№ 23093
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110123864 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ АД срещу Н. М. М., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 66518/2023г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1290,52лв.,
представляващи задължения за предоставени ВиК услуги за периода 31.05.2022г.-
18.05.2023г., ведно със законната лихва от 04.12.2023г. до изплащане на вземането, и
55,37лв., представляваща мораторна лихва за периода 29.07.2022г.-17.06.2023г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия за имот с адрес: гр. София,
кв. Факултета, ул. „Ришки проход“, бл. 5, ет. 2, ап. 226. Посочва, че е доставил ВиК
услуги на сочената стойност, но ответникът не ги заплатил, поради което дължи
тяхната стойност и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Отрича да е
собственик или ползвател на имота и да се явява потребител на ВиК услуги за него.
Счита, че претендираните суми са изключително завишени и не могат да отговарят на
потребление в жилищен имот.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на следните факти: че между страните съществува договорно
правоотношение за предоставяне и ползване на ВиК услуги за имота, количеството на
предоставените ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност; че е настъпил
1
падежът на вземанията или е поканил ответника да плати, както и размера на лихвата
за забава.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че
потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца.
От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че потребител (клиент)
по силата на закона на ВиК услуги е собственикът или вещният ползвател на имота.
Именно той се намира в облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
ВиК услуги и е носител на задължението за заплащане на цената на тези услуги.
В настоящия случай, не се установява ответникът да е собственик или вещен
ползвател на процесния имот. Представена е настанителна заповед от 1999г. на Кмета
на район Красна поляна към Столична община, с която ответникът е настанен в
процесния имот. Представен е и договор за наем от 21.11.2006г., сключен по реда на
чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община. С него Столична община, в
качеството на наемодател, предоставя на ответника, в качеството на наемател, имота
за временно и възмездно ползване. Дори да се приеме, че към процесния период
ответникът е продължил да бъде негов наемател, това не го прави потребител (клиент)
на ВиК услуги и страна в облигационно отношение с ищцовото дружество. В
цитираните по-горе относими и приложими нормативни актове са посочени
потребителите, сред които не са наемателите на водоснабден имот. Аргумент в полза
на това разбиране е и разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която наемателят на
водоснабдяван имот може да заплаща услугите ВиК от името на наемодателя, като е
длъжен да спазва изискванията на тази наредба и на договора, а когато наемателят не
спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е
наемодателят. Тоест, страна в материалното правоотношение продължава да бъде
наемодателят и именно той се явява отговорен за възникналите задължения към
доставчика на ВиК услуги. В този смисъл е и установената съдебна практика -
Решение № 1495/05.03.2014г. по в. гр. д. № 8452/2013г. на СГС, Решение №
263787/09.06.2021г. по в. гр. д. № 1084/2021г. на СГС и др. Лице, което не е собственик
или вещен ползвател на имота, може да стане страна само при сключен нарочен
договор за доставка на ВиК услуги с ищцовото дружество, какъвто не се твърди и
доказва да е сключен.
Не може да се изгради различен извод от обстоятелството, че в общите условия
на ищцовото дружество към договорите за предоставяне на ВиК услуги е предвидена
2
възможност потребител да бъде и наемател на имота – чл. 2, ал. 3. На първо място,
общите условия представляват предварително и едностранно изготвени от една от
страните клаузи, които обвързват насрещната страна при тяхното приемане. За да
бъдат приложими общите условия между страните и да са задължителни за тях, следва
най-напред между тях да е сключен договор, от който тези общи условия да са част.
Тоест, клаузите на ОУ могат да бъдат обвързващи само по отношение на лица, които
се намират в облигационно правоотношение, а в случая именно този факт не е
установен. Отделно от това, клаузата на чл. 2, ал. 3 от приложените към заявлението от
заявителя (настоящ ищец) ОУ /л. 4 от заповедното дело/, на които същият изрично се
позовава и за съда не съществува служебно задължение да изследва дали именно това
са приложимите ОУ, когато няма възражения в тази насока, потребител може да бъде
и наемател, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното
правоотношение, при условие че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде
представена декларация с нотариална заверка на подписа му това лице (наемател) да
бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. От това следва, че е необходимо
изрично съгласие на собственика/носителя на вещното право на ползване, каквото
отново нито се твърди, нито доказва да е дадено.
От изложеното следва, че по делото не е доказан един от правопораждащите
претендираното притезателно право юридически факти, което е достатъчно за
отхвърляне на предявения иск за главното вземане като неоснователен. Предвид че
резултатът по исковете за акцесорните вземания зависи от изхода на спора по исковете
за главните вземания, то следва, че като неоснователен следва да се отхвърли и иска за
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът, който обаче е представляван от особен
представител и не е доказал направата на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „фирма” АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. *********, срещу Н. М. М., ЕГН: **********, с
адрес: ********* за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 66518/2023г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1290,52лв.,
представляващи задължения за предоставени ВиК услуги за периода 31.05.2022г.-
18.05.2023г. до имот, находящ се в ********* и 55,37лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 29.07.2022г.-17.06.2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3