О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 06.10.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV – ти състав, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
2. АДЕЛИНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията Иванов въззивно наказателно частно дело номер 486 по описа за 2020 година за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава 22 НПК.
С определение на 23 - ти състав на СНС от 21.09.2020г. по реда на
разпоредителното заседание по НОХД №1637/2019г. съдът, след изслушване на страните по въпросите включени
в ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК е преценил, че не са допуснати съществени и отстраними
процесуални нарушения на досъдебното производство при изготвянето на
обвинителния акт, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите
П.П.П., П.Н.А, Х.Н.А, Н.Р.Р, Я.П.Я., В.Ц.Х, Д.Д.Б и В.Х.Х..
Защитниците
адв.Велинов и адв.П. – защитници на подс.Я.Я., адв.М.М. - защитник на подс.П.П.,
адв.Й. – защитник на подс.Н.Р., адв.П.И. – защитник на подс.Д.Б., адв.М. –
защитник на подс.Х.А, адв.З. – защитник на подс.В.Х са изтъкнали редица
нарушения по чл.248 ал.1 т.3 НПК, като са поискали съдът да прекрати съдебното
производство и да върне делото за тяхното отстраняване.
Срещу
посочения съдебен акт от 21.09.2020г., на 23 - ти състав на СНС, в частта, с която съдът е отказал да прекрати съдебното
производство на основание чл.248 ал.1 т.3 НПК да върне делото за отстраняване
на процесуални нарушения, в съответния процесуален срока са подадени две частни
жалби, съответно от защитниците – адв.М.М. за подсъдимия П. и адв.М.П. за подс.Я.,
с искане за въззивен контрол на определението в тази част.
Апелативният
специализиран наказателен съд, след като се запозна с частните жалби, атакуваното определение
на СНС и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:
Частните жалби на адв.М. и адв.П., срещу определение на 23 - ти състав на СНС от 21.09.2020г. са процесуално
допустими, доколкото са подадени срещу акт подлежащ на обжалване, представени
са от страна с правен интерес пред съответния въззивен съд в изискуемия от
закона седмодневен срок. Разгледани по същество са основателни по следните
съображения.
По д.п. №3286/17г. по описа на ГД „НП“ МВР, пр.пр. №325/2019г. по описа на СП с внесеният
обвинителен акт на 09.06.2020г. е образувано НОХД №1637/2020г. на СНС.
Повдигнати са обвинения срещу осем лица за престъпления по чл.321 чл.211 вр.
чл.210 вр. чл.209 вр. чл.26 ал.1 НК.
В
разпоредителното заседание по делото, част от защитниците на подсъдимите са
претендирали наличие на съществени и отстраними процесуални нарушения в
обвинителния акт, но правото си на частна жалба по реда на чл.341 ал.2 вр.
чл.249 ал.3 НПК са упражнили само двама от защитниците – адв.М. и адв.П., които
са развили доводи за допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения,
свързани с правилното приложение на материалния закон и противоречиво
формулираното обвинение срещу подсъдимите П.П. и Я.Я., което по същество е
довело до съществено ограничаване на правото им защита.
В
частните жалби на двамата защитници се обсъжда възприетата правна квалификация
за факти, които не са описани нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива
на обвинението.
Конкретно,
при привличането към наказателна отговорност на подс.П.П. по чл.211 вр. чл.210
ал.1 т.1 и т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и на
подс.Я.Я. по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29
ал.1 б.“А“ и б.“Б“ НК, както и в обвиненията по пункт 2 спрямо подс.П.Н.А, Х.Н.А,
Н.Р.Р и В.Х.Хсе твърди, че две от деянията включени в продължаваното
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК са извършени при условията на довършен
опит. Същевременно, всяко едно от включените деяния в единното продължавано
престъпление, които са извършени през непродължителни периоди при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което са формирали еднакви белези на
единство от обективна и субективна страна, спрямо всички посочени по - горе
подсъдими са описани, че са с конкретни, имотни вреди.
Съда
констатира, че единствено спрямо подс.Я.Я. обвинението по пункт 2 е
квалифицирано във вр. чл.18 ал.1 НК, където са включени само два инкриминирани
епизода осъществени на 17.08.2019г. и на 18.08.2019г., с посочена причинена
вреда за пострадалите съответно от 5
350лв. за пострадалия Димитър Цолов и от
9 867.10лв. за пострадалата К. З.
