№ 50
гр. Плевен, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430102522 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Й.Б.”, ЕАД, гр.С., ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр.С. район М. 4, *** С., сграда
6 против И. М. Й. ЕГН: ********** С адрес: общ. ****, п.к. ****, пл. „***“ №
2, бл.133, вх. А, ап. 15, с която се твърди, че ответникът е абонат на
дружеството, доставчик на мобилни услуги. Твърди, че между ответника и
„Й.Б.“ ЕАД били сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги № *********/15.10.2019г., Допълнително
споразумение № *********/14.10.2020г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг/14.10.2020г., Договор за лизинг за базови
аксесоари № *********/14.10.2020г., Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 08.06.2021г., Договор за лизинг за базови
аксесоари №*********/08.06.2021г.
Ищцовото дружество твърди, че към периода на издаване на процесиите
фактури спрямо ползваните от Н.Р.А. мобилни номера и устройства на лизинг
са прилагани следните условия:
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
1
мобилни услуги № ********* от 15.10.2019г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 14.10.2020г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги.
за мобилно устройство ALCATEL IS 2020 Grey + TCL 43 Android TV -
условията, договорени в Договор за лизинг от 14.10.2020г.
за комплект от 5 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за
лизинг за базови аксесоари № ********* от 14.10.2020г.
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №********* от 08.06.2021г.
nd
за мобилно устройство APPLE iPhone SE 128GB 2 gen Red -
условията, договорени в Договор за лизинг от 08.06.2021г.
за комплект от 2 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за
лизинг за базови аксесоари № ********* от 08.06.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът не и изпълнил свои задължения начислени
5 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2021г. - м. февруари 2022г., а
именно фактура № **********/25.10.2021г., фактура №
**********/25.11.2021г., фактура № **********/25.12.2021г., фактура
№**********/25.01.2022г., фактура №**********/25.02.2022г.
Твърди, че във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента, както следва:
По Договор за мобилни услуги № *********/15.10.2019г., изм. с
Допълнително споразумение № *********/14.10.2020г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер
**********, ищецът е начислил и претендира задължения в общ размер на
392.72 лв от които:
143.43 лв. - незаплатенн задължения за месечни абонаментни такси и
ползвани услуги и неустойка в размер на 249.29 лв., начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
Ищецът твърди, че размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги за номер ********** са уредени от страните в р. IV, т. 2 от
Допълнително споразумение № *********/14.10.2020г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Твърди, че съгласно посочената клауза, в случай
на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването
на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му,
като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
2
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой).
Твърди, че размерът на неустойката за номер ********** е в размер на
249.29 лв. и представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без вкл. ДДС (по 48.33 лв. всяка), а именно 144.99 лв., ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 28.84
лв. и с добавена разликата в размер на 75.46 лв. между стандартната цена на
мобилен телефонен апарат ALCATEL IS 2020 Grey + TCL 43 Android TV
без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 14.10.2020г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 14.10.2020г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Ищецът твърди, че по Договор за лизинг от 14.10.2020г., с който е
предоставено ползването на мобилно устройство ALCATEL IS 2020 Grey +
TCL 43 Android TV, са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 323.88 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски в общ
размер на 107.96 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от
26.99 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ
размер на 215.92 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осем неначислени лизингови
вноски, всяка от които в размер на 26.99 лв. с вкл. ДДС.
Ищецът твърди, че по Договор за лизинг за базови аксесоари №
*********/14.10.2020г., с който е предоставено ползването на комплект от 5
бр. аксесоари, са начислени и се претендират задължения в общ размер на
59.64 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер
на 19.88 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от 4.97 лв. с
вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 39.76
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осем неначислени лизингови вноски, всяка от
които в размер на 4.97 лв. с вкл. ДДС.
Ищецът твърди, че по Договор за мобилни услуги №
*********/08.06.2021г., с който се предоставя мобилен номер **********, са
начислени и се претендират следните задължения в общ размер на 226.95 лв.,
от които: 127.82 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси и допълнителни такси; неустойка в размер на 99.13 лв.. начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя. Твърди, че размерът и основанието за възникване
на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги за номер ********** са уредени от страните в т.9 от Договор
за мобилни услуги № *********/08.06.2021г. Съгласно посочената клауза, в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
3
сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.
ДДС. Твърди, че абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок
до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой). Размерът на неустойката за номер ********** е в
размер на 99.13 лв. и представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 24,99 лева всяка), а именно
74.97 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора в размер на 24.16 лв.
