№ 4101
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. С.ов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100508338 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“АД, ответник
в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк.
И.Г. срещу решение № 10282/30.05.2024 г. на СРС, 172 състав, постановено по
гр.д. 64 351 /2022 г., в частта, в която заявените искове са уважени за сумата
над 1 081, 57 лв. за главница и за сумата над 201, 30 лв. – мораторна лихва.
Заявено е твърдение във въззивната жалба, че бил своевременно оспорен
механизма на ПТП, изложен в исковата молба като съобразно изводите на
САТЕ, СРС достигнал до неправилен извод, че вина за пътния инцидент има
единствено водачът на лек автомобил „Тойота Селика“. Във въззивната жалба
са изложени съображения, че СРС неправилно не обсъдил възражението за
съпричиняване, с което допуснал съществено процесуално нарушение. Иска
се отмяна на решението, в неговата обжалвана част, като бъде постановено
ново, с което исковете в обжалваната им част да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство ЗАД „Алианц България“ АД,
1
чрез адв. С. М., в който са наведени съображения относно правилността на
обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Излага
съображения, че заявеното възражение за съпричиняване е преклудирано.
Претендират се сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 411 от КЗ, обективно кумулативно съединен с акцесорен иск с правно
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Страните са формирали спор относно правно-релевантните факти,
подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната
отговорност, касаещи механизма на ПТП и вината за неговото осъществяване.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Не се спори, че по отношение на лек автомобил „Мазда ЦХ-7“ с рег. №
********* е налице сключен договор за застраховка, покриващ риска „Каско“
при ищцовото дружество и същият е със срок на действие 06.08.2020 г. –
20.02.2021 г.
Не е част от предмета на спора, че в срока на действие на договора е
осъществено ПТП с участие на застрахованото МПС и лек автомобил „Тойота
Селика“ с рег. № *********, застрахован при ответното дружество по риска
2
„Гражданска отговорност“.
Не е част от предмета на спора, че по повод пътния инцидент, ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение в общ размер на 2 163,14
лв.
Не е част от предмета на спора, че ответното дружество не е заплатило
регресното вземане в срока по чл. 412 ал.3 от КЗ.
Спорът между страните е концентриран единствено до възражението за
съпричиняване, касаещо поведението на водача на лек автомобил „Мазда“.
Трайна и последователна е съдебната практика, че приносът на
пострадалия за намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт
следва да бъде надлежно заявен като защитно възражение пред
първоинстанционния съд в срока по чл. 131 от ГПК. При наличие на
хипотезата на чл. 147 т.1 ГПК може да се заяви и след изтичане на срока по чл.
131 от ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
възражението /решение 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ІV ГО на
ВКС, решение 98/29.06.2016 г. по т.д. № 1499/2015 г. на Първо ТО на ВКС,
решение 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на Първо ТО на ВКС, решение
41/26.04.2017 г. по т.д. № 3133/2016 г. на Първо ТО на ВКС, решение
18/24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на Второ ТО на ВКС, решение
61/13.07.2022 г. по т.д. № 237/2021 г. на Първо ТО на ВКС и други/. Предвид
което, заявеното възражение за съпричиняване във въззивната жалба,
доколкото отсъстват предпоставките на чл. 147 т.1 от ГПК се явява
преклудирано, както правилно е приел и СРС.
Следва обаче да бъде съобразено обстоятелството, че в рамките на
писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът –
въззивник е оспорил изцяло механизма на ПТП като е заявил твърдение за
изключителен принос за реализиране на пътния инцидент в лицето на водача
на лек автомобил „Мазда“, застрахован при ищцовото дружество по риска
„Каско“. Така заявените фактически доводи за изключителен принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат иманентно включват в
себе си и своевременно предявеното правонамаляващо материалноправно
възражение за съпричиняване на вредоносните последици / в този смисъл
решение 193/20.11.2024 г. по търг. дело 422/2024 г. на Второ ТО на ВКС/.
Поради което, настоящият съдебен състав приема, че предвид възражението
3
на ответника по делото за изключителна вина за настъпването на ПТП и
вредите от страна на застрахования при ищеца водач следва да разгледа
правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване, макар и
с отговора на исковата молба, ответникът да не е въвел нарочно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. За да бъде прието за основателно,
това възражение следва да бъде безспорно установено в условията на пълно и
главно доказване от страна на въззивника – ответник. Същият обосновава
възражението си с изводите на изслушаната по делото САТЕ, изготвена въз
основа на събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Х. и
Х.Д., водачи на двете МПС-та, участвали в пътния инцидент. Вещото лице е
обективирал извод за техническата предотвратимост на удара в условията на
вариантност: в случай, че лек автомобил „Тойота“ е бил в спряло състояние
към момента на извършване на маневрата от страна на лек автомобил „Мазда“
и в случай, че лек автомобил „Тойота“ е извършвал движение към лек
автомобил „Мазда“. Какво е било действителното положение на лек
автомобил „Тойота“ / в спряло състояние, както твърди свидетеля Д. или е
било предприето бавно предвижване напред, съобразно показанията на
свидетелката Х./ по делото категорични доказателства не са ангажирани.
Самото вещо лице в изявление в открито съдебно заседание от
22.03.2024 г. е заявил, че е абсолютно възможно водачът на лек автомобил
„Мазда“ да се е изнесъл напред /след осевата линия на знак Б2 - Стоп/. Тази
констатация се подкрепя и от показанията на двамата разпитани свидетели по
делото. Свидетелката Х. е заявила, че водачът на лек автомобил „Мазда“ е
изнесъл много напред колата, за да вижда движението. Фактът на изнасяне на
автомобила след осевата линия на знака се признава и от самия водач на лек
автомобил „Мазда“ свидетелят Д., който е заявил, че „осевата линия е по-
назад, аз нали ако спра напълно точно на нея, няма да имам видимост да се
изнеса, да направя ляв завой“. Категорични доказателства, които да
установяват дали изнасянето на лек автомобил „Тойота“ е било извършено в
момента на реализиране на маневрата от страна на лек автомобил „Мазда“ или
същият е бил преминал осевата линия на знака и се е установил в спряло
състояние, към момента на предприемане на маневрата от страна на лек
автомобил „Мазда“, за да се обективира извод кой от вариантите, дадени от
вещото лице, отразява действителната пътна обстановка, не са ангажирани,
поради което настоящият съдебен състав намира заявеното възражение за
4
съпричиняване за недоказано.
Страните не спорят по размера на претенциите, поради което
настоящият съдебен състав не намира причина да ревизира.
Предвид липсата на други заявени възражения и поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции, решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се следват сторените разноски по делото. Претендира се
сума от 516 лв. – адвокатско възнаграждение. По отношение на същото е
заявено своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия, изразяващи се в бланкетен отговор без реализирано
участие в открито съдебно заседание и цената на заявените искове, съдът в
решаващия му състав намира същото за основателно като счита, че
адекватният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 300
лв.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10282/30.05.2024 г. на СРС, 172 състав,
постановено по гр.д. 64 351 /2022 г., в частта, в която заявения иск с правно
основание чл. 411 ал.1 от КЗ е уважен за сумата над 1 081, 57 лв. – регресно
вземане на заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на
лек автомобил „Мазда ЦХ-7“ с рег. № *********, от реализирано на
05.10.2020 г. застрахователно събитие, както и в частта на заявения иск по чл.
86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 201, 30 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода 25.01.2021 г. – 25.11.2022 г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* сумата от
300 лв. – съдебни разноски в настоящото производство.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6