МОТИВИ по НОХД №1339/2012 година
по описа на ЛРС
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу подсъдимият А.О.А. било предявено обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода от
20.11.2011г. до 17.01.2012г., в махала „Съевска"
в землището на с. Сопот, обл.Ловеч, при условията на
продължавано престъпление, повторност и предварителен
сговор с У.Е.А. и О.Т.М.,***, чрез използване на МПС — лек автомобил „Опел Вектра" с peг. № OB 2385 АС,
собственост на Н. Борисов Добрев от гр.Троян и техническо средство — ключ, нож
и гаечен ключ, отнел чужди движими вещи — електрическа фреза, бензинова косачка
„BG-PM4" с фабричен № 3401016, електрическа косачка „Флимо
РЕ320" с фабричен № 54844, моторен трион „Хускварна
36", 28 литра
ракия, казан за варене на ракия с вместимост 120 литра, 2 броя
електрически удължители по 10
метра, 2 броя електрически удължители по 4 метра, токоизправител /зарядно
устройство/ 12 волта, електрическо ренде „Спарки", стойка за настолна бор
машина, алуминиево казанче за храна с вместимост 5 литра на обща стойност
2058,60 лева, от владението на Н.А.Н. ***, и велосипед „Експлорър",
бормашина „Елпром В8", 3 броя трифазни
електромотора за циркуляр и светещ маркуч /гирлянд/ с
дължина 8 метра,
на обща стойност 716,80 лева, от владението на Н.Т.Г. ***, всичко на обща
стойност 2 775,40 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Срещу подсъдимият О.Т.М. било предявено обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода от 20.11.2011г. до 17.01.2012г.,
в махала „Съевска" в землището на с. Сопот, обл.Ловеч, при условията на продължавано престъпление и
предварителен сговор с У.Е.А. и А.О. ***, чрез използване на МПС — лек
автомобил „Опел Вектра" с peг.
№ OB 2385 АС, собственост на Н. Борисов Добрев от гр.Троян и техническо
средство — ключ, нож и гаечен ключ, отнел чужди движими вещи — електрическа
фреза, бензинова косачка „BG-PM4" с фабричен № 3401016, електрическа
косачка „Флимо РЕ320" с фабричен № 54844,
/зарядно устройство/ 12 волта, електрическо ренде „Спарки", стойка за
настолна бор машина, алуминиево казанче за храна с вместимост 5 литра на обща стойност
2058,60 лева, от владението на Н.А.Н. ***, и велосипед „Експлорър",
бормашина „Елпром В8", 3 броя трифазни
електромотора за циркуляр и светещ маркуч /гирлянд/ с
дължина 8 метра,
на обща стойност 716,80 лева, от владението на Н.Т.Г. ***, всичко на обща
стойност 2 775,40 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай,
Срещу подсъдимият У.Е.А. било предявено обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода от 20.11.2011г. до 17.01.2012г.,
в махала „Съевска" в землището на с. Сопот, обл.Ловеч, при условията на продължавано престъпление и
предварителен сговор с А.О.А. и О.Т.М.,***, чрез използване на МПС — лек
автомобил „Опел Вектра" с peг.
№ OB 2385 AC,
собственост на Н. Борисов Добрев от гр.Троян и техническо средство — ключ, нож
и гаечен ключ, отнел чужди движими вещи — електрическа фреза, бензинова косачка
„BG-PM4" с фабричен № 3401016, електрическа косачка „Флимо
РЕ320" с фабричен № 54844, моторен трион „Хускварна
36", 28 литра
ракия, казан за варене на ракия с вместимост 120 литра, 2 броя
електрически удължители по 10
метра, 2 броя електрически удължители по 4 метра, токоизправител
/зарядно устройство/ 12 волта, електрическо ренде „Спарки", стойка за
настолна бор машина, алуминиево казанче за храна с вместимост 5 литра на обща стойност
2058,60 лева, от владението на Н.А.Н. ***, и велосипед „Експлорър",
бормашина „Елпром В8", 3 броя трифазни
електромотора за циркуляр и светещ маркуч /гирлянд/ с
дължина 8 метра,
на обща стойност 716,80 лева, от владението на Н.Т.Г. ***, всичко на обща
стойност 2 775,40 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай.
