Н.П. получил следните
увреждания -счупване на дясна бедрена кост, наложило метална
остеосинтеза, открито счупване на дясна малкопищялна кост, наложило метална
остеосинтеза, счупване с изкълчване на втора, трета и четвърта предходилни
кости, в дясно и медиалната и латерална десни клиновидни /ходилни/кости, наложило
метална остеосинтеза,счупване на тибиалния малеол на дясна глезенна става, счупване
на пубисните кости двустранно и на дясна
седалищна кост, вторична желязодефицитна анемия, реактивна тромбоцитоза. Според експертното мнение, описаните увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени при пътно-транспортното
произшествие на 13.07.2013 г. Установените увреждания на Д.Н.П. следва да се преценяват по медикобиологичния признак - трайно затрудняване на
движенията на двата долни крайника .
От неоспорената автотехническа експертиза по делото се установява следното:
Скоростта на движение на управлявания от
подсъдимия лек автомобил „Пежо 405 ” с рег. № РР **** АС в началото на удара с лекия автомобил с
пострадалите „ВАЗ 2101 с рег. № * **** ** е била 76,9км/ч. Лекият автомобил ВАЗ
2101 се е движил със скорост около 4,54 км/ч в началото на
удара с лекия автомобил „Пежо”, а непосредствено преди произшествието - по
инерция със скорост около 20-30
км/ч. Сблъсъкът на автомобилите е станал в зоната на
хоризонтална крива/ в края й /, като геометричната видимост за всеки от
водачите към местата, откъдето са идвали автомобилите е: когато водачът на
лекия автомобил ВАЗ е на 40
метра от мястото на удара, той има видимост напред 110
метра; когато водачът на лекия автомобил „Пежо” /подсъдимият/ е на 70 метра от мястото на
удара, той е имал напред видимост 110 метра. Завоят, в който са се движили
лекия автомобил „Ауди” и лекия автомобил
„Пежо” завършва на 340
метра след ориентира, избран при огледа на
местопроизшествие на 25.04.2014 г. От
това място напред се открива видимост 130 метра. Когато лекия автомобил „Пежо „ се е
намирал на това място в лявата за него
лента за движение,лекият автомобил „Ауди „не е ограничавал видимостта му.
Следователно от това място, водачът на лекия автомобил „Пежо” –подсъдимият - е
имал видимост към приближаващия срещу него лека автомобил „ВАЗ 2101”, като разстоянието
помежду им е било 50,84 метра. Преди
този момент, лекият автомобил „Ауди” частично е ограничавал видимостта на
водача на лекия автомобил „Пежо”, като този процес е бил динамичен. Големината
на зоната на видимост за водача на лекия автомобил „Пежо” зависи от
разположението му по ширината на пътното платно, като когато се мести на
платното наляво, видимостта за водача му напред се увеличава. Спирачният път на
лек автомобил „Пежо 405” /опасната зона за спиране/ за скорост на движение 76,9 км/ч е 65,55 метра, а за скорост на движение 50 км/ч е 34,55 метра . Спирачният
път на лек автомобил „ВАЗ 2101”
за скорост на движение 30
км/ч е 17,9 метра.
Непосредствено преди
удара, водачът на лекия автомобил „Пежо” е бил в първата фаза на маневрата
изпреварване - престрояване в лентата за насрещно движение. В създадената
пътно-транспортна ситуация, произшествието е било непредотвратимо чрез спиране
от страна и на двамата водачи. Произшествието е било предотвратимо само ако
подсъдимият се е движил в полагащата му се част от пътното платно за движение и със скорост до 50 км/ч. Характерът на
движението на лек автомобил „Ауди А4” с рег. № Р **** ВВ не е повлиял за
възникване на пътно-транспортното произшествие. Според експертното заключение,
към момента когато всеки от автомобилите /участници в произшествието / се е
намирал на разстояние от мястото на удара, равно на опасната му зона за спиране
и във всеки един по-късен момент, металният контейнер за смет /фиксиран в
протокол за оглед на местопроизшествие
от 25.04.2014г. и фотоалбуми към оглед на местопроизшествие от 13.07.2013г.
и от 25.04.2014г., не е ограничавал
видимостта на всеки от двамата водачи към другия автомобил. Неравностите
/дупките / на пътя също не са повлияли
за възникване на произшествието.
Комплексът от
доказателства по делото - експертното
заключение и изцяло кореспондиращите с
него гласни доказателства, вкл. на очевидци – обосновават извода, че
причините за произшествието са навлизането на управлявания
от подсъдимия лек автомобил „Пежо 405”
в частта от пътя, предназначена за насрещно движение и движението на същия
автомобил със скорост по-висока от разрешената за движения на тази категория
МПС в населено място.
