РЕШЕНИЕ
№ 169 15.05.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Г. Младенова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №202 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК.
С
Решение №1293/09.11.2018г., постановено по
гр.д.№4864/2017г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от Г.Н.Т.,
ЕГН********** *** против Б.К.Б., ЕГН********** *** иск по чл.422, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК за приемане за установено
по отношение на ответника, че съществува изискуемо вземане на ищеца за сумата
от 2183,97лв., представляваща платена ел.енергия за периода м.юли 2012г.-
м.август 2017г. за следните обекти: първият етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, построена в УПИ V-305 в с. кв.47 по плана на с.С., както и за 1/8 ид.ч.
от друга сграда, построена в същия парцел, ползвана като лятна кухня, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, ведно със
сторените разноски в двете производства.
Осъдена е Г.Н.Т. да заплати на Б.К.Б.
сторените разноски в размер на 1200лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба Г.Н.Т., чрез пълномощника й адв.С.М..
Твърди се в същата, че
решението е неправилно.
В тази връзка се сочи, че
решаващите изводи на първоинстанционният съд са необосновани и са изградени при
нецялостна преценка на всички доказателства по делото и допуснати процесуални
нарушения при преценка на доказателствата в тяхната съвкупност.
Визира се, че законодателят не
абсолютизира нито едно доказателствено средство в гражданския процес, поради
което съдът има правомощия и задължение да прецени всички доказателства и
твърдения на страните в тяхната съвкупност.
Именно за това се приема, че
съдът може да не кредитира приетата по делото експертиза, ако същата
противоречи на останалите доказателства по делото и твърденията съответно на
страните.
Твърди се, че при формиране на
вътрешното си убеждение по спора са кредитирани недопустими доказателства,
представени след първото съдебно заседание.
Сочи се, че не е изследван
въпроса за консумираната електрическа енергия от мазето на двуетажната къща
където са разположени лампи и помпа за котела на ответника и които според вещото
лице са захранени от ИТН №…994, но в същото време и съгласно заключението на
вещото лице тази измервателна точка и партидата по нея е закрита през 1998г. и
2011г., поради която и очевидно няма как електрическата енергия да се ползва от
тази точка на достъп. В тази връзка се приема, че при изслушването на вещото
лице, последното не е било категорично по отношение на дадените отговори за
това, кой обект откъде е бил захранен чрез процесния период, като са били
дадени различни отговори на този въпрос. Индиция за това е, че недопустимо е с
трифазна електроенергия да се захранват битови обекти.
Твърди се, че вещото лице е
заявило, че не е изисквал информация от електроразпределителното дружество
справка за точка №994, поради което и не може да се приеме, че изобщо вещото
лице е изследвало и установило този въпрос при положение, че след процесния
период е извършена промяна на електроснабдяването и промяна на партидите в
имота.
Направено е възражение за
прекомерност на претендираните съдебни разноски.
Моли се да бъде постановено
решение, с което се отмени като неправилно обжалваното решение, като се
постанови ново с което се уважи предявения установителен иск по чл.422 от ГПК
до размер по преценка на съда, на основание чл.162 от ГПК.
Моли се за присъждане на съдебните
разноски в исковото и заповедното производство.
В срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от другата страна в процеса- Б.К.Б., чрез
пълномощника му адв.М.М..
Твърди се в него, че подадената
въззивна жалба е неоснователна, като решението на съда е правилно и
законосъобразно.
Приема се, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
анализирал ги е задълбочено, като въз основа на същите е възприел вярна
фактическа обстановка. Формирал е също така и правилни правни изводи, касаещи
неоснователността на предявения иск. При събирането и оценката на
доказателствата не са допуснати процесуални нарушения.
Приема се, че изложените във
въззивната жалба съображения за необоснованост на постановения съдебен акт,
дължащи се на цялостна преценка на всички доказателства и допуснати процесуални
нарушения при преценката на доказателствата са неоснователни. Отделно от това
се сочи, че изложените във въззивната жалба твърдения не отговарят на установените
по делото факти, както и доказателства в процеса.
Моли се за оставяне без
уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
С писменият отговор не са
направени доказателствени искания, като в него е взето становище относно
неоснователността на това направено с въззивната жалба.
