М О Т И В И
към присъда по НОХД № 4568/2013г. по описа на ПРС,
ІІ н. с.
Районна прокуратура гр. П. е
повдигнала обвинение срещу С.В.С., ЕГН ********** и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК тъй като на
01.02.2013г. в гр.Р., обл.П., макар и като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е
отнел чужди движими вещи – портмоне на стойност 3 лева и пари – сумата от 607
лева или всичко на обща стойност 610 лева от владението на С.С.Х., ЕГН **********
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ
от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Преди даване ход на съдебното
следствие пострадалият С.С.Х., ЕГН
********** предяви граждански иск против подсъдимия С.В.С. за заплащане чрез
родителите му - законни представители на подсъдимия на сумата от 610лв., като
обезщетение за причинени имуществени вреди, произходящи
от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане. Предвид на това, че искът беше своевременно предявен и
отговарящ на законовите изисквания, същият беше приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство и пострадалият конституиран като граждански ищец
по делото.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
С оглед проведеното производство по реда на глава ХХVІІ от НПК по отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия С.С. да
бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК и чл.54 от НК а именно четири месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Предложи се на
подсъдимия чрез неговия законен представител да се възложат направените
разноски по делото. Относно предявения граждански иск, представителят на прокуратурата предложи да
бъде уважен изцяло тъй като същия е доказано по основание и размер.
Подсъдимият С.В.С. в съдебно заседание преди
даване ход на делото на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират повече доказателства за тези факти, като лично и чрез своя служебен
защитник адв.Н.К. направи искане делото да се гледа по реда на глава ХХVІІ от
НПК. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия С. по чл.371, т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
определение от 29.10.2013г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода на съдебното
следствие подсъдимият С.С. заяви, че
разбират в какво са обвинени, признава се за виновен в извършването на
посоченото в обвинителния акт деяние, заяви че е наясно с последиците от
проведеното съкратено следствие и че е съгласен с тях, че съжалява за
постъпката си, като при последната си дума поиска от съда да му бъде наложена
условна присъда.
Защитникът на подсъдимия
С., адв.Н.К. не оспорва извършеното от подзащитния му, нито правната
квалификация на престъплението. В пледоарията си релевира факти основаващи
искането му към съда за налагане на подзащитния му на наказание три месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено, както и да бъдат
възложени разноските на подзащитния му. По отношение на предявения граждански
иск посочи че същия е доказан по основание и размер и като такъв да бъде
уважен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият С.В.С. е роден на ***г***, адресно регистриран в с.А., обл.П.,
ул. „…..” № **, българин, български гражданин, неженен, неосъждан към датата на
деянието предмет на настоящето дело, с начално образование, ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост на С.В.С. съдът намира като установено, че с Присъда № 13 от
13.03.2012г. на Районен съд гр.А., в сила от 29.03.2012г., е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.
„б” от НК му е било наложено наказание Пробация за срок от една година и шест
месеца. Посоченото осъждане на е
определящо за правната квалификация на деянието предмет на настоящето дело.
С Решение на Районен съд гр.А.,
от 08.08.2012г. подсъдимият С. е бил настанен в Социално – педагогически
интернат „Х.Б.” с.Д., обл.С.
Подсъдимият С.В.С. *** заедно със
своята майка свидетелката Г.Б.С.. С решение от 08.08.2012г. на Районен съд гр.А.
бил настанен в Социално – педагогически интернат „Х.Б.” в с.Д., обл.С. поради
извършени множество противообществени прояви, предимно кражби от различни
собственици в с.А., обл.П.. За извършените от него противообществени прояви и
предвид младата му възраст на подсъдимия са били налагани многократно
възпитателни мерки по ЗБППМН. След настаняването му в интерната подсъдимият
многократно го напускал без разрешение, поради което е бил обявяван за ОДИ.
Въпреки осъществявания от педагогически персонал на интерната надзор и
възпитателни мерки подсъдимият продължил да извършва противообществени прояви,
чрез които да си набавя средства.