В с.з. на осн. чл. 94, ал.1
т.9 от НК съдът е назначил за сл. защитник на подсъдимия А.А., адв. П. П. от ЛАК, определен за такъв от ЛАК и назначен и в
хода на ДП.
В с.з. на осн. чл..94, ал.1
т.9 от НПК съдът е назначил на подс. О.Т. за сл. защитник адв. В. Г. от ЛАК,
определен за такъв от ЛАК и назначен и в хода на ДП.
В с.з. на осн. чл..94, ал.1
т.9 от НПК съдът е назначил на подс.У.А. за сл. защитник адв. Ил. И. от ЛАК,
определен за такъв от ЛАК и назначен и в хода на ДП.
В с.з. защитниците и на тримата подсъдими, както и
самите подсъдими са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е разпоредил да се проведе
предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на
страните след разясняване на подсъдимите от съда правата им по чл. 371 от НПК и
след като ги е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от тях самопризнания по чл. 371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, и тримата подсъдими са направили
самопризнания и в с.з. са заявили, че се признават за виновни, че фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и
че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като са се
съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направените
самопризнания от тримата подсъдими, съдът, след като е установил, че
самопризнанията им се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение по чл. 371, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на тримата подсъдими, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт
В с.з. пострадалия от престъплението Никола А.Н. е
предявил солидарно срещу тримата подсъдими А., М. и А. гр. иск за сумата от
1630.60 лв. представляваща причинени от престъплението имуществени вреди ведно
със законната лихва, начиная от 17.01.2012 год., до
окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел гражданския иск за съвместно
разглеждане, като е конституирал като гр. ищец в процеса Н., който в с.з.
поддържа гр. иск, така както е приет за съвместно разглеждане ведно с
наказателното производство и моли да бъде уважен.
В с.з. пострадалия от престъплението Н.Т.Г. е предявил солидарно срещу тримата подсъдими А.,
М. и А. гр. иск за сумата от 524.00 лв. представляваща причинени от
престъплението имуществени вреди ведно със законната лихва, начиная
от 17.01.2012 год., до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел
гражданския иск за съвместно разглеждане, като е конституирал като гр. ищец в
процеса Г., който в с.з. поддържа гр. иск, така както е приет за съвместно
разглеждане ведно с наказателното производство и моли да бъде уважен.
В съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372,
ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при провеждане на
съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимите, на свидетелите и
на вещото лице изготвило назначената на досъдебното производство експертиза за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в
съдебно заседание поддържа обвинението срещу тримата подсъдими така както са
предявени с обвинителния акт, като излага, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установена тяхната вина и извършеното престъпление за
което са предадени на съд. Излага, че и тримата подсъдими се признават за
виновни за извършеното престъпление като изцяло потвърждават фактите изложени в
обвинителният акт. Моли съда да ги признае за виновни за извършеното
престъпление по чл.195,ал.1т.4,пр.1 и пр.2, т.5 и /т.7 за подс.
А./ във вр. с чл.26 ,ал.1 от НК и да им наложи
предвидените в закона наказания при условията на чл. 58 „А”. По отношение на
подсъдимия А.А., моли да бъде наложено наказание от 1 год. и 6 месеца лишаване
от свобода което съответно да бъде намалено с 1/3 и изпълнението на наложеното
наказание да бъде отложено за срок от 3 год. По отношение на другите двама
подсъдими, моли да бъде наложено наказание от по 1 год. лишаване от свобода,
което да бъде намалено с 1/3 като изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено
за срок от 3 години. Моли да бъдат уважени и предявените граждански искове така
както са предявени.
Подс. А.О.А.
