ПРОТОКОЛ
№ 344
гр. Варна, 09.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600300 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Подсъдимата Д. Й. С., редовно призована, явява се лично, представлява
се от адв. Н. Т. Б. от АК – София и адв. А. С. Б. от АК – София, редовно
упълномощени от преди.
Жалбоподатели и частни обвинители Д. Г. Д., К. Д. К., Ж. С. К.,
представлявана от законен представител К. Д. К., Д. С. К., С. С. К., Г. Д.
К., Е. М. К., със съгласието на законен представител Г. Д. К., Д. М. К., със
съгласието на законен представител Г. Д. К., редовно призовани не се
явяват.
Представляват се от повереник адв. М. Б. Р. от АК – Варна, редовно
упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи. Запозната съм с допълнението към въззивната
жалба. Да се приемат представените с допълнението писмени доказателства.
АДВ. Р. – Да се даде ход на делото, няма да соча нови доказателства.
Нямам искания за отводи. Желая да се приобщят представените с въззивната
1
жалба писмени материали.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи. Запознахме се с допълнението към въззивната жалба. Да
се приемат представените с жалбата писмени доказателства.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи. Запознахме се с допълнението към въззивната жалба. Да
се приемат представените с жалбата писмени доказателства.
СЪДЪТ намира, че към момента не са налице процесуални пречки по
даване ход на делото, така представените с допълнението към жалбата копия
на искова молба и определение за спиране на производството по Гр.дело №
1656/2022 г. по описа на ВОС следва да се приобщят към доказателствената
съвкупност като относими към предмета на доказване, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото копия от Искова
молба и определение № 3049/15.08.2022 г. по Гр. дело № 1656/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Варна.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло
подадения протест по изложените в него подробни и изчерпателни мотиви,
като считам подадената въззивна жалба също за основателна досежно
развитите доводи за необоснованост, които поддържам и в днешното съдебно
заседание. Без да преповтарям фактическите и правни изводи в протеста и
във въззивната жалба само ще насоча вниманието на съда към мотивите на
първоинстанционния съд където намирам, че са налице абсолютно
противоположни и взаимно изключващи се изложени мотиви, което прави
наистина присъдата необоснована. Считам, че тя е постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила, а именно превратно
интерпретиране на доказателствата, което всъщност води до нейната
необоснованост. Какво имам предвид:
В самите мотиви съдът е посочил, че основно задължение на
подсъдимата като технически ръководител на асфалтополагане е
непосредствено да ръководи изпълнението на полагането на асфалтовите
2
смеси и другите стопански задачи на възложените обекти и че нейните
задължения съгласно длъжностната й характеристика са били планиране,
организиране, ръководене, координиране, контролиране на тези работи на
обекта, разходването на материала и осигуряване на условия за нормално
протичане на строителните работи. Същевременно обаче в мотивите си съдът
приема, че на подсъдимата нито устно, нито писмено било разпоредено да
присъства при извършване на тези работи в посочения участък и че
принципът бил да участва технически ръководител от района, където ще се
извършват работите. Намирам този извод на съда за произволен и
неотговарящ на събраните по делото доказателства. Смятам, че по делото
няма спор изобщо, че тази дейност представлява правно регламентирана и
източник на повишена опасност, както и относно трудовия договор на
подсъдимата и нейните задължения по длъжностна характеристика няма спор
между страните по това. Тук спорът е следвало ли е тя да контролира
непосредствено извършването на тези СМР, има ли виновно неизпълнение от
нейна страна и то допринесло ли е за настъпването на този съставомерен
резултат, на който отговор считам, че при анализ цялостен на събраните по
делото доказателства е категорично да. В мотивите освен това, което е
изложеното от съда той не е посочил в хода на съдебното производство са
били приобщавани показания на свидетели от досъдебното производство,
поради противоречие при изграждането си на своите правни и фактически
изводи съдът не е посочил кои от тези показания кредитира и в каква част, и
всъщност какво той счита за установено при така събрания доказателствен
материал, а е извършил превратно и така избирателно посочване на
доказателства не в тяхната цялост и без да направи анализ дали те се
подкрепят или не от останалите по делото доказателства.
Неподкрепени от доказателствата са твърденията на С.. Тази присъда е
изградена основно на нейните обяснения, за съществуваща практика за
извършване на такива дейности да се изпраща група работници от един
район, а да се определя технически ръководител от друг, това категорично е в
противоречие с инструкцията за работа, която е утвърдена в дружеството и тя
е приложена по делото. Така е прието и от съда и е посочено в мотивите, а то
напълно несъответства на всички писмени и гласни доказателства по делото и
няма спор, че причинно-следствената връзка за настъпилия съставомерен
резултат е именно неполагане на указателни табели и знаци на извършения
участък и това е било категорично задължение на подсъдимата, поради което
и на нея е било повдигнато обвинение за извършени в реална съвкупност
престъпления по чл.123 и чл.134 от НК.
Аз намирам обвинението за категорично и безспорно доказано от
събраните по делото доказателства и Ви моля да постановите съдебен акт, с
който да признаете подсъдимата за виновна по така повдигнатото обвинение,
като определите наказание към минималния размер и за двете престъпления.
