№ 559
гр. Плевен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20244400500776 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №1030 от 23.07.2024г., постановено по гр.дело №1651/2024г.
по описа на РС-Плевен състав на същия съд е прекратил производството по
делото по предявеният от Ч. Х. Л. с ЕГН ********** против Н. Ч. Р. - 1969
гр.Плевен, ЕИК ****** иск за признаване за установено, че трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е прекратено, считано от
10.09.2023 година, въз основа на решение на ОС на НЧ Р. -1969 от 10.09.2023
год., като бъде задължен ответника да оформи трудовата му книжка по
съответния ред, както и да уведоми НАП за промяната в трудовия му договор,
поради недопустимост на иска.
Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 222 ал.3 от КТ Н.
Ч. Р. - 1969 гр.Плевен да заплати в полза на Ч. Х. Л. сумата от 9 483 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.03.2024г. – датата на предявяване на иска, до окончателното й
изплащане.
Съдът е осъдил на основание чл.224, ал.1 от КТ Н. Ч. Р. - 1969 гр.Плевен
да заплати в полза на Ч. Х. сумата от 596,41лв., представляваща обезщетение
за неизползвани 8 дни платен годишен отпуск за 2023г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.03.2024г. – датата на предявяване на
иска, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
до пълния претендиран размер от 969,17лв., като неоснователен и недоказан.
Със същото съдебно решение съдът е отхвърлил предявения от Ч. Х. Л.
против Н. Ч. Р. - 1969 гр.Плевен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КТ за
сумата от 5 013,74лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
1
вреди от бездействието на работодателя да прекрати трудовия му договор по
надлежния ред, търпени през периода от 05.06.2023г. до 10.09.2023г., като
неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна
жалба от НЧ Р. чрез процесуалния му представител адв. В. В. от АК-Плевен.
Жалбоподателят поддържа, че по делото не е безспорно установено дали
ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
евентуално ако е придобил дали към датата на придобиване е получил
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ. Излага твърдение, че безспорно
установено е, че трудовото правоотношение е прекратено на дата 05.06.2024г.
Счита, че съдът неправилно е уважил предявените искови претенции. В
заключение моли съдът да отмени така постановеното съдебно решение в
частта, в която съдът е уважил исковете и да постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове. Моли присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК възиваемата страна депозира
писмен отговор на въззивната жалба, както и насрещна въззивна жалба. В
депозирания отговор излага твърдения, че депозираната въззивна жалба е
неоснователна. Прави искане съдът да потвърди първоинстанционното
съдебно решение като правилно и законосъобразно. В депозираната насрещна
въззивна жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност
на първоинстанционното съдебно решение в частта, в която съдът е прекратил
производството по делото поради недопустимост на предявения иск и в
частта, в която съдът е отхвърлил иска по чл.226, ал.1 от КТ за сумата от 5
013,74лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца вреди от
бездействието на работодателя да прекрати трудовия му договор по
надлежния ред, търпени през периода от 05.06.2023г. до 10.09.2023г., като
неоснователен и недоказан.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивникът се
явява и се представлява от председателят Л. М., който поддържа въззивната
жалба и отговора на насрещната въззивна жалба. Представя писмени бележки
в срок, моли за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от
адв. К., която поддържа отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба. Представя съдебна практика. Моли за присъждане на разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в
жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По основателността на иска: Решението е частично неправилно, но не
по посочените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
съображения.
За разглеждане пред Районен съд – Плевен са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, чл.
чл.224, ал.1 от КТ и чл.226, ал.1 от КТ и положителен установителен иск по
чл. 124 ГПК с претенция да се признае за установено, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 10.09.2023г., въз
2
основа на решение на ОС на НЧ Р. -1969 от 10.09.2023г., като бъде задължен
ответникът да оформи трудовата му книжка по съответния ред, както и да
уведоми НАП за промяната в трудовия му договор.