в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че
фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на
истината. Защитникът му адв. П. и изложил, че
неговият подзащитен признава изцяло вината си и
изложеното в обвинителният акт. Излага, че е бил добросъвестен още в началото
на ДП и счита, че при него има някои смекчаващи вината обстоятелства, които
следва да се отразят на размера на наказанието, което ще му бъде наложено. Излага,
че той е осъждан със споразумение от 2008 год. на обществено порицание когато е
бил 16 годишен, и че може да се приеме, че не е осъждан, тъй като е изпълнено
това наказание и от тогава са изтекли повече от 5 години когато е влязла в сила
присъдата на 25.06.08 год. Моли това да се вземе предвид при определяне на
наказанието тъй като е реабилитиран. Моли да се приложи при определяне на
наказанието чл.58 „А” от НК като се намали съответно с 1/3 наказанието и същото наказание да се
отложи на осн. чл.66 от НК тъй като не е осъждан. Излага, че има всички условия
за приложение на чл. 66 от НК. Излага, че гражданските искове са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
Подс. О.Т.М. в с.з. е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт отговарят на истината. Защитникът му адв.
Г. излага, че срещу неговият подзащитен О.М. е повдигнато обв.
по чл.195, ал.1, т.4 предл. 1 и 2 и т.5, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
затова че в периода от 20.11.2011 год. до 17.01.2012 год. е отнел вещи
подробно описани и индивидуализирани в обвинителният акт на обща стойност
2775.40 лв. в съучастие с другите двама
подсъдими. Излага, че делото е изяснено изцяло от фактическа страна още в ДП,
квалификацията е правилна, неговият подзащитен е
признал всички обстоятелства изложени в обвинителния акт и пред съда стои
единствено въпроса за вида и размера на наказание. Моли при определяне на
наказанието съда да има предвид, че все
пак подзащитият му е проявил добросъвестност, че се е
разкаял, и че е осъзнал постъпката си, и че това му давало правото да увери
съда, че процеса в него е извървян и се касае за един млад човек поел току що
житейския си път, който се грижи за семейство и отглежда две малолетни деца. Излага,
че е с добри характеристични данни, и че
няма основания съда да се смущава от неговото свидетелство за съдимост. Излага,
че през 2000 год. е имал условна присъда по чл.195, и че е реабилитирана през
2003 год. като е приложен чл. 86, ал.1, т.3 от НК и не следва да се обсъжда
това осъждане. Излага, че не следва да се обсъжда и наказанието по чл.78 „А” от НК. Излага, че
единственото наказание, което той току що е изтърпял е по НОХД №284/2011г., което
е влязло в сила на 17.09.2011 год., но касаело престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Моли съда да му наложи наказание не повече от 9 месеца лишаване от свобода,
което наказание да бъде отложено при
условията на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 год., като при така определеното
общо наказание от 9 месеца да се приложи
разпоредбата на чл.58а от НК като остане
да изтърпява 6 месеца.
Подс. У.Е.А. в с.з. е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт отговарят на истината. Защитникът му адв.
И. е заявил, че подзащитният му след образуване на
ДП е направил пълни самопризнания, съдействал
е на разследващите органи. Същият за
първи път извършва обществено опасно деяние осъзнал е извършеното от него и
искрено съжалява за това което е направил. Моли при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на 55, ал.1, т.1 от НК, като се определи на подзащитният
му минимално наказание, а именно 3
месеца лишаване от свобода, като изпълнението на същото бъде отложено на осн.66, ал. 1 от НК за
срок от 3 години. Излага, че предявените
граждански искове следва да бъдат
уважени.
От направените самопризнания на
тримата подсъдими, както и от събраните в хода на досъдебното производство писмени
и гласни доказателства, които ги подкрепят и заключението на в.л. по
изготвената на досъдебното производство експертиза, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимите А.О.А., О.Т.М. и У.Е.А. ***. Същите били безработни, като
първите двама и осъждани за престъпления от общ характер.
Тримата обвиняеми били приятели и често прекарвали
времето си заедно. Един ден, през месец декември на 2011 год. тримата се
събрали в едно кафене, на центъра на селото да играят карти. Докато играели
карти подс. О.М. им казал, че знае две къщи в с. Сопот,
обл. Ловеч, необитаеми, в които имало доста неща,
които можели да вземат и изкарат пари от
тях. Предложил да им покаже къщите. Така тримата се качили в лек автомобил
„Опел Вектра”, с рег. № ОВ 2385 АС и подс. М. ***. Там спрял автомобила на една отбивка, преди бензиностанцията и им посочил къщите. След
това се върнали в с. Български извор, като продължили да играят карти в дома на
подс. О.М.. Към 24.00 часа тримата отново тръгнали
към с. Сопот. Лекият автомобил „Опел Вектра”, подс. М. спрял на същата отбивка.
Казал им първо да влязат в горната къща и от нея да вземат кабели, мотори и
всичко, което може да се вземе и продаде по-лесно. Къщата била собственост на Н.А.Н.
***. В имота си Н. бил до 20.11.2011
год., след което времето застудяло и той се прибрал в гр. София.
В къщата подсъдимите А.А. и У.А. влезли през не
заключена входна врата. Започнали да търсят из двора вещи, които могат да
вземат. В една постройка - плевня намерили и взели - 3 бр. трифазни
електромотор за циркуляр, 1 бр. бормашина „Елпром В8”
и два ел. мотора. Единият от моторите
бил оставен на земята, а другия закачен към някаква дърводелска машина. Него
свалили, с помощна на ключ. В една от стаите на къщата намерили и взели
велосипед „Експлолър”, а от асмата свалили и един
светещ гирлянд. Намерените вещи изнесли в канавката, до
пътя. След това се обадили по телефона на подс. М., който
им казал, че трябва да влязат и в долната къща. Долната къща била собственост
на Н.Т.Г. ***. За последно в имота си Г.
бил през месец ноември на 2011 год., като при тръгване заключил вилата и
постройките. И в тази къща двамата влезли през не заключена порта. В двора на
къщата двамата видели постройка, заключена с катинар. Ключа на катинара бил на
него и така двамата влезли в постройката. От там взели две косачки, една
електрическа и една бензинова, един казан за варене на ракия, 1 бр.
електрическа фреза, 1 бр. моторен трион „Хускварна”, 28 л. ракия в пластмасови
туби, 2 бр. удължители по 10 м,
2 бр. удължители по 4 м.,
зарядно за акумулатор, електрическо ренде, 12 волта марка „Спарки”, стойка за
настолна бормашина, алуминиево казанче за храна, 5 литра. Тези вещи също
изнесли в канавката до пътя, като се обадили на подс.
М. да дойде и ги прибере с колата. Откраднатите вещи занесли в дома на О.М. на
два пъти. Колелото, двете косачки, ракията и фрезата подсъдимите А. и А.
продали на свидетелят Ц.Н.. Моторния трион „Хускварна”
продали на бащата на подс. У.А. за сумата от 80 лева,
а светещият гирлянд,
ел. мотора и казана за варене на
ракия останали в подс. О.М..
Видно от заключението на стоково-икономическата
експертиза стойността на отнетите движими вещи от дома на Н.А.Н. възлиза на
сумата от 2058.60 лева, тази от дома на Н.Т.Г.-716.80 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.О.А. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.
2, т.5 и т.7 във чл.26, ал.1 от НК, като
през периода от 20.11.2011г. до 17.01.2012г., в махала „Съевска”
в землището на с. Сопот, обл.Ловеч, при условията на
продължавано престъпление, повторност и предварителен
сговор с У.Е.А. и О.Т.М.,***, чрез използване на МПС — лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № ОВ 2385 АС,
собственост на Н. Борисов Добрев от гр.Троян и техническо средство — ключ, нож
и гаечен ключ, отнел чужди движими вещи — електрическа фреза, бензинова косачка
„BG-PM4” с фабричен № 3401016, електрическа косачка „Флимо
РЕ320” с фабричен № 54844, моторен трион „Хускварна 36”, 28 литра ракия, казан за
варене на ракия с вместимост 120
литра, 2 броя електрически удължители по 10 метра, 2 броя
електрически удължители по 4
метра, токоизправител /зарядно устройство/ 12 волта,
електрическо ренде „Спарки”, стойка за настолна бор машина, алуминиево казанче
за храна с вместимост 5
литра на обща стойност 2058,60 лева, от владението на Н.А.Н.
***, и велосипед „Експлорър”, бормашина „Елпром В8”, 3 броя трифазни електромотора за циркуляр и
светещ маркуч /гирлянд/ с дължина 8 метра, на обща стойност
716,80 лева, от владението на Н.Т.Г. ***, всичко на обща стойност 2 775,40
лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият О.Т.М. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и
пр.2 и т.5 във с чл.26 ал.1 от НК, като през периода от
20.11.2011г. до 17.01.2012г., в махала „Съевска” в
землището на с. Сопот, обл.Ловеч, при условията на
продължавано престъпление и предварителен сговор с У.Е.А. и А.О. ***, чрез
използване на МПС — лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № ОВ 2385 АС, собственост на Н. Борисов Добрев от
гр.Троян и техническо средство — ключ, нож и гаечен ключ, отнел чужди движими
вещи — електрическа фреза, бензинова косачка „BG-PM4” с фабричен № 3401016,
електрическа косачка „Флимо РЕ320” с фабричен №
54844, моторен трион „Хускварна 36”, 28 литра ракия, казан за варене
на ракия с вместимост 120
литра, 2 броя електрически удължители по 10 метра, 2 броя
електрически удължители по 4
метра, токоизправител /зарядно устройство/ 12 волта,
електрическо ренде „Спарки”, стойка за настолна бор машина, алуминиево казанче
за храна с вместимост 5
литра на обща стойност 2058,60 лева, от владението на Н.А.Н.
***, и велосипед „Експлорър”, бормашина „Елпром В8”, 3 броя трифазни електромотора за циркуляр и
светещ маркуч /гирлянд/ с дължина 8 метра, на обща стойност
716,80 лева, от владението на Н.Т.Г. ***, всичко на обща стойност 2 775,40
лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият У.Е.А. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 във с
чл.26 ал.1 от НК, като през периода от 20.11.2011г. до 17.01.2012г., в
махала „Съевска” в землището на с. Сопот, обл.Ловеч, при условията на продължавано престъпление и
предварителен сговор с А.О.А. и О.Т.М.,***, чрез използване на МПС — лек
автомобил „Опел Вектра” с peг.
№ ОВ 2385 АС, собственост на Н. Борисов Добрев от гр.Троян и техническо
средство — ключ, нож и гаечен ключ, отнел чужди движими вещи — електрическа
фреза, бензинова косачка „BG-PM4” с фабричен № 3401016, електрическа косачка „Флимо РЕ320” с фабричен № 54844, моторен трион „Хускварна 36”,
28 литра
ракия, казан за варене на ракия с вместимост 120 литра, 2 броя
електрически удължители по 10
метра, 2 броя електрически удължители по 4 метра, токоизправител
/зарядно устройство/ 12 волта, електрическо ренде „Спарки”, стойка за настолна
бор машина, алуминиево казанче за храна с вместимост 5 литра на обща стойност
2058,60 лева, от владението на Н.А.Н. ***, и велосипед „Експлорър”,
бормашина „Елпром В8”, 3 броя трифазни електромотора
за циркуляр и светещ маркуч /гирлянд/ с дължина 8 метра, на обща стойност
716,80 лева, от владението на Н.Т.Г. ***, всичко на обща стойност 2 775,40
лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай.
Настоящата инстанция намира, че от
направените самопризнания на тримата подсъдими и събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства и заключението на назначената на досъдебното производство експертиза по
безспорен начин е установено, че тримата подсъдими са автори на деянията за които
са предадени на съд.
От обективна страна и тримата подсъдими са осъществили
изпълнителното деяние чрез действие – отнели чужди движими вещи – електрическа фреза,
бензинова косачка „BG-PM4” с фабричен № 3401016, електрическа косачка „Флимо РЕ320” с фабричен № 54844, моторен трион „Хускварна 36”,
28 литра
ракия, казан за варене на ракия с вместимост 120 литра, 2 броя
електрически удължители по 10
метра, 2 броя електрически удължители по 4 метра, токоизправител
/зарядно устройство/ 12 волта, електрическо ренде „Спарки”, стойка за настолна
бор машина, алуминиево казанче за храна с вместимост 5 литра на обща стойност
2058,60 лева, от владението на Н.А.Н. ***, и велосипед „Експлорър”,
бормашина „Елпром В8”, 3 броя трифазни електромотора
за циркуляр и светещ маркуч /гирлянд/ с дължина 8 метра, на обща стойност
716,80 лева, от владението на Н.Т.Г. ***, всичко на обща стойност 2 775,40
лева. Т.е и тримата подсъдими са прекратили фактическата власт върху вещите и са
установил своя фактическа власт върху тях.