В съдебно заседание, жалбоподателката
Г.Н.Т., редовно призована не се явява. Не се явява и упълномощеният от нея
защитник адв.М.. от страна на последния е постъпила писмена молба, в която
същия е посочил, че поддържа подадената въззивна жалба. Направено е с нея
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия. В
дадения му срок за предоставяне на писмена защита от страна на въззивният съд,
такава не е представена.
Ответникът Б.К.Б., редовно
призован не се явява. Последният се представлява от упълномощен от него
адвокат, който изразява становище, че подадената въззивна жалба е
неоснователна. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Моли се за
присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по повод подадена искова молба от страна на Г.Н.Т. против Б.К.Б.
с която е предявен иск, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.422 ал.1 от ГПК.
Твърди се в нея, че ответникът е
собственик на първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда в с.С., както и на
1/8 ид.ч. от друга сграда, построена в същия парцел, ползвана като лятна кухня.
Първият етаж от масивната двуетажна жилищна сграда и лятната кухня имали един
електромер и консумираната електроенергия била отчитана общо за двата обекта.
Консумираната ел.енергия била заплащана от ищцата, въпреки правото на
собственост на ответника върху имота. За периода юли 2012г.- август 2017г.
платената от ищцата сума възлизала на 2183,97лв., за която сума се
твърди, че ответникът се бил обогатил за сметка на ищцата.
Визира се, че е било подадено
заявление по реда на чл.410 от ГПК и съответно издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№3954/2017г. по описа на РС- Пазарджик. Поради постъпило възражение
бил предявен настоящия установителен иск. Моли се да се приеме за установено по
отношение на ищцата, че ответникът се е обогатил за нейна сметка със сумата от
2183,97лв., представляваща платена ел.енергия за периода м.юли 2012г.- м.август
2017г. за следните обекти: първият етаж от двуетажна масивна жилищна сграда в
с.С., както и за 1/8 ид.ч. от друга сграда, построена в същия парцел, ползвана
като лятна кухня, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане, ведно със сторените разноски в двете производства.
В съдебно заседание, проведено
на 23.05.2018г., пълномощникът на ищцата не е оспорил, че за периода
2012-2017г. лятната кухня е била ползвана от ищцата, както и факта, че
ответникът живее на друг адрес. Твърди, че електромерът бил свързан с целия
първи етаж, с лятната кухня и с избеното помещение- за процесния период те били
на един електромер. Друг електромер захранвал магазин и кафе и трети- втория
етаж на сградата. В този смисъл твърди, че част от помещенията на първия етаж
се ползвали за търговска дейност и била консумирана ел.енергия. Уточнява, че
претендираната сума от 2183,97лв. е общо заплатената ел.енергия за процесния
период от м.юли 2012г. до м.август 2017г.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответникът Б.К.Б.. В него се твърди, че искът е
неоснователен.
Сочи, че страните са майка и
син, като след смъртта на общия им наследодател притежавали в съсобственост,
заедно с други двама наследници недвижим имот- УПИ V-305 в кв.47 по плана на с.С..
Твърди се, че двуетажната
жилищна сграда, построена в имота е собственост както следва: първия етаж на ответникът
Б.Б., втория етаж- на неговия брат Н. Б.. Лятната кухня била собственост отново
на ответника и неговия брат при права 1/8ид.ч. за ответника и 7/8 ид.ч. за брат
му Н. Б.. Ищцата била със запазено пожизнено право да ползва идеални части от
имота, който била продала с нотариален акт №..., н.д. №.../..г. на Нотариус И..
В дворното място имало търговски обект,
собственост на ответника.
Твърди се, че ползването на
лятната кухня през процесния период се осъществявало единствено от ищцата, като
ответникът нямал никакъв достъп до там. Първият жилищен етаж от масивната
двуетажна жилищна сграда никога не се бил ползвал за жилищни нужди и не бил
обитаван от ответника. Част от този етаж се ползвал за търговски цели- магазин
и склад, а другата част била необитаема. Етажът никога не бил в състояние,
годно за обитаването му, а ответникът винаги бил живял в друго населено място-
в гр.Белово. Вторият жилищен етаж се ползвал съответно от брата на ответника Н.
Б.. Избеното помещение се ползвало от двамата братя. Част от първия жилищен
етаж собственост на ответника, цялата лятна кухня и част от избеното помещение
за процесния период и до м.август 2017г. се захранвали от общ електромер, с
титуляр по партидата до 09.08.2017г.- К.Б.Т.- баща на ответника. От този
електромер се захранвали само две стаи от първия жилищен етаж, които били
необитаеми и не се ползвали от ответника и нямали никакви консуматори.
Останалите помещения на първия етаж били захранени с отделен електромер, като
партидата била на името на ЕТ на ответника и захранвала помещенията, обслужващи
неговата търговска дейност. Вторият жилищен етаж се захранвал с отделен
електромер.
Твърди се, че предявения иск е
неоснователен, тъй като заплатената от
ищцата ел.енергия била изконсумирана от нея и от другия й син- Н. Б.. Ищцата
обитавала лятната кухня, която представлявала самостоятелно жилище, имало множество
консуматори на ел.енергия- различни уреди и тези консуматори се ползвали и от Н.
Б. и неговото семейство, със съгласието на ищцата. Ответникът бил лишен от
всякакъв достъп до лятната кухня. Отделно от това Н. Б. се отоплявал с камина с
водна риза, чиято ел.помпа била захранена от същия електромер. Ползвал също
осветителни тела и ел.контакти, захранени от този електромер, в лятната кухня и
двора.
Визира се, че по повод на
съдебно производство за разпределяне на реалното ползване на съсобствените
недвижими имоти, включително лятната кухня и мазето, на 05.07.2017г. по изп.д.
№203/17г. по описа на ЧСИ Тарльовски бил извършен въвод във владение на Б.Б. по
отношение на част от лятната кухня и избеното помещение. След извършения въвод
и по молба на ответника партидата на електромера била прехвърлена на негово
име, считано от 09.08.2017г. Тъй като и след посочената дата ел.енергията се
консумирала от ищцата и Н. Б., а се заплащала от Б.Б., той прекъснал
ел.енергията, подавана от процесния електромер, което довело до последващи
спорове между страните и влошаване на взаимоотношенията им.
Искането е, предявеният иск,
като неоснователен да бъде отхвърлен.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно от материалите по ч.гр.д.
№3954/2017г. по описа на РС- Пазарджик се установява, че във връзка с подадено заявление
на Г.Н.Т. с Разпореждане №2450 от 09.10.2017г.
съдът е издал заповед за изпълнение против Б.К.Б. за сумата от
2183,97лв- главница, сумата от 43,70лв.- разноски по делото за платена държавна
такса и сумата от 400лв.- адвокатско възнаграждение.
Длъжникът Б.К.Б. е подал възражение в срок,
поради което ищецът е предявил установителен иск, предмет на настоящия спор.
Няма спор по делото, че ищцата
е майка на ответника. По наследство от Костадин Тодоров същите притежават в
съсобственост, заедно с други двама наследници, недвижим имот- УПИ V-305 в кв.47
по плана на с.С.. Собствеността на Двуетажната жилищна сграда, построена в
имота е както следва: Първия етаж на ответника Б.Б., а втория етаж на неговия
брат Н. Б.. Лятната кухня е собственост отново на ответника и неговия брат при
права 1/8ид.ч. за ответника и 7/8 ид.ч. за брат му Н. Б., като ищцата Г.Т. е
със запазено пожизнено право да ползва идеални части от имота, който била
продал, видно от Нотариален акт №..., н.д. №.../..г. на нотариус И.. Не е
спорно, че в дворното място има търговски обект, собственост на ответника.
Няма спор, с оглед направеното
от пълномощника на ищеца признание в съдебно заседание, проведено на
23.05.2018г. пред първоинстанционният съд, че за периода 2012-2017г. лятната
кухня е била ползвана от ищцата, като ответникът живее на друг адрес. В този
смисъл са и свидетелските показания ангажирани и от двете страни.
Не се спори от страните, че
част от първия жилищен етаж е представлявал магазин, собственост на ЕТ “В.- Б.Б.”.
От Извлечение от книга за
дневните финансови отчети, годишен финансов отчет за 2011г. и финансов отчет за
13.04.2011г. се установява, че търговският обект- магазин с наименование
“Хубави неща“ е престанал да функционира именно на 13.04.2011г.
В показанията си св.Г., която е
внучка на ищцата и племенница на ответника визира, че единия етаж е на чичо й,
а другия на баща й. Баба й живее в лятната кухня. Коментира, че лятната кухня и
първия етаж са захранени от един електромер, а втория етаж с друг електромер.
Чичо й има магазин, който е на отделен електромер, като съответно е имал
парфюмерия на първия етаж, която е функционирала допреди две години, като е
работила със същата електроенергия, която се води на първия етаж. Приема, че
след като е на един етаж, няма как да е захранено от друг електромер. Не отрича
за влошени отношения между баба й, баща й и чичо й.
Св.Благова, която е дъщеря на
ответника също сочи за влошени отношения между страните по делото. Коментира,
че не знае от какъв електромер е електричеството на първия етаж, като той не се
обитава и няма никакви уреди в него. Имало е магазин в него, но преди 10 години
е спрял да работи. В момента работил магазин в двора.
В показанията си св.А.
коментира, че магазинът на първия етаж не работи. Никой не живее на първия
етаж, като е помагал по оставянето на витрини там, но те не са били включвани.
На първия етаж не е имало електричество.
Видно от заключението на съдебно-
техническата експертиза, включително и
от допълнителните обяснения дадени от вещото лице в съдебно заседание се
установява, че през времето, когато магазинът е функционирал, той се е
захранвал от ИТН3160994 с титуляр на партидата Б.Б. като ЕТ “В.- Б.Б.”. Недвижимият
имот, ведно с построените в него самостоятелни обекти са захранени от три
отделни електромера- битов монофазен с ИТН 3160993, партидата на който до месец
август 2017г. е била на името на общия наследодател К.Б.Т.. Електрическата
енергията от него е захранвала лятната кухня, ползвана от ищцата Г.Т. и част от
избеното помещение, която се е ползвала от Н. Б.- в този смисъл са и
показанията на свидетелите и обясненията на ищцата по реда на чл.176 от ГПК.
През месец август 2017г. по
искане на ответника партидата на този електромер с ИТН 3160993 е прехвърлена на
негово име.
Вторият битов монофазен
електромер е с ИТН 3164800 с титуляр на
партидата Н. К.Б.- вкл. и понастоящем. До месец август, 2017г. същият е
захранвал единствено втори жилищен етаж от сградата, който етаж е собственост
на Н. Б.. След месец август 2017г.
С оглед посоченото по- горе
прехвърляне на партидата на ИТН 3160993 на името на ответника, към този
електромер е свързано захранването и на лятната кухня- за частта, в която
продължава да живее ищцата Г.Т. и за частта от избеното помещение, която се
ползва от Н. Б.. В този смисъл е и заключението на СТЕ- до 09.08.2017г. лятната
кухня и дела от мазето собственост на Н. Б. са захранвани от електромер с ИТН
3160993, а след тази дата- от електромер с ИТН 3164800.
По отношение на третият
електромер е отразено от вещото лице, че е трифазен- с ИТН 3160994, като
партидата е разкрита на името на ЕТ “В.- Б.Б.“. Електрическата енергия,
отчитана от него захранва търговските площи, първия жилищен етаж от сградата и
частта от избеното помещение, която се ползва от Б.Б. и в която се намира
отоплителна инсталация за магазина на ответника. Вещото лице заявява, че
електромер с ИТН 3160994 винаги е захранвал и първия етаж от сградата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на
събраните от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно.
В настоящият казус, районният
съд е уважил предявения иск, с правно основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, като е приел, че той е допустим и основателен.
Този му извод се споделя изцяло
от настоящата инстанция, като същата споделя изцяло изложените му съображения
по неговото формиране.
Спорно по делото е с колко
електромера е захранван първия етаж, съответно помещенията, които са ползвани
за търговска дейност, съответно до кога, дали са черпели електрическа енергия и
дали са били с отделен електромер, които спор е посочен и от районния съд.
Няма основание всички
свидетелски показания на страните по делото да бъдат приети като достоверни
относно влошените отношения между страните по делото- син и майка. По
съществото си, те не могат да бъдат приемани за достоверни относно от кои точно
електромер се захранва въпросния първи етаж и лятна кухня. В тази връзка следва
да се посочи, че от страна и на самата ищца в дадените от нея обяснения не се
отрича, че тя е живяла в процесния период от време в лятната кухня. Съответно
не се отрича от никоя от страните по делото и в този смисъл са и показанията на
свидетелите по делото, че ответникът Б.Б. не живее нито на първия етаж, нито в
лятната кухня. Не е отречено, че действително на първия етаж е имало магазин,
но реално са налице доказателства, че същия е преустановил дейността си преди
процесния период от време за който ищцата претендира суми от своя син за
заплатена от нея електроенергия. В тази връзка са представените от страна на
ответникът писмени доказателства представени с молба с вх.№13491/05.06.2018г.
установяващи по несъмнен начин, че магазинът находящ се на първия етаж е
престанал да функционира от дата 13.04.2011г.,
т.е. не може да се приема, че в този обект има консумация на
електрическа енергия.
По отношение на допустимостта
на тези доказателства са направени възражения във въззивната жалба, че те не
следва да се кредитират, тъй като по отношение на тях е настъпила преклузия.
Същите не могат да бъдат споделени, тъй като те са представени във връзка с
конкретизация на претенцията от страна на ищеца в съдебно заседание, поради което
са допустими.
Навеждат се доводи, че в този
магазин е имало витрини които са работили, съответно са консумирали
електрическа енергия, но на практика никой от разпитаните свидетели не
коментира, че те реално са работили. В показанията си ангажирания от ищцовата
страна свидетел Г. не излага такива данни. Св.А. посочен от ответната страна
сочи, че е помагал да се внесат витрини на първия етаж, но не сочи, че те са работели в негово присъствие.
От друга страна, категорично се
установява от заключението на вещото лице, че партидата на електромер с точка
ИТН 3160994 никога не е била закривана, същата е с трифазен ток, разкрита е на
името на едноличния търговец на ответника и захранва, както търговския му
обект, находящ се в дворното място, така и първия етаж от сградата. В този
аспект не може да се приеме изложеното твърдение във въззивната жалба, че
според вещото лице партидата на електромер с ИТН 3160994 била закрита през
1998г. и през 2011г. Следва да се посочи, че от констативно- съобразителната част
на заключението на вещото лице се визира, че през 1998г. и през 2011г. са
закрити магазините на изток от къщата, а не партидата на електромер с ИТН
3160994.
Не могат да бъдат споделени за
основателни и възраженията, че вещото лице не е изискало информация за
електромер с ИТН3160994 и следователно, то не е установило въпроса, кои обекти
са захранени от тази точка за достъп, тъй като отговори. Напротив в дадените
обяснения от страна на вещото лице, последното е заявило категорично, че първия
етаж е бил захранен към измервателна точка №3160994, която измервателна точка е
захранвала магазина на ЕТ „В.“ и част от мазето на Б.Б..
Предвид на гореизложеното
споделяйки изцяло крайните правни изводи на първоинстанционния съд, настоящия
въззивен състав приема, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде изцяло потвърдено, като бъде оставена без уважение подадената
въззивна жалба.
С оглед изхода на делото, в
тежест на жалбоподателят Г.Т. следва да се присъдят направени от страна на Б.К.Б.
разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 500лв., представляващи заплатен
адвокатско възнаграждение. В случая, настоящата инстанция не намира, с оглед на
правната и фактическа сложност на делото, че има основание да уважава
възражението за прекомерност направено от процесуалния представител на Г.Т..
Поради изложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1293/09.11.2018г,. постановено по гр.д.№4684/2017г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.Н.Т. ***, с ЕГН**********, да ЗАПЛАТИ на Б.К.Б., с постоянен адрес:***, с ЕГ **********,***, чрез адв.М.М. сумата
от 500 /петстотин/лв.- адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.