Решение по дело №1080/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1179         Година  2021, 10.06.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 13.05.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря М.Г. и при участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1080 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

 Образувано е по касационна жалба на „Магистрали“АД със седалище в гр.Карлово против Решение №260067/11.12.2020г., постановено по АНД №129 по описа на Районен съд – Карлово за 2020г., в ЧАСТТА, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 36-0000042/22.01.2020г., издадено от гла­вен инспектор в Областен отдел „Авто­мо­билна администрация“/ОО„АА“/– Плов­див, с което на АД-то на основание чл.102 ал.2 от Закона за автомобилните пре­вози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.54 ал.3 във вр. с ал.2,т.7 от Наред­ба №33/1999г. на МТ.  

Касационният жалбоподател счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушения на материалния и проце­суалния закони. Иска се отмяна на НП и в тази му част. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - РД "Автомобилна администрация" – Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по основател­ността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила на решението на КРС, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пловдив, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

С решението си по делото от 11.12.2020г. състав на първостепенния съд е потвърдил в тази му част НП, издадено от длъжностно лице от състава на РД „АА“ – Пловдив, с което на търговското дружество е било наложено наказания „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, затова че като собственик на автогара „Карлово“ в гр.Карлово не поддържа оборудвани с навеси сектори за спиране на пристигащи автобуси, като е нарушена новелата на чл.54 ал.3 във вр. с ал.2 т.7 от цитираната Наредба.

В касационната жалба(наименувана неправилно „въззивна жалба“) АД-то сочи, че на първо място сочи, че наказващият орган в НП много неясно е посо­чил нарушените разпоредби, които не можели дори да се идентифицират от кой нормативен акт са,респ. нарушено било правото на защита на наказаното лице.

Настоящият състав намира, че независимо от твърде пестеливото изпис­ване на нарушените разпоредби, вкл. и досежно конкретния нормативен акт от който са(каквато е трайната практика на това учреждение последните 14 годи­ни), то не може да се приеме, че е налице неразбиране, което да е нарушило съществено възможността на търговеца да разбере и се защити по вменявано­то му нарушение.

Що се отнася до сочените обстоятелства, че нарушение по същество ня­ма, то действително на 29.10.2019г. и след проверка е констатирано от про­веря­ва­щи от същата администрация, че 7 сектора за заминаващи и преми­на­ващи автобуси са без навеси, а 1 сектор за пристигащи също е без навес. В тази връзка е било дадено предписание за отстраняване на тези недостатъци на автогарата и определен срок за изпълнение до 29.11.2019г.

В указания срок изпълнение не е последвало. Действително налице са писмени доказателства, че АД-то е предприело действия, вкл. и пред Община – Карлово, за изпълнението му, които обаче към датата на новото обследване – 20.12.2019г. са бил само на документално ниво.

Или макар и да се предприети действия, то по това предписания(вид ПАМ, която не е била оспорена от адресата), не е било поискано и удължаване на определения за изпълнението и срок. В този смисъл дори е налице и неиз­пълнение на самото предписание.

Обективно обаче, след изменението на разпоредбите с ДВ бр.86/2016г., собственикът на автогарата е имал достатъчно време сам да съобрази посо­чените несъответствия, а не да чака някой проверяващ орган дали и кога ще ги забе­лежи, за да му издаде задължителни предписания или просто да установи несъответствие с правно дължимото.

Като е тръгнал по втория път, наказващият орган законосъобразно е анга­жи­рал отговорността на наказаното лице, а в развилото се производство не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oспорено­то решение в тази му част е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относи­мите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Липсват съществени нару­ше­ния, които така да опорочават съдебното производство, че с това да се зася­га пра­во­то на защита на нарушителя.

Неоснователно е и второто възражение в касационната жалба, относно приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Следва в по-обща план да се посочи, че в чл.28 ЗАНН е предвидено, че в "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено администра­тивно наказание.

В Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОС на НК на ВКС се приема, че преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и под­лежи на съдебен контрол.Ако съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е прило­жил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

Видно от оплакванията в касационната жалба, жалбоподателят счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, поради което и наказ­ващият орган, като не ги е приложил, е постановил едно незаконосъобраз­но НП, респ. съдът, от своя страна, като е отказал да ги приложил, също е пос­тановил един незаконосъобразен съдебен акт.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93 т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в срав­нение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Настоящата съдебна инстанция счита, че с оглед на конкретната тежест на нарушението, неговите пос­ледици, изразили се в едно продължително несъоб­разяване с правно дължимото(близо четири години), случаят не може да бъде приет за маловажен по сми­съла на чл.28 от ЗАНН.

Т.е. не може да се приеме, че липсват настъпили вредни последици от продължителното му бездействие, респ. не се касае до извършено администра­тивно нарушение с незна­чителни общественоопасни последици и същото не съставлява малова­жен случай по смисъла на чл. 28, б."а" ЗАНН.

Или настоящата инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, които да водят до отмяната му. Също­то валидно, допустимо и законосъобразно постановено, поради което след­­ва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на ПРС е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260067/11.12.2020г., постановено по АНД №129/2020г. по описа на Районен съд – Карлово, в обжалваната част.

 

           РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                              

                                                                                                                                                                                                                                          

 

                                                                                                    2.