ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187/10.04.2020г.
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр. дело № 110/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.П.П., ЕГН ********** против определение
на ОС – Варна, инкорпорирано в постановеното по гр.д. № 2399/2018г. решение №
1092/02.10.2019г. и с което производството по предявения от жалбоподателката
срещу С.Д.Ш., ЕГН ********** иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 евро, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.09.2018г. до окончателното заплащане на задължението, е прекратено
поради недопустимост на иска.
Твърди се в жалбата, че
изводът на съда за недопустимост на исковата претенция е неправилен и
незаконосъобразен. Сочи се, че
този иск е бил приет за съвместно разглеждане, поради което и съдът е следвало
да го разгледа по същество, като го уважи или отхвърли. Оспорва приетото от
съда, че искът би бил допустим само ако между страните липсват облигационни
договорки за заплащане на процесната сума, твърдейки и че това противоречи с
приетото по главния иск, а именно че между страните не съществува валиден
договор относно продажбата на паркомясто. Иска се отмяна на
атакувания съдебен акт.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с
който жалбата се оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
жалбоподателката против С.Д.Ш. главни искове за връщане на сумата от 25 000
евро, получена без основание /при наведени твърдения за нищожен предварителен
договор за покупко-продажба на паркомясто/, на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.86 ЗЗД и съединени в условията на евентуалност искове за връщане на същата сума,
на основание чл.59 ЗЗД, ведно с лихва за забава, на основание чл.86 ЗЗД.
За да приеме, че предявеният евентуален иск за
заплащане на сумата от 25 000 евро като такава, с която ответникът
неоснователно се е обогатил, на основание чл.59 ЗЗД е недопустим окръжният съд
е формирал мотив, че от доказателствата по делото е установено, че страните са
били в облигационна връзка, а субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД е допустим само
когато липсват уговорки в сключен между страните облигационен договор относно
заплащането на претендираните суми.
Принципно правилни са изводите, че наличието на договорни отношения между
страните изключва претендирането на суми, основани на тези отношения чрез иска
по чл.59 ЗЗД. Страната по договора разполага с искова защита срещу договорното
неизпълнение на насрещната страна по други правила. А съгласно разрешенията на
ППВС № 1/79г. ако правоимащият разполага с точно предвиден от закона друг иск,
недопустимо е да си служи със субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД. Основаването на
претенцията за връщане на дадена сума на едни и същи факти, не може да обоснове
връщането й на две различни правни основания, вкл. и в условията на
евентуалното им съединяване.
Изводът за недопустимост на евентуално съединения иск обаче, според
настоящи състав е направен преждевременно и при нередовна искова молба.
Изложените фактически твърдения са изцяло относими към предявения главен иск.
Т.е. налице е било несъответствие между обстоятелствената част на исковата
молба и формулирания в условията на евентуалност петитум. На страната не са
били дадени каквито и да било указания да посочи на какво основава заявеното
като евентуално искане за връщане на процесната сума и като такава, с която
ответникът се е обогатил за нейна сметка, при съобразяване именно субсидиарния
характер на иска по чл.59 ЗЗД. Едва след даването на такива указания и при
идентичност на фактическите основания и по двете искови претенции, би могъл да
се обоснове извод за недопустимост на евентуалния петитум.
Ето защо, като е постановил прекратяване на производството по евентуалната
искова претенция по чл.59 ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на отстраняване
нередовностите на исковата молба досежно този иск.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение на ОС – Варна, инкорпорирано в постановеното по гр.д. №
2399/2018г. решение № 1092/02.10.2019г. и с което производството по предявения
от жалбоподателката срещу С.Д.Ш., ЕГН ********** иск с правно основание чл.59 ЗЗД
за заплащане на сумата от 25 000 евро, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.09.2018г. до окончателното заплащане на задължението, е прекратено И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.