Ищецът твърди, че по Договор за лизинг от 08.06.2021г., с който е
предоставено ползването на мобилно устройство APPLE iPhone SE 128GB
nd
2 gen Red, са начислени и се претендират задължения в общ размер на
879.80 лв,. от които дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер
на 175.96 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от 43.99
лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на
703.84 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови
вноски, всяка от които в размер на 43.99 лв. с вкл. ДДС.
Ищецът твърди, че по Договор за лизинг за базови аксесоари №
*********/08.06.2021г., с който е предоставено ползването на комплект от 2
бр. аксесоари, са начислени и се претендират задължения в общ размер на
42.40 лв.. от които: дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер
на 8.48 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от 2.12 лв. е
вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 33.92
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски,
всяка от които в размер на 2.12 лв. е вкл. ДДС.
Ищецът твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на
това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Твърди, че изискуемостта на
вземанията на „Й.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни
след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените
фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент
задълженията не са погасени. Твърди, че поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна
на „Й.Б.“ ЕАД депозирал заявление по чл.410 ГПК до Районен съд - Плевен,
4
въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 6439/2023г. и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Ответникът бил уведомен чрез залепване на уведомление, поради което
за него възникнал правен интерес от завеждане на делото.
В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи претендираните суми.
Ответникът чрез назначения си особен представител оспорва исковете.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното : По подадено от ищеца заявление е образувано
ч.гр.дело № 6439/2023г., по което съдът издал заповед за изпълнение
№3566/17.11.2023г. За заповедта длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5
ГПК чрез залепване на уведомление и на заявителя е указано, че в едномесечен
срок може да предяви установителен иск за вземанията си. Ищецът е
предявил иска с в указания срок, поради което се явява допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
В тежест на ищеца в това производство съдът е указал да докаже
вземането си по основание и размер, да докаже качеството си на кредитор,
както и размер и изискуемост на вземанията.
По делото е представен Договор за мобилни услуги № ********* от
15.10.2019г., (лист 11) с който се предоставя мобилен номер *********.
Установява се от договора, че е със стандартен месечен абонаментен план в
размер на 39,99 лева, а за първите 24 месеца месечният абонамент е с цена
35,99 лева. Към същия договор е представена декларация съгласие (лист 14),
че на ответника е връчен препис от Общи условия и Приложение - ценова
листа. Представено е допълнително споразумение към договора от
14.10.2020г., по силата на което страните са приели месечен абонаментен план
да бъде в размер на 57,99 лева, като преференциалната цена за първоначалния
срок е 52,99 лева.
На същата дата – 14.10.2020г. страните са сключили Договор за лизинг
(лист 20), с който ответникът е получил устройство, за което се е задължил да
заплати обща лизингова цена в размер на 620,77 лева. В договора за лизинг е
инкорпориран погасителния план, от който е видно, че страните са се
споразумели, устройството да бъде изплатено на лизингодателя но 23 месечни
вноски в размер на по 26,99 лева. С подписването на договора за лизинг, в
чл.4, лизингополучателят декларира, че е получили от лизингодателя
устройството в годно за употреба състояние, функционира изрядно и напълно
съответства на техническите характеристики.
По делото е представен Договор по повод споразумение с предпочетен
номер +359*********, с който на ответника са предоставени на лизинг за
временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари за обща лизингова
цена 119,35, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер на 4,97 лв.
5
Представен е договор № ********* от 08.06.2021г. (лист 29), в който е
посочено, че на ответника са предоставени мобилни услуги с предпочетен
номер +******* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен
абонамент за първоначалния срок в размер на 29,99 лв. и месечен абонамент
след изтичане на първоначалния срок в размер на 24,99 лв.
На същата дата – 08.06.2021г. страните са сключили Договор за лизинг
(лист 33), с който ответникът е получил устройство, за което се е задължил да
заплати обща лизингова цена в размер на 1011,77 лева. В договора за лизинг е
инкорпориран погасителния план, от който е видно, че страните са се
споразумели, устройството да бъде изплатено на лизингодателя но 23 месечни
вноски в размер на по 43,99 лева. С подписването на договора за лизинг, в
чл.4, лизингополучателят декларира, че е получили от лизингодателя
устройството в годно за употреба състояние, функционира изрядно и напълно
съответства на техническите характеристики.