Тук споделям изложеното от представителя на първоинстанционната
прокуратура на всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които
3
безспорно са в повече и е направено искане наказанието да бъде определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт. Считам предявените гр.
искове за основателно доказани.
АДВ. Р. – Уважаеми Апелативни съдии, ще Ви помоля да уважите
въззивната жалба, да споделите доводите ни, че първоинстанционната
присъда страда от липса на мотиви и да я отмените, като върнете делото за
ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд за отстраняване на този
порок.
Считаме, че ОС е допуснал нарушения при проверката и анализ на
доказателствата, и на практика мотивите се свеждат до пресъздаване
съдържанието на обвинителния акт като фактология, посочвайки че се
възприема, че тази фактическа обстановка се подкрепяла от доказателствата
по делото, които се изреждат, но не се анализират. Направен е опит за
извършване на някаква аналитична дейност, от която да се изведе изводът
или да се аргументира изводът относно липсата на приетото от ОС възлагане
на С. да ръководи и контролира извършването на СМР, разбирайте
асфалтовите работи по полагане на битум между новоположения асфалт и
стария асфалт на автомагистралата, които намираме за напълно недостатъчни
от гледна точка на процесуалните изисквания за една аналитична дейност на
един решаващ съдебен орган и за излагане на аргументация в подкрепа на
този извод. Подробно сме се аргументирали в допълнението.
Ще заостря вниманието Ви върху няколко дребни детайла в тази посока.
Вие сте се запознали макар и с късно представеното от мен изложение, за
което поднасям извинение, че в последния момент го депозирах. Какво е
направил съдът? Посочил е на половин страничка, че се позовава на
показанията на двама свидетели Д.Д., К. без да казва дори кои са тези
показания. Специално свид. Д.Д., изпълнителният директор на
Автомагистрали е разпитван три пъти – един път на досъдебно производство,
като неговите показания са приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Втори
път на 22 ноември 2022 г. незнайно защо съдът по собствена инициатива и без
да излага каквито и да е съображения допусна преразпита на този свидетел
без да излага коя е процесуалната необходимост за да бъде преразпитан и
изведнъж в неговото така наречено изложение в мотивите му в съд. акт казва,
че се е позовал на този свидетел без да посочва на кои от всичките тези
показания, намира ли някакви противоречия в тях. Според нас те са
безусловни, илюстрирани са в изложението ни. Съдът не само не констатира
тези противоречия в неговите показания, но даже не казва в коя част и защо
следва да бъдат приети те за достоверни и защо не кредитира другите
показания, които наистина безспорни. Да не говорим, че не е извършил
задължителното в тези случаи съпоставяне на тези показания. За да ги
4
кредитираш те по някакъв начин трябва да се подкрепят от останалата
доказателствена съвкупност и това не е направил съдът. На практика той е
предпоставил извода си за липса на това възлагане и се е опитал чрез
парченца от доказателствената мозайка, които наистина макар и да тангират с
такъв извод да аргументира. Аз лично считам, че това не отговаря на
процесуалните изисквания да бъде мотивиран един акт, най-малкото
трябваше да се види, че свид. Д.Д. на етап досъдебно производство три пъти
по искане на органите на досъдебното производство и след извършване на
задълбочена проверка в дружеството е отговарял с писма на кого е било
възложено на 31.07.2017 г. извършването на тези СМР на автомагистралата,
където той еднозначно сочи, че това е Д. С., че на нея и е била възложена тази
работа и че на нея не и е била възлагана работа на друг обект. Писмата сме ги
цитирали по дати, томове и страници, съдът добре познава материалите по
делото. Същото се потвърждава и от неговите показания на етап досъдебно
производство, включително и частично и от показанията му от 22 ноември.
Но за да не се налага да обсъжда тези противоречия съдът ги е игнорирал и те
са изчезнали от правния мир, поне за нуждите на така наречените мотиви на
съдебния му акт. Считаме, че този подход е недопустим защото ако съдът
беше изпълнил процесуалното си задължение и беше съпоставил показанията
му от досъдебното производство, авторизираните от него писма,
включително и казаното от него на 22 ноември с показанията на свид. К. и на
свид. К. би достигнал до единствения обоснован и правилен извод за
неизпълнение на професионалните задължения като технически ръководител
на С. и оттам и съответните изводи по правната страна на казуса.
Специален акцент в мотивите, че този извод на съда се подкрепял от
видите ли писмените доказателства за изпълнение на СМР на обект Ресторант
и басейн в гр. Шумен, местност Гламя. Сигурно Ви е направило впечатление
кога бяха представени тези документи. Нито един от тях не е с достоверна
дата. Макар и да няма такова процесуално изискване по НПК дали и доколко
тези документи са достоверни, тоест имат достоверна дата и защо са
съставени, съдът е следвало да извърши такава проверка съобразно
възраженията на обвинението – публичното и частното пред първата
инстанция. Нито ред, нито дума в тази посока. Нито едно от нашите
възражения, че тези документи са съставени за нуждите на процеса и с цел
оневиняване на С. няма да намерите като аргументи в първоинстанционния
съдебен акт, а че те са съставени през 2023 г. следват от писмото на изп.
