Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 26.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 14427 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба на
И.Т.Ч. - длъжник по изпълнително дело №:20178630403202 по описа на ЧСИ С.Х., чрез пълномощника адв.В.
Т.-САК, срещу постановление за разноски обективирано в съобщение изх.№
84241/13.10.2017г. издадено от ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ, с
което е оставено без уважение депозирано от длъжника възражение от 11.10.2017г.
за прекомерност на разноските.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноските поради това, че начислените
на длъжника разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. са неправилни и несправедливи. Сочи се, че съобразно новата
редакция на чл.78, ал.8 от ГПК, размера на възнаграждението за юрисконсулт се
определя по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ, а
не по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди, че възнаграждение от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, претендирано от взискателя
„Т.С." ЕАД е прекомерно и е определено в противоречие с материалния закон.
Сочи се в жалбата, че единственото процесуално действие на пълномощника на взискателя
е подаването молба за образуване на
изпълнителното дело, като процесуалния
представител не е извършил други процесуални действия за удовлетворяване на
вземането. По изложеното частния жалбоподател моли да бъде отменено, като
неправилно Постановлението за разноски, обективирано
в съобщение е Изх.
№ 84241 от 13.10.2017 г., като на основание чл.78, ал.8 ГПК разноските
за юрисконсултско възнаграждение, претендирано от взискателя
„Т.С." ЕАД по изпълнително дело № 20178630403202/2017г. на ЧСИ С.Х., per. № 863 от КЧСИ, като бъде намалено от 100 лв. на 50 лв.
На второ място жалбоподателят оспорва размера
на начислените разноски по изпълнително дело № 20178630403202/2017г. на ЧСИ С.Х., peг. № 863 от КЧСИ, възлизащи на 330,44 лв. за
такси по Тарифата към ЗЧСИ, като неправилни и несправедливи. Твърди се, че в
текста на запорно съобщение с изх.№81651/
06.10.2017г. липсва индивидуализация как е формирана сумата от 330,44лв. и по
коя точка /точки/
от ТТР към ЗЧСИ са начислени
такси на длъжника. Поддържа,
че материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само присъденото
вземане по изпълнителния лист. При определяне на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се включват и
начислените разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че съобразно т.26, б. "б" от ТТРЗЧСИ,
дължимата пропорционална такса следва да бъде в размер от 175,89 лв. без
ДДС, съответно 211,07 лв. с ДДС при материален интерес от 1 948,57 лв.
Навежда в тази връзка довод, че определният общ размер на таксите по
изпълнителното дело не е бил определен съобразно ТТРЗЧСИ и е значително завишен
по размер. Моли за отмяна на постовлението
и за намаляване на
начислените по изпълнителното дело такси в общ размер на 330,44 лв. В жалбата се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокат
Валентин Весков Т.тветното адвокатско възнаграждение, което считам, че е в
размер на 300,00 лв.
Взискателят „Т.С." ЕАД
в срока по чл.436 ал.3 ГПК не е взел
становище по жалбата.
В представеното пред съда становище, частен
съдебен изпълнител С.Х., сочи, че въпреки, че първоначално с
горепосоченото съобщение е отказано намаляне на адв. възнаграждение от 100 лева по чл.78 ал.8 от ГПК, с ново
съобщение до жалбоподателката изх.№
88281/25.10.2017г., е намален размера на юрисконсултското възнаграждение за взискателя по чл.78 ал.8 от ГПК, от 100 лева на 50 лева. С оглед на горното счита, че
жалбата е процесуално недопустима относно искането за намаляне
на размера на адвокатското възнаграждение за взискателя
от 100 лева на 50 лева, поради липса на правен интерес от обжалването. В
останалата част счита, че жалбата е изцяло неоснователна, като пояснява, че сумата 330.44 лева с ДДС за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ е формирана от обикновени такси по т.1, т.5, т.3,
две такси по т.9, т.31 и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Приложените към становището на ЧСИ С.Х., per. № 863 от КЧСИ преписи
от книжа по изпълнително дело №20178630403202, сочат следната фактическа
обстановка:
Изп. дело
№ 20178630403202 е образувано на дата 05.09.2017г. по молба на взискателя „Т.С.”ЕАД, седалище гр.София, срещу
длъжника И.Т.Ч. по изпълнителен лист от
25.05.2017г. издаден по гр.д.№72039/2016г. на СРС, 26 състав, за събиране на
посочените в изп. лист суми- 1604, 90 лв. главница, законна лихва за
периода от 08.12.2016г. до изплащането, 138,03 лв. лихва за забава, 315, 64лв.