По делото е представен Договор от същата дата – 08.06.2021г., с който на
ответника са предоставени на лизинг за временно и възмездно ползване пакет
базови аксесоари за обща лизингова цена 50,86 лева, дължима чрез внасяне на
23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,12 лева.
С оглед на така представените писмени договори, съдът приема за
безспорно, че страните са били в облигационни отношения, по силата на
които ищцовото дружество е предоставило на ответника ползването на
услуги и ползването на устройства и базови аксесоари на лизинг при условия и
такси, посочени във всеки един от договорите.
От заключението се установява, че ответникът не е заплатил
задълженията си по пет броя фактури за периода от месец октомври 2021г. до
месец февруари 2022г. Установява се от заключението, че във всяка фактура са
начислени задължения по различни договори. Договорите са регистрирани на
ответника с един абонатен номер, за който са издадени следните фактури :
№ **********/25.10.2021г. за сума в размер на 169,82 лева,
№ **********/25.11.2021г. за сума в размер на 341,13 лева,
№ **********/25.12.2021г. за сума в размер на 509,15 лева,
№ **********/25.01.2022 за сума в размер на 571,54 лева,
№ **********/25.02.2022 за сума в размер на 1925,39 лева.
При направената справка в счетоводството на ищцовото дружество,
вещото лице е установило, че общото задължение по петте фактури възлиза
размер на 1925,39 лева и включва :
Задължение за разговори, данни и услуги – 5,09 лева, които са
фактурирани по фактури : № **********/25.10.2021г. – 1,80 лв; №
6
**********/25.11.2021г. – 3,288 лв. В тези суми влизат и задължения от
получаване на входящ трафик при неплатено в срок задължение, което
съгласно условията на договора се таксува 0,75 лв без ДДС или 0,90 лв с ДДС
на номер. Тази сума съдът приема, че се дължи от ответника, тъй като се
установи, че са налице сключени договори за предоставяне на мобилни
услуги , а от заключението съдебнотехническата експертиза се установи, че
ищцовото дружество е предоставило услугите по договора. Не се установи от
заключението на съдебноикономическата експертиза ответникът да ги е
заплатил, с оглед на което съдът приема, че претенцията в тази част за
сумата от 5,09 лева е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията в размер на 59,95 лева, която сума е
включена в графа застраховки и е част от претендирана сума във фактури,
както следва:
№ **********/25.10.2021г. - в размер на 11,99 лева,
№ **********/25.11.2021г. - в размер на 11,99 лева,
№ **********/25.12.2021г. - в размер на 11,99 лева,
№ **********/25.01.2022 - в размер на 11,99 лева,
№ **********/25.02.2022 - в размер на 11,99 лева, съдът приема
следното:
Във втората част на всяка от посочените фактури е начислена сума от
11,99 лева без ДДС, дължима за застраховка. Видно от приложените по делото
договори за лизинг на устройства и базови аксесоари, никъде в същите не е
отразено, че за вещите има сключен договор за застраховка. Не е ясно срещу
какви рискове е сключена застраховката, дали касае получените на лизинг
устройства и базови аксесоари. В договорите за лизинг е посочено, че рискът
от погиване на предоставените за ползване вещи се носи от
лизингополучателя. Не са представени доказателства, че ищецът като
собственик на лизинговите вещи е платил съответните суми дължими по
договор за застраховка. Поради това, съдът счита, че претенцията за
застраховка в размер на 59,95 лева е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, още повече, че рискът от погиване на вещта е за
лизингополучателя.
Основателна е претенцията за абонаментни такси със съответните
7
отстъпки на обща стойност 206,22 лева. Наличието на облигационни
отношения с уговорените такси обуславя основателността на претенцията.
Същите са описани от вещото лице, като са посочени съответно във всяка
фактура както следва :
№ **********/25.10.2021г. - в размер на 77,964 лева,
№ **********/25.11.2021г. - в размер на 77,964 лева,
№ **********/25.12.2021г. - в размер на 77,964 лева,
№ **********/25.01.2022 - в размер на минус 27,67 лева, които суми са
в общ сбор 206,22 лева. Размерът на месечната абонаментна такса е съобразен
с всеки от договорите, с оглед на което съдът приема, че претенцията в тази
част е основателна. Видно от фактурите е, че всяка сума е съобразена със
съответния договор и в случаите, когато е налице преференциална цена или
отстъпка в проценти за първите 24 месеца, това е съобразено при
начисляването й в съответните фактури. Последната такса, която
претендира ищецът е по фактура № **********/25.12.2021г., която е за
отчетен период 25.12.2021г. – 24.01.2022г. От съдебнотехническата експертиза
се установява, че ищцовото дружество е спряло предоставянето на услуги на
14.01.2022г., поради което и със следващата фактура на ответника е
сторнирана сумата от 27,67 лева, която такса от 15.01.2022г. до края на
отчетния период. С оглед изложеното, съдът счита, че претенцията за
сумата от 206,22 лева е основателна и следва да бъде уважена.
