Решение по дело №10507/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260800
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20192120110507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260800                                         04.12.2020 година                                       град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                         ХVІ граждански състав

На първи октомври                                                 две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова

при секретар Милена Манолова

като разгледа докладваното от съдията Петрова

гражданско дело № 10507 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по исковата молба на С.Т.Т. против В.И.И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника, от които 2000 лева за претърпени болки и страдания вследствие нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в оток с кръвонасядане по дясна длан, в областта на основата на 4 и 5 пръсти и 2000 лева за преживените обиди, срам и унижения, вследствие псувни и закани с убийство, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 19.05.2018г. до окончателното изплащане. Ангажират се доказателства.

            В исковата молба се излагат твърдения, че със споразумение по НОХД № 3298/19г. на PC Бургас ответникът е признат за виновен и осъден за това, „че на 19.05.2018г. в с.Ч.в., Общ.К., около 19.40 часа на кръстовището на ул. Единадесета и Първа, употребил сила, изразяваща се съпротива, дърпане и отказ да излезе от управлявания от него л.а.”Опел Астра” с ДКН ***, бутане и дърпане на полицейските служители, които се опитвали да го задържат и да му поставят белезници и заплахи, посягайки към кръста си, на който имал запасан нож, казвайки им „ще ви избия”, „от утре няма да сте работа, ще видите кой съм аз, ще ви еба майката тъпи ченгета” с цел да принуди орган на властта - полицейските служители Г.К. - *** и С.Т. - *** при *** да пропуснат нещо по служба - да го задържат и приведат в 04 РУ МВР Бургас, като лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл.269, ал.1 от НК и по същото време и място при условията на съвкупност с горното престъпление е причинил, чрез нанасяне с удари с юмрук в областта на кокалчетата на дясна ръка, с която го държи за лява ръка, лека телесна повреда на С.Т. - *** при 04 РУМВР Бургас, изразяваща се в оток и кръвоносядане на дясна длан в областта на основата на 4 и 5 пръсти, с което му е причинил болки и страдания - престъпление по чл.131, ал.2, предл. 4, вр.чл.130 ал.2 НК.” Вследствие на нанесените леки телесни повреди изпитвал болки продължителен период от време, наложило се да посети лекар, който след медицински преглед му издал болничен лист № ***/21.05.2018г. и било предписано „домашно лечение” за 14 дни.

           В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер.

           Правното основание на иска е чл. 45 от ЗЗД.

           След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

           По делото е приложено наказателно от общ характер дело № 3298  по описа на БсРС за 2019 година. Със споразумение по същото дело ответникът В.И.И. е признат за виновен и осъден за това, че 1. На 19.05.2018 година, около 19.40 часа, в с. Ч.в., общ. К., обл. Б., на кръстовището на улиците „Единадесета” и „Първа”, употребил сила - изразяваща се в съпротива, дърпане и отказ да излезе от автомобила, който управлявал - марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № ***, бутане и дърпане на полицейски служители, които се опитвали да го задържат и да му поставят белезници и заплаха, посягайки към кръста си, на който имал запасан нож, казвайки им „ще ви избия”, „от утре няма да сте на работа”, „ще видите кой съм аз, ще ви еба майката тъпи ченгета”, с цел да принуди орган на властта – Г.К.К. - *** и С.Т.Т. - *** - и двамата при сектор *** - 04 РУ при ОД на МВР – гр. Бургас, да пропуснат нещо по служба - да го задържат и приведат в 04 РУ на МВР - Бургас, като лице, за което имало данни, че е извършило престъпление - престъпление по чл. 269,  ал.1 от НК и 2. На 19.05.2018г., около 19.40 часа в с. Ч.в., общ. К., обл. Б., на кръстовището на улиците „Единадесета” и „Първа”, в лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра” с рeг. № ***, при условията на съвкупност с горното престъпление, е причинил чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на кокалчетата на дясната ръка /с която полицаят го държал за лявата ръка/ на С.Т.Т. - *** към сектор *** при Четвърто Районно управление - Бургас лека телесна повреда, изразяваща се в оток с кръвонасядане по дясна длан, в областта на основата на 4 и 5 пръсти, с което му причинил болки и страдание - престъпление по чл.131, ал.2,  предлож. 4,   вр. чл.130, ал.2,  вр.чл.23,  ал.1 от НК.

