РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. П.**, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в публично съдебно
заседание проведено на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В.**, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 451 /
2022 по описа на АС -П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодек (АПК), във вр. с чл.
30а ал. 3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия /ЗООРПСМ/, образувано по жалба, подадена
ОТ:
М.Б.М., ЕГН **********,
ЧРЕЗ адв. Б.В., вписан в Адвокатска колегия - Кюстендил,
с адрес за връчване на съобщения: гр. С. ул. "***", бл. **, вх.
"**", ап. **
ПРОТИВ: Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 1920з-305/28.11.2022г., издадена от К.В.Д.**на длъжност Началник на
Първо РУ - П.** при ОДМВР – П.**.
С ИСКАНЕ: да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 1920з-305/28.11.2022г., издадена от К.В.Д.**на длъжност Началник на
Първо РУ - П.** при ОДМВР - П.**, като неправилна и незаконосъобразна, като
бъдат присъдени и направените в производството пред Административен съд- П.**
разноски.
Претендира
се и присъждане на направените разноски по делото.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваната ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна, като издадена
без основание. Не било налице фактическото основание за приложение на
принудителната мярка по чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ, доколкото жалбоподателя не бил
осъществил проявата на спортно хулиганство, описана в обстоятелствената част на
Заповедта. Наведените в нея твърдения не съответствали на действителното
фактическо и правно положение. На 26.11.2022 г. около 14:50 часа жалбоподателя
е бил на територията на спортен обект стадион "**, като посетител на
спортно, мероприятие - футболна среща между отборите на ФК "**" П.**
и ПФК ** - **. Категорично оспорва твърдението, че е „хвърлял предмети (камъни)
в посока към сектора за гостуващи фенове, където са настанени привърженици на
ПФК ** - ** съответно, че виновно е нарушил чл. 21, т. 6 от ЗООРППСМ. Сочи, че
в хода на административното производство не били изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за случая. Било допуснато и съществено нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, а
именно неправилно и противоречиво описание на мястото на извършване на
нарушението. В издаденото Наказателно постановление № 171 от 28.11.2022 г.,
издадено от К.В.Д.**на длъжност Началник на Първо Районно управление - П.** за
мястото на извършване на твърдяното нарушение било посочено „в спортното
съоръжение в средата на сектора осигурен за буферна зона, между сектора за гостуващи
фенове и първия сектор със седалки на северната трибуна", а не както е
посочено в процесната заповед „в спортното съоръжение на пътехода до оградата
разделяща трибуните от спортния терен в сектора определен за буферна зона Г,
което не било точно и водело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя.
На
основание чл.152, ал. 4 от АПК преписката e изискана служебно от
административния орган, който за нуждите на административното дело е
представил: АУАН серия АД бл. № 118280, докладна записка УРИ 1920р-17976/2022
г. един брой сведение от М.Б.М., НП № 171/28.11.2022 г., ЗППАМ
№1920з-305/28.11.2022 г., справка от Единния автоматизиран регистър на М.Б.М.,
един брой ДВД диск с видео записи и заповед за задържане на лице peг. №
1920зз-317/27.11.2022 г.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован за
представител изпраща адв. Симона Зарева, която поддържа жалбата, в ход по
същество не изпраща представител и не изразява становище.
В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован, не се
явява и не изразява становище по съществото на делото.