Претендират се неустойка в размер 348,42 лева, представляваща сбор от
три месечни такси от договора за мобилни услуги – 272,96 лева и неустойка,
представляваща разлика в цената на полученото устройство между
преференциалната цена, на която е предоставено и стандартната цена
съобразно ценовата листа към момента на сключване на договора – 75,46 лева.
По претенцията за неустойки по договорите за мобилни услуги, съдът
прецени представените по делото договори за предоставяне на мобилни
услуги. Претенцията включва три месечни такси, съобразно договорените с
КЗП условия след 12.01.2018г.
По договор за мобилен номер *********, страните са договорили
месечна такса в размер на 57,99 лева с ДДС, като за първите 24 месеца
таксата е в размер на 52,99 лева. Следва да се отбележи, че неустойката се
8
дължи без начисляване на ДДС, тъй като не е услуга, ползвана от потребителя
и върху нея не се дължи данък, като без ДДС стандартната цена на месечната
такса е 49,89 лева без ДДС. (три такси са в размер на 149,67 лв)
По договор за мобилен номер *******, страните са договорили месечна
такса в размер на 29,99 лева с ДДС, като за първите 24 месеца таксата е в
размер на 24,99 лева. Съдът счита, че неустойката се дължи без начисляване
на ДДС, тъй като не е услуга, ползвана от потребителя и върху нея не се
дължи данък, като без ДДС стандартната цена на месечната такса без ДДС е
25,80 лева. (три месечни такси са в размер на 77,40 лв)
Видно от представените договори, при прекратяване на договора по
вина или иницатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
стандартните за съответния план такси за всяка СИМ карта. По някои от
договорите е посочено, че неустойката е за три месечни абонаментни такси, а
в други – до края на срока на договора. Съобразно споразумение, сключено
между мобилните оператори и КЗП от 12.01.2018г., неустойката не може да
надвишава повече от три месечни абонаменти такси.
Отделно от това, страните са договорили, че в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
за всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, но не повече от три месеца, както и че потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора от
разликата между най-ниския и най високия месечен абонамент според
условията на плана в случай, че са били налице отстъпки. Съдът приема, че
тази клауза е неравноправна, тъй като е явно несправедливо потребителят да
връща нещо, което не е получил. Потребителят не е ползвал услугата, тъй като
договорът е прекратен и не следва да заплаща разликата между
абонаментните такси за стандартния и преференциалния план до края на
срока. Дори самият термин „възстановяване“ предполага връщане на нещо,
което е получено. В случая потребителят заплаща неустойка, а не връща
стойност на получена услуга. Поради това е неоснователна претенцията по
трите договора съответно в размер на 24,16 лева за мобилен номер *********
и в размер на 21,73 лева за мобилен номер *******.
При тези доводи, съдът счита, че по всичките договори, ответникът
9
дължи неустойка за предсрочното им прекратяване в размер на три месечни
абонамента, които са в размер на стандартна месечната абонаментна такса за
съответния договор. Претенцията за неустойка, като сбор от три месечни
абонаментни такси по всеки от договорите, се явява основателна до сумата от
227,07 лева, като за разликата до 272,96 лева, която е претендирана като
разлика между стандартната и промоционална такса до края на срока на
договора в размер на 45,89 лева претенцията е неоснователна.
Основателна се явява претенцията за неустойка по всеки един от
договорите за лизинг, по които потребителят е получил устройства и мобилни
телефони и базови аксесоари. При сключване на договор за мобилни услуги,
потребителят е получил възможност да получи на лизинг телефони и
аксесоари на преференциални цени. При прекратяване на договорите за
лизинг, потребителят има възможност да върне устройствата и аксесоарите,
или да заплати тяхната цена и да ги придобие в собственост. По делото са
представени доказателства, че потребителят е получил устройствата, но няма
данни че ги е върнал, поради което следва да заплати разликата в цената им
без отстъпка. При сключване на договорите за лизинг, потребителят е
уведомен, че ще придобие собствеността върху тях на по-ниски от
стандартната цена, но при прекратяване на договора, той ще дължи
неплатения остатък от стандартната, а не преференциалната цена. Видно от
заключението на вещото лице, разлика в цената без отстъпка на устройства и
аксесоари е в размер на 75,46 лева, поради което съдът счита, че потребителят
дължи заплащане на тази сума.