директор, още на етап досъдебно производство, където той признава, че е
извършена проверка в дружеството и е установено, че С. е следвало да бъде
на едно, единствено място на автомагистралата и никъде другаде. Справка
т.9, писмото. Пет години по-късно, тоест максимално отдалечени от
събитията през 2017 г. той се е присетил и в показанията си от 4.04. твърди,
че едва ли не било възложено на Шуменското звено, без да излага каквито й
да било съждения. Повече от ясно е, че показанията на изп. директор Д.,
съставянето на тези документи имат една, единствена цел и ние сме
5
илюстрирали с ангажираните пред настоящата инстанция доказателства за
висящия граждански спор, с които се цели ангажирането на гражданската
отговорност на дружеството Автомагистрали Черно море – АД. Как, ами чрез
оправдаване на подсъдимата, ерго от там да бъде детерминиран и
гражданският процес, който изчаква приключването на настоящото
производство. Това е причината за появата на тези документи през 2023 г.
Още нещо, тези документи нямат никакво значение и от тях не следва
изводът до който е достигнал първоинстанционния съд. Защо? Защото те не
удостоверяват еднозначно, че С. на 31.07. е била в местност Гламя, Шуменско
на обекта където е посочено, цитирах преди малко името, по никакъв начин
не го удостоверяват, а даже и да и беше възложено от някого изпълнението на
работата на два обекта в качеството на технически ръководител, то това не
изключва носенето на наказателна отговорност по възведеното срещу нея
обвинение. Тя тогава е следвало или да си създаде такава организация щото
да може да обезпечава като технически ръководител двата обекта или така да
си организира работата, че ако не може да се съвместява тази работа по
начин, че да не се извършва по нейно ръководство и контрол, да възложи
функциите си на технически ръководител на друг човек. Автомагистрали
Черно море не е дружество с петима работници. Автомагистрали Черно море
АД по списъчен състав има няколко стотин работници и никой не може да ме
убеди, че не е имало възможност при добро желание и организация, и
респективно при невъзможност на С. да бъде в гр. Варна, то тя на когото
пряко е възложено от К. и от К. – нейните ръководители изпълнението на тази
работа, тя да си обезпечи и подсигури друг технически ръководител. Нито
едно от тези две задължения тя не е изпълнила, за това и стана белята. За това
и С. Д. е починала, и за това и нейната внучка е със средна телесна повреда.
Повече от ясно е, че когато на 31.07. в най-активното лятно време, при тази
интензивност и натовареност на трафика – справка казаното от подсъдимата,
при този трафик и при това интензивно движение ти трябва да имаш
категорично безупречно създадена организация на работното място, от което
следва, че трябва да създадеш и временната организация на движението със
съответната сигнализация и да следиш за нейното съблюдаване. Ако това в
други случаи е било изискване едно, то тук ако питате мен именно с оглед
трафика се е налагало още по-осторожно да се следи за съблюдаване на тези
изисквания. Какво прави С., тя просто си остава в гр. Шумен и не отива със
своята група във Варна. Окръжният съд безмотивно, тъй като не подкрепят
неговата теза, е изключил от своя доказателствен анализ показанията на двама
ключови свидетели за нас, с оглед преценка изпълнение или неизпълнение
професионалните задължения на С.. Това са свидетелите К. и К.. Последният
групов ръководител и шеф в йерархичен план на С., а К. регионален
отговорник. И двамата са категорични. Ако някой беше тълкувал техните
показания щеше да стане ясно, че възложената от изпълнителния директор
работа е възложена не на някой друг, а на Шуменското звено защото само те
имат асфалтополагане, във Варна те нямат асфалтополагане. Всичките тези
6
опити по пътя на развиване на една защитна теза от страна на С., че трябвало
от Варна да се изпрати техническия ръководител са категорично опровергани
от показанията на тези свидетели, които никой не си е направил труда да
обсъди. След тази връзка са аргументите ни и въобще за липсата на подложен
критичен анализ на нейните обяснения, на които съдът се е позовал. Най-
малкото те са напълно нелогични и са опровергани от всички останали
доказателства, най-малкото от тези гласни доказателства които цитирах.
Вижте какво Ви казва С., по просто нареждане на Сергей К. тя била изпратена
на друг обект – справка казаното от нея в съд. заседание на 07.02.23 г. К.
разпитан на 22.11.22 г. категорично отрича това нещо и казва: „Нищо
подобно, на нея и е възложено.“ На кого друг да бъде възложено, като всички
нейни работници казват: „Ние си имаме един технически ръководител и това
е С..“ Противоречията в нейните обяснения са многобройни, илюстрирали
сме ги и за нас те няма как да бъдат приети за достоверни, а са израз на една
типична защитна теза от страна на подсъдимата и именно по причина, че са
опровергани, дават основание да не бъдат кредитирани, което обаче
изискване за техния анализ не е било извършено. В крайна сметка именно
тези и другите процесуални нарушения, които са допуснати при анализа на
доказателствения материал пред първата инстанция, не дават основание да
заключим, че този съдебен акт, който е атакуван, страда от един съществен
порок и той е липсата на мотиви.
Изискванията на процесуалния закон обаче са императивни. При липса
на мотиви няма как отсъстващите мотиви да бъдат заместени от въззивния
съд и за това Ви молим да уважите това искане.