От субективна страна и тримата подсъдими са
осъществили деянието виновно, при пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали тяхното
настъпване.
Деянието се квалифицира по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и
пр.2 от НК, тъй като кражбата е извършена чрез използване на МПС — лек
автомобил „Опел Вектра” с peг.
№ ОВ 2385 АС, собственост на Н. Борисов Добрев от гр.Троян и техническо
средство — ключ, нож и гаечен ключ.
Обстоятелството, че кражбите са извършени от тримата подсъдими
през непродължителен период от време – през периода 20.11.2011г. до
17.01.2012г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
всяка следваща кражба се е явявала от обективна и субективна страна продължение
на предходната, дава основание на съда да приеме, че в случая извършените от
последните престъпления са при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК.
Подс. А. е осъществил деянието при условията на повторност по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 НК. Видно от справката му за съдимост последният
е осъждан със споразумение №88/25.06.2008г. на РС гр. Тетевен по НОХД
№245/2008г., в сила от 25.06.2008г. за престъпление по чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.8, чл.20, ал.2 и 4 и чл.63, ал.1, т.3
от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК му е наложено наказание
„Обществено порицание”, от изтърпяване на наказанието не е изтекъл предвиденият
в чл.30 от НК петгодишен срок, което обуславя извършителство
на настоящето деяние при условията на повторност,
поради което квалификацията на престъплението е по чл.195, ал.1, т.7 от НК и
случаят с оглед високата обществена опасност, както на деянието, така и на
дееца не е маловожен.
От направените самопризнания на тримата подсъдими безспорно
установено по делото е и
обстоятелството, че за деянието подсъдимите А., М. и А. са се уговорили
предварително, което квалифицира деянията им по т.5 на чл. 195, ал.1 от НК. От
доказателствата в делото се установява, че е налице предварително взето решение
за извършване на кражбата, относящо се до
предварително обмислена престъпна дейност относно обекта на кражбата. Кражбата
не е извършена при обикновено съучастие, защото не е резултат на внезапно и
спонтанно възникнал общ умисъл, а е резултат на престъпна дейност, за която
участниците предварително са се споразумели да я извършат. В представеното им
съдържание предварително е бил формиран престъпният умисъл да извършат
кражбата, обективиран впоследствие в извършеното
деяние в изпълнение на предварително взетото решение, като случая не е
маловажен.
Деянието не представлява маловажен случай с оглед
миналата съдимост на подс. А. – осъждан е веднъж за
тежко умишлено престъпление против собствеността, което обосновава извод, че
наложеното наказание не е постигнало целите по чл.36 НК и характеризира
деянието и личността на подс. А. като такива с висока
степен на обществена опасност. Не на последно място съдът взема предвид
високата обществена опасност на деянието, с оглед стойността на отнетите вещи и
начина на осъществяването му, както и не възстановяването на причинените
имуществени вреди на пострадалите.
Деянието не представлява маловажен случай и с оглед
миналата съдимост на подс. М. - осъждан три пъти за
умишлени престъпления, включително и за престъпление против собствеността,
което обосновава извод, че налаганите до момента наказания не са постигнали
целите по чл.36 НК и характеризира деянието и личността на подс.
М. като такива с висока степен на обществена опасност. Не на последно място
съдът взема предвид високата обществена опасност на деянието, с оглед
стойността на отнетите вещи и начина на осъществяването му, както и не
възстановяването на причинените имуществени вреди на пострадалите.
Деянието не представлява маловажен случай и за подс. А., предвид високата обществена опасност на деянието,
с оглед стойността на отнетите вещи и начина на осъществяването му, както и не
възстановяването на причинените имуществени вреди на пострадалите.
Настоящата инстанция намира, че от направените от
тримата подсъдими самопризнания и събраните на досъдебното производство писмени
и гласни доказателства, които ги подкрепят, както и от заключението на
изготвената на досъдебното производство експертиза по безспорен начин е
установено, че тримата подсъдими са автори на деянията, за които са предадени
на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът
квалифицира деянията, призна тримата подсъдими за виновни и ги осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се
изяснява от направените от тримата подсъдими самопризнания, от писмените и
гласни доказателствата по делото, които ги подкрепят и заключението на
изготвената на досъдебното производство експертиза.