Употребата
на алкохол от водача е
подпомагаща причина за възникване на
произшествието, тъй като е засегнала емоционалната му устойчивост и
съобразителността му, като е допринесла за вземането на прибързани, необмислени и изключително опасни решения, които
са го лишили от последваща възможност за реакция.
Тази фактическа
обстановка се установява непротиворечиво от самопризнанията на подсъдимия,
направени както се посочи в условията по реда на чл. 371 т. 2 и чл. 372 ал. 4
от НПК и изцяло кореспондиращите с тях и непротиворечиви помежду си
доказателства събрани на досъдебното производство доказателства а именно: свидетелските показания на Л.Х.М., Б.Х.М., М.Т.Г.
,П.И.П., И.М.Т., Г.Р.Д., М.Т.Д., Н.А.Д., А.С.К. ,С.С.К., С.С.К., С.Й.Й., С.К.С., К.А.К., както и
от приложените писмени доказателства и доказателствени средства: свидетелство за съдимост, автобиография, декларация,
протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми/вкл. и на оптичен носител/, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за медицински изследвания ,химически експертизи ,съдебно-медицински експертиза на труп, съдебно-медицински експертизи на телесни увреждания,
автотехническа експертиза/основна и допълнителни/, ведно със скица, техническа експертиза, преписи –извлечения от Актове за смърт ,справки за нарушения на водач на МПС, докладни записки за резултати от проведени ОИМ, удостоверения
за наследници,медицинска документация, схема на пътен участък, справки от
мобилни оператори, справки от Областно пътно управление –Русе, справки от
Община –Ветово и Кметство Сеново и др. и веществени доказателства - лек автомобил „Пежо 405” с рег. № ** **** ** и лек
автомобил „ВАЗ 2101 с рег. № * **** **, намиращи се на съхранение на паркинг на
РС ПБС-2 в град Русе. Те не противоречат и на показанията на разпитания по
искане на защитата на подсъдимия свидетел И., изнасящ положителни
характеристични данни за подсъдимия, но без лични впечатления за пряко и
косвено свързани с произшествието обстоятелства, освен че подсъдимият се
чувствувал много виновен за случилото се и му било неприятно.
При тази фактическа
установеност съдът прие следното
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият е пълнолетно и
вменяемо, следователно наказателноотговорно лице.
По
гореописаните начин, място и дата той, като водач на моторно превозно средство,
при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка «Пежо 405 SR», с рег. № ** ****
**, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП - “При
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория В за населено място 50km/h.”, като се
движил със скорост 76,90 км/ч, по
чл.42 ал.2 т.2 вр. чл.
41. ал.1 от ЗДвП – „Водач ,който изпреварва е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея ” и по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП –„На водача на пътно превозно средство е
забранено: т. 1 да
управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол….”. В пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с този му незаконосъобразен начин на
управление на автомобила настъпили процесните вредоносни последици – смърт и е
средни телесни повреди на повече от едно лица. Така подсъдимият причинил
смърт на повече от едно лице -
две лица - М. М. А., ЕГН ********** *** и
С. К.Д.,*** - както и
средна
телесна повреда на повече от едно лице - две лица - Б.Х.М., ЕГН ********** ***, изразяваща се в
счупване на лява бедрена кост, счупване на дясна голямопищялна кост, счупване
на дясна раменна кост, довели
до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник и двата долни
крайника за срок повече от тридесет
дни и на Н.А.Д., ЕГН **********
***, изразяваща се в счупване на втори шиен прешлен, фисура на трети шиен
прешлен, счупване на второ - шесто ребра в ляво, колекция от кръв в ляво
плеврално пространство, разкъсване
на черния дроб, колекция от кръв в
коремната кухина, ретроперитонеална
колекция от кръв, довели
до трайно затрудняване на движенията на шията и снагата за срок повече от
тридесет дни и разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта повече от 0,5, а именно 0,78 на хиляда.
От субективна страна подсъдимият
осъзнавал, че извършва нарушение на тези правила по ЗДвП. Като правоспособен водач на МПС, той знаел принципната забрана за управление
на МПС след употреба на алкохол, ограниченията на скоростта в населено място,
както и правилата за осъществяване на навлизане в лентата за насрещно движение
при маневра „изпреварване”, като
игнорирайки изцяло установените норми за водач на МПС и сам се поставил
в състояние, при което
пътно-транспортното произшествие било неизбежно.