Ако не споделите довода ни за наличие на този порок, то Ви молим да
приемете, че по делото са налице убедителни и достатъчно на брой
доказателства, които еднопосочно и безспорно очертават един недвусмислен
извод за това, че Д. С. е била технически ръководител на обекта на
автомагистралата на 31.07.. На нея е било възложено създаването на
организацията, прякото й ръководене на СМР, защото омазването на
кръпките е именно такава дейност, която несъмнено представлява източник
на повишена опасност. Включително в нейните професионални задължения е
било съблюдаването на изискванията по безопасност и създаване на временна
организация на движението по Наредба 3/2010 г., Приложение 11, които
задължения тя не е изпълнила. Именно по тази причина се е стигнало до
пътния инцидент, поради това, че Д. не е могла своевременно да бъде
информирана чрез непоставената пътна сигнализация за наличната на
опасност на пътя, а именно изпълнението на СМР, да съобрази поведението
си като водач, да намали скоростта, да се престрои в дясната лента, която
тогава е била свободна и по този начин да бъде избегнат сблъсъкът.
Няма да отнемам времето дали и до колко са налице останалите
предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност по чл. 123 и чл.134
от НК, те безспорно и несъмнено са налице.
7
Алтернативно Ви моля на основание чл. 336, ал.1, т.2 от НПК да
отмените първоинстанционната присъда и да постановите нова, с която да
признаете С. за виновна по възведеното срещу нея обвинение, като и
определите наказание при условията на чл. 66 от НК. Не мога да се съглася,
че това наказание трябва да бъде наложено единствено и само при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, между които несъмнено е и
поведението на Д., което следва да бъде отчетено при баланса на смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства. Поне на мен ми прави
впечатление, че се касае за едно флагрантно нарушение на базисни
изисквания за изпълнение на една строителна дейност от страна на
техническия ръководител. Няма как да не приемем, че това е немарливо
изпълнение на дейност след като ти знаейки къде изпращаш своите
работници, в кой времеви период на годината, знаейки много добре трафика,
ти ги оставиш да правят буквално каквото си искат на пътното платно –
справка илюстрацията от разпитаните пред ВОС свидетели. На този пътен
участък на 31.07.2017 г. според мен е царяла една вакханалия, всеки е правил
кой каквото си реши. Кой кога е идвал, кой кога е тръгвал със знаците, къде е
ходил и никой даже дословно не може да каже в този момент кога е тръгнала
бригадата, която уж е трябвало камиончето да отговаря за тази сигнализация.
Виждаме, че други свидетели, включително и видеорегистратора сочат, че
като по чудо не се е стигнало и до други инциденти защото се е наложило
другите участници в движението, също предвид липсата на сигнализация,
рязко и внезапно да се налага да намаляват, за да избегнат инцидент. Не може
да не отчетете и още нещо, че именно в резултат на този инцидент като по
чудо един от нейните работници на С. само леко е пострадал и има лека
телесна повреда.
Моля Ви за произнасяне в поисканата посока. Благодаря.
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, защитата оспорва протеста на
ВОП и въззивната жалба на ч. обвинители и намира, че не са налице
фактически и правни основания те да бъдат уважени. И в протеста и във
въззивната жалба основното основание, за което би следвало да постановите
отменителна присъда по тяхно искане е необоснованост на атакувания
съдебен акт.
Що се касае до допуснати съществени процесуални нарушения те са
абсолютно декларативни и в днешно съдебно заседание не се посочиха с
изключение на това, че свид. Д.Д. бил преразпитан от съдебния състав втори
път и това било процесуално нарушение. Било процесуално нарушение, че
съдебния състав в мотивите си не е посочил каква е процесуалната
необходимост от повторния разпит на този свидетел.
Уважаеми Апелативни съдии, аз намирам, че постановената присъда е
законосъобразна, обоснована и при постановяването й не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съдебният състав постановил своя акт е
8
обсъдил обстойно и задълбочено всички доказателствени източници,
преценил е каква е доказателствената стойност на всеки един, каква е пряката
и непосредствена връзка с всеки един доказателствен източник с предмета на
разследване. Аз намирам, че първоинстанционният съд правилно е установил
фактическите положения по делото и е извел правилни и обосновани правни
изводи. Основните фактически положения от делото се неглижират от
прокуратурата и частното обвинение, и никъде в протеста и в допълнението
към въззивната жалба не намерих поне една дума относно фактите и
обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното решаване на
делото. Ще оспори ли някой приетото от първоинстанционния съд, че в 12:10
часа на 31 август 2017 г., в крайна лява лента на магистралата е имало
специално обозначен със специално осветление лек автомобил „Ивеко“,
който по заключение на приетите две експертизи и от показанията на
свидетелите се е виждал от около 600-700 метра. Ще оспори ли
прокуратурата и частното обвинение, че лекия автомобил на Д. се е движил
със 120,2 км/ч – това е приел съдът и абсолютно основателно. Ще оспори ли
някой, че опасната зона за спиране на Д. е била 144,7 м съобразно
заключението на приетата и неоспорена първа АТЕ. Заключението на вещите
лица е, че водачката Д., починала за съжаление, е имала възможност да види
специално обозначения автомобил „Ивеко“ от 267,2 м минимално разстояние
- това е приел съда и на базата на това е постановил и тази оправдателна
присъда.
Ще оспори ли някой безспорния факт, че Д. е изпреварвала три автомобила за
49,7 сек, през което време е изминала 1 660 м до удара. Защо прокуратурата и
частното обвинение в протеста и в допълнението не коментират въобще тези
безспорни факти. Аз нямам никакви основания да ревизирам своята позиция
от гледна точка на опита не само моя, на всеки шофьор. Изпреварвайки три
автомобила за разстояние 1660 м водачката не е могла да види каквито и да е
знаци поставени на аварийното платно. Тя не може да види пред нея цял
камион осветен, вижда се от 600 м, ще изпреварва три автомобила и ще види
знаци отстрани. Абсурд, това е житейски абсурд. Единствено игнорирайки
горепосочените основни фактически положения по делото, наред с това, че Д.
е управлявала лек автомобил след як запой, казано на житейски език, но
безспорен факт, това са основните фактически положения по делото относно
механизма на ПТП. Сега след едно продължително разследване по делото
прокуратурата е решила, че трябва да има обвиняем и това следва да бъде Д..
Уважаеми съдии, нас са ни учили в университета, нашите професори,
всяко едно доказателство да го преценяваме съобразно нормалната житейска
логика. Д.Д., разпитан на досъдебното производство, основното възражение и
на държавното, и на частното обвинение, че е казал: „Там е трябвало да бъде
Д..“, така е казал. Той го заяви и пред съда на въпрос на председателя на
състава - защо сте казали така. Защото въпросът му е зададен така: Кой
отговаря за асфалтополагането? Не случайно никой не отваря дума от
държавното и частното обвинение какво на практика се е извършвало там. Не,
9
там не се е извършвало асфалтополагане, асфалтополагането е било
извършено, а след това е извършена допълнителна дейност в района на
звеното във Варна. Това е истината. След като това омазване на положения
вече асфалт, кръпките се омазват с битум, това е извършено на мястото, а
нейното задължение по длъжностна характеристика е да организира,
ръководи и контролира всяка една дейност по асфалтополагане. Къде е
сгрешил съдът, че е направил такъв извод? Тук частното обвинение много
некоректно навежда доводи, че има извършено документно престъпление.
Срам ме е да слушам такива думи. Ами да беше поискало обвинението, да
беше поискал частния обвинител една експертиза. Тези документи са
осчетоводени, те са там в дружеството, можете да го проверите. Защо не
искате, защото ще видите, че е така.
Тук внимателния прочит на мотивите на постановената присъда дава
основание да се приеме, че има една абсолютна еднопосочност на гласните
доказателства и писмените доказателства. Да Д. в съдебно заседание го е
заявил. Той е ръководител на едно предприятие, което в един ден или в един
месец може да работи на четиридесет, петдесет обекта в страната. Той не е
запознат със същинското изпълнение на конкретната дейност на всеки обект,
за това си има по схемата представена по делото от дружеството, кой за какво
отговаря. Принципно положение е това, че всяка дейност, която се извършва
на територията на определен район следва да се организира и ръководи от
технически ръководител на съответния район. Пред първоинстанционния съд
възникна въпроса: Ами ако това е станало в Бургас, където има също
подразделение на Автомагистрали, пак ли Д. щеше да отговаря. Аз намирам
при наличието на заповед, при наличие на товарителници подписвани на
място след доставянето на асфалт, това се плаща и тя е задължена по
длъжностна характеристика да оформя тези товарителници, в последствие по
тях да се направи плащането и по съответния договор за КСС и тя за това е
била на това място и е изпълнявала служебните си задължения съобразно
подадените разпореждания, съобразно производствената необходимост и
съобразно нейната длъжностна характеристика. Не са в противоречие
показанията на свид. К. и на свид. К.. Не са в противоречие с фактите, които
първоинстанционният съд е приел за доказани и въз основа на които е извел
правни изводи. К. на два пъти заяви пред първоинстанционния съд, че е
трябвало да се вземе от нейното подразделение трима работника и да се
изпратят за да се окомплектова групата, която е следвало да извърши
омазването на кръпките и като човек загрижен за тези хора тя съответно ги е
инструктирала да вземат необходимите мерки за безопасност.
Твърди се, че документите, които сме представили нямат значение и тук
се обърквам малко, хем били антидатирани, хем нямали никакво значение,
защото те не удостоверявали това, че Д. е била там. Тази позиция аз не мога
да я разбера и не мога да я приема естествено защото намирам, че по един
безспорен и категоричен начин първоинстанционният съдът е приел за
доказано, че Д. С. изпълнявайки стриктно възложените й задачи,
10
изпълнявайки задълженията си по длъжностна характеристика на 31.07.2017
г. е била на друг обект където е организирала, ръководила и контролирала
изпълнението на асфалтополагане.
Уважаеми съдии, първоинстанционния съд и прокуратурата заеха
позиция, че ако има извършено престъпно деяние от Д. С., то е извършено
при условията на съпричиняване. Днес прокуратурата даже не твърди, че има
съпричиняване. Днес прокуратурата твърди, че трябва да се постанови
осъдителна присъда при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Уважаеми съдии, Д. е допуснала по гореизложените фактически
положения шест брутални нарушения на императивни разпоредби на ЗДвП и
две на Правилника. Няма защо да Ви ги казвам. Че е била длъжна съобразно
чл.6 и чл.20 да контролира постоянно превозното средство. Държавното и
частното обвинение в днешно съдебно заседание абсолютно неглижират
допуснатите от Д. нарушения на закона. Не е човешко да си препил предната
вечер и да качиш внучето си да го караш и да не се съобразяваш и
наблюдаваш всички по магистралата и сега да се иска друг да бъде осъден -
не е справедливо. Аз намирам, че постановената присъда е законосъобразна,
правилна, не са допуснати съществени процесуални нарушения, а тази
присъда е справедлива и е в обществен интерес. Дали ще осъдите или няма да
осъдите Д., но какво ще кажат другите граждани когато тя кара с 0,7 промила
алкохол на другия ден с внучето си без колани, без столче за дете и дайте да
направим Д. виновна. Такава справедливост няма да я приеме обществото,
бъдете сигурни и за това аз Ви моля да потвърдите оправдателната присъда,
тъй като не са налице изискванията на закона за връщане на делото за
разглеждане от друг състав. Присъдата е законосъобразна и справедлива, и
моля да я потвърдите. Благодаря Ви.
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, в допълнение на казаното от
колегата Б., категорично възразявам срещу подадения протест също и срещу
подадената жалба. Искам само да отбележа някой неща, които казаха и
представителя на държавното и представителя на частното обвинение.
На първо място, аз поне не разбрах представителя на държавното
обвинение за кой граждански иск иска да бъде също уважен, тъй като по
настоящото дело такъв граждански иск няма. Вероятно се цели да бъде
постановена обратна на присъдата постановена от ВОС, за да може да бъде
уважен другия граждански иск, чиито доказателства за наличието на това
дело днес бяха представени.
На следващо място, чисто процесуално ще Ви помоля да не вземате под
внимание така озаглавените допълнителни съображения от представител на
ВОП. Представителят на ВОП имаше не малко време да изготви в законово
предвидените срокове допълнение към своя протест. На 26.10., видно от
озаглавените допълнителни споразумения, се изпраща от долната
прокуратура някакви допълнение в АС - Варна при положение, че по делото
11
има апелативен прокурор. От чисто процесуална гледна точка ако се вземат
предвид подобни допълнителни съображения то по същата логика може и
следовател Костов, който е извършвал разследването на досъдебното
производство също в някой момент да си изпрати някакви свои съображения,
които го вълнуват.
Уважаеми Апелативни съдии, моля да потвърдите оправдателната
присъда на ВОС с изложените мотиви. Мотивите са пълни, всеобхватни,
добре аргументирани и следва да бъдат потвърдени.
Категорично от събрания доказателствен материал подс. Д. С. не е имала
задължението да участва в тези извънредни дейности. Тези дейности са
извънредни, тези дейности не са дори довършителни дейности. Това са
извънредни дейности видно от протоколите, с които е приключила тази
дейност. Представихме доказателства на първата инстанция, че още май
месец тези дейности са били приключени, за които им е заплатено. Това е
дейност не по асфалтополагане, това е дейност по обкантване. Има сериозна
разлика в тези две дейности. Нито по трудов договор, нито по какъвто и да е
друг договор, нито по длъжностна характеристика Д. С. е била задължена да
бъде на автомагистрала Хемус този ден и да ръководи това обкантване. В тази
връзка показания пред първата инстанция дадоха както част от ръководството
на Автомагистрали Черно море, така и други служители в дружеството.
Представихме на първата инстанция документи, които днес се оспорват с
някакви неясни съображения къде е била и какво е правила на този ден Д. С..
Само отварям една скоба, тъй като явно някакви съмнения се вкарват относно
документите и дали е била там тя. Тя се е разписала на приемане на асфалта
за строителния обект в гр. Шумен, който е приет на същата дата 31.07.17 г.
Беше направен упрек към защитата как се защитава доверителката, видите ли
защо сме представили тези документи в края на наказателния процес. Защото
това е защитната ни позиция. По същата логика ние можем да попитаме защо
в предходния ден, преди съдебното заседание, са представени писмените
бележки, с които очевидно ние няма как да се запознаем в тяхната пълнота.
Така е преценил колегата, така направил. Така и ние сме преценили да си
изградим защитната теза, така сме направили, това е отговорът на този
въпрос.
Тъй като бяха споменати някой от свидетелите инж.Д., свид. К., свид. К.
и за да не бъда голословен, както са представителите на държавното и
частното обвинение, които и на първата инстанция, и на втората инстанция
пред Вас визират показания, които нямат нищо общо с дадените от
свидетелите показания, за да не бъда голословен ще си служа с цитати,
цитати от показанията дадени и на досъдебното производство и пред
съдебния състав.
Изп. директор на Автомагистрали Черно море – инж. Д., пред първата
инстанция заявява, че свид. Д. С. трябва да присъства, съгласно нейната
длъжностна характеристика, винаги когато се полага асфалт. Това е нейната
12
основна задача. Както казахме асфалт на този ден се е полагал в гр. Шумен.
Цитат: „Конкретното длъжностно лице, което трябва да ги обезопаси,
визирайки работниците на автомагистрала Хемус, е от звеното в гр. Варна,
район Варна, което отговаря за участъка.“ Следва цитат: „Ръководителят от
звено Варна трябва да следи за безопасността и за предвижването, това е М.,
той е технически ръководител. Когато М. отсъства при отпуск, на негово
място отговаря за безопасността инж. К. защото той го поставя там именно за
това.“ Тези показания на свид. Д. се потвърждават от свид. Й., която е
инспектор ЗБУТ в Автомагистрали Черно море. Същата заявява: „За
дейностите, които се извършват във Варненска област си има технически
ръководители от там.“ Следващият свидетел, който дава показания в тази
насока е свид. И. П., който е от Обл. Пътно управление - Варна. Смея да
твърдя, че неговите показания са изключително важни, тъй като той е пряко
лицето, което от страна на Обл. Пътно управление – Варна комуникира с
представители на Автомагистрали когато става въпрос за някакви ремонтни
дейности в този участък. Свид. П. пред първата инстанция заяви: „Освен с М.
/техническият ръководител във Варна и разпитан като свидетел на първата
инстанция/, с друг представител на Автомагистрали Черно море не
поддържам връзка. На място него ден имаше един техник, техникът беше М.,
с когото отидохме заедно на място.“ Стигаме и до двамата свидетели, които
също бяха посочени – свидетелите К. и К., които се числят към ръководството
на Автомагистрали Черно море. Свид. К. заяви пред първата инстанция: „По
принцип районът се води на Варна и е трябвало от колегите от Варна някой
да присъства.“ Отварям скоба такъв е присъствал и е бил техническият
ръководител М., за който стана въпрос. Свид. К. също заявява: „Ако дойдат
без технически ръководител тогава човекът, който е на място, тоест наш,
поема организацията.“
На следващо място следва да бъдат изцяло кредитирани, тъй като
съвпадат с останалия доказателствен материал и обясненията на подс. С.,
последователни са, ясни са, точни са и както правилно първоинстанционният
съд се е позовал моля Ви при вземане на Вашето решение също да ги вземете
предвид. За да не бъда отегчително дълъг в своето изложение спирам дотук.
Уважаеми Апелативни съдии, моля да потвърдите първоинстанционната
присъда, същата е обективна, справедлива, мотивите са пълни, всеобхватни и
ясни. Благодаря Ви.
ПОДС. С. – Няма какво да добавя към казаното от моите защитници.
Моля да се потвърди присъдата.
ПРОКУРОРЪТ /РЕПЛИКА/ – Съвсем накратко първо ще започна с
това, че съдът не дължи произнасяне по очакване на обществото, а на база
събраните по делото доказателства, такива, каквито са те в кориците.
Другата ми реплика по отношение на упрека към държавното и частното
13
обвинение, че използват некоректно представената теза въз основа на тези
доказателства. Аз само едно нещо не успях да разбера в пледоарията на
защитниците. Не се спори, че подсъдимата е извършвала ежедневния
инструктаж на тези работници и ги е запознала със схемата за безопасност.
Ако се приеме тезата, че тя недължимо е извършила това и не е приела
работата кому е било нужно, защо е трябвало, отговорът на този въпрос се
съдържа в изискванията в длъжностните характеристики и всичко което ние
посочихме. Няма друг човек, който да е извършвал ежедневен инструктаж на
работно място извън техническият ръководител, който приема
непосредствено обекта и задачата, и отговаря за безопасността. С. не спори,
че е представила схемата за безопасност, а отговорът на това самите нейни
работници казват: „При други такива случаи тя беше с нас. Защо в този ден не
дойде и ние не знаем.“ Така че представените избирателно извадки от
показания от контекста не си позволи нито държавното, нито частното
обвинение. Такъв анализ на избирателни цитати ние анализирахме така, както
са посочени, всички доказателства са събрани в тяхната съвкупност и анализ
досежно посоченото съпричиняване. Не е отричано от прокуратурата, че има
такова. Да, то е посочено и в обв. акт.
Без коментар ще оставя възраженията кой и кога е трябвало да изготви
допълнителни съображения защото считам, че е несериозно.