По отношение на прекратяването на производството по делото по
предявеният от Ч. Х. Л. с ЕГН ********** против Н. Ч. Р. - 1969 гр.Плевен,
ЕИК ****** иск за признаване за установено, че трудовото правоотношение
между ищеца и ответника е прекратено, считано от 10.09.2023 година, въз
основа на решение на ОС на НЧ Р. -1969 от 10.09.2023 год., като бъде
задължен ответника да оформи трудовата му книжка по съответния ред, както
и да уведоми НАП за промяната в трудовия му договор, поради
недопустимост на иска, настоящият съдебен състав счита следното:
При постановяване на съдебното решение съдът е разяснил правата на
страните да обжалват същото, като е посочил съответните срокове да сторят
това. Съдебното решение, в частта, в която производството по делото е
прекратено на осн. чл.130 от ГПК има характера на определение, като същото
се обжалва по реда на чл.274 от ГПК с частна жалба, депозирана в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. В депозираната пред
настоящия съдебен състав насрещна въззивна жалба, ищецът е обжалвал и
прекратяването на производството по реда на чл.130 от ГПК, като в тази си
част насрещната въззивна жалба има характера на частна. Видно от
приложения отрязък от съобщението за получаване на изгответното
първоинстанционно решение, приложен сред кориците на делото, същото е
било получено от процесуалния представител на ищеца на дата 25.07.2024г.,
като насрещната въззивна жалба, в която се съдържа обжалване на
определението за прекратяване на производството по иска по чл.124 от ГПК е
депозирана в служба „Регистратура“ на ОС-Плевен с вх.№26985 от
04.10.2024г., тоест след изтичане на указания от съда едноседмичен срок по
чл.275, ал.1 от ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че частната жалба срещу
определението на съда за прекратяване на производството по делото по
предявеният от Ч. Х. Л. с ЕГН ********** против Н. Ч. Р. - 1969 гр.Плевен,
ЕИК ****** иск за признаване за установено, че трудовото правоотношение
между ищеца и ответника е прекратено, считано от 10.09.2023 година, въз
основа на решение на ОС на НЧ Р. -1969 от 10.09.2023 год., като бъде
задължен ответника да оформи трудовата му книжка по съответния ред, както
и да уведоми НАП за промяната в трудовия му договор е недопустима.
По иска с правно основание чл.222 ал.3 от КТ.
Първоинстнационният съд правилно е приел, че съгласно приложените
по делото доказателства, се установява, че ищецът е работил при ответника от
05.10.1989г. и към датата на деклариране пред НАП на прекратяване на
трудовото правоотоншение е имал прослужени повече от 30 години
непрекъснат трудов стаж, като размерът на дължимото обезщетение е
определил позовавайки се на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
За основателността на иска по чл. 222, ал.3 КТ е необходимо наличието
на кумулативно изискуемите предпоставки, а именно: прекратяване на
трудовото правоотношение, както и към този момент работникът или
служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (в
този смисъл са и решение № 235/03.07.2014 г. по гр. д. № 969/2014 г., ВКС, 4
ГО; решение № 270/24.03.2014 г. по гр. д. № 1296/2013 г. на ВКС 3 ГО;
Решение № 49/05.04.2017 г. по гр.д.№ 3521/2016 г.ВКС 3 ГО).
3
Видно от представеното Разпореждане от 05.11.2020г. на ТП на НОИ –
гр. Плевен на ищеца Ч. Л. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 29.09.2020г. пожизнено по чл.68, ал.1, 2 от КСО, поради навършени
64г. и 3м. Същото е представено от страна на ответника в изпълнение на
дадените от съда указания в Определение № 1874 от 14.05.2024г., постановено
по гр.д.№1651/2024г. да представи личното трудово досие на ищеца. Такова
доказателствено искане е било направено от страна на ищеца в депозираната
искова молба, поради което възражението на процесуалния представител на
ищеца, направено в открито съдебно заседание на въззивната инстанция, че
след срока за отговор на исковата молба ответникът в спора е представял
писмени доказателства в нарушение на съдопроизводствените правила, е
неоснователно. Останалите писмени доказателства, представени от страна на
ответника, съдът не кредитира, доколкото и същите са неотносими към
настоящия съдебен спор.
Следователно, към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е отговарял на изискванията на чл.68, ал.1 КСО,
поради което е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В
този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не са налице
доказателства дали ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст и дали е получил нещо във връзка с правото на обезщетение,
доколкото не сочи доказателства в тази насока.
В този смисъл първоинстанционното съдебно решение в тази си част е
правилно и законосъобразно, проади което следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.224, ал.1 от КТ.
За да уважи частично предявения иск по чл. 224, ал.1 от КТ
първоинстанционният съд е кредитирал изцяло заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, като е приел, че ищецът е имал право на
платен годишен отпуск единствено за времето на съществуване на трудовото
правоотношение, според декларираните пред НАП обстоятелства, т.е. от
01.01.2023г. до 05.06.2023г., за който период той и реално е полагал труда си.