Съдът, след
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство по издаване на обжалваната ЗППАМ е
започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия АД № 118280 от 28.11.2022г. (лист 20), съставен от К. И. П. – полицейски инспектор в група „ООР“ при ОД
на МВР – гр. П.**, в присъствието на свидетелите И.Г. И. и А.Б. К.** за констатиране на противообществена проява,
извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, за това, че М.Б.М. на
26.11.2022г. около 14 : 50 часа в гр. П.**, стадион „**“, при провеждане на
футболна среща от турнира SESAM Купа на България, между отборите на ФК „** –
П.**“ и ПФК „** –**“, се намира в спортното съоръжение на пътехода до оградата
разделяща трибуните от спортния терен в сектора определен за буферна зона,
между сектора за гостуващи фенове и първия сектор със седалки на северната
трибуна и хвърля предмети ( камъни) в посока към сектора за гостуващи фенове,
където са настанени привържениците на ПФК ** – **. Посоченото е възприето от
актосъставителя, като противообществена проява по смисъла на чл. 21, т. 6 от
ЗООРПСМ. Съставеният акт е подписан от нарушителя на дата 28.11.2022г., без
възражения.
Въз основа на съставения АУАН серия АД № 118280 от 28.11.2022г. и
на основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ е
издадена оспорената в настоящото производство заповед за налагане на ПАМ -
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от
една година № 1920з-305/28.11.2022г. на К.В.Д.**– началник на първо РУ – П.**
при ОД на МВР (лист 21). Оспорената ЗППАМ е връчена лично на жалбоподателя на
дата 28.11.2022г., като жалбата срещу административния акт е подадена на дата
30.11.2022г.
Снети са и обясненията на жалбоподателя, отразени писмено в
сведение (лист 24). В същите, лицето сочи, че на 26.11.2022г. на среща между
отборите на ФК „** – П.**“ и ПФК „** –**“, в средата на второто полувреме,
феновете на ПФК „** –**“ започват да хвърлят предмети срещу феновете на ФК „**
– П.**“, вследствие на което всички тръгнали към сектора за гости и когато
стигнали оградата – гостите започнали да ги замерят с камъни и той бил уцелен в
главата и в областта на корема отдясно, а той хвърлил бутилка вода на пистата.
Видял че всички излизат от стадиона и той тръгнал с тях. Стигнал игрището под
стадиона и се прибрал през градски парк.
По делото е представена и докладна записка №
1920р-17976/27.11.2022г. на Аспарух Кирилов – полицейски инспектор в първо РУ –
П.** при ОД на МВР (лист 21-23), като в същата са отразени обстоятелства във
връзка с охраната на футболната среща, но не фигурират данни, относно
процесната противообществена проява.
Към административната преписка е приложен и видео запис, на
електронен носител (, направен при провеждане на футболната среща, който съдът
не цени като годно доказателствено средство, тъй като административния орган не
е представил протокол по чл. 29, ал. 2 от ЗООРПСМ за надлежното му приобщаване
към административното производство, въпреки изричните указания на съда, поради
което и с протоколно определение от 07.02.2023г. е оставил без уважение
направеното доказателствено искане за приобщаването на електронният носител към
доказателствения материал по делото.
Представено е и Наказателно постановление № 171/28.11.2022г. на
началника на първо РУ – П.** при ОД на МВР (лист 25), с което на Красимир
Людмилов Стоянов е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Между страните по делото не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че издателят на оспорената заповед К. В.Д., заема
длъжността – началник на първо РУ – П.** при ОД на МВР.
Страните не спорят, че и стадион "**“, попада в териториалния
обхват на действие на първо РУ – П.** при ОД на МВР.
В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Б. В.
М. и Д. Д. Й.** от показанията на които се установявам, че заедно с са били на
футболната среща между отборите на ФК „** – П.**“ и ПФК „** – **“, като провокирани от поведението на феновете
на гостуващия отбор, които хвърляли към тях сигнални ракети, навлезли в
буферната зона, провокирани от желанието си да се саморазправят, но без да
хвърлят предмети към феновете на ПФК „** – **“.
От изложеното съдът по делото се установява, а и не е спорно между
страните, че на 26.11.2022г., в гр. П.**, на стадион "**“, е проведена
футболна среща между отборите на ФК „** – П.**“ и ПФК „** –**“, на която
жалбоподателят е бил и около 14.50 часа се е намирал в буферната зона на
стадиона. По делото се спори относно
обстоятелството, че същият е хвърлял предмети /камъни/ срещу феновете на
гостуващия отбор.