Деянието било извършено виновно,
по непредпазливост във формата й на небрежност, тъй като подсъдимия не е
предвиждал настъпването на съставомерните общественоопасни последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предотврати ако не беше допуснал процесните нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Съдът
възприема като законосъобразна тезата на обвинението и в частта й относно
квалифицирането на случая като „особено тежък“ по см. на чл. 343 чл. 343 ал. 3
пр. 1 3 б. „б“ пр. 2 от НК вр. чл.93 т.8 от НК. Противно на тезата на защитата на
подсъдимия намира, фактическата установеност по делото и правната й
интерпретация визират наличие и на двете групи предпоставки по чл. 93 т. 8 от НК, а именно изключително висока степен на обществена опастност както на
процесното деяние, така и на дееца. Изключителната степен на обществената
опастност на деянието е несъмнена по делото предвид броя на жертвите /безспорно
два пъти превишаващ съставомерния/, броя, безпричиността и бруталността на процесните нарушения по ЗДвП, очертаващи
случай като тангиращ с печално популярните за страната т.н. „пътни
хулиганства“.
Защитата
счита, че по делото е установена само първата, но не и втория комплекс от
предпоставки - изключително висока степен на обществена опастност на дееца.
Като аргументи за това се навеждат установените данни за личността на
подсъдимия - младежка възраст, чисто съдебно минало, липса на други нарушения
по ЗДвП и горепосоченото му приобщаване към студентската младеж в страната.
Тези обстоятелства, обаче, при безспорното си значение при определяне на
тежестта на евентуалната санкция за деянието,
освен,
че в никакъв случай не изчерпват въпроса за обществената опастност на личността
на извършителя на процесното престъпление, принципно са извън основния кръг на
обстоятелствата визирани от законодателя в разпоредбата по чл. 93 т. 8 от НК
при извършването на тази преценка. На първо място, видно от текста на
разпоредбата, законодателят изисква преценката да изхожда и се концентрира преди всичко върху обстоятелствата, пряко свързани и произтичащи от престъплението,
т.е. от извършеното от подсъдимия и
субективно-писихическото му отношение към него при осъществяването на
процесното деяние, а не предхождащи или последващи и несвързани с
престъпното деяние обстоятелства. Именно за това законодателят е поставил като
първи и единствено изрично посочен критерий „настъпилите вредни последици“ и
след това другите установени отегчаващи отговорността обстоятелства. Наред с
това разпоредбата ограничава анализа дали
случаят е особено тежък в рамките единствено на отегчаващите отговорността
обстоятелства /оставяйки очевидно смекчаващите за съобразяване вече в рамките
на евентуално така формираната вече тежка квалификация/. За разлика тези по чл.
54 и сл., тук приложимата разпоредба въобще не предвижда съобразяване, вкл. противопоставяне
при преценката дали случая е особено тежък на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Причината за тези ограничения е ясна - всяко престъпление разкрива нови, неизвестни до момента за
обществото, близките на дееца и често самия него негативни страни на личността
му и често непредвидими и дори противоречащи на поведението и живота му преди
това, то е нещо ново, неочаквано и често непредвидимо както за обществото, така
и за самия извършител. Очевидно е, че всяка преценка за обществената опасност
на личността на извършителя на престъпление, базирана и концентрирана върху
характеристиката му преди престъплението, би довела до контрастни и
едностранчиви представи за него, а при неосъждани лица така ориентирана
преценката никога не би довела до извод за изключителна обществена опасност.
Въпросът дали и с каква степен на обществена опасност се отличава личността му
възниква, особено за неосъждани лица, заради извършено престъпление и за първи
път в този момент, преди това не е бил актуален, а визиращите такава опасност
особености на личността са се проявили именно при извършването на това
престъпление, там са станали видими. Ноторно известно е, че огромен брой тежки
до степен безчовечност престъпления се извършват от неосъждани и с нормални или
дори чудесни до момента на престъплението характеристики. Не е нужно да се
сочат тук известни в практиката и теорията фрапантни примери на престъпления с
необяснима и трудна за възприемане бруталност и жестокост от лица, за които
това е изглеждало невъзможно, в най непредвидими ситуации и възраст. При тези
предпоставки
преценката
дали случаят е или не е „особено тежък“ следва да изхожда преди всичко от
обстоятелства, непосредствено свързани и концентрирани около конкретното
процесно престъпно деяние, а не „разлети“ със или без връзка с неопределен обем
от данни за личността на извършителя в миналото или евентуалното му бъдеще.
