№ 1663
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Петър Ив. Минчев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505995 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 2289 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 15883/2022 г. по описа на
СРС, 171- ви състав, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество е осъдена да плати на Т. Н. П. на основание чл. 2а
ЗОДОВ /в ред. изм., бр. 7 от 2018 г./ сума в размер на 12 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки по
отношение имуществото му в периода 10.08.2010 г. – 05.03.2015 г. по допуснато обезпечение
на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ срещу него с определение № 23/06.08.2010 г. по
гр. д. № С-27/2010 г. по описа на Софийски градски съд по искане на ответника, ведно със
законна лихва за забава върху присъдената главница, считано от 03.02.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над сумата от
12 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева, като неоснователен. Със същото
решение СРС е отхвърлил и предявения от Т. Н. П. срещу Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество осъдителен иск с правно
основание чл. 2а ЗОДОВ /в ред. изм., бр. 7 от 2018 г./ за сума в размер на 13 050 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в плащане на
възнаградителна лихва по договор за заем от 20.01.2011 г., сключен с „КЛЦ Ню корп 2001”
ЕООД, ЕИК *********, платена на 15.02.2012 г., настъпили вследствие на допуснато
обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ срещу него с определение №
1
23/06.08.2010 г. по гр. д. № С-27/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ведно със
законна лихва от 03.02.2017 г. до окончателното плащане на вземането, като неоснователен.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество с излагане на съображения за неправилност
на първоинстанционното решение в осъдителната му част. Твърди се, че районният съд
неправилно е приел, че предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника са
налице, тъй като извършените действия са законосъобразни, като освен това същите са
предприети в условията на обвързана компетентност, а събраните по делото доказателства
не установяват твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди, намиращи се в
пряка причинно- следствена връзка с производството, водено от страна на ответника. Сочи
се, че съдът не е отчел обстоятелството, че на ищеца са причинени стрес и финансови
затруднения от воденото срещу него наказателно производство. Излагат се съображения, че
присъденото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е прекомерно.
Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови ново, с
което да отхвърли изцяло предявения иск. В условията на евентуалност се иска намаляване
на размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Т.
Н. П..
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Т. Н. П. с излагане
на съображения за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му
част. Твърди се, че районният съд неправилно е възприел извода, че по делото не е доказано
ищецът да е претърпял имуществени вреди в размер на 13 050 лева, както и наличието на
пряка причинно- следствена връзка на същите с противоправното поведение на ответника.
Навежда се, че извършените незаконосъобразни действия на ответника обуславят по- висок
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли се съдът да отмени решението в
обжалваните части и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, в който е изразено
становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба.
Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок от легитимирани страни, поради което същите са
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
2
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно нормата на чл. 2а ЗОДОВ /в приложима редакция ДВ, бр. 38 от 2012 г., в
сила от 19.11.2012 г./ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните
лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,
извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. За
основателността на иска по чл. 2а ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване осъществяването на следните материалноправни
предпоставки: 1./ незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностите лица по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност /ЗОПДИППД, отм./, извършени при или по повод изпълнение на
правомощията или службата им; 2./ претърпени от ищеца вреди и 3./ причинно- следствена
връзка между настъпването на вредите и противоправното поведение на съответния
държавен орган.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали са налице незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органите и на длъжностите лица по ЗОПДИППД /отм./,
извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
От събраните по делото писмени доказателства /уведомление № 4750 от 12.04.2010 г.
от СГП; уведомление № 4750 от 23.06.2010 г. от СГП; протокол за започване на проверка по
чл. 15, ал. 1 ЗОПДИППД на КУИППД; решение № 250 от 21.07.2010 на КУИППД; решение
№ 335 от 04.08.2010 г. на КУИППД; определение № 23 от 06.08.2010 г., постановено по гр. д.
№ С-27/2010 г. по описа на СГС; определение № 144 от 04.10.2010 г., постановено по ч. гр. д.
№ СП-137/2010 г. по описа на САС; определение № 638 от 14.12.2012 г., постановено по ч.
гр. д. № 569/2010 г. по описа на ВКС; решение № 82 от 27.02.2015 г. на КОНПИ; молба с изх.
№ ТД 10-0860 от 27.02.2015 г.; определение № 4685 от 05.03.2015 г., постановено по ч. гр. д.
№ 4685/2011 г. по описа на СГС/ се установява следното:
Образувано е досъдебно производство по пр. пр. № 4750/2010 г. по описа на СГП за
извършено престъпление по чл. 304а вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК, по което ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем. Във връзка с така образуваното досъдебно
производство и въз основа на получено уведомление с изх. № 4750 от 12.04.2010 г. от СГП
на 21.07.2010 г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 вр. чл. 15, ал. 3 ЗОПДИППД /отм./ Комисията
е образувала производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
срещу ищеца Т. Н. П.. Впоследствие Комисията е внесла мотивирано искане в СГС за
допускане на обезпечение на бъдещ иск за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност, срещу ищеца и съпругата му А.В. П.а с цена на иска 880 430 лева. С
определение № 23 от 06.08.2010 г., постановено по гр. д. № С-27/2010 г. по описа на СГС,
потвърдено с определение № 144 от 04.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № СП-137/2010 г.
3
по описа на САС, съдът е допуснал поисканите от Комисията обезпечителни мерки, а
именно – възбрани върху недвижими имоти, запори върху леки автомобили и запори върху
вземания на бъдещите ответници – ищеца в настоящото производство и съпругата му, по
банковите им сметки.
Междувременно в СГС е образувано НОХД № 4048/2010 г., като с присъда № 310 от
29.10.2012 г. ищецът е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 304а вр. чл. 20, ал. 2 вр. 1 НК, като присъдата е
потвърдена с решение № 365 от 14.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 653/2013 г. по
описа на САС. Решението на САС е протестирано пред ВКС, където е образувано КНД №
515/2014 г., завършило с решение № 189 от 03.02.2015 г., с което ВКС е оставил в сила
въззивно решение № 365/14.02.2014 г. на САС, НО, IV състав, постановено по ВНОХД №
653/2013 г., с което е потвърдена присъда № 310 от 29.10.2012 г. на СГС, НО, 24- ти състав
по НОХД № 4048/2010 г.
С оглед изхода на наказателното производство и въз основа на доклад с № 4-243 от
05.02.2015 г. от директора на ТД на КОНПИ – София с решение № 82 от 27.02.2015 г. на
Комисията производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
срещу ищеца е прекратено, като със същото решение е възложено на ТД на КОНПИ –
София да подаде молба по чл. 402 ГПК в СГС за отмяна на допуснатите обезпечения на
бъдещ иск. С определение № 4685 от 05.03.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 4685/2011 г.
по описа на СГС, допуснатите обезпечителни мерки са отменени по молби, подадени от
Комисията и от ищеца и неговата съпруга.
Предвид гореизложеното, неоснователни са доводите във въззивната жалба,
депозирана от ответника в първоинстанционното производство, а именно че действията на
Комисията са били изцяло законосъобразни, като освен това, същите са извършени в
условията на обвързана компетентност. Това е така, тъй като незаконосъобразността се
разглежда на плоскостта на крайния резултат от проведените срещу ищеца наказателно
производство и производство по ЗОПДИППД /отм./. В този смисъл установената по
надлежния ред незаконност на обвинението – с влезли в сила постановление на прокурора
по чл. 243, ал. 1, разпореждане на съда по чл. 250, ал. 1 или оправдателна присъда по чл.
304 НПК /каквато е налице в процесния случай/, води до извода, че Комисията е сезирана
незаконно, без в действителност да съществува основание по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./.
Следователно само когато и докато съществува законово основание, предвидено в чл. 3
ЗОПДИППД /отм./, е допустимо образуването и развитието на процедурата по установяване
на незаконния източник на придобитото имущество, предвидена в специалния закон.
От друга страна, нейното провеждане е недопустимо, ако законово основание за
образуване на процедурата не съществува или ако то отпадне в периода на нейната
висящност. Абсолютна процесуална пречка за допустимост на законната процедура има
както когато основанието не съществува към момента на сезиране на Комисията за
извършване на проверката по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./, така и когато основанието е
отпаднало в хода на висящност на законовата процедура – при прекратяване на
4
наказателното производство поради преградата по чл. 24, ал. 1 НПК с влязъл в сила акт на
прокурора, влязло в сила разпореждане на съда по чл. 250, ал. 1 или поради оправдаване на
проверяваното лице поради липса на авторство или несъставомерност на деянието за
престъплението, посочено в чл. 3 ЗОПДИППД /отм./.
В този смисъл при липсващо или отпаднало основание за образуване на процедурата
актът, с който държавният орган – прокурорът, уведомява директора на съответната
териториална агенция за основание за образуване на проверката по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./,
каквото в действителност не съществува, е незаконен. Незаконен е и актът, с който
директорът на съответната териториална агенция образува проверката по чл. 3 ЗОПДИППД
/отм./, въпреки липсата на законово основание. Незаконно е решението на Комисията за
образуване на производство по специалния закон, въпреки липсата на такова основание.
Незаконна е и процедурата по установяване законността на източника на придобитото
имущество. За вредите по причина на тези незаконни актове ЗОДОВ предвижда деликтна
отговорност на държавата – чл. 2а ЗОДОВ /в този смисъл определение № 165 от 13.06.2016
г., постановено по ч. гр. д. № 921/2016 г. на ВКС, I г. о./.
Предвид изложеното и доколкото в настоящия случай по делото безспорно се
установява, че по време на висящността на производството по ЗОПДИППД /отм./,
образувано срещу ищеца, по надлежния ред е установена незаконност на обвинението с
влязла в сила оправдателна присъда по чл. 304 НК, то следва да се възприеме изводът, че
основанието за извършване на проверката по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ е отпаднало в хода на
висящност на законовата процедура, поради което действията на Комисията се явяват изцяло
незаконни.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на ответника, че
действията му са извършени в условията на обвързана компетентност с оглед подаденото
уведомление от страна на Прокуратурата. Обвързаността на Комисията от депозирано
уведомление от Прокуратурата се изчерпва с акта на започване на проверката. Всички
останали действия на Комисията са самостоятелни с оглед предоставените й от закона
правомощия, като същата е длъжна не само да извърши проверка на имуществото на лицето
и свързаните с него правни субекти, правното основание за придобиването му, неговата
стойност и трансформации, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но и
да провери всички други обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на
имуществото и начина на придобиването му /така решение № 166 от 18.10.2016 г.,
постановено по гр. д. № 1642/2016 г. на ВКС, III г. о./, както и да събира относими
доказателства, които наред с това следва да установяват и връзката му с престъплението, за
което му е повдигнато обвинение /в този смисъл ТР № 7 от 30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013 на
ОСГК на ВКС/. При липса на доказателства в този смисъл или поради неизвършването на
обективна преценка от съответния орган депозирането на молба за допускане на
обезпечение на бъдещ иск без наличие на съответните предпоставки се явява
незаконосъобразно действие. Освен това обстоятелството, че Комисията е длъжна да
образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, при
5
наличието на предпоставките по ЗОПДИППД /отм./, не може да я освободи от отговорност.
Предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция намира, че по делото
безспорно се установява наличието на незаконосъобразни действия на ответника, т. е.
налице е първата материалноправна предпоставка за ангажиране на отговорността на
държавата чрез КОНПИ на основание чл. 2а ЗОДОВ.
Следващият спорен между страните във въззивното производство въпрос е досежно
наличието на претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 13 050 лева на 15.02.2012 г. по договор за заем с „КЛЦ
Ню корп 2001“ ЕООД, които да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното
поведение на ответника.
От представените по делото декларация /л. 78 от първоинстанционното производство,
образувано първоначално пред СГС/ и разходен касов ордер /л. 80 от първоинстанционното
производство, образувано първоначално пред СГС/ се установява, че на 20.01.2011 г. ищецът
е получил по заемно правоотношение с „КЛЦ Ню корп 2001“ ЕООД, представлявано от
К.Л.Ц., сумата в размер на 145 000 лева.
По делото обаче не са представени доказателства, от които да се установява, че в
действителност между страните е уговорено заплащането на твърдяната от ищеца
възнаградителна лихва в размер на 9 % /или в размер на 13 050 лева/. Договорът за заем е
реален, като за сключването му не е необходима писмена форма за действителност. За
уговорката за лихва обаче разпоредбата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД въвежда изискване за писмена
форма за действителност. В настоящия случай по делото не са представени писмени
доказателства, в които да се съдържа уговорка между страните за заплащане на лихва по
договора за заем. В действителност по делото е представена декларация от 20.02.2012 г. /л.
79 от първоинстанционното производство, образувано първоначално пред СГС/, в която е
посочено, че дружеството е получило от ищеца сумата в размер на 145 000 лева, както и
полагаемата се лихва в размер на 13 050 лева, която декларация обаче според настоящата
инстанция не установява, че към момента на сключване на договора или в последващ
момент преди изпълнението му страните са постигнали съгласие за заплащане на твърдяната
лихва в изискуемата от закона писмена форма.
