РЕШЕНИЕ
№ 1169
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330117062 по описа за 2022 година
Ищецът П. Д. М., ЕГН ********** е предявил иск срещу
Областна дирекция на МВР - П., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1887,90 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 22.11.2019г. – 22.11.2022г.,
получен в резултат на преизчисляването на положения нощен
труд за същия период от 1631 часа, преизчислен с
коефициент 1.143, както и мор. лихва за забава, изчислена
към края на всяко тримесечие, в размер общо на 257,22 лева,
законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил през процесния период по
служебно правоотношение като ***** в група «******» на
сектор «****» към *******, като поради естеството на
1
работата му ищецът е полагал служебните си задължения на
дневни и нощни смени, всяка от които е с продължителност
от 12 часа, като положения от служителя нощен труд не бил
преобразуван в дневен и не така не му било заплатено
възнаграждение за положения извънреден труд.
Така за процесния период ищецът бил положил общо
1631 часа нощен труд, който не бил приравнен към дневния с
коефициент 1,143, в резултат на което работодателят му
дължал сумата от 1887,90 лева, която не била заплатена.
В срока по член 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез юрк. П., с който исковете се оспорват като
неоснователни. В отговора е посочено, че приложим в случая
е само и единствено ЗМВР, като на осн. член 187, ал. 10 от
ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи. С приети Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018г. липсвали правила за норма за превръщането на
нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143,
като считат, че предвидения в НСОРЗ ред не се прилага за
служителите на МВР. Алтернативно сочат, че ако съдът
счете, че към изменението на ЗМВР се е прилагал КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата да се отхвърлят исковете за периода, следващ
влизането в сила на изменението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020г.,
тъй като с това изменение въпросът вече бил изрично уреден
и не следвало да се прилагат субсидиарно и по аналогия КТ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, а и доколкото с изменението в ЗМВР коефициентът за
преизчисляване на нощния труд в дневен бил единица.
Направено е възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. С оглед на изложеното по-горе се моли
исковете изцяло да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Няма спор между страните за обстоятелствата, че
ищецът е служител в МВР и че е полагал труд на смени –
дневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на
работното време при сумирано изчисляване на работното
време - тримесечно.
В периода от 01.04.2015г. до 16.11.2022г. са действали
последователно няколко наредби: Наредба №8121з-
592/25.05.2015г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 1
1.07.2016г.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (отменена
изцяло с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019г. на
ВАС), Наредба №8121з-36/07.01.2020г. отменена с Наредба
№8121з-1174/21.10.2020 г., отменена с Наредба №81213-
922/22.07.2022 г., като всички посочени наредби са издадени
2
от министъра на вътрешните работи, като всяка от тях е
уреждала реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал.3 в първите две наредби са идентични
с текстовете на чл.3, ал.2 от следващите три наредби, като
според тях при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 06.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Следва да бъде посочено, че преди процесния
период е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр.69 от
19.08.2014г., според която наредба в член 31, ал. 2 изрично е
било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между часовете
22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент
от 0.143. В следващите три Наредби няма предвидена
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, като едва в Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. - чл.
22, ал. 3 и в Наредба №8121з-922/22.07.2022г. в чл. 21, ал. 3
изрично е посочено, че "При сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР". Нормата на
член 187, ал. 4 от ЗМВР, гласяща, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време
през нощта по ал. 1 е нова и е в сила от 11.07.2020г., след
изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ, бр. 60 от 2020г.
Отделно от това член 187, ал. 1 от ЗМВР, допълнен – ДВ, бр.
60 от 2020г., предвиди изрично, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. В действащите преди тази промяна
законови разпоредби не беше направено такова отграничение
за нормалната продължителност на нощния труд на
служителите на МВР, като законодателят се беше задоволил
да посочи, че е възможно в часовия диапазон между 22,00 и
6,00 ч. да да се полага 8-часов труд. Ето защо, съдът намира,
че едва с последното изменение на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от
2020г./, законодателят е установил нормална
продължителност на работното време на нощния труд на
служителите на МВР от 8 часа, за разлика от КТ, приложим
за работниците и служителите по ТПО, който в член 140, ал.
1 от КТ е предвидил, че нормална продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 7 часа.
Ето защо съдът намира, че за периода до влизането в
сила на това изменение и допълнение на ЗМВР – 11.06.2020г.
е налице празнота в закона, като субсидиарно следва да се
приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Според чл. 9, ал.