На
фона на тези съждения съдът намира, че правилно и по отношение обществената
опасност на личността на подсъдимия, прокурорът е отдал нужното значение на
обстоятелствата, пряко свързани с осъществяването на процесното престъпление,
свързани и функционално обусловени от съзнателните действия на подсъдимия и
допуснатите от него нарушение на известните му и задължителни за спазване
правила за движение по пътищата. Такива са обстоятелствата, че пътнотранспортното нарушение е причинено в
централната част на населено място, явяващо се и основно място за социално
средище и общуване, големия брой допуснати от подсъдимия нарушения на правилата
за движение, значителното надвишаване на позволената в населено място скорост -
повече от 50 % и то както се посочи в центъра на селището, безпричинността на
предприетата маневра – нищо не е налагало изпреварването на това място и по
този начин /по делото не са установени други асоциални причини за
„състезанието“ между подсъдимия и приятелите му в центъра на селото/,
афишираната с всичко това самонадеяност, пълно игнориране и брутално
несъобразяване на законоустановени и общоприети правила и с произтичащите от
това рискове.
Не
обосновават изводи в различна насока актове на съдилищата по цитираното от
защитата на подсъдимия по н.о.х.д. № 79/12 г. на РОС /ВНОХД 111/2012 г. на ВтАС
и 1665/2012 г., /публично известни като надлежно публикувани на интернет
страниците на тези съдилища/, тъй като там третираната хипотеза, противно на
доводите на защитата, е различна – произшествието е нестъпило при други предпоставки
и, което е същественото, на извънградски път, а не, както е по настоящото дело,
в центъра на населено място, в оживено време, при безпричинно и брутално
състезание и превишаване на разрешената скорост с повече от 50 %.
Ето защо съдът прие за доказано
по несъмнен и категоричен начини призна подсъдимия за виновен по процесното
обвинение в престъпление по чл.
343 ал.4,
вр. ал.3, пр.1 и 3 б.”б” пр.2, вр. ал. 1 б. ”в”, вр. чл. 342 ал. 1
от НК и чл. 58а ал. 1 и 5 от НК
вр. чл. 373 ал. 2 от НПК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на
наказанието на подсъдимия съдът съобрази следното:
Тезата на защитата на подсъдимия
за наличие на предпоставките по чл. 55 вр. чл. 58а ал. 4 вр. чл. 373 ал. 2 от НПК не намира опора в доказателствата по делото. Липсват и двете групи от
предпоставки предвидени в разпоредбата – на смекчаващите отговорността
обстоятелства противостоят с не по-малка тежест отегчаващи такива, а
същественото е, че с оглед изложената специфика на случай най-лекото предвидено в закона наказание не
се явява несъразмерно тежко. Доколкото има и такъв аргумент, елементарно е, че
самопризнанието в случая не може да се третира като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като е основна предпоставка съгл. чл. 373 ал. 2 от НПК за
радикално смекчаване на следващата се наказателна отговорост на дееца.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия,
липсата на минали нарушения по ЗДвП, това че работи, че е станал студент, както
и разкаянието му.
Отегчаващи отговорността му
обстоятелства са безпричиността и бруталността да допуснатите от него нарушения
на правилата за движение по пътищата, големия им брой, степента им –
алкохолното съдържание значително превишава законоустановения критерий за пияно
състояние, а превишаването на разрешената в участъка скорост е с повече от 50
%, мястото на произшествието - централната част на населено място.
Предпоставящо завишаване на санкцията обстоятелство е и ноторно известния висок
брой на пътнотранспортните престъпления, и то точно от вида на процесното – от
самонадеяни млади водачи, с безпричинни и на изключително опасни места
тангиращи с „пътно хулиганство“ прояви и
нарушения, след употреба на спиртни напитки и други упойващи вещества.
При тези предпоставки съдът възприе
тезата на обвинението за баланс на отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства и определи при условията по чл. 58а ал. 1 от НК размера на
основното предвидено в закона наказание лишаване от свобода около средата и
малко под нея, а именно девет години лишаване от свобода, след което го редуцира
съгл. чл. 58а ал. 1 с една трета на шест години лишаване от свобода.
На основание чл. 343г от НК
съдът, като прецени предвид младежката възраст и чистото съдебно минало, че
липсват изключителните основания за лишаване на подсъдимия от правата по чл. 37
ал. 1 т. 6, наложи на подсъдимия наказанието по чл. 36 ал. 1 т. 7 от НК –
лишаване от правоуправление на МПС за срок от девет години.
Причини за извършването на
престъплението са проявената самонадеяност и безотговорност от извършителя.
Подсъдимият следва да заплати
деловодните разноски на държавата.
Веществените доказателства следва
да се върнат на собствениците им.
По тези съображения съдът се
произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: