Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 575
09.08.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска и
в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева при Окръжна прокуратура -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 587 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Г.В.Г., подадена чрез пълномощник – адв. П. В. К. – Д.,
с посочен съдебен адрес: ***, против Решение №47 от 26.04.2022г., постановено
по АНД №586 по описа на Районен съд – Харманли за 2021г.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било
незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Сочи се, че в решението
съдът направил правилна констатация, че
на 09.10.2021г. бил съставен АУАН серия АА бл. №022658, за нарушение, извършено
от жалбоподателя на 09.10.2021г., въз основа на който било издадено и
обжалваното Наказателно постановление №21-0271-001900/04.11.2021г. на Началник
група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, като в НП била посочена различна
фактическа обстановка, а не посочената в АУАН, а именно: зачертаният в АУАН – пл.
***, в НП фигурирал, като към описанието в АУАН били добавени и: ул.*** и ул.
***, но въпреки възраженията на жалбоподателя в тази насока,
първоинстанционният съд приел фактическата обстановка за безспорно установена и въпреки императивните
изисквания, въведени за съдържание и реквизити на АУАН и НП от нормите на чл.42
и 57 от ЗАНН, съдът не констатирал несъответствие. Очевидно било, че описаната
в АУАН фактическа обстановка не била идентична с посочената в НП, като
съществени елементи от същата се въвеждали за първи път едва с наказателното
постановление. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и взето предвид и от
съда. Неправилно съдебният състав направил необоснован и несъответен на
доказателствата извод, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. На второ място се сочи, че обжалваното решение било изцяло
немотивирано досежно по-голямата част от изложените от страна на жалбоподателя
пред районния съд оплаквания. Не били
обсъдени всички доводи в жалбата и пледоарията по същество. Съдът изобщо не обсъдил
твърденията за недоказаност на извършеното административно нарушение. Тезата на
жалбоподателя не била чисто защитна, а се подкрепяла и от събраните гласни
доказателства. Процесуалното нарушение било съществено и неотстранимо, а като
не отчел същото, съдебният състав
постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон.
Разпитаните свидетели – актосъставителят и свидетелят по акта, изцяло
подкрепяли същата, но незнайно защо, съдът приел, че показанията им категорично
установяват фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение. В резултат на превратна и необективна оценка на свидетелските показания по делото
били направени неправилни и необосновани
изводи за доказаност на нарушението и неговото авторство, въпреки, че от всички
проведени по делото разпити било установено, че АУАН бил съставен само въз
основа на предположения, с което била нарушена разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Липсата на безспорни и категорични доказателства за извършено от
жалбоподателя административно нарушение по чл.104б т.1 от ЗДвП водела до
несъставомерност на деянието, а оттам и до незаконосъобразност на наказателното
постановление. На следващо място, още в хода на административнонаказателното
производство административнонаказващият орган не изпълнил вмененото му
задължение по чл.53 ал.1 от ЗАНН. Липсвали данни за съображенията и мотивите да
не се приложи привилегията на закона, а също така липсвали данни и за
съображенията и мотивите на наказващия орган да приложи чл.53 ал.1 от ЗАНН,
като отново не били обсъдени обстоятелствата в тази насока. След като в случая
това не било направено, била налице предпоставка за отмяна на наказателното
постановление. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и взето предвид и от
съда. Липсата на данни за съображенията и мотивите за неприлагането на чл.28 от ЗАНН представлявало нарушение на материалния закон, опорочаващо правилността на
издаденото наказателно постановление. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково предлага да се остави в сила решението на
Районен съд – Харманли, като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК,
обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното Решение №47 от 26.04.2022 г., постановено по АНД №586/2021г.,
Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление
№21-0271-001900/04.11.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ
Харманли, с което на Г.В.Г., за нарушение на чл.104б т.2 от Закон за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за безспорно установено
описаното в АУАН и НП нарушение, като е мотивирал съображенията си. Изложил е
доводи, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Наложените наказания били правилно определени, в съответствие с
предвиденото в закона.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
Настоящата инстанция
счита, че в случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи административнонаказателното производство. АУАН съдържа всички
необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити, визирани в
чл.57 от ЗАНН. Неоснователни са възраженията, че описаната в АУАН фактическа
обстановка не била идентична с посочената в НП, като съществени елементи от
същата се въвеждали за първи път едва с наказателното постановление. В
съставения АУАН и в издаденото НП са посочени датата, мястото на нарушението и
в какво се изразява същото, както и нарушените разпоредби. Наред с последното,
следва да се има предвид, че в АУАН и НП има направено достатъчно подробно и
ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които е било
извършено, поради което не е възможно да се стигне до неразбиране от страна на
лицето за какво го санкционират, съответно не се нарушава правото му да
организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Касационният състав
намира, че районният съд е достигнал до правилен извод за доказаност на
описаното в АУАН и НП нарушение, въз основа на подробен анализ и съпоставка на
свидетелските показания, които подкрепят описаните в обстоятелствената част на
АУАН и НП факти и обстоятелства. С оглед показанията на разпитаните по делото
свидетели, извършването на нарушението, описано в НП – по чл.104б т.2 от ЗДвП,
се явява доказано. Свидетелите И. Г. К. и Г. Д.
Н., като очевидци, възприели непосредствено поведението на жалбоподателя на
процесната дата и място, са описали подробно, ясно и непротиворечиво
предприетите от лицето – водач на МПС, действия, а именно – използване на
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В този смисъл
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП,
съдържащ забрана за водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, за което нарушение в разпоредбата на чл.175а ал.1 от ЗДвП са предвидени съответните наказания – лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. Наложените в
случая наказания са правилно определени, в съответствие с предвиденото в посочената
разпоредба.
Правилно районният съд е
приел, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, като изложените в тази насока мотиви в решението изцяло се споделят от
настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им.
Ето защо оспорваното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 47/26.04.2022г., постановено по АНД № 586 по описа на Районен
съд – Харманли за 2021г.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.