В
този смисъл, при включването на
същите епизоди в останалите обвинения срещу посочените по-горе подсъдими, в
случаите когато подс. Я. е обвинен че е действал в съучастие като помагач,
обвинението е формулирало единното престъпление по пункт 2 на обвиненията че е
приключило на стадия на „довършен опит“, „...две
от тях (деянията) са довършен опит...“,
Защитата
оспорва именно това обстоятелство, доколкото основателно претендира, че съставомерните
елементи на материалния състав и твърденията за фактите по обвинението свързани
на повдигнатото престъпление са описани, противоречиво.
Въззивният
състав намира защитните възражения за основателни, доколкото от една страна обвинението
е диференцирало, че точно тези два инкриминирани епизода осъществени на
17.08.2019г. и на 18.08.2019г. са завършили в стадия на „довършен опит“, т.е.
при довършено изпълнителното деяние на престъпното
посегателство – посочено в гр.София, а от друга конкретно е описано, че
деянието е довело до причиняване на съставомерните обществено опасни последици
- имуществена вреда за пострадалите съответно
от 5 350лв. за пострадалия Димитър Цолов и от 9 867.10лв. за пострадалата К.З.
Същото е посочено и в единното престъпление по пункт 2 предмет на обвиненията по чл.211 НК срещу подсъдимите
П.П., П.А., Н.Р., Х.А и В.Х., а доколкото престъплението е резултатно и като
такова е повдигнато, остава неясно и противоречиво предявеното обвинение за
осъществен състав на престъпление на стадия на „довършен опит“. В
обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти и обстоятелства, които
да описват така формулираното обвинение, което не може да бъде запълнено с
тълкуване за материалното естество на обвинителната теза.
В този смисъл, въззивният състав намира, че е допуснато твърдяното в
защитните доводи съществено процесуално нарушение, което може да бъде
отстранено единствено чрез връщане на делото на прокурора. Същевременно, следва
да се отбележи, че това нарушение е допуснато и при привличането на лицата в
качеството им на обвиняеми на досъдебното производство с постановления от
12.05.2020г. за Я.Я. (т.42 л.13-л.14) и от 14.05.2020г. за П.П. (т.43
л.10-л.12).
Посочените процесуални недостатъци, пряко засягат правото
на защита на подсъдимия и съответстват на посочените в чл.249 ал.4 т.1 НПК, характеристики на съществените нарушения, които по
естеството си ограничават „...обвиняемия - да научи за
какво престъпление е привлечен в това качество…“, Изпълнителното деяние, както и преките последици от него
са съществените съставомерни признаци на състава на обвинение, поради което към
тях съдебната практика константно прилага единен и стриктен подход и изисквания за прецизност. Посоченото нарушение е
съществено и отстранимо и засяга правото на обвиненото лице да разбере точното
обвинение срещу него и да се защитава срещу него.
Според тълкувателната практика на ВКС съществени (по арг. на т.1 на чл.249
ал.4 НПК), са онези нарушения, които засягат само правото на обвиняемия да
научи в какво престъпление е обвинен. В пункт 4.2 от мотивите на ТР №2/2002г. е
посочено, че „...в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му...“ т.е.
изискуемия по чл.246 НПК стандарт, изисква фактите в обвинителния акт, да са
посочени непротиворечиво, а обвинението в описателната част да съдържа единство
от описание на факти и обстоятелства, които в обобщен и непротиворечив вид да
са инкорпорирани в структурата на обвинителния диспозитив. За обсъжданите процесуални
нарушения в разпоредителното производство, които
не са предмет на частните жалби, съдът правилно е приел, че не са съществени и
на самостоятелно основание не водят до прекратяването на съдебното
производство, като при връщането на делото на прокурора, само за прецизност
следва да бъдат отстранени.
Предвид
горното и на
основание чл.341 ал.2 и чл.345 от НПК, IV въззивен състав на АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение на 23 - ти състав на СНС от 21.09.2020г. постановено в
разпоредително заседание по по НОХД №1637/2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.