На следващо място, по делото липсват доказателства, от които безспорно да се
установява, че страните са уговорили заемът да бъде покрит с парите от продажбата на
семейното жилище на ищеца и съпругата му. Представеното по делото банково извлечение
по сметка на „КЛЦ Ню корп 2001“ ЕООД /л. 81 – 82 от първоинстанционното производство,
образувано първоначално пред СТС/, в което са изброени нареждания от лицата Ц. Х.С. и
М.В.С. с основание „по капаро при договор с Т. П.“, респ. „покупко- продажба по договор с
Т. П.“ не е достатъчно, за да се обоснове категоричен извод досежно уговорения начин за
погасяване на заема. Още повече, че освен тези плащания, към дружеството е извършено и
плащане от съпругата на ищеца в размер на 78 118 лева с основание „изплащане на вноска
по заем“, което противоречи на изложеното в исковата молба, а именно че заемната сума ще
бъде върната от продажната цена на семейното жилище. Не бива да се пренебрегва и
6
обстоятелството, че сборът на наредените суми по сметката на „КЛЦ Ню корп 2001“ ЕООД
надвишава размера на договора за заем, включително и с възнаградителната лихва. Отделно
от всичко изложено дотук, следва да се посочи и че по делото не се установява сумата в
размер на 13 050 лева да е заплатена на твърдяната от ищеца дата – 15.02.2012 г., тъй като
видно от представените по делото писмени доказателства /платежни нареждания и банково
извлечение/ плащания към „КЛЦ Ню корп 2001“ ЕООД на посочената дата не са
извършвани. Ето защо, настоящата инстанция се солидаризира с извода на районния съд, а
именно че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване да е претърпял
описаните в исковата молба имуществени вреди в размер на 13 050 лева.
Освен гореизложеното, следва да се посочи, че дори да се приеме, че ищецът е
заплатил твърдяната възнаградителна лихва в размер на 13 050 лева на „КЛЦ Ню корп 2001“
ЕООД, то по делото не е установено наличието на пряка причинно- следствена връзка
между заплащането на същата и незаконосъобразните действия на ответника. Настоящата
инстанция споделя изложеното от първоинстанционния съд, а именно че обезпечителните
мерки по ЗОПДИППД /отм./ не въвеждат абсолютна забрана за разпореждане с
имуществото, тъй като при определени предпоставки съдът може по молба на
заинтересованото лице да разреши разпоредителни действия с имуществото /чл. 23, ал. 4
ЗОПДИППД, отм./. Следователно искането и налагането на обезпечителни мерки по този
закон като действия на Комисията и на съда сами по себе си не са достатъчни да причинят
имуществени вреди от невъзможността лицето да се разпорежда с имуществото си, тъй като
това лице може да подаде молба за разпореждане с това имущество при неотложна
необходимост. Ако такава молба не е подадена или е неоснователна, причинната връзка
между действията на комисията и съда по искане и съответно налагане на обезпечителни
мерки и причинените на лицето имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с
имуществото се прекъсва, тъй като причиняването на вредите се дължи само на поведението
на това лице. То е могло, но не е подало искане за разпореждане с имуществото с цел да
удовлетвори неотложната си нужда от парични средства /така решение № 172 от 13.11.2020
г., постановено по гр. д. № 2993/2019 г. на ВКС, III г. о./.
Във връзка с горното, от представените по делото писмени доказателства
/определение от 23.11.2011 г., постановено по гр. д. № 4685/2011 г. по описа на СГС,
Административно отделение, III – Г състав, и определение № 2427 от 29.12.2011 г.,
постановено по ч. гр. д. № 4348/2011 г. по описа на САС, ГО, 4- ти състав/ се установява, че
молба за разрешаване на плащане от запорираните банкови сметки е подадена единствено и
само от съпругата на ищеца, но не и от него самия.
Изложените във въззивната жалба твърдения, а именно че по банковите сметки на
ищеца не е имало парични средства, поради което той не е поискал да му бъде разрешено
разпореждане с имуществото, се навеждат за първи път пред въззивната инстанция, поради
което се явяват преклудирани.
Все пак за пълнота настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че дори в
действителност по банковите сметки на ищеца да не е имало налични парични средства,
7
това обстоятелство не обосновава наличието на пряка причинно- следствена връзка между
заплатената възнаградителна лихва по договора за заем и незаконните действия на
ответника. Това е така, защото липсата на парични средства по банковите сметки на ищеца
не може да бъде вменено в отговорност на Комисията, доколкото нейните действия са
довели единствено до налагане на запор върху вземания на ищеца по банковите му сметки,
но не и до отнемане на тези вземания. Следователно не би могло да се приеме, че
незаконните действия на ответника се намират в пряка причинно- следствена връзка, от една
страна, с липсата на парични средства по банковите му сметки и от друга, с получения от
ищеца заем от „КЛЦ Ню корп 2001“ ЕООД, респ. със заплатената по него възнаградителна
лихва.