Съдът е счел, че размерът на пропорционално полагащия се такъв отпуск е 8
дни, а дължимото за него обезщетение се изчислява на 596,41лв., като
исковата претенция в останалата част до пълният претендиран размер от
969,17лв. съдът е отхвърлил като неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав счита, че тези изводи на
първоинстанционния съд са неправилни, проади следните съображения:
За да се изчисли дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, следва да се прецени кога е прекратено изборното
правоотношение на работника с работодателя, респ. до кой момент
работникът е бил задължен да изпълнява трудовите си задължения.
Трудовото правоотношение за длъжност, която е предвидена за заемане
след избор съгласно чл. 83 ал. 1 КТ, възниква при условията на чл. 86, ал. 1
КТ. Правоотношението за заемане на длъжност в резултат на избор не
възниква в резултат на трудов договор – без значение е дали такъв е оформен
писмено или не. Дори да са оформили отношенията си с договор, то не
писменото им съгласие е източник на правата и задълженията между тях.
Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява с решение на
избирателното тяло (чл. 339, ал.2 от КТ) при специфичните условия на чл.
337, изр. 1 и чл. 338 КТ, но може да бъде прекратено и на предвидените в
закона основания за прекратяване на трудовия договор, доколкото е възможно
4
съответното им прилагане към избора и с изричното изключение на
дисциплинарното уволнение (чл. 339, ал. 1 КТ).
Настоящият съдебен състав не споделя възражението, направено от
страна на процесуалния представител на ищеца, че за да бъде прекратено
трудовото правоотношение, възникнало от избор, то следва акта за
прекратяване да бъде връчен на работника. Посочената съдебна практика на
висшата ни съдебна инстанция касае връчването на заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение поради уволнение. Настоящият случай, обаче,
не касае прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнение,
поради което такова връчване не е необходимо.
Чл. 330, ал.2, т.1 от КТ предвижда особено основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, при наличие на обективен факт, а именно
лишаване на работника от правото да заема длъжността, на която е назначен с
осъдителна присъда за извършено престъпление, с която на работника е
наложено допълнително наказание по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК в предвидените
в специалната част на НК случаи, а именно – забрана да упражнява
професията или да изпълнява длъжността, на която е назначен. В настоящия
случай ищецът е бил осъден с влязла в сила на 29.03.2023г. присъда, като му е
било наложено наказание „лишаване от право да заема определена
обществена длъжност – председател на читалище“ за срок от една година. В
този смисъл от датата на влизане на присъдата работникът е бил лишен от
правото да изпълнява трудовите си задължения в НЧ „Р. 1969“ – гр. Плевен,
поради забрана за това, който факт не е спорен между страните.
Съгласно разпоредбите на чл.50, ал.1 от НК и чл.236 и 237 от ЗИНЗС в
тези случаи лицето, което е наказано с наказанието по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от
НК, следва „незабавно“ да бъде освободено от длъжност. Съгласно
разпоредбата на чл.237, ал.ал.3 от ЗИНЗС съдебният акт, с който е наложено
наказание лишаване от право да се упражнява търговска дейност, се изпраща
от прокурора на Агенцията по вписванията за извършване на вписване,
заличаване и обявяване. Вписването е било извършено на дата 06.04.2023г. с
вписване 20230406144510, извършено в АВ към Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ, когато е станало публичното му оповестяване, в това
число и за работодателя на работника, който е бил известен от органите на
досъдебното производство.
В този смисъл към датата на влизане в сила на присъдата, с която
ищецът е бил лишен от правото да заема длъжността „управител“ на НЧ „Р.“
същият не е имал право да изпълнява трудовите си дейности поради наличие
на обективна невъзможност, а именно лишаване по законоустановения ред от
възможност да изпълнява съответната ръководна длъжност. Именно към тази
дата се счита, че трудовото правоотношение е било прекратено, поради
наличие на законова пречка работникът да изпълнява задълженията си по
трудовото правоотношение.
Именно към тази дата следва да бъде изчислено и обезщетението, което
работодателят дължи на работника по реда на чл.224 от КТ. Към този момент
работникът е имал възможност да изпълнява трудовите си функции, като
престира труд. След тази дата е налице забрана работникът да изпълнява
длъжността „председател“ на НЧ „Р. 1969“ – гр. Плевен, както и да изплява
задълженията си по чл.126 от КТ.