           От представения болничен лист се установява, че ищецът е бил в болнични от 22.05.2018г. до 04.06.2018г. поради контузия на пръсти на ръката. Същото се потвърждава от показанията на свид. К., който е бил колега на ищеца и присъствал на инцидента. Двадесет-тридесет минути след като Т. получил удар от В.И. в областта на китката и кокалчетата на дясната ръка се оплакал, че чувства болка в областта на удара, по ръката. Заболяла го китката и кокалчетата и се оплакал, че трудно си движи ръката. Болките му продължили до края на смяната им. След това Т. ползвал болнични заради инцидента. Свид. К. посочва, че задържаният имал нож при самото държане, който бил отзад на кръста и според него действително е имало реална причина ищецът да се чувства заплашен в конкретния случай. Заплахите продължили много дълго време. Свид. Т., *** на ищеца също разказва, че е видяла баща си в края на месец май 2018г. с превързана ръка и пръстите му били подути и посинели. Споделил само, че при задържане е получил удар в ръката, но болката била постоянна. Няколко дни след срещата отново се оплакал, че продължава да го боли, но използва кремове, изписани от лекар. След като започнал отново работа, болката продължавала.

          Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

          Непозволеното увреждане, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически факт, който кумулативно включва: деяние – действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.

     Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД). Те могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на увреждания пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него претенцията за обезвреда на неимуществени вреди.

     Безспорно от страна на ответника е извършено виновно и противоправно деяние, установено от наказателния съд. С оглед доказателствата и съображенията по-горе съдът приема, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и преживени срам, унижение и накърнено достойнство. Безспорно е, че е налице причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат. Съдът намира, че са налице законовите основания за ангажиране отговорността за вреди. В резултат на двата деликта, за пострадалия са настъпили вреди, които справедливостта изисква да бъдат възмездени.

     Исковете за главниците са основателни.

     По отношение размера на обезщетенията съдът намира следното:

     Размерът на обезщетението, съдът съгласно чл. 52 от ЗЗД трябва да определи по справедливост. Критерият не е абстрактен. Той почива на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Безспорно е, че процесната травма на ръката е била съпроводена с болки и страдания. Репарирането им трябва да бъде съобразено както с претърпените от увреденото лице болки и страдания и с преживения стрес, с неудобствата, които е изпитало по време и след увреждането, с травмата, нанесена от деликта. Обстоятелството, че нараняванията са в дясната ръка и конкретните последици от травмата са се отразили и на трудовата му активност, мотивират съда да приеме, че адекватно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от този деликт представлява сумата от 2000 лева, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.

     По отношение на втората претенция съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливото обезщетение, което ответникът следва да заплати на ищеца за причинените му неимуществени вреди, с оглед характера на деликта – заканата и заплахите, обидния израз – псувня на майка са били нанесени публично, при изпълнение на служебните му задължения, съществувала е реална причина ищецът да се чувства заплашен в конкретния случай предвид наличието на нож у ответника и интензитета на констатираните негативни душевни преживявания, е в размер на 1500 лева, като за разликата над тази сума – до пълния предявен размер от 2000 лева, претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна. Следва да се отбележи, че при определяне на размера съдът отчита естеството на работа на ищеца като полицейски служител.

     При констатираната основателност на главните вземания до посочения по - горе размер, основателно се явява и искането за присъждане на лихва върху същите. Последната, като обезщетение за неточно във времето изпълнение, се дължи от момента, в който е станало изискуемо основното вземане, който в конкретния случай е момента на настъпване непозволеното увреждане - чл. 84, ал.3 от ЗЗД.

     На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния съдебно - деловодни разноски, съразмерно с уважената част на претенциите, в размер на 630 лева. 

     Следва също така на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 78, ал. 6 от ГПК във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да бъде осъден ответника да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 140 лева.   

         Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ***, сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на нанесена лека телесна повреда на 19.05.2018г., изразяваща се в оток с кръвонасядане по дясна длан, в областта на основата на 4 и 5 пръсти, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от деня на увреждането – 19.05.2018г. до окончателното плащане, сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие отправени на 19.05.2018г. заплахи, закана с убийство и обидния израз – псувня на майка, ведно със законната лихва, начиная от 19.05.2018г. до окончателното им изплащане, както и съдебно деловодни разноски, съразмерно с уважената част от претенциите, в размер на 630 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди, за разликата над уважения от 1500 лева до претендирания размер от 2000 лева, ведно със законната лихва.

        ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********,***, да заплати  държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 140 лева /сто и четиридесет лева/.

        Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: НД