За неустойки по договорите, включващи неустойки за абонаментен
план и устройства, потребител дължи на ищеца общо сума в размер на
302,53 лева .
След като не е върнал получените устройства мобилен телефон и
аксесоари, потребителят дължи стойността им до крайната цена, като видно от
заключението на вещото лице тази сума е в размер на 312,28 лева за
фактурирани лизингови вноски и 993,44 лева за предсрочно изискуеми
лизингови вноски до края на договора.
С оглед на така изложеното от правна страна, съдът счита, че
предявеният иск е частично основателен за :
Задължение за разговори и услуги – 5,09 лева, които са фактурирани по
10
фактури : № **********/25.10.2021г. – 1,80 лв; № **********/25.11.2021г. –
3,288 лв.
Задължение за абонаментни такси - 206,22 лева, начислени във №
**********/25.10.2021г. - в размер на 77,964 лева, № **********/25.11.2021г.
- в размер на 77,964 лева, № **********/25.12.2021г. - в размер на 77,964
лева,№ **********/25.01.2022 - в размер на минус 27,67 лева.
Задължение за неустойка 227,07 лева за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на три месечни абонамента, които са в
размер без преференциалното намаление, когато има такова уговорено, като
за разликата до 272,96 лева, която е претендирана като разлика между
стандартната и промоционална такса до края на срока на договора в размер на
45,89 лева претенцията е неоснователна.
Задължение за неустойка 75,46 лева представляваща разлика в цената
на устройствата без отстъпка,
Задължение за неплатени лизингови вноски за 312,28 лева по договори,
които са с настъпил падеж преди прекратяване на договорите (по стандартни
цени на устройствата и аксесоарите)
Задължение за предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер на
993,44 лева до края на срока на договорите, тъй като устройствата и
аксесорите не са върнати (по стандартни цени на устройствата и аксесоарите).
Неоснователен се явява в частта за претендирани застраховки в размер
на 59,95 лева, както и за 45,89 лева представляваща неустойка за три месечни
абонаментни такси за разликата от 227,07 лева до 272,96 лева.
С оглед изложеното следва ответникът И. М. Й. дължи на ищцовото
дружество сумата от 1819,56 лева като за разликата до 1925,39 лева искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Разноските на ищеца съобразно представения списък са в размер на
2134,96 лева, от които 38,51 лева държавна такса, 591,05 лева адвокатско
възнаграждение, 590,40 лева за особен представител, 300 вева за
съдебнотехническа експертиза и 615 лева за съдебноикономическа
експертиза. Съобразно изхода на спора, ответникът следва да заплати 2017,61
лева.
За заповедното производство, ответницата следва да заплати на ищеца
11
разноски в размер на 490 лева.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. Й. ЕГН:
********** С адрес: общ. ****, п.к. ****, пл. „***“ № 2, бл.133, вх. А, ап. 15,
че дължи на кредитора “Й.Б.”, ЕАД, гр.С., ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.С. район М. 4, *** С., сграда 6, представлявано от М.С
и Д.К.К. К.К., сума в размер на 1819,56 лева, представляваща дължими суми
по 5 броя фактури, издадени през периода 25.10.2021г. – 25.02.2022г., както
следва :
№**********/25.10.2021г.,
№**********/25.11.2021г.,
№**********/25.12.2021г.,
№**********/25.01.2022,
№**********/25.02.2022г..
за задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги и задължения за използвани мобилни услуги за предходен период,
ведно със законната лихва считано от 16.11.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 3566/17.11.2023г. по ч.гр.дело № 6439/2023г. по описа
на РС Плевен, като за разликата до 1925,39 лева , ОТХВЪРЛЯ претенцията
като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК И. М. Й. ЕГН: ********** С адрес:
общ. ****, п.к. ****, пл. „***“ № 2, бл.133, вх. А, ап. 15, да заплати на “Й.Б.”,
ЕАД, гр.С., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С. район
М. 4, *** С., сграда 6, представлявано от М.С и Д.К.К. К.К. разноски по
делото в размер на 2017,61 лева за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител, както и разноски по
ч.гр.дело №6439/2023г. по описа на РС Плевен в размер на 490 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12