Съдът счита, че ищецът е имал право на платен годишен отпуск
единствено за времето през което той реално е полагал труда си. На база 20
дни годишен платен отпуск, за периода от 01.01.2023г. до датата на
5
прекратяване на трудовия договор – 29.03.2023г. пропорционално полагащия
се такъв отпуск е 5 дни, а дължимото за него обезщетение изчислява по реда
на чл.177 от КТ от начисленото при същия работодател среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни. Доколкото съгласно назначената и приета съдебно-
счетоводна експертиза няма данни работникът да е ползвал платен годишен
отпуск в периода от 01.01.2023г. до 05.06.2023г., то съдът приема, че
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възлиза в
размер на 395лв. брутна сума. В този смисъл съдебното решение следва да
бъде отменено в частта, в която съдът е уважил исковата претенция по чл.224
от КТ за разликата над 395лв. до присъдения размер от 596,41лв.
По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КТ.
За да отхвърли иска по чл. 226, ал.1 от КТ РС-Плевен е приел, че след
декларирането пред НАП на факта на прекратяване на трудовото
правоотношение, ищецът не е имал задължение да изпълнява трудовите си
функции и ответникът не е имал задължението да заплаща трудово
възнаграждение, като не са се установили търпени вреди от невъзможност за
актуализиране размерът на пенсията, които да са в пряка причинна връзка с
бездействие на ответника да издаде необходими документи, тъй като не са
били ангажирани доказателства да са били искани от ищеца конкретни
документи, свързани с такава актуализация и съответно насрещно бездействие
на работодателя.
Съгласно възприетото в ТР № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г.
на ОСГК когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя,
задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от
момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. По делото не
са налице доказателства, че работникът е предоставил трудовата си книжка на
работодателя за надлежно вписване на прекратяването на трудовото
правоотношение. В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния
съд за неоснователност на иска по чл.226 от КТ, поради което
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено в тази
част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото в настоящото производство
първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта на
разноските. На ищеца следва да бъдат присъдени своевременно направените
разноски в първоинстанционното производство, а именно 380 лв., съобразно
уважената част от иска.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция заявената от
въззивника по въззивната жалба претенция за присъждане на разноски се
явява основателна. В случая претендираните разноски са за държавна такса за
въззивно обжалване, за които работникът дължи възстановяване, съразмерно
на отхвърлената част от иска, а именно 119,43лв. съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 3 ГПК.
Въззивникът по въззивната жалба е направил искане едва в писмените
бележки за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,
т.2 и т.3 от ЗА. По делото не са налице доказателства за сключен договор за
правна защита и съдействие, в който да е постигнато съгласие, че учредената
процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде
6
предоставена безплатно на основание чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА, доколкото и в
настоящия случай ответник по спора не е физическо лице. Поради това, съдът
счита, че искането за присъждане на адвокатксо обезщетение по реда на чл.38,
ал.1 и 2 от ЗА се явява неоснователно.
Воден от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №1030 от 23.07.2024г., постановено по
гр.дело №1651/2024г. по описа на РС-Плевен, В ЧАСТТА, в която е уважен
предявения на осн. чл.224, ал.1 иск от Ч. Х. Л. с ЕГН ********** срещу КТ Н.
Ч. Р. - 1969 гр.Плевен, ЕИК ******, за разликата над 395лв. до присъдения
размер от 596,41лв., представляваща обезщетение за неизползвани 8 дни
платен годишен отпуск за 2023г., както и в частта за разноските, присъдени
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в полза на Ч. Х. Л. с ЕГН ********** за разликата
над 380 лв. до пълния уважен размер от 606,45лв., съразмерно на уважената
част от исковете, както и в частта за разноските, дължими на осн. чл. 78, ал.6
от ГПК за разликата над 395,12лв. до пълния размер от 403,18лв., съразмерно
на уважената част от исковете, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ Н. Ч. Р. - 1969 гр.Плевен,
ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ч. Х. Л., ЕГН **********, сумата от
395лв., представляваща обезщетение за неизползвани 5 дни платен годишен
отпуск за календарната 2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Ч. Р. - 1969 гр.Плевен,
ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ч. Х. Л. с ЕГН **********, сумата от
380лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Ч. Х. Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. Ч. Р.
- 1969 гр.Плевен, ЕИК ****** сумата от 119,43лв. разноски във въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7