2 от същата Наредба е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
3
с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По този начин се отчита нормата
фактически положен труд, като за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
Следва да бъде обсъден довода на ищеца за неравенство в
третирането на държавните служители по чл.142 ал.1 т. 1 от
ЗМВР, с оглед поставянето им в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и работещите по
трудово правоотношение, и изричната разпоредба на чл.188,
ал. 2 от ЗМВР, предвиждаща специална закрила на нощния
труд, полаган от служители на МВР. Междувременно в
мотивите на ТР № 1/2020 от 15.03.2023г. ВКС, ОС на ГК,
задължително за съдилищата, е изложено, че
неблагоприятните последици от полагането на нощния труд
от служители на МВР биват компенсирани с доп.
възнаграждение за прослужено време, по-голям основен
платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски, по-благоприятни условия
за придобиване право на пенсия и пенсиониране при
условията на І категория труд. Според същото ТР
законодателното разрешение на положения от служителите
на МВР нощен труд е в унисон и с правото на ЕС, доколкото
за упражняващите труд през нощта служители на МВР са
предвидени други мерки за защита, компенсиращи особената
тежест на този вид труд с отчитане естеството на служебните
правоотношения, основните функции на МВР,
регламентирани в член 2, ал. 1 от ЗМВР и статута на
служителите, работещи в системата на МВР.
В ТР също така е съобразено образуваното дело от Съда на
ЕС № С-262/20, направено по запитване от българския съд, и
решението му, в което е налице произнасяне по въпроса за
допускане на разлика в третирането касателно нормалната
продължителност на нощния труд за работниците и
служителите в частния сектор и тези в публичния сектор, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т. е. свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и съразмерно на тази цел /т.80/.
Гореизложеното обосновава извода, че не е неравенство в
третирането на държавните служители по чл.142 ал.1 т. 1 от
ЗМВР. По изложените съображения съдът намира, че
отчитането и заплащането на положените часове нощен труд
от служители на МВР, след изменението на ЗМВР, в сила от
4
11.07.2020г., приложими са специалния ЗМВР и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове,
установяващи норма нощен труд от 8 часа и коефициент 1
при сумирано изчисляване на работното време при
превръщането на нощните часове в дневни.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице
С. К., което не е било оспорено от страните, изготвено е
компетентно и безпристрастно, се установява, че за периода
22.11.2019г. до 11.07.2020г. ищецът е положил 440 часа
нощен труд, който след приравняването му в дневен труд с
коефициент 1,143 става 503 часа, като разликата от 63 часа се
явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника
и чиято стойност възлиза на 543,54 лева, а размерът на мор.
лихва върху главницата от 543,54 лева за периода 1.01.2020г.
– 22.11.2022г. възлиза на 143,27 лева.
В съдебно заседание на 24.02.2023 година по молба на адв.
А. размерите на исковете са увеличени, съобразно
заключението на вещото лице, като за главница размерът е
увеличен на 2067,62 лева, а на мор. лихва на 315,59 лева.
С оглед на изложените по-горе мотиви, исковете следва да
бъдат уважени частично, като искът за главница изв. труд ще
се уважи до размера на 543,54 лева, а този за мор. лихва до
размера на 143,27 лева, като за разликата до пълните им
размери като неоснователни.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят по
съразмерност разноски за адв. възнаграждение от 172,91 лева.
На ответника по съразмерност съобразно отхвърлената
част от исковете ще се присъдят разноски за юрк.
възнаграждение от 70 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г.
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
дължимата държавна такса върху уважените искове, като
същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 100 лева,
от които 50 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50
лева по иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат
заплатени по сметката на съда. В полза на бюджета на
съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ, които
са направени от бюджета на съда, а именно – 43,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да
заплати на П. Д. М., ЕГН ********** следните суми: сумата
от 543,54 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд от 63 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, за периода 22.11.2019 г. - 11.07.2020 г., както и сумата
от 143,27 лева мораторна лихва за периода 01.01.2020 г. –
22.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 24.11.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и
разноски за адв. възнаграждение в размер на 172,91 лева,
КАТО отхвърля исковете за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд за разликата над уважения размер
от 543,54 лева до пълния предявен размер от 2067, 62 лева за
периода 12.07.2020г. – 22.11.2022г., и за заплащане на мор.
лихва за разликата над уважения размер от 143,27 лева до
пълния предявен размер от 315,59 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Д. М., ЕГН ********** да заплати на
Областна дирекция на МВР - Пловдив по съразмерност юрк.
възнаграждение от 70 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100
лева, представляваща държавна такса върху уважените
искове, и сумата от 43,50 лева разноски за съдебно-
счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
6
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7