разноски в съдебното производство. С молбата за образуване на изпълнителното
дело, взискателят е възложил на
съдебния изпълнител и правомощия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Изготвена е покана за доброволно изпълнение,
извършена е справка за имуществото на длъжника, наложени два запора, чрез
изпращане на запорни съобщения до трети задължени
лица – „У.Б.” АД на 06.10.2017г., и
„ЦКБ” АД на 06.10.2017г. След наложения запор на 17.10.2017г. „ЦКБ” АД уведомила ЧСИ, че на
12.10.2017г. е направен превод на цялата сума от 2 494,03лв.
Длъжникът И.Ч. е
депозирала възражение по изп. дело 11.10.2017г. за
прекомерност на разноските по изпълнението./на л.45/ С обжалваното съобщение
изх.№ 84241/13.10.2017г. издадено от ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ, е оставено
без уважение депозирано от длъжника възражение от 11.10.2017г. за прекомерност
на разноските. С постановление за
разноските обективирано в съобщение до длъжника с
изх.№ 88281/25.10.2017г., ЧСИ С.Х. е намалила размера на юрисконсултското
възнаграждение за взискателя по чл.78 ал.8 от ГПК, от
100 лева на 50 лева./на л.101 от изп.д. №
20178630403202 /
След като взе
предвид установените факти, съобрази изложените доводи и разгледа представените
писмени доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни
изводи:
Жалбата с която
съдът е сезиран е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, в частта относно разноските по
изпълнението по ТТР към ЗЧСИ , доколкото е подадена в рамките на установения от
закона преклузивен срок и формално редовна , понеже е
подадена от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване
изпълнително действие – Постановление за разноските.
В
частта относно разноски за юрисконсултско
възнаграждение на взискателят „Т.С.”
ЕАД в размер на 100 лв., жалбата е НЕДОПУСТИМА, доколкото. На 25.10.2017г. съдебния
изпълнител сам е намалил размера на адвокатското възнаграждение за взискателя,
от 100 лева на 50 лева, който размер е минималния по чл.27 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, поради което липса правен интерес от
обжалването, тъй като това искане е удовлетворено.
Разгледани по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на настоящото частно
производство е законосъобразността на Постановление за разноските обективирано в съобщение изх.№ 84241/13.10.2017г. издадено от ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ,
с което е оставено без уважение депозирано от длъжника възражение от
11.10.2017г. за прекомерност на разноските относно обикновените и
пропорционалната от ТТР към ЗЧСИ в размер на 330, 44 лева. Съгласно чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника.
Постановлението е законосъобразно, тъй като пропорционалната
такса съответства на дължимия размер по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
- 176.70лева без ДДС /212.04
лева с дължимия ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от
"Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ" за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума. Таксата по т.26 се дължи за това,
че дължимата парична сума е събрана. Тя е възнаграждение за крайния резултат –
удовлетворяване на парично притезание, удостоверено с
изпълнителния лист. Обикновените
такси са начислени в предвидените от тарифата размери: такса по т.1 от Тарифата
- 24 лева с ДДС; такса по т.5 - 24 лева с ДДС;четири такси по т.3 — 24 лева с
ДДС; две такси по т.9 — 36 лева с ДДС; допълнителни разноски по т.31 — 10.40
лева — за държавни такси по извършени справки в съответните регистри при НОИ,
ГРАО, Агенция по вписванията и БНБ, както и за преписи от документи.
По
изложените съображения атакуваният акт на ЧСИ е законосъобразен, жалбата против
него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
подадената от И.Т.Ч., ЕГН **********, чрез адв.В. Т.,
в качеството на длъжник по изпълнението в
изп. дело №20178630403202 по описа на ЧСИ С.Х., жалба срещу Постановление за разноските от обективирано в съобщение изх.№
84241/13.10.2017г., с което е оставено без уважение
депозирано от длъжника възражение от 11.10.2017г. за прекомерност на разноските
по изпълнението от 330.44 лева с ДДС за такси и
разноски по ТТР към ЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Т.Ч., ЕГН **********, чрез адв.В. Т., в качеството на длъжник по изпълнението в изп. дело
№20178630403202 по описа на ЧСИ С.Х.,
жалба срещу Постановление за разноските от обективирано
в съобщение изх.№ 84241/13.10.2017г., за
намаляване на начисленото юрисконсултско
възнаграждение на взискателя, на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК от 100лв. на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване само в частта, в която е оставена
без разглеждане жалбата за намаляване на юрисконсултско
възнаграждение, имащо характер на определение, пред САС, в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.