Причините за извършеното престъпление произтичат от стремежа на подсъдимите към
незаконно облагодетелстване по лесноосъществим и неправомерен начин.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. А., настоящата инстанция на осн.
чл. 373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената опасност на дееца и
деянието, че е налице деяние извършено при условията на повторност,
направените пълни самопризнания в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на
деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на
деянието, както и данните за личността на подсъдимия и обстоятелството, че
причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени, му определи
на осн. чл.195, ал.1, т.4, предл.
1 и 2 - ро, т.5 и т.7 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК, наказание ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.58а, ал.1 от НК,
съдът намали така определеното наказание от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА с 1/3, като подсъдимия А. следва да
изтърпи наказание от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1
от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години
от влизане на присъдата в сила, като прие, че с оглед постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК и най - вече с оглед поправяне на осъденият не е
наложително реалното изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. А. е справедливо, и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът не намери многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление да се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. А. определеното по - горе наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М., настоящата инстанция на осн.
чл. 373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената опасност на дееца и
деянието, наличието на предходни осъждания, процесуалното му поведение, както и
начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства,
очертаващи спецификата на деянието, направените в хода на съдебното следствие
самопризнания, както и данните за личността на подсъдимия и обстоятелството, че
причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени, му определи
на осн. чл.195, ал.1, т.4, предл.
1 и 2 - ро, т.5 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, наказание ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.58а, ал.1 от НК,
съдът намали така определеното наказание от
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с
1/3, като подсъдимия М. следва да
изтърпи наказание от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1
от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години
от влизане на присъдата в сила, като прие, че с оглед постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК и най - вече с оглед поправяне на осъденият не е
наложително реалното изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. М. е справедливо, и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът не намери многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление да се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. М. определеното по - горе наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. А., настоящата инстанция на осн.
чл. 373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената опасност на дееца и
деянието, липсата на предходни осъждания, направените в хода на ДП и съдебното
следствие самопризнания, процесуалното му поведение, както и начина на
извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи
спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия и
обстоятелството, че причинените от престъплението имуществени вреди не са
възстановени, му определи на осн. чл.195, ал.1, т.4, предл. 1 и 2 - ро, т.5 във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.58а, ал.1 от НК,
съдът намали така определеното наказание от
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с
1/3, като подсъдимия А. следва да
изтърпи наказание от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1
от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години
от влизане на присъдата в сила, като прие, че с оглед постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК и най - вече с оглед поправяне на осъденият не е
наложително реалното изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. А. е справедливо, и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът не намери многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление да се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. А. определеното по - горе наказание.
В съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с
чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за имуществени вреди от гр.
ищец Н.А.Н. *** против подс. А.А., О.М. и У.А.
солидарно за сумата от 1630.60 лева, представляваща причинени от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная
от 17.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като основателен и
доказан, като прие, че тримата подсъдими с виновното си, противоправно
поведение са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане и между
виновното и противоправно поведение на подсъдимите и
настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка. Стойността на
нанесените имуществени вреди се установява от заключението на в.л., гласните
доказателства по делото и самопризнанията на тримата подсъдими.
В съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с
чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за имуществени вреди от гр.
ищец Н. *** против подс. А.А., подс.
О.М. и подс. У.А. солидарно за сумата от 524.00 лева,
представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва, начиная от 17.01.2012г. до
окончателното изплащане на сумата, като основателен и доказан, като прие, че
тримата подсъдими с виновното си, противоправно
поведение са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане и между
виновното и противоправно поведение на подсъдимите и
настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка. Стойността на
нанесените имуществени вреди се установява от заключението на в.л., гласните
доказателства по делото и самопризнанията на тримата подсъдими.
При този изход на процеса, съдът осъди подс. А.А., подс. О.М. и подс. У.А. да заплатят солидарно на ОД на МВР сумата от 70.00
лева, представляващи разноски за в.л., и на ЛРС сумата от 15.00 лева за в.л. и
сумата от 115.00 лв., представляваща държавна такса върху уважените размери на
гр. искове.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: