Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 14.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия
Христова к.а.н.д. №197/2020г. по описа на АС Ловеч, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260014/02.10.2020г., постановено по н.а.х.д.
№ 202/2020г., Тетевенски районен съд, трети състав е изменил Наказателно постановление
(НП) № 465143-F506161 от 25.09.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Ресторанти Д.”
ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Български Извор, обл.
Ловеч, ул. „Александър Стамболийски” №60, представлявано от Р.Р.Д., на
основание чл.185, ал.1 във вр. с ал.2 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1000 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
Министъра на финансите, като е намалил санкцията на 500 лева.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Началник отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново, страна по н.а.х.д. № 202/2020г. по описа на РС Тетевен.
В касационната жалба се оспорва намаляването на
наложената санкция с доводи, че при извършената проверка са установени две
нарушения, всяко от които накърнява особено важни държавни интереси. За
процесното нарушение се твърди, че е налице висока степен на обществена
опасност, с по-голяма степен от други от същия вид, произтичаща от възможността
за многократно проявление на нарушението във времето, и това е било съобразено
от АНО при определяне размера на санкцията. Иска се отмяна на съдебното решение
и потвърждаване изцяло на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се представлява. В писмена молба оспорва жалбата и излага доводи по същество за
правилност на съдебното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 24.08.2019г.
служители на НАП извършили проверка в търговски обект на жалбоподателя –
ресторант „Д.”***, стопанисван от „Ресторанти Д.“ ООД. При проверката било
установено, че дневният оборот от монтирано фискално устройство модел „Datecs“
DP-25 KL, с номер на ФУ DT382008 и номер на фискалната памет 02695005, съгласно
междинен отчет е в размер на 8043,40 лева, а фактическата наличност в касата на
обекта е в размер на 3155,98 лева, съгласно изготвения опис на паричните
средства от сервитьора в обекта. Контролните органи установили също, че
фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Установената промяна в касовата наличност била в размер на
4887,42 лева и представлявала извеждане на пари от касата, която не била
отразена във фискалното устройство, като по този начин жалбоподателят не е
изпълнил задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна
в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. Контролните органи съставили протокол за извършената
проверка. На 27.08.2019г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F506161 за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Актът бил
връчен на пълномощник на жалбоподателя, който го подписал и получил, без да
отрази възражения в него. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Съдът приел, че гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административнонаказателната
преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства. При
така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица и в
законоустановените срокове, нарушението е безспорно установено и
законосъобразно дружеството е било привлечено към административнонаказателна
отговорност. За да измени НП, въззивният съд приел, че АНО е допуснал нарушение
на чл.27 от ЗАНН при определяне размера на санкцията над законовия минимум, като
не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, липсват
доказателства дружеството да е санкционирано за други нарушения на ЗДДС, за
наличие на публични задължения и за увреждане на фиска и щета на бюджета. С
горните мотиви решаващият състав намалил размера на наложената на жалбоподателя
имуществена санкция от 1000 лв. на 500 лв.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1
на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 (в
процесния казус – имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.).
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ касае случаите извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
В случая спорният въпрос е за правилното приложение от
АНО и от районния съд на чл.27 от ЗАНН. Тази разпоредба задължава АНО при
определяне на наказанието да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя, като смекчаващите обстоятелства
обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко
наказание.
Правилни са изводите на районния съд, че конкретният
случай не сочи на по-висока обществена опасност в сравнение с типичните
нарушения от този вид. Нарушението е извършено за първи път (категорично
отчетено и в процесното НП), не са представени доказателства и не се твърди на
дружеството да са били налагани предходни санкции за нарушаване на данъчното законодателство
или да има наличие на публични задължения,
самото нарушение не води до укриване на доходи или данъци и до увреждане на
фиска. От друга страна в административнонаказателната преписка не са
представени никакви доказателства за отегчаващи обстоятелства при извършване на
нарушението.
Във връзка с горното, напълно се споделя изводът на
решаващия състав, че санкция в минималния законов размер се явява адекватна на
извършеното нарушение, справедлива и достатъчна за постигане на предвидените в
чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Настоящият състав намира за неоснователни и
неподкрепени с доказателства доводите на касатора, че високата степен на
обществена опасност произтича от възможността за многократно проявление на
нарушението във времето. Целите и характера на административното наказване не
допускат размерът на санкцията да се определя за бъдещи несигурни събития и
евентуално извършване на нови нарушения. Административни наказания могат да се
налагат за вече извършени и установени нарушения, но не и за бъдещи такива.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният
представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва
да бъде уважавано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260014/02.10.2020г., постановено
по н.а.х.д. № 202/2020г. по описа на Тетевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.