Р E Ш Е Н И Е
№ 619
гр. Плевен, 14.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 128 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 819 от 04.12.2019 г., постановено по АНД № 2239/2019
г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление №
1833/03.10.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с
което на жалбоподателя З.П.М. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.230, ал.3
от ЗГ и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ
е било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 /сто/
лева.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална
дирекция на горите- Ловеч, представлявана от директора инж. П.П.Б., в която се
излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорвания съдебен акт.
Твърди се, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състав на
административно нарушение, а не на престъпление по смисъла на НК, както и че
между двата състава не е налице идентичност, поради което се прави искане да
бъде отменен въззивния съдебен акт и да бъде потвърдено оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява. От същия е постъпило писмено становище, с което се поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС- Плевен е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Постъпило е писмо с вх. рег. № 4473/05.09.2020 г. от Районна прокуратура- Плевен, което е прието като писмено доказателство в касационното производство. В същото е посочено, че в РП- Плевен се провежда досъдебно производство № 438/2019 г. срещу З.П.М., за това, че на 18.12.2018 г. в отдел „232“, подотдел “Б“, находящ се в землището на с.Ласкар, обл. Плевен, при условията на опасен рецидив, без редовно писмено позволително извършил сеч и извозил 1 куб.м. брястови дърва на стойност 75 лв. от държавния горски фонд- престъпление по чл.235, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Отмяната на
оспореното НП е постановена с оглед наличието на образувано наказателно
производство по отношение на същото лице и за същото деяние, което
обстоятелство се установява и от приетото като писмено доказателство от
настоящата съдебна инстанция писмо с вх. рег. №
4473/05.09.2020 г. на Районна прокуратура- Плевен.
В оспореното решение РС- Плевен е изложил мотиви в достатъчен обем в тази насока и настоящият съдебен състав е напълно съгласен с тях, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
С оглед оплакванията в касационната жалба следва единствено
да се посочи, че е недопустимо едновременното провеждане на наказателно и
административнонаказателно производство за едно
и също деяние /осъществяващо от обективна страна едновременно признаците на
административно нарушение и престъпление/ и по отношение на един и същи субект, тъй като това може
да доведе до нарушаване на принципа „ne bis in idem“, т.е. да се достигне до
санкциониране на едно и също лице и за едно и също деяние повече от един път. В
конкретния случай административнонаказателното производство е проведено в нарушение
на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, задължаващ наказващия орган да
прекрати административнонаказателното производство и да изпрати материалите по
преписката на съответния прокурор. Като не е изпълнил това свое задължение, а е
издал НП за извършеното деяние, административнонаказващият орган е допуснал
съществено нарушение на закона, даващо основание за отмяна на същото, в който
смисъл е и оспореното решение.
Воден
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 819 от 04.12.2019 г., постановено по АНД №
2239/2019 г. по описа на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на оспорване.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.