Следващият спорен по делото въпрос е свързан с наличието на претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното
поведение на ответника.
Настоящата инстанция намира, че от показанията на разпитаните пред
първоинстанционния съд свидетели С.Й.С. и Ж.И.Ж. се установява, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него производство по ЗОПДИППД
/отм./, а именно – чувство на дискомфорт и неудобство поради невъзможността да се
разпорежда с имуществото си, изолация от външния свят, ограничаване на контактите с
близки приятели. От депозираните свидетелски показания се установява още, че ищецът е
имал сериозни финансови затруднения, тъй като не е разполагал с парични средства, поради
което е разчитал е заеми от приятели, изпитвал е притеснение, стрес и безпокойство.
Чувствал се е унизен и е претърпял емоционални и психически терзания на личността, като
от лъчезарен човек се е превърнал в свит и затворен такъв. Освен това, част от приятелите
му са се отдръпнали от него, наложило се е да продаде ценни за него вещи, за да има
финансови средства да живее.
В действителност и двамата свидетели са близки приятели на ищеца, но при преценка
на показанията им при условията на чл. 172 ГПК въззивният съдът намира, че същите следва
да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични. Същевременно
същите не разкриват недостоверност, преднамереност и/или непълнота. Ето защо,
неоснователни са изложените във въззивната жалба на ответника доводи, че обсъжданите
гласни доказателства не установяват твърдените от ищеца неимуществени вреди и не следва
да бъдат кредитирани поради това, че са разнопосочни и противоречиви.
Доколкото по делото се установява, че ищецът е търпял неимуществени вреди
вследствие на противоправното поведение на ответника, то последният следва да го
обезщети за тях. В тази връзка спорен пред настоящата инстанция е и въпросът относно
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото обезщетение намират приложение общите
постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат предвид всички
релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.
8
52 ЗЗД в смисъла, разяснен с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. Всеки случай е
индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което
съдът дължи конкретна преценка. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-
пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при
определяне на размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ следва да се съобразят, освен
релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет,
продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в
медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното
лице в обществото, неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на
производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на
взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и
всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на
производството по ЗОПДИППД /отм./ /така решение № 166 от 18.10.2016 г., постановено по
гр. д. № 1642/2016 г. на ВКС, III г. о./
Във връзка с горното при определяне на размера на обезщетението настоящият
въззивен състав взе предвид особеностите на производството по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./, а
именно – 1./ обезпечителните мерки по ЗОПДИППД /отм./ не въвеждат абсолютна забрана
за разпореждане с имуществото, тъй като при определени предпоставки съдът може по
молба на заинтересованото лице да разрешени разпоредителни действия с имуществото; 2./
поначало налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника не може да
доведе до обществено неодобрение и морален укор спрямо него, доколкото налагането им не
почива върху предположение за осъществена от ищеца престъпна дейност, а цели да се
предотврати неоснователното му обогатяване; 3./ обезпечителната защита е привременна,
бърза и внезапна и представлява изненада за ответника, което предполага, че искането за
налагане на обезпечителни мерки не трябва да се разгласява публично /в този смисъл
решение № 172 от 13.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2993/2019 г. на ВКС, III г. о./.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът отчете и
обстоятелството, че причинените от незаконосъобразните действия на Комисията в
производството по ЗОПДИППД /отм./ неимуществени вреди не могат да се сравняват като
интензитет с неимуществените вреди от незаконно водено наказателно производство, тъй
като налагането на обезпечителни мерки не се разгласява публично и не е окончателен акт
на отнемане на имуществото /така решение № 172 от 13.11.2020 г., постановено по гр. д.
№ 2993/2019 г. на ВКК, III г. о./. В тази връзка следва да се посочи, че по делото се
установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по
чл. 304а вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК, като в периода, в който е търпял вреди от
незаконосъобразните действия на ответника, ищецът е имал и негативни изживявания
именно във връзка с воденото срещу него наказателно производство, за които негативни
изживявания му е присъдено обезщетение на основание чл. 2 ЗОДОВ, видно от
представеното по делото решение от 31.10.2022 г., постановено по гр. д. № 50194 на ВКС,
IV г. о.
