ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1937
гр. Бургас, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502092 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2
ГПК и е образувано е по частната жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
*********, против разпореждане № 7427 от 28.10.2021 г. по ч.гр.д.5947/2021 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника АС. ДР. АС. от гр.Бургас, за следното вземане по договор за паричен заем №
2394616/26.09.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД – 27,52 лв – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 26.10.2015 г. - 23.02.2016 г. Твърди се, че са неправилни
изводите на съда, че клаузите на договора, регламентиращи договорната лихва, са в
противоречие с добрите нрави. Излагат се оплаквания, че съдът не е обосновал защо смята,
че посочените разпоредби са неравноправни. Твърди се, че според чл.10, ал.2 ЗЗД
Министерски съвет може да установява горна граница на договорната лихва, а понастоящем
подобна горна граница не е определена. Сочи се, че съгласно чл.2 от Постановление № 5 от
18.01.1991 г. за лихвите по депозитите, влоговете и кредитите на населението и фирмите,
лихвите по кредитите, депозитите и влоговете в левове се договарят между банките и
кредитополучателите, съотв.депозантите, на пазарна основа. Сочи се, че лихвите при
небанковите институции са по-високи поради риска, който поемат, отпускайки финансов
ресурс на кредитополучатели с по-ниска кредитоспособност. Твърди се, че поради
различната природа на възнаградителната лихва /цена, възнаграждение, което се дължи на
кредитора за ползването на предоставените от него парични средства/ в сравнение със
законната лихва /обезщетение за забава/, ПМС № 72 от 08.04.1994 г. за определяне на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, не може да намери
приложение. Твърди се, че единственото ограничение на размера на възнаградителната
лихва при свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, са правилата на добрите нрави, както и
въведеният в чл.19, ал.4 ЗПК императивен лимит на възнаграждението на кредитора. Твърди
се, че в случая не е налице противоречие с добрите нрави, тъй като съгласно чл.430, ал.2 ТЗ
заемателят заплаща на заемодателя лихва по кредита, съгласно договореното, а в
1
конкретния случай страните са се съгласили с процесния лихвен процент. Твърди се, че
съдебната практика, която обявяваше за недействителни съглашения за възнаградителна
лихва и ГПР, надвишаващи трикратния размер на законната лихва за просрочени
задължения, е преустановена. На последно място се твърди, че договорът не съдържа
неравноправни и/или нищожни клаузи, поради което претенцията за възнаградителна лихва
е основателна. Цитирана е съдебна практика. Претендира се въззивният съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение
на претендираните сума за възнаградителна лихва.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима. Разгледана по
същество, съдът намира частната жалба за основателна и доказана.
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по подаденото заявление
по чл.410 ГПК от частния жалбоподател, срещу длъжника А. Д. А. от ***, за следните
вземания по договор за паричен заем № 2394616/26.09.2015 г., сключен със „Изи Асет
Мениджмънт“ АД: 325,16 лв – главница; 27,52 лв – договорна (възнаградителна) лихва за
периода 26.10.2015 г. - 23.02.2016 г., 179,89 лв – обезщетение за забава за периода от
27.10.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва и съдебни
разноски. Посочено е, че вземанията на заявителя произтичат от Договор за паричен заем №
117083, сключен на 16.02.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника А., което
вземане е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на заявителя – частен жалбоподател
с Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.11.2010
г. Изложени са твърдения за сключен между цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
длъжника Договор за паричен заем за сумата от 400 лв, срещу задължението на длъжника
като кредитополучател да върне заема на уговорените по брой и размер погасителни вноски,
в случая – на 5 рамни месечни вноски от по 88,17 лв всяка. Посочено е, че страните са се
договорили за заплащане и на договорна лихва в размер на 40,85 лв, при което общата
стойност на плащанията по заема е 440,85 лв, платима на 5 равни месечни вноски Изложени
са твърдения, че крайният срок на погасяване на заема е бил 23.02.2016 г., като срокът на
договора е изтекъл и вземането по договора не е обявявано за предсрочно изискуемо.
Поради неизпълнение от длъжника на задължението му да заплаща погасителните вноски,
кредиторът е предявил претенция за издаване на заповед за изпълнение на неизплатените
суми. Към заявлението са приложени Договор за паричен заем № 2394616/26.09.2015 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника А., от който е видно, че
дружеството е предоставило на длъжника заем в размер на 400 лв при договорена лихва в
размер на 40% и ГПК в размер на 48,99%.
По заявлението е издадена Заповед № 3024/27.10.2021 г., за следните суми:
325,16 лв - главница; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението, 179,89 лв – обезщетение за забавено плащане за периода от 27.10.2015 г. до
28.07.2021 г., без времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. и 73,71 лв – съдебни разноски
съразмерно с уважената част от заявлението /23,71 лв – за държавна такса и 50 лв за
юрисконсултско възнаграждение/.
2
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за сумата от 27,52 лв –
възнаградителна договорна лихва за периода от 26.10.2015 г. до 23.02.2016 г.
Първоинстанционният съд е приел, че „искането е в противоречие с добрите нрави – чл.411,
ал.2, т.2 ГПК, вр.чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД /основание за нищожност, различно от това по
чл.19, ал.5 ЗПК/ - уговореният ГЛП от 40% надвишава значително трикратния размер на
законната лихва и клаузата за такава се явява нищожна“.
Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице
нищожност на клаузата в процесния договор за потребителския кредит, посочваща размера
на годишния лихвен процент поради противоречие с добрите нрави. На първо място, в
съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както се посочи по-горе,
уговореният между страните по процесния договор за заем годишен лихвен процент, е 40%, при
законна лихва в размер на 10,01% към датата на подписване на договора. В случая се претендира
договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно
изменяна от страната, предоставила кредита. С текста на чл.9 от ЗЗД е уговорена широка
договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като
се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР (48,99%), в който е включен ГЛП, е
съобразен с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното
заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави.
По изложените съображения съдът намира, че длъжникът А. дължи заплащане на
уговорените и начислени суми за възнаградителна лихва.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
определение следва да бъде отменено и вместо това следва да се постанови издаване на
заповед за изпълнение за сумата 27,52 лв – възнаградителна договорна лихва.
В частната жалба не е заявено искане за присъждане на съдебни разноски за
настоящото производство, поради което съдът няма да се произнася по разноските.
По така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 7427 от 28.10.2021 г. по ч.гр.д.5947/2021 г. по описа
на Районен съд Бургас, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение в полза на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК *********, против длъжника А. Д. А. с ЕГН ********** от ***, за
следното вземане по договор за паричен заем № 2394616/26.09.2015 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД: 27,52 лв – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.10.2015 г.
до 23.02.2016 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4