В края на месец януари 2013 година
подсъдимият отново избягал от интерната и се подслонил в гр.Р., обл.П., където
живеела сестра му свидетелката П.В.С.. На 01.02.2013г. подсъдимият решил да извърши
кражба и за целта взел със себе си малолетния си племенник свидетел И.П.С., по
прякор „А.”. Придвижвайки се с велосипед, двамата – подсъдимия и свидетел С. ***,
където свидетел С.С.Х. притежавал хранителен магазин. Било надвечер, около
19,45 часа и в магазина нямало клиенти. Свидетел Х. се готвел да затваря
магазина и бил преброил известна парична сума в размер на 607 лева, поставена в
портфейл на плота на магазина, която да ползва за следващия ден.
Подсъдимият С. забелязал поставения върху плота на магазина портфейл и
решил с помощта на свидетел И.С. да отвлече вниманието на собственика му и да
отнеме вещта заедно с паричната сума в него. Подсъдимият забелязал че в двора
на магазина има странична врата, от която може да се влезе вътре и се спотаил
до нея. Тогава той дал знак на свидетел С., който потропал на вратата на
магазина. Свидетел Х. излязъл отвън и свидетел С. му обяснил, че в съседния
двор са влезли двама непознати мъже, което не отговаряло на истината. Тъй като свидетел Х. знаел, че в съседния
имот в момента няма обитатели, тъй като собственика му се намирал в с.З., той
надникнал в двора отвън, но не видял нищо обезпокоително и се върнал пред своя
магазин.
През това време подсъдимият влязъл
през страничната врата в магазина и взел намиращото се на плота портмоне
собственост на свидетел Х. заедно с намираща се в него парична сума, в размер
на 607 лева. След това бързо напуснал помещението и заедно със свидетел С.
тръгнали по улицата.
Свидетел Х. не заподозрял нищо
нередно и към 20 часа затворил магазина и се прибрал в дома си. На следващия
ден като започнал работа той установил липсата на портмонето и паричната сума и
незабавно уведомил полицейските органи за случилото се. След като напуснал
района на магазина подсъдимият дал малка сума пари на свидетел С., а останала
част похарчил за себе си и за своите близки – свидетелите Б.Г.М., В.Д.М., Т.Г.М.
а портмонето изхвърлил. Не след дълго подсъдимият бил установен от полицейските
органи като извършител на престъпното деяние. В хода на проведеното досъдебно
производство С. признал вината си и дал обяснения.
Според
заключението на изготвената по делото съдебнопсихиатрична
експертиза на С.В.С. / лист 53 – 55 от досъдебното производство/ същият не страда от психично
заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен учет към ОДПЗС гр. П.. Могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания
период, макар и непълнолетен. Бил е в ясно съзнание, адекватен, с целесъобразни
действия. Не е бил под въздействието на алкохол или психоактивни вещества.
Личността е в процес на изграждане, недооценъчен, с
намален самоконтрол. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, може пълноценно да
участва в наказателния процес като обвиняем.
Според
заключението на изготвената по делото стоковооценъчна
експертиза / лист 50 от досъдебното производство/
стойността на инкриминираната вещ дамско портмоне, с размери 10 см. на 15 см. е 3 лева.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: самопризнанието на
подсъдимият С., дадено в хода на съдебното следствие
и ползвано на основание чл.372, ал.4 от НПК, от показанията на свидетелите С.С.Х.,
Т.Г.М., И.А.М., Б.Г.М., В.Д.М., П.В.С., И.П.С., Г.Б.С., Г.Й.Г. дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ
орган, всички те ползвани от съда на основание чл.373, ал.3 от НПК, СПЕ, СОЕ,
справки за лице български гражданин, справки и бюлетини за съдимост,
характеристични справки.
Съдът ползва като достоверни
показанията на свидетелите С.С.Х., Т.Г.М., И.А.М., Б.Г.М., В.Д.М., П.В.С., И.П.С.,
Г.Б.С., Г.Й.Г., дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.373,
ал.3 от НПК, като последователни и логични, взаимно допълващи се и
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице д-р В.С. по изготвената СПЕ като компетентно, изготвено с нужните
познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице С.Б. по изготвената СОЕ като компетентно, изготвено с нужните
познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото.
При така приетата за установена и
изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият С.В.С. с действията
си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1 тъй като на 01.02.2013г. в гр.Р., обл.П., макар и като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си е отнел чужди движими вещи – портмоне на стойност 3
лева и пари – сумата от 607 лева или всичко на обща стойност 610 лева от
владението на С.С.Х., ЕГН ********** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимият С.
заедно с участието и на малолетния свидетел И.П.С. ***, са прекъснали
владението на свидетел С.Х. върху собствените му движими вещи – портмоне, на
стойност 2 лева и парична сума в размер на 607 лева, чиято обща стойност е в
размер на 610 лева, като са установили своя трайна фактическа власт върху тях
без да са получили съгласието на свидетел Х..
При това престъпление е налице
усложнена престъпна дейност откъм субекти на извършване на престъплението. Подсъдимият
С. е осъществил престъпното
посегателство на 01.02.1013г. при условията на посредствено извършителство
по отношение на участвалия в кражбата малолетен извършител И.П.С. – с помощта
на лице, което с оглед възрастта си не може да формира собствена правно валидна
воля и съответно да ръководи постъпките си.
Към момента на извършване на това
престъпление подсъдимият е бил непълнолетен, като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл - със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни
последици, както и със съзнанието за участието и ролята на използвания
малолетен наказателно неотговорен свидетел С..
При така приетото за извършено престъпление
от страна на подсъдимият С.В.С. и определената правна квалификация на деянията
– по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от НК при обсъждане на вида и размера на
наказанията, които следва да му бъдат наложени и целите на същите, настоящият
съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК – в
редакцията и към момента на извършване на престъпленията, което ограничение е
наложено от нормата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното производство,
по реда на което се проведе съдебното следствие – по глава ХХVІІ
от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
По
отношение на вида и размера на наказанието за непълнолетния подсъдим С.В.С. за
извършеното от него престъпление по чл.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1 от НК съдът като
отчете от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства – признание
на а от друга страна като отегчаващи отговорността обстоятелства – многократните
посегателства върху собствеността на различни граждани, не ефективността на
налаганите спрямо него мерки за обществено въздействие единствено интензитета
на извършване на престъплението, прие, че съответно на обществената опасност на
извършеното и на дееца, а и целесъобразно е да определи наказание при условията
на чл.54 от НК с превес на смекчаващите отговорността обстоятелства лишаване от
свобода в размер на шест месеца. Това наказание съобразно задължението за
редуцирането му, изведено от нормата на чл.58а, ал.1 от НК предвид особения ред
на провеждане на съдебното следствие /по реда на глава ХХVІІ
от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от
НПК/, съдът намали с една трета, така че подсъдимият С.В.С. бе осъден с настоящата присъда по повдигнатото му обвинение
на лишаване от свобода в размер на четири месеца.
Тъй като подсъдимият С.В.С. към
инкриминираната дата не е бил осъждан, спрямо него не е била налагано наказание
лишаване от свобода, съдът постанови с присъдата си изпълнението на наложеното му наказание
четири месеца лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от три
години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Предявения от граждански иск от
пострадалото лице С.Х. за причинените му от престъплението вреди - съставомерен
признак от състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК настоящия съдебен състав намери за доказан по
основание и размер. Налице е причинна връзка между виновното поведение на
подсъдимия С. и настъпилия вредоносен резултат, оценен според възприетото от
съда заключение на стоковооценъчната експертиза на 610 лева. Ето защо Съдът
уважи гражданския иск за горната сума, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението 01.02.1013г.
до окончателното и изплащане.
Причините за извършване на престъплението
са незачитане на личната собственост и
установените правила и норми за нейното опазване, както и трайно
установените престъпни навици у подсъдимия, в слабите му морално волеви
задръжки, младата възраст към момента на извършване на процесното деяние и
проявената недостатъчна оценка на последиците от извършването на деянието.
По делото са направени разноски
за вещи лица в общ размер на 130 лева, които с оглед на изхода на делото съдът
възложи на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия С. да ги
заплати, със съгласието на
законния си представител Г.Б.С., ЕГН ********** по сметка на ВСС.
С оглед изхода на делото и
съобразено с размера на уважения граждански иск съдът възложи на основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия С., със съгласието на законния си
представител Г.Б.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС сумата от 50
лева представляваща ДТ.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.