9
Във връзка с горното следва да се посочи още, че в настоящото производство не са
събрани доказателства, от които категорично да се установява, че именно налагането на
обезпечителните мерки върху имуществото на ищеца е довело до неблагоприятно отражение
върху репутацията му в обществото, както и до невъзможност да се реализира
професионално с оглед опита и знанията си във финансовата сфера. Настоящата инстанция
намира, че не незаконосъобразните действия на ответника, а незаконното обвинение срещу
ищеца е от естество да ограничи професионалното му развитие и да накърни доброто му име
в обществото. Това е така, защото производството по ЗОПДИППД /отм./ засяга с по-голям
интензитет и в по-голям обем правото на частна собственост, доколкото налагането на
обезпечителни мерки – възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице,
поставят последното за продължителен период от време в невъзможност да се ползва от
притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на
близките си нужди.
Въпреки изброените специфики на производството по ЗОПДИППД /отм./, не може да
се отрече, че ограниченията, наложени върху имуществото на ищеца, за период от време
четири години и осем месеца неминуемо са причинили на същия продължителни негативни
емоции. Както вече беше посочено, по делото се установява, че увреденият е изживявал
дискомфорт и неудобство поради невъзможността свободно да се разпорежда с имуществото
си, имал е сериозни финансови затруднения, тъй като не е разполагал с парични средства,
разчитал е на заеми от приятели, изпитвал е притеснение, стрес и безпокойство. Чувствал се
е унизен и е претърпял емоционални и психически терзания на личността, като от лъчезарен
човек се е превърнал в свит и затворен такъв. Освен това, част от приятелите му са се
отдръпнали от него, наложило се е да продаде ценни за него вещи, за да има финансови
средства да живее.
Съобразявайки всички изложени по- горе обстоятелства, свързани с
продължителността и специфичните особености на воденото срещу ищеца производство по
ЗОПДИППД /отм./, степента на засягане на емоционалния и личния живот на увредения,
обстоятелството, че в същия период срещу ищеца е водено и наказателно производство,
както и предвид общото социално и икономическо състояние на обществото, въззивният съд
намира, че присъденото от районния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на
12 000 лева отговаря на критериите, предвидени в чл. 52 ЗЗД, поради което се явява
справедливо.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271,
ал. 1, пр. 1 ГПК. С настоящото съдебно решение следва да бъде отстранена и явната
фактическа грешка, допусната от първата инстанция в диспозитива на решението досежно
наименованието и ЕИК ответника – вместо правилните наименование и ЕИК, а именно –
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК: *********, са посочени
погрешно предходните наименование и ЕИК на ответника, а именно – Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК
10
*********.
По разноските:
Поради оставяне на въззивните жалби без уважение не следва да бъдат присъждани
разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2289 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. №
15883/2022 г. по описа на СРС, 171- ви състав, в частта с която Комисията за отнемане на
незаконно придобитото имущество, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“
№ 6 /при допусната явна фактическа грешка в диспозитива на решението досежно
правилните наименование и ЕИК на ответника – вместо правилните наименование и ЕИК, а
именно – Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК: *********, са
посочени погрешно предходните наименование и ЕИК на ответника, а именно – Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
ЕИК *********/ е осъдена да плати на Т. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул.
******* на основание чл. 2а ЗОДОВ сума в размер на 12 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от наложени обезпечителни мерки по
отношение имуществото му в периода 10.08.2010 г. – 05.03.2015 г. по допуснато обезпечение
на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ срещу него с определение № 23/06.08.2010 г. по
гр. д. № С-27/2010 г. по описа на Софийски градски съд по искане на ответника, ведно със
законна лихва за забава върху присъдената главница, считано от 03.02.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, в частта с която е отхвърлен искът за разликата
над сумата от 12 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева, както и в частта с
която е отхвърлен предявеният от Т. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул.
******* срещу Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6 /при допусната явна фактическа
грешка в диспозитива на решението досежно правилните наименование и ЕИК на ответника
– вместо правилните наименование и ЕИК, а именно – Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество, ЕИК: *********, са посочени погрешно предходните
наименование и ЕИК на ответника, а именно – Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК *********/
осъдителен иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ за сума в размер на 13 050 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в плащане на
възнаградителна лихва по договор за заем от 20.01.2011 г., сключен с „КЛЦ Ню корп 2001”
ЕООД, ЕИК *********, платена на 15.02.2012 г., настъпили вследствие на допуснато
обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ срещу него с определение №
23/06.08.2010 г. по гр. д. № С-27/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ведно със
законна лихва от 03.02.2017 г. до окончателното плащане на вземането.
11
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12