Изложената фактическа обстановка се възприе от представените с
административната преписка документи, които се приемат от съда като годни
доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство такива.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения
от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд по
постоянният адрес на посочения в акта адресат, съобразно предвижданията в
специалния закон – чл. 30а, ал. 3 ЗООРПСМ, вени надлежни доказателства, поради
което е процесуално допустима
Предмет
на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка издадена на осн чл. 25, ал.
1 от ЗООРПСМ.
За да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Оспорената
Заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган – началникът на първо РУ – П.** при ОД на МВР, в предвидената от закона
писмена форма – чл.
59 АПК.
В
хода на производството по издаване на заповедта съдът не констатира допуснати
нарушения на административно-производствените правила от категорията на
съществените. Спазени са законово установените процесуални изисквания, съставен
е АУАН, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в
срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът
на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението е издал
кумулативно: наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна
административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10.
При
проверка на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения
административен акт за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Нормата
на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 42 от ЗООРПСМ предвижда за извършени противообществени
прояви по чл. 21, т. 1 – 10 на нарушителите да се налага забрана за посещение
на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години,
чрез принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 със заповед на
началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или
оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1.
Заповедта
за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл.
146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По
смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да
се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения. Целта на мерките по чл. 41 от ЗООРПСМ се извежда
от генералната цел на закона - опазване на обществения ред и борба с
противообществените прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия.
В
случай, за да се наложи процесната мярка е необходимо лицето, по време на
провеждане на спортни мероприятия, да е извършило противообществена проява.
Конкретната противообществена проява по смисъла на ЗООРПСМ, която се твърди да
е извършена от М. Б. М.**, е тази по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, според която
норма, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон
е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и
е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от
спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в:
хвърлянето на предмети (камъни), в посока към сектора на гостуващите фенове –
привърженици на ПФК „** – **“.
С
оглед на което, необходимите предпоставки за налагане на тази ПАМ са:
установяването по надлежен ред на хвърлянето на предмети (камъни) от
конкретното лице, като самото действие/я следва да бъдат осъществени "в
спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след
спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във
връзка със спортното мероприятие", като доказателствената тежест за
установяване на тези предпоставки е изцяло на ответника.
ЗООРПСМ,
в чл. 26, ал. 1 и чл. 27 е разписал правилата, че в тези случаи се съставя АУАН
по реда на ЗАНН, като към него се прилагат: 1. писмените обяснения на
нарушителя; 2. писмените показания на свидетелите на противообществената
проява; 3. справка от Единния автоматизиран регистър; 4. други материали, които
биха могли да послужат като доказателства, както и видеозаписите и фотоснимките
по чл. 29, ако има такива.
В
случая, такъв АУАН безспорно е съставен на М. Б.М., като същият му е надлежно
връчен. Според съда, обаче, това не е достатъчно, за да се установи в условията
на пълно доказване, възприетата фактическа обстановка. Актът за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление
имат различна правна природа от заповедта за прилагане на ПАМ. Заповедта за ПАМ
не се издава като последица от АУАН, както е НП, тъй като законът обвързва
двата акта единствено относно срока за издаване на заповедта. В този смисъл
констатациите изложени в АУАН са част от процеса на доказване, който следва да
проведе административния орган, без да изключва и визирани в разпоредбата на
чл. 27 от ЗООРПСМ начини на установяване
на противообществената проява.
По
делото липсват писмени показания на свидетелите на противообществената проява,
липсва справка от Единния автоматизиран регистър, липсват приложени други
материали, които да послужат като доказателства за факта на твърдяното
нарушение, съобразно правилата на чл. 27 от ЗООРПСМ, въз основа на които
материали, именно съгласно чл. 30а ал. 1 от ЗООРПСМ, административният орган
следва да вземе своето решение. Наличието само на докладна записка №
1920р-17976/27.11.2022г. на Аспарух Кирилов – полицейски инспектор в първо РУ –
П.** при ОД на МВР, в която липсва каквито и да е било данни за процесния
случай и снетите обяснения от лицето, които сами по себе си, без подкрепа на
други доказателства, не могат да бъдат ценени във вреда на лицето, са крайно
недостатъчни за доказване на вмененото от административния орган.
Действително,
по делото не се спори относно факта, че развилите се събития са именно на
стадион „**“, в гр. П.** , спортен обект по смисъла на закона, по време на
спортното мероприятие - футболната среща между отборите на ФК „** – П.**“ и ПФК
„** –**“, с което е изпълнена една от кумулативните предпоставки очертани
по-горе.
Не се установиха обаче останалите такива.
Напротив
от дадените свидетелски показания на свидетелите Б.М. и Д.Й.**, които съдът кредитира
изцяло, като логични, последователни, преценени и в условията на
непосредственост, се установява, че, жалбоподателя се намирал в буферната зона
между феновете на двата отбора, но не е
хвърлял предмети (камъни) срещу феновете на ПФК „** –**“.
Действително
в показанията си жалбоподателя твърди, че е хвърлил „булка с вода на терена“,
но това не доказва хулиганска проява по смисъла на чл. 21, т. 6. Самото
разпознаване на конкретно лице в условията на масова суматоха, каквото в случая
безспорно е възникнала и не се отрича от страните, изисква надлежно
установяване на извършителя и противообществената му проява ( спортно
хулиганство), било чрез свидетелски показания или видео запис/ снимков материал
с безспорно индивидуализиране на конкретното лице, приобщени към
административната преписка по надлежния ред, каквито в конкретния случай
липсват и не са ангажирани въпреки изричните указания на съда. Агресивното
поведение на множество лица не може да предопредели ангажиране на
административната отговорност на всеки от участниците в конфликта, макар и за
съда да е ясно, че поведението на жалбоподателя предполага търсене на
саморазправа, а не избягването й.
По
делото нито с преки нито с косвени доказателства се установи твърдяната
противообществена проява /спорно хулиганство/ по смисъла на чл. 21, т. 6 от
ЗООРПСМ, т. е. ответникът не доказва по несъмнен начин наличието на условията,
с възникването на които, относимата правна норма в случай като процесния,
свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се в налагането
на забрана за посещения на спортни мероприятия в страната и чужбина. Ето защо
съдът намира, че не са осъществени материалноправните предпоставки, при които
възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на
процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл.25, ал. 1 във
връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че извършването на противообществената проява не е
доказано, поради което жалбата се явява основателна, поради което оспорената
ЗППАМ, следва да бъде отменена в условията на чл.
146, т. 4 от АПК, без да бъде изследвана хипотезата на т. 5 от
същата разпоредба.
По
отношение на исканията за присъждане на разноски сторени в настоящото
производство, съдът взе предвид следното:
С
оглед изхода на спора, право на разноски има жалбоподателя, същия претендира и
доказва разноски в размер 1000.00 лв. – заплатена адвокатска възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023 г., в който
изрично е отбелязано заплащането на договорена сума. Поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза
на жалбоподателя следва да бъде присъдена изцяло сумата съдебни разноски в размер на 1000.00 (хиляда)
Водим
от изложеното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Б.М., ЕГН **********, с съдебен адрес: ***, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 1920з-305/28.11.2022г., издадена от К.В.Д.**на длъжност Началник на
Първо РУ - П.** при ОДМВР – П.**, с която му е наложена
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от
една година.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П.** със седалище гр.
П.**, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на М.Б.М., ЕГН **********, с съдебен адрес: ***, съдебни разноски по делото в
размер на 1000.00 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се съобщи на страните по реда на чл.137
от АПК.
СЪДИЯ:/П/