АДВ. Р. /РЕПЛИКА/ – Ще взема становище само по онези възражения
на защитата, които касаят процеса. Прави се опит за едно некоректно
отношение, че след като в длъжностната характеристика на С. в т.8, стр.5,
било записано, че на нея били възложени функциите като ръководител група
в строителното звено „Асфалтополагане“ да организира, ръководи,
координира, контролира асфалтовите работи на даден обект, то асфалтовите
работи се изразявали видите ли единствено и само в полагането физически
само на асфалт. Значи тази теза е житейски, логически абсурдна. Имаме си
етапи в един строителен процес, които за да стигнеш до полагането на
асфалта ти полагаш и съответните пластове чакъл, фракции и т.н., докато
стигнеш накрая до асфалтополагането. Може би когато изграждаш един
пътен участък и полагаш всичко като строителни дейности до асфалта или
след асфалта нима не трябва да бъде под ръководството на технически
ръководител или не трябва да бъде свързано с действия по създаване
временна организация на движението. Това е житейски немислимо, камо ли
да бъде правно издържано. Естествено, че когато полагаш асфалтови кръпки,
тоест подменяш пътна настилка имаме дейност по физическото полагане на
асфалт и свързването чрез спойката, чрез битум на този асфалт със стария
асфалт. Това си е част от тази дейност и няма защо да го илюстрира М. Р. в
залата ами го казват всички разпитани по делото технически грамотни и
компетентни лица, включително и служителите на АПИ. И не са никакви
извънредни работи, а са си текущите задължения на С., които тя него ден не е
изпълнила. Това е така защото и мерките за безопасност трябва да бъдат
14
еднакви във всички тези случаи.
Второ, техническият ръководител е винаги технически ръководител на
едно организационно звено, на някаква структура. Той за това ръководи това
звено защото си познава техниката, знае си кой може да борави с тази
техника, знае професионалната компетентност, задължения, правоспособност
на тези лица и за това именно знаейки заданието той може да организира този
процес в строителната му част и да си съблюдава мерките за безопасност на
строителния процес. За това когато изпращаш своето звено от Шумен във
Варна ще отидеш ти с него иначе няма да го изпращаш. Всякакви опити за
разкъсване изкуствено на тази връзка най-малкото не държат сметка за
доказателствата по делото, които са илюстрирани чрез показанията на К., че
като изпраща Д., той я изпраща с нейното звено във Варна и К. въобще не е
казал, че изпраща звеното без Д. под ръководството на някой друг във Варна.
Това, което цитираха колегите за Варна е, че когато работи звено от Варна, то
ще си работи с неговия технически ръководител. И когато звено от Варна се
изпраща в Бургас, то си отива с неговия технически ръководител.
Още нещо и завършвам за да не излизам от репликата. С. нямала
касателство с тази дейност. Защо като нямаш касателство с тази дейност на
автомагистралата, независимо, че изрично К. на нея и е възложил и на никой
друг, тя е запозната с нейното естество, тоест какво ще се върши. Защо С. ще
инструктира своите работници когато те ще работят на друго място под
ръководството както едва ли не се домогва да се твърди в залата и да се
установява с друг технически ръководител от Варна. Ами като ще работя с
друг технически ръководител от Варна той ще ги инструктира. Защо тя ги
изпраща на обекта, справка казаното от всички работници и това са М., Х.,
М., М., Г., които всички сочат, че Д. винаги и само тя им е била технически
ръководител, и тя е ръководила тяхната дейност, но само него ден и те не
знаят защо тя не е дошла с тях. Нито един от тях не твърди, че е следвало и
трябва да работи под ръководството на някой друг. Защо С. след като не и е
възложено върши всички тези действия или най-малкото не казва на своите
работници, че ще работят под чуждо ръководство. Повече от ясно е, че
всички тези опити на С. са една поредна илюстрация на нейната защитна теза
в този процес, която аз лично смятам, че ще намери отговор във Вашия
съдебен акт. Благодаря Ви.
АДВ. Б. /ДУПЛИКА/– Уважаеми Апелативни съдии, беше посочено
изключително некоректно, че цялото й звено е било там. Това категорично не
е вярно и от кориците на делото може да се види, че това е абсолютно
невярно. Ще дам два примера само защо не е вярно: На автомагистрала Хемус
на процесния участък е имало включително работници от Варненското звено.
Т.Й. е от Варненското звено. Свид. А.П. е от звено „Автотранспорт“, което е
съвсем различно звено от това, за което отговаря Д. С.. На този обект на
автомагистрала Хемус е имало работници от различни звена, на които
15
различни техни ръководители са правили инструктаж.
АДВ. Б. /ДУПЛИКА/– Уважаеми Апелативни съдии, по отношение
възражението на прокуратурата в правото на реплика, след като не е била
ангажирана с извършваните дейности защо е правила инструктаж. Направила
го е в гр. Шумен, защото нейни трима човека отиват там, загриженост за
хората. Аз Ви моля да обърнете внимание на едно обстоятелство установено
по безспорен начин. Прокуратурата твърди, че причината за гибелта на Д. е
това, че нямало знаци. По делото се установи по безспорен начин, че знаците
са се намирали в звеното във Варна и с автомобил са били закарани на място.
Как да направим връзката с този безспорен факт с престъпно поведение на Д..
Тя нито знае какви знаци има във Варна, нито е била длъжна да знае. Тук
същественото е, че тя не е била длъжна по никакъв начин, от коя разпоредба,
на кой акт прокуратурата и частното обвинение твърдят, че тя е била длъжна.
По длъжностна характеристика да, но е имала заповед него ден да бъде на
друго място, а по длъжностна характеристика тя е длъжна да изпълнява
разпорежданията на ръководството на дружеството. Тези твърдения под
формата на реплики са абсолютно безпочвени и са против всякаква логика.
Благодаря Ви.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. С. – Искам да потвърдите оправдателната присъда на Окръжен
съд – Варна.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:50
часа.
Председател: _______________________
16
Секретар: _______________________
17